№ 763
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502672 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. В. П. срещу
решение № 2616/27.04.2020г на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. №
16450/15г., с което е признато и допуснато изпълнение на решение от
10.07.2014г. на Бутирски районен съд в гр. Москва по гр.д. № 2-1465/14,
Руска федерация.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно. Неправилно е прието, че са изпълнени условията на чл.119, ал.2
от КМЧП. Не е представено удостоверение за влизане в сила на решението.
Липсва оригинал на решението, а е представен само нотариално заверено
копие. По това възражение СГС не се е произнесъл. Няма заверка на
решението от МВнР на РБългария. Поддържа възражението си, че вземането
е погасено по давност. Неправилно е прието от съда, че давността е
прекъсната на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД. Няма предявен иск.
Решението е влязло в сила на 08.10.2014г., а вписаната възбрана върху
недвижим имот е от 21.04.2015г. Няма доказателства за предприети действия
по изпълнението на решението на Бутирски районен съд. Настоящото
производство не прекъсва погасителната давност.
1
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да
постанови друго, с което да откаже да признае решението на Бутирски
районен съд.
Е.В. в депозиран писмен отговор посочва, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Въззивната жалба е формална и не съдържа
доводи за неговата порочност. Счита, че погасителната давност е спряна с
образуване на настоящото производство на 18.12.2015г.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.119, ал.1 от КМЧП. В исковата молба Е.В.
твърди, че с решение от 10.07.2014г. по гр.д. № 2/1465/14г. на Бутирски
районен съд в гр. Москва ответникът Е.П. е осъдена да й заплати/възстанови
парични средства в размер на 14 956 782 рубли и 75 копейки, лихва от 2 421
993 рубли и 56 копейки, разходи за заплащане на държавна такса 60 000
рубли. Решението е влязло в законна сила на 08.10.2014г. Поради
невъзможност ищецът да се удовлетвори на територията на Руската
федерация и защото ответникът притежава собственост и дружествени
дялове в търговски дружества на територията на Република България има
правен интерес да поиска признаване и допускане на изпълнение на
постановено решение на Бутирския районен съд. Налице са предпоставките
на чл.117 от КМЧП. Затова моли съда да признае и допусне изпълнение на
решение от 10.07.2014г по гр.д. № 2-1465/14г. на Бутирски районен съд в гр.
Москва.
Ответникът в депозиран в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор
оспорва иска. Сочи, че липсва представено удостоверение, че решението е
влязло в сила и то не е заверено от МВнР на РБългария съгласно изискването
на чл.119, ал.2 от КМЧП. Решението е нищожно, тъй като не е подписано от
съдията, който го е постановил. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането. Поддържа, че има реализирано
изпълнение на територията на Руската федерация чрез съдебен изпълнител. С
постановление от 21.04.2015г. е образувано изпълнително производство, по
което част от сумата е погасена. Видно от определение от 29.01.2014г. на
Бутирски районен съд е, че наложена възбрана върху имот, собственост на
2
ответника. Неговата стойност е по- голяма от задължението и ако се продаде
ще се погаси задължението изцяло.
Не се спори между страните, че на 10.07.2014г. е постановено решение
по гр.д. № 2-1465/14 на Бутирски районен съд в гр. Москва, с което е
осъдил Е.П. да предаде на Е.В. парични средства в размер на 14 956 782
рубли и 75 копейки, лихва от 2 421 993 рубли и 56 копейки и разходи за
заплащане на държавна такса от 60 000 рубли. Решението на руския съд на
руски език е заверено нотариално.
При тези доказателства СГС е уважил иска като е признал и допуснал
изпълнение на решението на руския съд.
Към отговора на исковата молба са представени определение на
Бутирски районен съд от 29.01.2014г. и Постановление на съдебен
изпълнител от 21.04.2015г.
В съдебно заседание на14.02.2020г. ответникът е заявила, че е
участвала в съдебното производство по гр.д. № 2-1465/14г. по описа на
Бутирския районен съд в гр. Москва чрез процесуален представител/адвокат/.
Била е уведомена за него. Решенето на съда й е било изпратено от адвоката.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
Представени са част от два закона на Руската федерация, относими
към погасителната давност.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване е иск с правно основание чл.119,
ал.1 от КМЧП.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма.
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.119, ал.1 от КМЧП във р. с чл.47
– 53 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански,
3
семейни и наказателни дела / обн. ДВ бр.12/10.02.1976г. в сила от
18.01.1976г./
Признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни
решения от българския съд има своето основание в разпоредбите на КМЧП.
