РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Перник , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100579 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Е.В. срещу ЗК „Лев Инс“ АД, гр. С. за заплащане: 1) на осн. 432, ал.
1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ от КЗ сумата 60 000 лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра В. Р. на *** г., настъпила
вследствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на *** г. около 12:50 ч. на
реп. път ***, в зем. на *** и причинено от М. И. Т. при управление на автобус „Мерцедес
814Д Варио“, с рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от датата на смъртта – *** г., до окончателното й изплащане.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК с писмен отговор по подробни съображения твърди,
че ищцата не е сред най-близкия кръг на починалата, като не са налице и конкретни
житейски обстоятелства, поради които привързаността им да е станала толкова силна, че
смъртта на починалата да е довела у нея до значителни морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка и
характерните за съдържанието й отношения между сестри, като се позовава на ТР № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Оспорва изключителната вина на водача
М. Т. на автобус „Мерцедес 814Д Варио“ за ПТП. Твърди съпричиняване на ПТП от водача
на т.а. Мерцедес 1517 с рег. № *** – Й. О. А., поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, както и съпричиняване от пострадалата В. Р., поради нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Размерът на неим. вреди е прекомерен с оглед чл. 52 ЗЗД. Оспорена е и дължимостта и
началната дата на обезщетението по чл. 86 ЗЗД.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно произшествие се установяват от
писмените доказателства /ДП № 354/2017 г. по описа на РУ- У., пр. пр. № 5142/2017г. на ОП
– Л./, както и от комплексната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза
/САТМЕ/. На ***г. около 12.50 часа на път ***, при километър ***0, в землището на ***,
управляваният от Й. О. А. хладилен т.а. „Мерцедес" с ДК № *** се движи в дясната лента на
път *** /гледано в неговата посока/, със скорост от 77-78 км/ч в посока към ***. В същото
време в обратна посока /към ***/ и също в неговата дясна лента, се движи управляваният от
М. Т. И. автобус „Мерцедес" с ДК № *** със скорост от 97-98 км/ч. В момента, в който
разстоянието между двете МПС е не по-малко от 178-180 метра, водачът на автобуса
предприема навлизане в лява лента, при което водачът на хладилния т.а. предприема
намаляване на скоростта /първо плавно, а след това и екстремно/. Водачът на автобуса също
предприема намаляване на скоростта си. Коридорите на движение на двете МПС се
препокриват и следва удар, челен, ексцентричен леко кос и е изцяло в лентата за движение
на хладилния т.а. Автобусът се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка
/гледано отгоре/ и заедно с т.а. /пластичен удар/, са се установили на известно разстояние.
След ПТП автобусът е преместен с цел помощ на пострадалите. Скоростта в момента на
удара /входящата скорост/ на автобуса е била 77-78 км/ч, а на т.а. - около 32 км/ч. Участъкъг
в района на произшествието е десен завой с много голям радиус на кривата, като видимостта
в района е над 300 м. Настилката е асфалтова, мокра, износена и без повреди, като платното
е разделено с прекъсната осева линия за движещите се в посока *** и непрекъсната за
движещите се в посока ***. На 205 м пред местопроизшествието за движещите се в посока
***, на десния банкет е намерен пътен знак В 24 „Забранено изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", на 129 м е установен
пътен знак А 40 - „Внимание! Участък с концентрация на ПТП". Условията за движение към
момента и място на ПТП са добри по отношение на безопасността и нямат пряка връзка с
настъпилото произшествие. В конкретната обстановка основната причина за настъпване на
ПТП е навлизането на автобус „Мерцедес Варио" в насрещната лента за движение - лентата
за движение на хладилния т.а. „Мерцедес". Пострадали са водачът на автобуса М. Т. и В. Р. -
пътник в автобуса, които са починали на място. Според приложената по делото медицинска
документация, е налице пряка, непрекъсваща се причинно следствена връзка между
получените увреждания от ПТП и смъртта на В. Р.. По случая е било образувано ДП №
354/2017 г. по описа на РУ- У., пр. пр. № 5142/2017г. на ОП – Л., впоследствие прекратено
поради смъртта на водача М. Т..
