Определение по дело №25/2024 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 118
Дата: 23 януари 2024 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20247270700025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Шумен, 23.01.2024г.

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния състав:

 

     Административен съдия: Снежина Чолакова

 

като разгледа докладваното от административния съдия АД № 25 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Съдебното производство е образувано по молба рег.№ ДА-01-143/16.01.2024г. по описа на ШАдмС, по същество имаща характер на „искова молба“, депозирана от Р.Н.Х. с ЕГН **********,***, срещу НОИ – гр.Шумен. В молбата се излагат аргументи, че на 26.07.2019г. Р.Х. е подала документи до ТП на НОИ-гр.Шумен за отпускане на обезщетение при безработица с приложен сертификат за работа в Швеция за периода 20.05.2019г. Преди да излезе разпореждането за отпускане на обезщетение, на 24.09.2019г. Р.Х. подала заявление за прекратяване на обезщетението, защото отново започвала работа в Швеция. В периода 27.09.-27.10.2019г. последната работила в Швеция, след което на 30.10.2019г. отново подала молба за продължаване на обезщетението, като повторно приложила сертификат за работа, при което, поради некомпетентност на служителите на НОИ, се получило дублиране на периода. Междувременно органите на НОИ-гр.Шумен, отдел „Безработица“ не взели под внимание подадената от Р.Х. молба за прекратяване и издали Разпореждане, с което, като въз основа на първите документи от 26.07.2019г., й било отпуснато обезщетение за срок от 8 месеца с дневен размер от 74,29 лева. Впоследствие на 15.12.2019г. на последната било изплатено обезщетение в размер общо около 5400 лева за периода от 22.07.2019г. до неуточнена дата. На 02.06. (без посочване на годината) Р.Х. подала нова молба за прекратяване на обезщетението, тъй като отново започнала работа в Швеция на 05.06.2020г. и работила до 27.08.2020г. Подала документи в НОИ-Шумен на 14.09.2020г. По съвет на служител от Швеция подала молба, че се отказва от полученото обезщетение по издаденото й разпореждане и връща сумата, която й е била преведена на 15.12.2019г. Едва тогава НОИ-Шумен издало второ Разпореждане за право на обезщетение за срок от 10 месеца, защото в периода 27.09.2019г.-27.10.2019г. била добавила недостигащите 14 дни за обезщетение в размер на 10 месеца.  Разпореждането било с дневна ставка от 68,49 лева. Никой не обяснил на Р.Х. защо размерът на обезщетението е намален от 74,27 лева на 68,49 лева дневно. Това разпореждане било получено от трето лице, което подписало обратната разписка за връчване, но й предало разпореждането със закъснение едва през м.февруари (годината не е посочена), като по този начин тя била лишена от възможност да го обжалва и получавала обезщетение в намален размер, за срок от 10 месеца, като била ощетена дневно със сумата от 6 лева за тези 10 месеца. Така била подложена на финансови затруднения и психически тормоз, страх, че няма да получи обезщетение. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за образуване на съдебно производство, в рамките на което г-жа Г. – директор на отдела (не е посочено кой отдел) да изплати на Р.Х. неизплатената част от дължимото й според нея обезщетение в размер на 6 лева дневно, за период от 10 месеца, да плати всички разходи по делото, както и дължимите лихви, на приблизителна стойност 1800 лева.

Шуменски административен съд, като съобрази изложеното от Р.Н.Х., счита, че са налице основания за оставяне на исковата молба без движение, поради следното:

Независимо от факта, че в същата не е посочено правно основание за нейното подаване, от съдържанието ѝ става ясно, че по същество се претендира обезщетение за вреди, причинени от органите на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр.Шумен (ТП на НОИ-гр.Шумен), във връзка с определяне на дължимото й обезщетение за безработица, т.е. претенцията e по реда на чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). 

