№ 8925
гр. София, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110170678 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „И. срещу „А..
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.06.2022 г., 09:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, като на ответника се
връчи препис, както на седалището и адреса на управление в гр. С., така и на адреса за
кореспонденция с Н.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да постанови
неприсъствено решение по чл.239 ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му,а именно : на страните да са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът
да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че:
1
- съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 когато
лицата по ал.1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 при неизпълнение на задължението по ал.1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл.50, ал.1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 87,
ал. 1 ЗЗД от „И. срещу „А. за сумата от 17 400,00 лв., получена от ответника на отпаднало
основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (09.12.2021 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че през м.11.2019г. между „И., ЕИК ., като купувач, и ответното
дружество „А., ЕИК ., като продавач, бил сключен договор за продажба на индустриални
стоки (пл.контейнери 1100 л.), като „А. поело задължението да достави стоката в склада на
ищеца при уговорено авансово плащане в размер на 41 340 лв, за което „А. издало на „И.
фактура № . г. Сочи, че уговореният аванс в размер на 41 340 лева с ДДС по фактура № . г.
бил заплатен изцяло от ищцовото дружество на ответното дружество, по банков път, по
банковата сметка на „А. в „У., с преводно нареждане от 12.11.2019 г. Твърди, че във връзка
със задължението му да достави в склада на ищеца стоките по договора за продажба,
ответното дружество извършило две доставки, за които издало съответните фактури, както
следва: първа доставка – на стоките, посочени във фактура № . г. на стойност от 24 800 лв.
без ДДС, съответно 29 760 лв. с ДДС като бил приспаднат частично платения аванс по
фактура № .г. в размер на 12 000 лева без ДДС, съответно 14 400 лв. с ДДС и със сума за
доплащане в размер на 15 360 лв. с ДДС и втора доставка – на стоките, посочени във
фактура № . г. на стойност 15 750 без ДДС, по която било направено второ частично
приспадане от платения аванс по фактура № . г. в размер на още 7 950 лева без ДДС,
съответно 9 540 лв. с ДДС и със сума за доплащане в размер на 9 360 лв. с ДДС. Общо
приспадната авансово платена цена по двете доставки била в размер на 23 940 лв. с ДДС от
общо платения на 12.11.2019 г. аванс в размер на 41 340 лв. с ДДС, а общата цена за
доплащане на доставените стоки по фактурите от 21.08.2020 г. и от 24.08.2020 г. била в
размер на 24 720 лв. с ДДС. Същата била заплатена изцяло и точно от „И. на „А. по банков
път, с банков превод от 24.08.2020 г.
Твърди, че въпреки уговореното, с доставката на 24.08.2020 г. не било доставено
цялата оставаща част от стоките за 17 400 лева с ДДС, чиято цена била платена авансово с
банковия превод през м. ноември 2019г., поради което ищецът изпратил на ответното
дружество нотариална покана рег. № ., по описа на нотариус И., която била получена от „А.
на 18.10.2021 г. С нея ищецът дал на ответното дружество 7-дневен срок, считано от датата
на получаване на нотариална покана, да изпълни задължението си и да достави в склада на
„И. останалите, заплатени авансово, стоки за 17 400 лв. с ДДС с предупреждението, че при
неизпълнение на задължението му ще развали договора за продажба във връзка с
2
недоставената, авансово платена му стока на стойност 17 400 лв. Със същата покана, в срок
от 3 (три) дни, считано от датата на разваляне на договора, „А. било поканено да върне на
„И., по посочената в поканата банкова сметка, сумата от 17 400 лв., представляваща частта
от платената от „И. на „А. авансово цена по фактура № . г. за неосъществената от „А. на „И.
доставка на стока по разваления договор за продажба. В дадения му срок ответното
дружество не изпълнило задължението си да върне останалата недоставена стока, както и не
заплатило сумата в размер на 17 400,00 лв.
С оглед изложеното, твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
17 400,00 лв., представляваща частта от авансово платената продажна цена по фактура № . г.
по разваления, поради длъжниковото неизпълнение, договор за продажба за недоставената
стока, която се явявала платена на отпаднало основание и подлежала на връщане от страна
на „А. в посочения размер, като претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор страна на ответника.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е: да установи, че между страните е сключен договор за договор за
продажба на индустриални стоки (пл.контейнери 1100 л.), че е заплатил в изпълнение на
договорните си задължения сумата от 17400,00 лв., че договорът между страните е развален,
тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на
претендираната процесна сума, т. е. изпълнение на своята насрещна престация по
договорното правоотношение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3