При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно:
претърпени от ищцата /увредено лице по см. на чл. 478, ал. 2 КЗ/ неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра В. Р. на *** г. от ПТП на *** г., причинено от виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач М. Т. на автобус
„Мерцедес”, с ДК № ***. Същият в нарушение на пътен знак „В24” /забранено
2
изпреварването/, както и при наличие на хоризонтална маркировка - плътна линия /която
означава, че водачът не може да предприема изпреварване в този участък на пътя/ е
предприел изпреварване; допуснал е и нарушение на на чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП -
изпреварването е предприето при затруднена пътна обстановка - мокър път и завой на пътя,
при който е имало ограничена видимост. Т.е. водачът е предприел изпреварването и без да
се убеди, че са налице условията за извършване на такова, съобразно чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП;
допуснал е и нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП - при предприетото изпреварване, водачът
не се е съобразил с пътните условия – мокър път и ограничена видимост и не е могъл да
избегне настъпването на ПТП.
В конкретни случай съдът намира, че ищцата е материално легитимирана да претендира
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на сестра си. От показанията на
свидетелите В. Г., И. В. и Е.Р. се установява, че двете сестри се обичали изключително
много, били неразделни и постоянно заедно, като често си гостували. Те имали
изключително дълбока и близка емоционална връзка, грижели се една за друга, никога не се
карали, били в изключително близки отношения, повече от нормалните между сестри. В. Р.,
като по-голямата сестра, цял живот закриляла и се грижела за Е.В.. Ищцата Е.В. загубила
своя син, когато бил на 14 годишна възраст, като именно починалата В. Р. била до нея,
успокоявала я е, грижела се е за нея. Също така именно В. Р. се грижела и за второто дете на
ищцата в периода след неговото раждане предвид физическото състояние на Е.В.. Ищцата
Е.В. разбрала за инцидента по телевизията, при което изпищяла, станало й лошо и почнала
да плаче. Ищцата тъжи и плаче и към настоящия момент за своята сестра, като не може да
преживее нейната загуба. Поради влошеното й психическото състояние от загубата, ищцата
се наложило и да бъде приета и хоспитализирана за неврологично лечение. С оглед на това
съдът приема за доказано, че ищцата е претърпяла продължителни морални болки и
страдания вследствие на смъртта на сестра й В. В. Р., надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, тъй като е създала
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, които е справедливо да бъдат
обезщетени. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък роднина са изключително
интензивни, както на емоционално ниво, така и на очакванията за духовна подкрепа, грижи
и внимание. Налице са обстоятелства, значително завишаващи интензитета на неим. вреди
на ищцата, а именно, че загубата на сестра е тежко и непреодолимо емоционално
изживяване за ищцата, с трайно и неотменимо проявление във времето. Между починалата
и нейната сестра е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка между сестри. Смъртта
на сестра й е необратима загуба за ищцата, съпътствана с ежедневна мъка и коренна
промяна на живота. Ищцата изживява изключително тежко внезапната загуба на своята
сестра и към настоящия момент все още не може да приеме случилото се. Освен посочените
по-горе морални измерения на болката на ищцата, се отчитат и конкретните обществено-
3
икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в
актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие
по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и
създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми по
аналогични случаи /субективната преценка за справедливо определени суми за подобни,
причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща
оценка да пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност/,
които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и
критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата
болки и страдания от смъртта на сестра й е в размер на 20 000 лв. Тази сума конкретно
справедливо ще обезщети в пълен обем ищцата за претърпените болки и страдания, а в общ
план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната, като за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира, че не следва да се прилага предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Тази разпоредба е в противоречие с
постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности–
Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS). В същото е прието, че не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5. Посоченото решение е задължително за съда на основание чл. 633 от ГПК.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или бездействия на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.
От механизма на ПТП се установява, че пострадалата В. Р. при ПТП е била пътник в
автобуса, но липсват доказателства, че е била без поставен предпазен колан. Според
комплексната САТМЕ автобусът е фабрично оборудван с триточкови инерционни предпазни
колани на предна лява и дясна седалка, триточкови колани на задна лява и дясна седалка, за
пътника, който пътува на втори ред (задна седалка) в средата е монтиран фабрично -
двуточков (лентов) предпазен колан. Експертизата е категорична, че с оглед факта, че
4
седалките в автобуса са се откъснали от пода на автобуса към момента на настъпване на
ПТП, дори при поставен обезопасителен колан траекторията на тялото на пострадалата би
била същата. При конкретния механизъм на протичане на ПТП и с оглед тежестта и
локализацията на уврежданията по тялото на починалата В. Р., следва, че дори при поставен
обезопасителен колан, травмите причинили настъпването на смъртта биха били идентични и
смъртния резултат не би бил избегнат. При липсата на категорични доказателства, че
пострадалата В. Р. е била без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат и
конкретно, че смъртта й не би настъпила, дори и да бе доказано непоставяне на предпазен
колан, то съдът приема, че липсва принос от пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за съпричиняване на ПТП от водача на т.а. Й. О. А., поради нарушение
на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, не е правнорелевантен факт по настоящото дело, тъй като
противоправното поведение на третите лица не съставлява съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът на пострадалия
срещу делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по
съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото при солидарните
задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да
е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Същото важи и когато пострадалият насочва
претенцията си срещу застрахователя на делинквента. Застрахователят не може да възразява
за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в отношенията
между него, делинквента и третото лице, но не и в отношенията между застрахователя и
пострадалия. По този въпрос съдебната практика е установена с решение № 17/06.03.2015 г.
по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4482/2018 г., IV г. о., ГК.
В заключение, основната причина за настъпване на ПТП е навлизането на автобус
„Мерцедес Варио" в насрещната лента за движение - лентата за движение на т.а. „Мерцедес"
и затова в причинно-следствената верига не следва да се включва поведение на самата
пострадала, респ. и поведението й не може да се отчита в някаква степен с този на водача на
товарния автомобил или на автобуса или като самостоятелен причинен фактор за смъртта й.
Възражението за съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване на осн.
чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определеното обезщетение.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на
произнасяне или отказ за плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищцата е
сезирала ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на *** г. и като взе
5
предвид, че на *** е налице отказ от застрахователя за плащане на обезщетение, съдът
намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за неимуществени
вреди се дължи считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, за който период
претенцията за лихви е основателна /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., І т. о., ТК/. Съответно за периода 17.11.2017 г. – 14.08.2019г. претенцията за
лихви е неоснователна.
По разноските
Ищцата не претендира и не доказва направени разноски (освободена е от такси и
разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения договор за правна защита е посочено, че
е оказана безплатно адв. помощ – чл. 38, ал. 1 ЗА), поради което такива не й се дължат.
При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищцата има право на
възнаграждение, което съдът определя на 2330 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената част от иска, т.е. 776,67 лв.
Ответникът претендира разноски за вещи лица и свидетел общо 940 лв. (съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), както и ю. к. възнаграждение, което
съдът определя на 450 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 2 от
НЗПП. Доказаните от ответника разноски общо от 1390 лв. му се дължат съразмерно с
отхвърлената част от иска, т.е. 926,67 лв.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 800 лв., както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в
общ размер на 100 лв. – възнаграждения на вещи лица.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на Е. В. В., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 20
000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейната сестра В. В. Р., ЕГН ********** на *** г., настъпила вследствие на пътно-
транспортно произшествие, реализирано на *** г. около 12:50 ч. на реп. път ***, в зем. на
*** и причинено от М. И. Т., ЕГН ********** при управление на автобус „Мерцедес 814Д
Варио“, с рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от *** г. до окончателното плащане на сумата, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 60 000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
периода от 17.11.2017г. до 14.08.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
6
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на адв. Н. Н. – САК, сл.
адрес ***, сумата 776,67 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, ***, сумата 926,67 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, *** да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 800 лв. – държавна такса върху уважената част
на исковете, както и сумата 100 лв. – разноски за производството, платени от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7