Решение по дело №1387/2018 на Софийски градски съд

 

РЕШЕНИЕ

 

гр.София,   28.09.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII-ти въззивен състав в публичното заседание на  05.07.2018г.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                                      СВЕТЛАНА  АТАНАСОВА

 

 

при секретаря Елена Чаушева  и в присъствието на прокурора Любомир Мирчев , разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА  ВНОХД № 1387/2018 г., и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

Производството е въззивно, по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С  присъда   от 14.12.2016, Софийски районен съд, наказателно отделение, 16 състав,  по нохд № 8955/2013 г.,  признал подсъдимия  Н.  И.  П. за невиновен в това че на 17.09.2009г. в гр. София, бул. „ *********, МОЛ  „София“  с  цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у А.А.  П., че е изпратен от лицата А.С.и Н. И.да получи сумата 10 000 лева като дадените банкноти следвало да се проверят дали са истински и с това му причинил имотна вреда в размер от 10 000 лева и го оправдал по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 209, ал.1, пр.1 от НК. 

Сторените по делото разноски са останали за сметка на Държавата.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП с доводи за неправилна оценка на събрания доказателствен материал, а въз основа на това се стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Искането е да се отмени присъдата е да се постанови такава, с която подс. П. да бъде признат за виновен и осъден .

Във въззивна жалба  повереникът на частния обвинител П. – адв. С.Т. също поддържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова – осъдителна. Допълнително изложение към въззивната жалба не е постъпило.

Възражения срещу подадения протест и жалба не са подадени. 

В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СГП не поддържа протеста и предлага потвърждаване на съдебния акт, който счита за законосъобразен . Повереникът на ч.о. П. настоява за отмяна на оправдателния акт и осъждане на подсъдимия. Подсъдимият П. лично и чрез защитник, поддържат че изводите на СРС са обосновани и законосъобразни и молят да бъдат възприети. Подсъдимият в право на последна дума сочи, че не е виновен. 

Софийски градски  съд, след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира следното :

При детайлно и задълбочено изследване на фактите и обстоятелствата по делото, Софийски районен съд е установил фактическа обстановка, която напълно се възприема от въззивния съд.

Подсъдимият Н.И.П. е български състезател по борба свободен стил, част от националния отбор, с европейски и световни титли. Към 2009 г. същият бил активен състезател, а към момента е треньор по борба.

Свидетелят А.П. е руски гражданин, а към 2009 г. бил със статут на постоянно пребиваващ в Р България чужденец. Свидетелят притежавал еднолично дружество, вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:     ********-„Р.Б.К." ЕООД. Основен предмет на дейност на дружеството била вътрешно и външнотърговска дейност и спедиция. Във връзка с изпълнение на основната си дейност дружеството притежавало няколко товарни влекачи и ремаркета.

Свидетелят А.П. имал финансови проблеми с взет заем - кредитна линия в размер на 200 000 лева в „Б.ДСК" ЕАД. През 2008 година неофициално свидетелят бил уведомен, че поради кризата от банката са решили да върнат в банката всички кредити, дадени на чужденци. През 2009 г. договорът му за кредит следвало да бъде преподписан, но от банката не се съгласили да бъдат предоговорени условията по него. Поради това и свидетелят изпаднал в доста затруднено финансово положение, което го мотивирало да продаде част от камионите. Тогава свидетелят продал три товарни камиона - „Волво", „Ман" и „ДаФ", както и три полуремаркета.

На 18.06.2009 г. в гр. София, с нотариално заверен договор, свидетелят П., в качеството му на едноличен собственик и управител на „Р.К." ЕООД, продал на „А.Е.П.К." ООД, представлявано от свидетелите Н. И.и А.С., влекач „Волво", модел „ФХ12" с peг. № ********. Товарният автомобил бил заплатен на място при извършване на сделката при нотариуса. Промяната в собствеността на моторното превозно средство била отразена в масивите на ОПП - СДВР на 29.07.2009 г. Впоследствие предвид дейността си, свидетелят П. събрал нужните му средства и откупил обратно посочения влекач. Поради това и на 18.08.2009 г. отново бил сключен договор между същите страни, с който свидетелят П. отново придобил собствеността върху влекач „Волво", модел „ФХ12" с peг. № ********, за сумата от 21 000 лева. Сумата била предадена от свидетеля А.П. на Н. И.в кантората на нотариус С.М.в гр. София. Новата промяна в собствеността на товарния камион била отразена в масивите на ОПП-СДВР на 20.08.2009 г. Впоследствие  свидетелите П., И.и С. осъществили среща, при която се разбрали свидетелят П. да прехвърли собствеността на същия влекач „Волво“ на  представляваното от И.и С. дружество, което се случило на 24.08.2009 г. като била уговорена цена от 10 000 лева, изрично посочена в договора. Новата промяна в собствеността била отразена в масивите на ОПП-СДВР на 07.09.2009 г.

На 09.09.2009 г. „А.Е.П.К." ООД, представлявано от свидетеля А.С., продало на „М." ЕООД, представлявано от В.Д.К.влекач „Волво", модел „ФХ12" с peг. № ********, за сумата от 10 000 лева. Сумата била изплатена изцяло на същата дата, а за самото плащане била издадена и фактура. Промяната в собствеността на товарния автомобил била отразена по надлежния ред в ОПП - СДВР с издаване на нов талон на автомобила на 17.09.2009 г. на „М." ЕООД.

От приетото писмо от „О.С.Т." ООД се установява, че през месец септември 2009 г. подсъдимият Н.И.П. не е бил регистриран в Спортна база- комплекс „Г. Бенковски" гр. Тетевен, тъй като базата е била в строеж и не е функционирала.

Подсъдимият П. е неосъждан, неженен и работи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че фактите са правилно установени от   СРС, респективно  дейността му по събиране, проверка и оценка на доказателствата не страда от допуснати процесуални нарушения, а напротив  извършена е прецизна оценка относно тяхната допустимост и относимост;   задълбочено и детайлно са обсъдени източниците, съдържащи релевантни обстоятелства, проявена е процесуална активност за събиране и изследване на данните.

След  съвкупна оценка на доказателства, СРС правилно е приел, че голяма част от събитията, свързани с инкриминираното деяние  и самото то не могат да се установят, така както е залегнало в обвинителния акт: по отношение на обстоятелствата, че подс. П. се познавал със свидетелите  И.и С.;  че на 18.08.2009г. е присъствал на предаване на 21 000 лева от П. на И.в кантора на нотариус Миленкова ; че на същата дата подс. П. е присъствал на среща между ч.о. П. и св. И.и св. С., когато ч.о. бил уведомен от свидетелите, за това че част от предадената от него сума – 10 000 лева били фалшиви и за това следва да се прехвърли собствеността на влекача си на фирмата на свидетелите; че на 17.09.09г. подс. П. е бил изпратен от св. С. и св. И.да получи 10 000 лева.

Правилно СРС   е кредитирал частично показанията на основния свидетел, на който е било базирано обвинението - свидетеля А.П., предвид констатираните противоречия с други източници. Така правилно е отхвърлено   соченото от свидетеля,че уговорката му  със свидетелите И.и С. е била товарните автомобили да са в залог, доколкото писмените доказателства, а  и оценката на показанията на свидетелите в качеството на нотариус, изповядали сделките са установили, че сделките са  покупко- продажба, а източник, който да сочи присъствие на подс. П. при извършването им липсва .

С оглед проверка достоверността на твърденията на св. П.  са изследвани редица контролни факти, като напр. за плащане на  Н. И.и А.С.на общо сума в размер на 65 хиляди евро. Такава сума обаче в инкриминирания период не е установена, вкл. нито теглене на по- малка – такава от 10 000 лева, както самият ч.о. в показанията си  е посочил, след  преглед на всички негови банкови сметки .

Показанията на свидетеля П., че е бил заплашван, че между него и И.и С. са провеждани срещи на улицата, още повече свързани със заплахи, не се подкрепят от нито едно гласно или писмено доказателство и остават изолирани.

Съществено е, че  твърденията и на  И.и на С. са, че не познават подсъдимия  П., респ.  не може да се направи извод последният да е присъствал на срещи между тях и ч.о. или да е бил изпращан от тях, за да получат те чрез него на 17.09.09. сумата от  10 000лв.   Като такива са и обясненията на подсъдимия  и правилно тези източници са кредитирани от СРС. 

И настоящият състав приема, че показанията на свидетеля Г.не  могат да представляват достоверна основа на обвинителната теза, доколкото в д.п. свидетелят е заявил, че е присъствал на предаване на 10 000 лева от ч.о. на подсъдимия, докато в свободния му разказ пред СРС е заявил, че е нямал визуални и слухови възприятия върху срещата и разговора между двамата на инкриминираната дата, като и след приобщаване на показанията му от д.п. свидетелят не се е обвързал с категоричен отговор. Отделен въпрос, правилно отбелязан и от СРС е и  за причината за присъствието му на твърдяната среща между А.П. и  Н.П..

Изследвайки обясненията на подсъдимия в частта им, че в инкриминираното  време не е бил в гр. София, а се е намирал на лагер в гр. Тетевен, правилно СРС е приел, че те противоречат със събраните по делото писмени доказателства  и не следва да се кредитират, но този факт сам по себе си  не може да обуслови други изводи по релевантните обстоятелства .

При този доказателствен материал, правилно СРС е установил, че  липсват данни, че подсъдимият изобщо да е осъществил деяние, което да реализира   състав на престъплението по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК както от обективна, така и  и субективна страна.

Правилни са изводите, че от обективна страна - не е установено, че подсъдимият П. ***, МОЛ „София", с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил заблуждение у А.А.П., че е изпратен от лицата А.С.и Н. И.да получи сумата от 10 000 лева, като дадените банкноти е следвало да бъдат проверени дали истински, и с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 /десет хиляди/лева, т.е. да е извършил изпълнителното деяние на престъплението. Подробните съображения на СРС за отсъствието на данни за извършено  деяние от подсъдимия, а и за настъпването на вредата при ч.о.  напълно се споделят и не е нужно да се преповтарят. 

При така обсъдените източници и направени въз основа на тях изводи, настоящата инстанция намира, че липсват основания, които да обосноват обвинителната теза,  поради които липсват основания да бъде уважен протеста   и  искането на ч.о.  за постановяване на осъдителна за подсъдимия присъда .

Правилно с оглед изхода на делото разноските са останали в тежест на Държавата.

Предвид изложено, и на основание чл. 334, т.6 вр.  чл. 338 НПК, Софийски градски съд

                                                       Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  от 14.12.2016 на Софийски районен съд, наказателно отделение, 16 състав,  по  нохд № 8955/2013 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: