Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
23.08.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение,
въззивен състав, в публично съдебно заседание, на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Калина
Пенева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при секретаря Ваня Димитрова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1197 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и следващите
от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх. №29091/05.07.2019г., от М.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Сава Каров – БАК, срещу решение №1654
от 28.06.2019г. по гр.д. №3254/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е настанил
непълнолетния П.М.А., ЕГН – **********, с майка М.А.А., ЕГН – **********, и с
баща неизвестен, в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас,
ул. Дебелт, № 63, за срок от една година, считано от настаняването му по
административен ред на 24.03.2019 г.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно.
По-конкретно се посочва, че по делото е
налице липса на основание за така предприетата от страна на ДСП мярка „спешно
настаняване в институция“.
Настоява се, че съдът не е съобразил
състоянието на майката – в състояние на стрес и притеснение от изчезването на
нейното двегодишно дете и поведението на полицейските служители, разследващи
това изчезване, като се посочва, че това несъмнено се е отразило на състоянието
ѝ. Посочва се още, че употребата на успокояващи лекарства също е повлияло
на изявлението ѝ по телефона на доверието, където тя е потърсила помощ и
подкрепа срещу действията на полицейските служители.
Твърди се, че неправилно и неоснователно
решаващият съд е приел, че са налице условията на настаняване в институция, тъй
като само и единствено там възможностите за детето да получи подслон, закрила,
медицински грижи и такива за своето личностно и социално израстване са реални.
Посочва се, че обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за искането за настаняване в институция не са
установени по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.
На следващо място се твърди, че изводът на
решаващия съд, че искането следва да
бъде уважено поради липса на капацитет от страна на майката, е изцяло
несъстоятелен. Не са ангажирани доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с
което да бъде отхвърлено искането на ДСП.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от ДСП Бургас и Районна прокуратура Бургас.
При проверката, извършена по реда на
чл.267, ал.1 от ГПК, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК. Изхожда от надлежна страна, за която обжалваното решение поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
В съдебно заседание от въззивницата М.А.,
не се явява, представлява се от адв. Карев, който поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
ДСП Бургас, се явява юрисконсулт Даракчиева.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в
исковата молба и вида на търсената правна защита, районният съд е квалифицирал молбата
като такава с правно основание чл.25 от Закона за закрила на детето.
Производството пред първата инстанция е
започнало по депозирана
молба от Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр. Бургас, представлявана от Алина Райчева Конкьова, с която се претендира да
бъде постановено решение, с което да бъде настанен непълнолетния П.М.А., с майка
– М.А.А. и баща – неизвестен в Център за настаняване от семеен тип за деца в
гр. Бургас, ул. „Дебелт“ №63 за срок от една година, считано от настаняването
по административен ред.
Пред първата инстанция е представена
Заповед № ЗД/Д-А-086/22.03.2019г., издадена от Дирекция за социално подпомагане
– Бургас, с която е наредено спешно временно настаняване на непълнолетния П.М.А.
с родители майка – М.А.А. и баща – неизвестен в
Център за настаняване от семеен тип за деца в гр. Бургас, ул. „Дебелт“
№63 за срок до произнасянето на съда с решение съгласно чл. 28 от Закона за
закрила на детето.
От представеното по делото Удостоверение
за раждане, издадено от Община Бургас, е видно, че П.М.А. е роден на ***г. в
гр. Поморие, от майка – М.А.А. и от баща – неизвестен.
От събраните по делото доказателства се
установява, че в хода на социалното проучване е установено, че детето П. е трето
от общо четиринадесет родени от М.А.А. деца.
В хода на проучването е установено, че
преди М.А. и И.М. /мъжът, с когото живее на семейни начала и е припознал
няколко от децата ѝ/, са обитавали две бунгала в с. Равнец, които са
разрушени. Посочва се, че двамата са без трудови доходи, без здравни
осигуровки, с криминално минало и въпреки работата с ЦОП – Несебър и положените
усилия от страна на специалистите родителският им капацитет не е повишен, както
и не са усвоени положителни методи на възпитание, с цел осигуряване на спокойна
и стабилна семейна среда, в която да израстват децата.
В хода на първоинстанционното производство
е разпитана свидетелката Е.М.А. – сестра на детето, чието настаняване се иска.
От показанията ѝ се установява, че тя също е настанена в дома на ул.
„Дебелт“ №63, където е настанено детето П.. Свидетелката заявява, че там се
чувства „гадно“ и не може да свикне, както и че иска да се прибере при майка си
и баща си, тъй като там не я карат да чисти. Посочва още, че яденето в
институцията, където е настанена е „ужасно“. Описва ситуацията, която е
наложила настаняване на децата извън семейството. Заявява, че П. ходи на
училище в Равнец, както и че не иска да стои в дома, а иска да се прибере.
Посочва, че П. е в седми клас, но не го е завършил. За И.А.Митов говори като за
техен баща и го описва като грижовен и ходещ на работа, „където го извикат“.
Според свидетелката не е имало случай да останат без храна.
Пред първата инстанция е изслушано детето П.,
чието настаняване се иска, което посочва, че не му е добре в дома, в който е
настанено, по-хубаво му е било при майка му и при баща му. Заявява, че баща му се казва
И.А.Митков, който живее с майка му в една къща, намираща се в с. К.. Посочва,
че нарича И. свой баща, въпреки, че не му е биологичен такъв, но от биологичния
му баща „човек не става“. Посочва още, че в дома не му харесва, в яденето имало
мухи, всяка вечер плаче и иска да се върне при родителите си.
Пред първата инстанция е изслушана и
майката на детето, чието настаняване се иска – М.А., която заявява, че детето
при нея се е чувствало добре и не е имало проблеми. Твърди още, че не е
оставяла децата си гладни и жадни, грижила се е нормално за всички, като
проблемът започнал от изчезването на детето Ю.. Заявява, че детето ѝ се
намира в дома, защото тя е подала сигнал, като „това ѝ била грешката“.
Посочва още, че потърсила помощ, за да не бъдат децата ѝ уплашени и
стресирани, но вместо това „дошли и натоварили всичките ѝ деца“.
Видно от представените по делото справки
за съдимост, майката на детето и лицето, с което тя живее на семейни начала са
с обременено съдебно минало.
По делото се съдържат данни, че детето П.,
заедно с още две от децата, е избягало от вкъщи към края на 2018г. /към този
момент семейството се е намирало в с. Равнец/, поради лошите условия на живот
там.
Детето П. не е припознато от съжителя на
майката. По делото е налична единствено подписана от него нотариално заверена
декларация за припознаване, но процедурата по припознаване не е завършена.
Установява се от доказателствата по делото,
че майката и лицето, с което живее на семейни начала са с прекъснати
здравноосигурителни права.
От доказателствата по делото се установява
още, че детето П. страда от здравословен проблем и по тялото му има видими
белези от изгаряния, причинени от инцидент, случил се по време на игра с бронз
в близост до печка, преди близо 10 години. Според данните от социалния доклад,
изгарянията на детето обхващат около 45% от повърхността на кожата. Майката
обаче не е предприела необходимите действия за лечение, нито освидетелстване от
ТЕЛК. Установява се, че детето изпитва силна болка, причинена от изразен отток
на левия крак. Майката не е завела детето на преглед, а е купила по свой избор
обезболяващ медикамент. Тези обстоятелства свидетелстват за неглижиране от
нейна страна на здравословния проблем, от който страда детето П..
От доказателствата по делото се
установява, че майката и преди е заявявала, че е в невъзможност да полага грижи
за децата си. За това свидетелства, описаният в социалния доклад случай от
2017г., при който И.А.се е свързал с телефонната линия на НТЛД, представяйки се
за баща на 12 деца и е заявил, че след конфликт между него и съжителката му
/майка на децата/, последната е взела 7 от тях, избягала е от дома и е отишла в
къща без врати, прозорци и електричество. По телефона И.А.съобщил, че желае да
изостави децата в институция, като в това време се е прибрала М.А., заедно с
децата, като също е заявила, че няма възможност да полага грижи за тях.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за
закрила на детето, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето.
От събраните по делото доказателства се
установява, че родителският капацитет на майката на детето П. е изключително
занижен, за децата не са полагани грижи
от нейна страна, майката не е била трудово ангажирана – без изградени
каквито и да е трудови навици, обитавана е къща без електричество и вода, и за
която е имало заповед за премахване. Установява се и от доказателствата, че лицето,
с което майката се намира във фактическо съжителство - И.М., също не полага
труд, не полага и грижи за децата. Нещо повече, видно от социалния доклад,
същият е заявил, е няма да започне работа, докато не се намери изчезналото дете
Ю.. По делото се твърди, че М.А. и децата ѝ са започнали да обитават
двуетажна къща, но имотът не е снабден с вода и електричество и по този начин
не могат да бъдат задоволени елементарните хигиенни нужди на техните деца,
както и потребността от отопление през зимния период. Вода взимали от съседите.
Независимо от това по делото са налични
доказателства, че кметът на Община Несебър е издал Заповед от 18.04.2019г. за
събаряне на постройката като незаконна.
С оглед събраните по делото доказателства,
за настоящият състав се налага извод, че се касае за дете в риск по смисъла на
§ 1, т. 11, буква „в“ от ДР на Закона за закрила на детето, предвид
обстоятелството, че неговата майка не може да му осигури стабилна и спокойна
семейна среда.
Тези изводи на съда се налагат дори и при
абстрахиране от обстоятелството относно конкретния инцидент дал повод на
социалните служби да настанят непълнолетното дете. Изрично по делото се
установява, че работата с майката на детето е била за продължителен период от
време, но въпреки положените усилия от страна на специалистите родителският ѝ
капацитет не е повишен, както и не са усвоени положителни методи на възпитание,
което е още една причина, за да се приеме, че евентуалната промяна в
поведението ѝ в рамките на настоящото производство следва да се превърне
в начин на поведение, грижа и възпитание на нейните деца и това трябва да бъде
установено по един категоричен и несъмнен начин, за да може да се приеме, че е
отпаднала опасността детето да е в риск по смисъла на § 1, т. 11, буква „в“ от
ДР на ЗЗД.
Всичко гореизложено води до извода, че в
интерес на детето е да бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за
деца в гр. Бургас, ул. Дебелт, № 63 за срок от една година.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото, не следва да се
присъждат разноски в полза на въззивницата, предвид неоснователността на
подадената от нея въззивна жалба.
На основание чл. 28, ал. 6 от Закона за
закрила на детето, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1654 от 28.06.2019г.,
постановено по гр. дело №3254/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.