РЕШЕНИЕ № 470
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 555/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 вр. чл. 435, ал.1, т.1 и сл. от ГПК, образувано по жалба, подадена от „РЕНАРД“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Н.И.И., със съдебен адрес ***.
Обжалва се Разпореждане, по изпълнително дело № 20198210400085 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист - като част от дълга по изпълнителното дело.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Развиват се аргументи, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист, представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включено в разноските за изпълнението, както и че следва да се събира от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, независимо че не фигурира в изпълнителния титул. Цитирана и приложена е съдебна практика в подкрепа на изложените в жалбата доводи, В т.ч. и Определение № 617 от 16.12.2013г. по ч.гр.д.№6154/2013г. на ВКС,І-во г.о..
Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Претендират се разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Постъпило е възражение от длъжника “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов ” №37, чрез пълномощник юрисконсулт К.Н., с което се счита
за законосъобразно обжалваното разпореждане, както и за неоснователна
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, тъй като длъжникът не е дал повод за
завеждането му, в условията на евентуалност, се поддържа възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и искане същото да
бъде редуцирано до минимално установените съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размери.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК
от ЧСИ Петко Илиев, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата,
поради което същата да бъде оставена без уважение.
Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „РЕНАРД“ ЕООД, на основание изпълнителен лист от 27.11.2018г., издаден по гр. дело № 12805/ 2017г. по описа на РС- Пловдив, и по гр.д. №597/2018г. по описа на Окръжен съд Пловдив, против длъжника “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за сумата от 200 лв направени разноски в исковото производство и сумата в размер на 162.50 лева разноски направени в заповедното производство; както и за сумата от 150 лв за адв. възнаграждение пред въззивната инстанция.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал от съдебния изпълнител събиране от длъжника и на направените разноски за издаване на изпълнителен лист в общ размер на сумата от 5,91 лв. Към молбата е представена разписка № 0200081642688/ 15.11.2018г., удостоверяваща заплащане по сметка на РС- Пловдив на сумата от 5,91 лв., от която държавна такса в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № 3057/ 2018г. и 0.91 лв. такса банков превод.
До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 4804/ 23.01.2019г., съгласно която задължението
към 23.01.2019г. възлиза на 1 100.28 лв. ПДИ е получена от длъжника на 28.01.2019г.
Видно е, че на 31.01.2019г., в срока на доброволно изпълнение длъжникът е
превел по изп. дело цялата сума, посочена му от страна на ЧСИ в ПДИ- 1.100.28
лв, /лист 37от изп.дело/.
С обжалваното разпореждане е оставена без уважение подадената от взискателя „РЕНАРД“ ЕООД молба за образуване на изпълнително дело и относно искането за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист. Съобщение, изх. № 4806/ 23.01.2019г., относно цитираното разпореждане, е връчено на жалбоподателя на 28.01.2019г. Жалбата е подадена чрез съдебния изпълнител на 04.02.2019г.
Предвид което, въззивният състав на ПдОС приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК /отказ на съдебния изпълнител да извърши изпълнително действие –да събере направените разноски за издаване на изпълнителен лист/, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
От представеното с молбата за образуване на изпълнителното производството платежно нареждане се установява, че за издаване на изпълнителния лист са направени разноски в размер на 5.91 лв. – 5лв. за дължима държавна такса и 0.91лв. такси банков превод, като същите са направени от взискателя разноски за издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав възприема формираната съдебна практика, визирана и в Определение № 617/ 16.12.2013г., гр. д. №6154/ 2013г., на ВКС, I г.о., съгласно която разноските по издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното производство, същите се включват в разноските по изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се събират от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. Този извод следва от това, че производството по издаване на изпълнителен лист е регламентирано в ГПК като част от изпълнителното производство, видно от систематичното място на разпоредбите, които го регламентират, които се намират в част пета от ГПК „Изпълнително производство“. Направените разноски за издаване на изпълнителен лист следва да бъдат присъдени в полза на взискателя като разноски по изпълнението и събрани в рамките на образуваното изпълнително производство.
Поради което, отказът на съдебния изпълнител в настоящия случай да събере като разноски по изпълнението направените от взискателя разноски за издаване на изпълнителен лист, включващи заплатена по сметка на ПдРС държавна такса и такса за банков превод, в общ размер от 5.91лв. се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
В частта за разноските в настоящето производство, въззивният състав на ПдОС намира, че независимо от основателността на жалбата, такива не следва да бъдат присъждани в тежест на длъжника, тъй като последният с поведението си не е дал повод за настоящото производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 4806/ 23.01.2019г., по изпълнително дело № 20198210400085 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, с район на действие Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането на „РЕНАРД“ ЕООД, ЕИК *********, за събиране на сумата от 5.91 лв., представляваща разноски за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО на
окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/