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. С оглед на това на Р.Х. следва да се укаже да посочи какви са конкретните действия, бездействия и/или актове на органи и длъжностни лица на ТП на НОИ-гр.Шумен, в резултат на които са настъпили претендираните от нея вреди; дали се касае за действия, бездействия и/или административни актове при или по повод осъществяване на административна дейност; ако се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и/или бездействия - кога са осъществени незаконосъобразните действия и/или бездействия и от кои органи или длъжностни лица; респективно ако се твърдят вреди от административни актове – кои са тези актове и дали същите са незаконосъобразни или нищожни; като в случай, че се твърдят вреди от незаконосъобразни актове, да се посочи дали същите са отменени по надлежния ред.

На второ място, подателката на молбата следва да уточни изрично дали претендираните от нея вреди са имуществени и/или неимуществени, като посочи и конкретния им размер (поотделно за имуществените и неимуществените вреди, в случай, че претендира и двата вида вреди), както и от коя дата претендира заплащане на лихви върху тези вреди.

В исковата молба не е посочено изрично и какво се иска от съда и по-конкретно, дали искането се изразява в това да бъде осъден ответникът да й заплати претендираната от нея сума в посочения в молбата размер.

На следващо място, производствата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като съгласно чл.205, ал.1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Чл.205, ал.2 от АПК задължава съда, когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, да укаже на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник.

В случая, в депозираната от Р.Х. молба е заявено, че същата е насочена срещу НОИ-гр.Шумен. По аргумент от чл.28 и следващите от Правилника за организацията и дейността на НОИ, ТП на НОИ – гр.Шумен представлява териториално поделение към Националния осигурителен институт. Същевременно, съгласно чл.33, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Националният осигурителен институт  е юридическо лице със седалище в гр.София. От цитираните разпоредби следва извода, че  ТП на НОИ, гр.Шумен не е самостоятелно юридическо лице, а представлява териториално поделение на Национален осигурителен институт, поради което и по силата на чл.205, ал.1 от АПК, искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ исковата претенция следва да бъде насочена срещу НОИ със седалище в гр.София, което се явява юридическото лице, в чиято структура е включен органът, издал незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от които се претендират вреди.  С оглед на това на молителката следва да се даде възможност да отстрани нередовността, като заяви дали искът й следва да се счита предявен срещу Национален осигурителен институт със седалище в гр.София; или, че въпреки даденото указание поддържа иска срещу първоначално посочения ответник – ТП на НОИ-гр.Шумен.

Наред с изложеното, молбата на Р.Х. е депозирана по електронен път и не е подписана с валиден квалифициран електронен подпис, поради което не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.6 от ГПК. Поради това на същата следва да се укаже да подпише подадената от нея молба,  имаща характер на искова молба по чл.1 от ЗОДОВ или да заяви изрично и в писмен вид, че я поддържа – лично или чрез пълномощник от кръга на посочените в чл.32, т.1 (адвокат) или т.2 (родител, дете или съпруг) от ГПК.

Освен това, по силата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. По силата на т.2а от  Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, по искове за обезщетения по ЗОДОВ гражданите дължат държавна такса в размер на 10 лева. Доколкото по делото няма приложен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса в посочения размер, на Р.Х. следва да се укаже да представи по делото документ, удостоверяващ, че е заплатила по банковата сметка за държавни такси на Административен съд – гр.Шумен, държавна такса в размер на 10 лева.

Не на последно място, в исковата молба е обективирано искане за назначаване на „служебен“ адвокат. Условията и редът за предоставяне на правна помощ по наказателни, граждански и административни дела са регламентирани в Закона за правната помощ (ЗПП). В чл.21 от ЗПП са посочени видовете правна помощ, както следва: 1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; 2. подготовка на документи за завеждане на дело; 3. процесуално представителство; 4. представителство при задържане. Според чл.25, ал.1 от ЗПП, в случаите по чл.21, т.3 и т.4 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, по молба на заинтересованото лице или по силата на закона, а според ал.2 – в случаите по чл.21, т.1 и 2 от ЗПП решението за правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП).

