№ 107
гр. Радомир, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100135 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27.01.2024 г., около 23,30 ч., пред денонощен
магазин, находящ се в центъра на гр. Радомир, ищецът Д. А. бил нападнат от две
безстопанствени кучета, едното от които, кафяво – черно на цвят, го ухапало по левия крак.
След като успял да прогони кучетата, ищецът се обадил на тел. 112. Пристигналата на място
линейка го транспортирала до ФСМП – Радомир, където му оказали първа помощ и му
поставили инжекция против тетанус.
На 06.02.2024 г. ищецът бил прегледан и в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник. При
прегледа било констатирано, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени в
областта на лява подбедрица две, разположени едно над друго увреждания, с нарушаване
целостта на покривните тъкани, покрити с надигната тъмно – кафеникава, релефна коричка,
като около описаните се наблюдават подобни по характеристика по-дребни охлузни
наранявания (около 10 на брой), със зона на изразена хиперемия (зачервяване) с леко
изразен оток на меките тъкани на площ 4/4 см в диаметър.
Сочи, че вследствие на инцидента сънувал кошмари и не смеел да излиза сам, тъй
като изпитвал страх от кучета.
С оглед изложеното, моли ответната Община Радомир да бъде осъдена да му заплати
сума в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на 27.01.2024 г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 27.01.2024 г. до окончателното ù изплащане.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Радомир са взети необходимите мерки за намаляване
популацията на бездомните кучета, като на 08.06.2023 г. е подписан договор за изпълнение
на услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община
Радомир“ с д-р А. В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да
залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените
кучета на територията на общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № . г., се установява,
че след извършен преглед на ищеца, е констатирано, че същият, вследствие на претърпян
инцидент, е получил две увреждания с нарушаване целостта на покривните тъкани в процес
на зарастване по лява подбедрица, дребни охлузни наранявания около описаните, оток и
хиперемия, като описаните увреждания се дължат на действието на твърди, тъпоръбести
предмети, каквото може да бъде по характеристика и кучешкото съзъбие и е възможно да са
получени по време и начин, съобщени от пострадалия. По своята медикобиологична
характеристика по съвкупност описаните увреждания са причинили на пострадалия
страдание.
Видно от писмо с рег. № 1458/22.03.2024 г. от Министерство на вътрешните работи,
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, е, че на 27.01.2024 г. към
телефон за спешни повиквания 112 е постъпил сигнал от Д. В. А. за това, че същият е бил
нападнат и ухапан от безстопанствено куче на 27.01.2024 г.
От страна на ответника по делото са представени договор № 342/08.06.2023 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, сключен между Община Радомир и д-р А. П. В., справка за разходите за
отделните ветеринарномедицински манипулации и транспортирането на едно куче на
територията на община Радомир, доклад за изпълнение на задълженията на д-р В. по
сключения договор в периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., както и Програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Радомир.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
2
Г.Б., Р.Р. и А. В..
От показанията на свидетеля Г.Б. се установява, че на процесната дата – 27.01.2024 г.,
вечерта, ищецът и свидетелят Р.Р. били на спи., намираща се пред хранителен магазин в ЖК
„А.“ в гр. Радомир. Няколко минути след като се разделили му се обадил ищецът и му
заявил, че е бил ухапан от безстопанствено куче. Свидетелят се върнал и видял, че ищецът
има рана на левия крак, след което на място пристигнал екип на Спешна помощ.
От показанията на свидетеля Р.Р. се установява, че на процесната дата е бил в ЖК
„А.“ в гр. Радомир заедно с ищеца и свидетеля Г.Б.. Сочи, че се е намирал на разстояние от
около 50 м, когато ищецът е бил нападнат и ухапан. Според свидетеля кучетата, които са
нападнали ищеца, са безстопанствени и той ги е виждал многократно в квартала, като през
миналата година същите са нападнали и ухапали и неговата майка.
От показанията на свидетелката А. В. се установява, че същата е регистриран
ветеринарен лекар и има сключен договор с Община Радомир за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на общината. Сочи, че както във всеки квартал на
гр. Радомир, така и в ЖК „А.“, имало постоянно пребиваващи безстопанствени кучета,
които били кастрирани назад във времето. При установен от свидетелката контакт с тези
животни същите не били агресивни.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че при извършения преглед на ищеца са се установили две увреждания с
нарушаване целостта на покривните тъкани в процес на зарастване по лява подбедрица,
дребни охлузни наранявания около описаните, оток и хиперемия. Описаните увреждания са
в резултат на действието на твърди, тъпи/тъпоръбести предмети, каквито могат да се
получат и от елементи на кучешкото съзъбие с или върху такива и е възможно да са
получени по начин и време, както се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта
на лява подбедрица са осъществили критериите на медико – биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на
възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три седмици. В резултат от
уврежданията пострадалият е търпял физически болки и страдания в периода на
възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове след получаване на
уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период. Не са
налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия за
физическото здраве на ищеца. В резултат от нараняванията в областта на лява подбедрица са
останали белези (ръбци), които представляват козметичен дефект.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
3
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което е причинил на ищеца неимуществени вреди в
претендирания размер вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от
безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание,
преживяна уплаха и остра стресова реакция, страдания и неприятни изживявания. Следва да
се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е
необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС
№ 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се
включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на
изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът намира, че на ответната община е
възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по
предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на
безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди вследствие на такова
поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за
обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от
непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или
безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника доказателства за
дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ. Основание за
отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната
община може да е предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се
оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване на вредите.
4
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от Община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В тежест на ответната община е да
докаже, че е осъществила така вмененото ú задължение да вземе мерки за предотвратяване
на подобни прояви с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и
упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според
възможностите си за изпълнението им (решение № 50151/19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2598/2021 г., ГК, III г. о.). Подобно доказване не е проведено. В случая категорично се
установи, че на процесната дата ищецът е бил нападнат и ухапан от куче, което е било
безстопанствено. Вследствие на нападението същият е получил физически увреждания,
подробно описани в медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено
страдание, като оздравителният период е бил около три седмици.
Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени
като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма
или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала -
решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че описаното от ищеца куче е
познато на свидетелите, като последните твърдят, че същото няма собственик. Ето защо,
съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствено животно, поради което
отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното
до момента на ухапването на ищеца бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на
същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав
на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
физическа травма, свързана с нарушаване покривните тъкани в областта на лява подбедрица,
охлузни наранявания, оток и хиперемия (зачервяване на кожата). Нараняването, освен
физическо страдание, е причинило и стрес, провокиран от инцидента. Продължителността
на оздравителния период на физическото нараняване е около три седмици, като състоянието
на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на разпитаните свидетели.
Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции, които е изпитал
ищецът непосредствено след нараняването. Не без значение при определяне на
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди са
и фактите, че по отношение на физическата му травма е налице пълно оздравяване.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че справедливото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
5
размера на сумата от 4000,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и в най-пълна степен
търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед на продължителността им и създадените
неудобства от получените увреждания.
По изложените съображения съдът намира за доказана в пълен размер исковата
претенция с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 1210,00 лева, от
които 160,00 лева – внесена държавна такса, 250,00 лева – депозит за вещо лице и 800,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К. Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап .3 сумата от 4000,00 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 27.01.2024
г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 27.01.2024 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К. Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап .3 сумата в размер на 1210,00 лева (хиляда двеста и десет
лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6