Целта е да се осигури възможност едно чуждестранно решение да бъде
изпълнено на територията на Република България, за да се удовлетвори
кредитора за своето съдебно признато и изискуемо вземане, което има
срещу длъжника. Института на признаването и допускане на изпълнение на
чуждестранни съдилища е регламентиран с императивни норми и при
изчерпателно изброени условия, при които се допуска признаване и
допускане на изпълнението. За тях съдът следи служебно.
Страните не спорят по компетентността на българския съд да признае и
допусне изпълнение на представено решение на руски районен съд.
Разпоредбата на чл.117 от КМЧП сочи предпоставките, при които може
да се признае и допусне изпълнение на решение на чуждестранен съд:
чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на
българското право, но не и ако единствено основание за чуждата
компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда; на ответника е бил връчен препис
от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били
нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната
защита; ако между същите страни на същото основание и за същото искане
няма влязло в сила решение на български съд; ако между същите страни, на
същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд,
образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието
признаване и изпълнение се иска и признаването или допускането на
изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Чл.119, ал.2 от КМЧП въвежда изискване за необходимите документи,
които трябва да бъдат приложени към молбата, подадена до българския съд
за признаване и допускане на чуждестранно решение- препис от решението,
заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че
решението е влязло в сила. Те трябва да са заверени от МВнР на РБългария. В
отговора на исковата молба е наведен довод, който се поддържа и в жалбата
за липса на удостоверение за влизане в сила на чуждестранното решение.
4
Материалният закон не изисква удостоверението да е отделен документ от
решението на съда, нито предвижда особена форма за валидност за него.
Поради това следва да се приеме, че съдържащата се в последното
удостоверяване, че е влязло в сила на посочена дата е достатъчно, за да се
приеме, че има удостоверение за влизането му в сила. Компетентен да
направи удостоверяването за това обстоятелство е съдът, който е постановил
съдебният акт, чието признаване и допускане на изпълнението се иска. Видно
от оригинала на решението на Бутирския районен съд е, че в него се съдържа
печат, удостоверяващ, че то е влязло в сила на 08.10.2014г. Той има характер
на удостоверение, направено от компетентния съд за влизането в законна
сила на съдебния акт. Поради това не е необходимо да е приложен към
молбата отделен документ със същото съдържание.
Неоснователен е доводът, че не е представен оригинал на решението, а
копие с нотариална заверка. Според чл.119, ал.2 от КМЧП към молбата за
допускане на изпълнение на чуждестранно решение се представя препис от
решението на съда, който го е постановил. Предвидено е, че той трябва да е
заверил своя съдебен акт. Горната разпоредба не изисква представяне на
чуждестранното решение в оригинал. По делото е представен препис от
решението със заверка на руския съд. За пълнота във връзка с горното
настоящата инстанция излага следното: Съгласно чл.12 от договора между
НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела,
документи, които са били съставени или заверени от компетентни органи
съгласно установената форма, се приемат на територията на другата
договаряща страна без легализация. Т.е. не е необходимо те да бъдат
заверени от МВнР на РБългария, с което да бъде извършена легализацията
им. От друга страна в чл.50 от същия Договор е предвидено, че в
производството за признаване и допускане на изпълнението на решението се
прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на
която се извършват тези действия. Това означава, че се прилага българският
процесуален закон. Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ГПК предвижда, че
официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат
същата доказателствена сила, както оригиналите. Представеният нотариално
заверен документ се приравнява на официално заверен препис, т.е. на
оригинал и има същата доказателствена сила. Решението на руски език е
нотариално заверено. Видно от отбелязването на печата е, че нотариусът е
5
извършил сравнение между представеното копие от копие на документа и е
установил тяхната вярност и идентичност, както и че в тях няма изтривания,
дописвания, зачеркнати думи или други неуговорени поправки или каквито и
да е особености. Т.е. следва да се приеме, че решението на Бутирския
районен съд от гр. Москва е представено в оригинал. По делото е представен
такъв препис.
Както в отговора на исковата молба, така и в жалбата се поддържа
своевременно направено правопогасяващо възражение, че вземането е
погасено по давност. Жалбоподателят твърди, че от влизането в сила на
решението са изминали 5 години и давността не е прекъсната на основание
чл.115, б. „ж“ от ЗЗД или с предявяване на настоящия иск. Нормата на чл.121
от КМЧП очертава правомощията на съда, от който се иска признаване и
допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд. Българският съд
не може да навлиза в разглеждането на спора по същество, разрешен вече от
чуждестранния съд. Длъжникът може да направи възражения за погасяване
на задължението въз основа на обстоятелства, настъпили след влизането на
сила на чуждестранното решение. Това означава, че ответникът по иска
може да се брани с всички възражения, които биха го освободили от
отговорност, включително да твърди, че е погасил изцяло задължението си
към ищеца като негов кредитор или че вземането е погасено по давност.
Погасителната давност като юридически факт, от които настъпват
определени правни последици, предвидени в закона, е обстоятелство,
настъпило след влизане в сила на решението на чуждестранния съд, поради
което е допустимо да се разгледа от съда, от който се иска признаването и
допускането на изпълнението му. Като се вземе предвид, че института на
погасителната давност е част от материалното право, то в този случай следва
да бъде приложено правото на Руската федерация. Разпоредбата на чл.50 от
договора препраща към българското законодателство само по отношение на
производството по признаване и допускане на изпълнението на решение. Т.е.
няма стълкновителна норма, която да препраща към българския материален
закон по отношение на прилагането на погасителната давност. Съгласно
чл.21 от Федерален закон № 229-ФЗ/02.10.2007г. „ За изпълнителното
производство“ изпълнителните листове, издадени въз основа на съдебни
актове, могат да бъдат предявени за изпълнение в срок от три години от
датата на влизането им в законна сила. Това означава, че принудителното
6
изпълнение трябва да започне в срок от три години от влизане в сила на
съдебния акт, с който взимането става ликвидно и изискуемо. Т.е. установено
по основание и размер. Този срок се прекъсва с предявяването на
изпълнителният лист за изпълнение или с частично изпълнение на
изпълнителния лист за изпълнение. След прекъсването, срокът за
предявяване на изпълнителният лист за изпълнение се възобновява- чл.22,
ал.1 и ал.2 от Федерален закон от 02.10.2007г. „За изпълнителното
производство“. Решението на руския съд, чието признаване за изпълнение се
иска, е влязло в сила на 08.10.2014г. Видно от представените към отговора на
исковата молба доказателства е, че изпълнителното производство е
започнало въз основа на изпълнителен лист, предявен в предвидения
тригодишен срок за предявяване за изпълнение. Въз основа на това е
образувано изпълнително производство срещу Е.П.. С предявяване на
изпълнителния лист срокът е прекъснат. В отговора на исковата молба
ответникът твърди, че има реализирано изпълнение в Руската федерация и
част от вземането е погасено. Това е още едно основание, за да се счита
погасителната давност за прекъсната. Жалбоподателят не оспорва, че е
длъжник на ищеца и е представил два документа. Единият изходящ от
Бутирски районен съд, с което е наложена възбрана върху недвижим имот
като обезпечение за дълга, който има към Е.В., както и постановление на
съдебен изпълнител, от което се установява, че са предприети действия по
принудително изпълнение спрямо Е. П.. С него е наложен запор на
паричните средства в сметката на длъжника – въззивник в настоящия спор,
до размер от 17 438 776, 31 рубли. Т.е. към момента на подаване на иска по
чл.119, ал.1 от КМЧП за екзекватура давността по отношение вземането на
ищеца не е изтекла и вземането не е погасено по давност. Поради което не
може да се приеме, че вземането е погасено по давност.
При сравнителен анализ с българския материален закон, може да се
направи извод, че и според него погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. В КМЧП няма
отделни разпоредби по отношение на давността затова приложим е общият
закон, а именно ЗЗД. Той предвижда основания за спиране и прекъсване на
давностния срок- чл.115 и чл.116. Този закон определя и момента, от който
започва да тече погасителната давност. Общото правило е, че давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давността
7
по отношение на вземане се прекъсва на основание чл.116, б „в“ от ЗЗД с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Процедурата по
признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение
не е същинско производство по отношение на вземането, но е предпоставка
за предприемане на принудително изпълнение спрямо длъжника на
територията на Р България.
На основание чл.120, ал.1 от КМЧП съдът извърши служебна проверка
относно наличието или отсъствието на условията по чл.117 от КМЧП и като
счита, че има решение на компетентен чуждестранен съд, че ответникът Е.
П. е била призована и е участвала в процеса пред него чрез процесуален
представител. Това означава, че са спазени принципите на българското право,
регламентирани в чл.5-13 от ГПК. Между същите страни, на същото
основание и със същото искане няма влязло в сила решение на български съд.
Няма висящ процес между същите страни, на същото основание и със същото
искане, който да е образуван преди чуждото дело, по което е постановено
решението, чието признаване и изпълнение се иска. Последното не
противоречи на българския обществен ред и повелителните норми, които го
регламентират.
Поради това следва да се признае и допусне изпълнение на решението
на Бутирски районен съд от гр. Москва, Руска федерация.
Подадената въззивна жалба е неоснователна.
Обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски на страните не се дължат, тъй като няма направени искания за
присъждането им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2616/27.04.2020г на СГС, ГО, 15 състав,
постановено по гр.д. № 16450/15г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9