В конкретния случай Р.Х. е поискала правна помощ по образувано административно дело, т.е. се касае за искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по смисъла на чл.21, т.3 от ЗПП, произнасянето по което е в правомощията на съда, пред който е висящо делото (по аргумент от чл.23, ал.3 от ЗПП). Съгласно  чл.23, ал.1 и 2 от ЗПП, системата за правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (ал.1) и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (ал.2). В чл.23, ал.3 от ЗПП е предвидено, че по административни дела правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Ищцата не е представила доказателства, сочещи, че отговаря на изискванията на чл.23, ал.3 от ЗПП, поради което на същата следва да се укаже да представи по делото: доказателства за нейните доходи и за доходите на нейното семейство; декларация за имущественото й състояние; декларация за семейното й положение; доказателства за здравословното й състояние; доказателства за трудовата й заетост, възраст и други обстоятелства, които счита, че са от значение за установяване наличието на предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП за предоставяне на правна помощ.

От изложеното е видно, че съдът е сезиран с нередовен иск, който не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, поради което и на основание чл.129, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК и чл.205, ал.2 от АПК, същият следва да се остави без движение, като на ищцата следва да се укаже да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ молба рег.№ ДА-01-143/16.01.2024г. по описа на ШАдмС, по същество имаща характер на „искова молба“, депозирана от Р.Н.Х. с ЕГН **********,***, срещу НОИ – гр.Шумен, за сумата от около 1800 лева.

ДАВА седемдневен срок на ищцатада изправи констатираните нередовности, както следва:      

- да посочи какви са конкретните действия, бездействия и/или актове на органи и длъжностни лица на ТП на НОИ-гр.Шумен, в резултат на които са настъпили претендираните от нея вреди; дали се касае за действия, бездействия и/или административни актове при или по повод осъществяване на административна дейност; ако се твърдят вреди от незаконосъобразни действия и/или бездействия - кога са осъществени твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия и от кои органи или длъжностни лица; респективно ако се твърдят вреди от административни актове – кои са тези актове и дали същите са незаконосъобразни или нищожни; като в случай, че се твърдят вреди от незаконосъобразни актове, да се посочи дали същите са отменени по надлежния ред.

- да уточни изрично дали претендираните от нея вреди са имуществени и/или неимуществени, като посочи и конкретния им размер (поотделно за имуществените и неимуществените вреди, в случай, че претендира и двата вида вреди), както и от коя дата претендира заплащане на лихви върху тези вреди.

- да посочи какво е искането й до съда и по-конкретно, дали искането се изразява в това да бъде осъден ответникът да й заплати претендираната от нея сума в посочения в молбата размер.

- да заяви дали искът й следва да се счита предявен срещу юридическото лице Национален осигурителен институт със седалище в гр.София; или, че въпреки даденото указание, поддържа иска срещу първоначално посочения ответник – ТП на НОИ-гр.Шумен.

- да подпише подадената от нея искова молба или да заяви изрично и в писмен вид, че я поддържа – лично или чрез пълномощник от кръга на посочените в чл.32, т.1 от ГПК (адвокат) или чл.32, т.2 от ГПК (родител, дете или съпруг).

- във връзка с искането й за назначаване на служебен адвокат, да представи по делото:

А) доказателства за нейните доходи и за доходите на нейното семейство;

Б) декларация за имущественото й състояние; декларация за семейното й положение;

В) доказателства за здравословното й състояние;

Г) доказателства за трудовата й заетост, възраст и други обстоятелства, които счита, че са от значение за установяване наличието на предпоставките на чл.23, ал.3 от ЗПП за предоставяне на правна помощ.

 

УКАЗВА на ищцата, че при неотстраняване на нередовностите в срока, жалбата ще се остави без разглеждане, а настоящото производство ще бъде прекратено съгласно чл.158, ал.3 АПК.

УКАЗВА на ищцата, че държавната такса може да бъде заплатена чрез ПОС-терминал в регистратурата на съда или внесена по банковата сметка на ШАдмС за държавни такси, а именно:

BG35 BUIN 7014 **********, BIC *** „Алианц Банк България“ АД, Бизнес център – Шумен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на оспорващата.

След изпълнение на указанията или изтичане на указания срок делото да се докладва на съдията – докладчик.

 

 

                                     Административен съдия: