Р Е Ш Е Н И Е №
260013
гр.Пловдив, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар:
Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №65 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът А.С.Г., ЕГН **********,от
гр. ***, чрез пълномощник адв.С.Б., твърди, че ответникът (с предишно
наименование и правна форма „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЛИДЕР“АД) се е снабдил с
изпълнителен лист срещу нея, издаден по ч.гр.д.№4675/1999 г. на РС Пловдив, за
сумата 20 000 лв., дължима по запис на заповед от 16.11.1999 г., ведно със
законна лихва от 16.11.1999 г. до окончателното плащане, както и с изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д.№1610/2005 г. на РС Пловдив, за сумата 63 000 лв. по
договор за заем от 05.08.2004 г. За принудително събиране на вземанията е
образувано изп.д.№3231/1999 г. по описа на СИС при ПРС, което понастоящем е
висящо пред ЧСИ Петко Илиев с №50/2009 г. Твърди, че до 13.04.2011 г. по
изпълнителното дело са извършвани различни изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – описи на недвижими имоти, публична продажба и
пр. Твърди, че на 13.04.2011 г. взискателят е обявен за купувач на недвижим
имот в с.***** *****, след което на 07.06.2011 г. е издадено постановление за
възлагане на същия имот, влязло в сила на 16.08.2011 г. Поддържа, че след
последната дата до 12.06.2019 г. по изп.д.№50/2009 г. на ЧСИ П.Илиев не са
изисквани от взискателя и не са предприемани същински изпълнителни действия
спрямо ищцата. Поддържа, че е настъпило прекратяване ex lege на изпълнителното
дело поради бездействие на кредитора на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
най-късно на 16.08.2013 г. Поддържа, че извършените междувременно действия на
въвод във владение на ответника не прекъсват срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Поради изтичане на 3-годишна (за вземането по записа на заповед), съответно
5-годишна давност (за вземането по договора за заем), вземанията са погасени.
Твърди още, че срещу ищцата е образувано от друг кредитор изп.д.№41/2009 г. по
описа на ЧСИ Минка Станчева. По това дело ответникът е присъединен взискател
въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ П.Илиев за вземанията по
изп.д.№50/2009 г. Конституирането му като присъединен взискател по делото на
ЧСИ Станчева е станало с разпореждане от 10.07.2009 г. От този момент най-късно
до 10.07.2011 г. по изп.д.№41/2009 г. не са искани и извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което е настъпила „перемпция“ по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. След изтичане на 2-годишния срок на бездействие на взискателя ЧСИ
Станчева е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с
разпореждане от 17.11.2011 г. Третото задължено лице по запора е получило
запорното съобщение на 22.11.2011 г. Поддържа, че така предприетото
изпълнително действие е нищожно и не влече правни последици, тъй като е
извършено по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително
производство, в това число това действие, а и всички постъпили от третото
задължено лице плащания нямат прекъсващ давността ефект по отношение на
процесните вземания. Въпреки погасяването на вземанията, ответникът продължава
да прави искания пред ЧСИ П.Илиев за изпълнителни действия, което обуславя
правният интерес на ищцата от завеждане на настоящите искове. Въз основа на
изложените обстоятелства, в петитумната част на исковата молба е формулирано
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответника сумата 5 001 лв., частично от 12 957,51 лв., колкото е
неплатеният остатък от дълга по запис на заповед от 16.11.1999 г., за която
сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4675/1999 г. на РС Пловдив, както
и, че не му дължи сумата 25 001 лв., частично от 63 000 лв., по договор за
заем, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1610/2005 г. на РС
Пловдив, тъй като и двете вземания са погасени по давност. Претендират се
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът “ЛК ЛИДЕР”ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Хан Кубрат” №1, ет.8,
представлявано от И.Л.Ф., оспорва исковете. Признава, че са издадени посочените
от ищеца изпълнителни листове за посочените от него вземания, както и, че са
образувани посочените от него изпълнителни дела. Поддържа, че до датата
13.04.2011 г., сочена от ищеца, а и след това регулярно са извършвани действия,
прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и действия, прекъсващи
погасителната давност, като подробно изрежда действията по дата и предмет.
Оспорва да е настъпило прекратяване ex lege на изпълнителното дело. Посочва, че
преди да изтече двугодишния период от влизане в сила на постановлението за
възлагане на имота в с.***** *****, по изп.дело е подадена молба от 08.05.2013
г. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Петко Илиев (преди това
делото е разглеждано от ДСИ при РС П.). С това действие поддържа, че срокът по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекъснат. Поддържа още, че в този срок са извършвани и
действия по въвод във владение в имота, поради което не е настъпила т.нар.
„перемпция“. Двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекъснат и с действията
по налагане на запор върху трудово възнаграждение по изп.д.№41/2009 г., тъй
като чрез същите ответникът е удовлетворяван като присъединен взискател и са
погасявани чрез плащане вземанията, за които е висящо изп.д.№50/2009 г. Оспорва
вземанията да са погасени по давност, като поддържа, че давността и за двете
вземания е петгодишна, тъй като вземанията са установени с влезли в сила
съдебни актове. Поддържа, че ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС има действие само
занапред и в процесния случай следва да се прилага тълкуването, дадено с
Постановление №3/18.11.1980 г., според което през висящността на изпълнителния
процес давност не тече. Поддържа, че след като поискан от взискателя
изпълнителен способ е реализиран и от същия постъпват суми, макар и по друго
дело, по което е присъединен взискател, не е нужно да се правят нови искания и
да се предприемат други изп.способи, за да се препятства „перемирането“ на
изп.дело и изтичането на давността. Поддържа, че погасителната давност е
прекъсната и с молба от 10.06.2016 г. по изп.д.№50/2009 г., въз основа на която
е насрочен опис на движими вещи на 02.10.2017 г. Предвид множеството
изпълнителни действия, предприети от негова страна, счита, че давността не е
изтекла и моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба
ищецът възразява молбата за препращане на делото на ЧСИ П.Илиев да е прекъснала
срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и срока на погасителната давност.
Противопоставя се на виждането на ответника, че давността е петгодишна и за вземането
по запис на заповед с възражение, че определенията по чл.242 във връзка с
чл.247 ГПК не се приравняват на влезли в сила решения по смисъла на чл.117 ЗЗД.
Поддържа становището си, че вземането по запис на заповед се погасява с
тригодишна давност. Възразява и предприемането на въвод във владение да
прекъсва двугодишният срок по чл.433 ГПК като развива подробни съображения в
тази насока. Възразява и срещу становището, че е приложимо Постановление
№3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Дори и да е приложимо, давността отново е
изтекла, считано от прекратяване на делото до датата на исковата молба поради
бездействие на ответника. Оспорва давността да е била прекъсвана с постъпилите
плащания по наложения запор по изп.д.№41/2009 г., тъй като същите са постъпили
по едно прекратено ex lege производство и нямат погасителен ефект.
В допълнителния отговор
ответникът изброява множеството действия, които според него прекъсват давността
и срока по чл.433 ГПК, в това число молбата за препращане на изп.дело от
09.05.2013 г. и молбата от 18.11.2011 г. за насрочване на въвод във владение на
имота, предмет на публична продан. Посочва датите, на които са постъпили суми
от наложения запор, преведени от ЧСИ Минка Цойкова – от 26.08.2014 г. до
26.11.2018 г. Позовава се и на молби за извършване на изп.действия от
10.06.2016 г. и от 09.01.2020 г., като поддържа становището си, че вземанията
не са погасени по давност. Развива подробни съображения в насока на това.
Поддържа, че за срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не се прилагат правилата за
давностните срокове и изискването срокът да се прекъсва само с т.нар. същински
изпълнителни действия. Поддържа и възражението си, че всеки превод на суми по
изпълнителното дело е препятствал изтичането на двугодишния срок за перемция и
е прекъсвал давността. Отново счита, че давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Поддържа и становището си, че давността е
петгодишна.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата
по делото, че по молба на „ЛК ЛИДЕР“АД от 02.11.1999 г. е образувано
изп.д.№3231/99 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС Пловдив,
против Х.Е-З.въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№4319/99 г. на
ПРС. С молба от 25.11.1999 г. взискателят е представил по изпълнителното дело
изп.лист, издаден в негова полза по ч.гр.д.№4675/99 г. на ПРС срещу ищцата А.Г.
(по това време с фамилия Е-З.) и Х.Е-З.за сумата 20 000 лв., дължима солидарно
от двамата по запис на заповед от 01.08.1999 г., ведно със законна лихва от
16.11.1999 г. до окончателното плащане и разноски. Поискал е ищцата да бъде
конституирана като длъжник по изпълнителното дело. С молба на взискателя от
20.04.2005 г. е представен трети по ред изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д.№1610/2005 г. на ПРС срещу длъжниците Х.М.Е.и А.С. Е., ЕГН **********,
за сумата 63 000 лв. – главница, дължима по договор за заем от 05.08.2004
г., ведно със законна лихва от 04.04.2005 г. до окончателното плащане,
възнаградителна лихва в размер 7 560 лв. и деловодни разноски. Не е спорно
между страните, че в периода до 13.04.2011 г. по това изпълнително дело са
извършвани действия на принудително изпълнение спрямо ищцата, прекъсващи
погасителната давност на вземанията, предмет на изпълнителни листове по
ч.гр.д.№4675/99 г. и ч.гр.д.№1610/2005 г. на ПРС. От документите по изп.дело се
установява, че в това число е предприето принудително изпълнение по отношение
недвижим имот на длъжника в с.***** *****, обл.П., във връзка с което делото е
изпратено за продължаване на изп.действия на съдебен изпълнител при РС П.,
където е преобразувано под номер №1158/2010 г. (л.1501 и сл.) На 06.08.2010 г.
е извършен опис на имота от съдебния изпълнител при РС П.. Имотът е оценен с
помощта на вещо лице. С постановление от 23.02.2011 г. е насрочена публична
продан на същия имот за периода от 08.03.2011 г. до 08.04.2011 г. Взискателят
„ЛК ЛИДЕР“АД е заявил, че желае да участва като наддавач в проданта. С протокол
от 11.04.2011 г. държавният съдебен изпълнител при РС П. е обявил „ЛК ЛИДЕР“АД
за купувач на продавания недвижим имот, а с постановление от 07.06.2011 г. на
същия съдебен изпълнител имотът е възложен на взискателя „ЛК ЛИДЕР“АД за сумата
24 000 лв. Отразено е върху постановлението, че същото е влязло в сила на
16.08.2011 г. С молба от 18.10.2011 г. взискателят чрез пълномощника си по
делото е поискал да бъде насрочен въвод във владение на имота. Молбата е
уважена и въводът е насрочен за 21.02.2012 г. с постановление на съдебния
изпълнител от 30.01.2012 г. С ново постановление от 03.07.2012 г. въводът е
пренасрочен за 25.07.2012 г., когато е съставен протокол, в който е отразено,
че в имота се намират трети лица-ползватели и по молба на взискателя въводът е
отсрочен за 10.08.2012 г., когато е и фактически извършен, видно от съставения
протокол от 10.08.2012 г. По молба на взискателя от 08.05.2013 г. и след
разпореждане от 10.07.2013 г. на ДСИ при РС П., на 23.09.2013 г. делото е
върнато на ЧСИ П.Илиев за продължаване на изпълнителните действия, където е
продължило под първоначалния №50/2009 г. На 30.09.2013 г. по това дело е
постъпила молба от взискателя „ЛК ЛИДЕР“АД за пълно имуществено проучване на
длъжниците, която е уважена от ЧСИ, извършени са съответните справки. Извършена
е икономическа експертиза за размера на дълга по изп.дело на 14.10.2013 г. На
10.09.2016 г. взискателят е подал молба до ЧСИ за ново имуществено проучване на
длъжниците и налагане на възбрани/запори в случай, че се установи имущество,
годно да бъде обект на принудително изпълнение. В резултат от това е насрочен
опис на движими вещи на длъжника Х.Е.на 02.10.2017 г. Такъв не е извършен. По
отношение на този длъжник е насрочен нов опис на движими вещи на 05.12.2018 г.,
също неизвършен, наложени са и запори върху банковите му сметки. На 12.06.2019
г. е подадена молба от взискателя за носрочване на опис на движими вещи на
длъжника А.Г.. На 09.01.2020 г. взискателят е поискал да се направи справка за
трудови договори на последната и да се наложи запор върху трудовото й
възнаграждение. По делото са приложени запорни съобщения до длъжника и до
третото задължено лице „Център за психично здраве Пловдив“ЕООД, които не са
връчени. Въз основа на обезпечителна заповед, издадена по гр.д.№6740/2019 г. на
РС Пловдив, изпълнението е спряно на 20.01.2020 г. Междувременно длъжникът А.Г.
е поискала от ЧСИ прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но молбата й е оставена без уважение.
Установява се от доказателствата
по делото, че по молба на Е.Д.от 18.02.2009 г. е образувано изп.д.№41/2009 г.
по описа на ЧСИ Минка Станчева, рег.№822 КЧСИ, район на действие ОС Пловдив.
Длъжник по изпълнителното дело е ищцата, срещу която взискателят е представил
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№1413/2006 г. на РС П., за сумата 500 евро
по договор за заем, ведно със законна лихва от 16.08.2006 г. до окончателното
плащане и деловодни разноски. С молбата за образуване на изпълнително
производство взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи в дома на
длъжника, както и да се извърши имуществено проучване на последния, в каквато
насока ЧСИ е предприел изискване на редица справки. На 05.06.2009 г. в имотния
регистър е вписана възбрана, наложена с разпореждане на ЧСИ от 02.06.2009 г.
върху имот на длъжника в с.***** *****, обл.П.. С молба от 10.07.2009 г.
„ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЛИДЕР“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, е представило
удостоверение, издадено от ЧСИ Петко Илиев за размера на дълга на ищцата А.Г.
към молителя по изп.д.№50/2009 г., и е поискало въз основа на същото
удостоверение да бъде присъединено като взискател по изп.д.№41/2009 г. на ЧСИ
М.Станчева. В удостоверението е отразено, че ищцата дължи на
дружеството-молител сумата 63 000 лв. по изп.лист, издаден по
гр.д.№1610/2005 г. на РС Пловдив, и сумата 12 957,51 лв. – по изп.лист,
издаден по гр.д.№4675/1999 г. на РС Пловдив, както и законни лихви за забава
върху горните суми и разноски по изпълнението. „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЛИДЕР“АД е
конституирано като взискател по изп.д.№41/2009 г. за вземанията, посочени в
горното удостоверение. С разпореждане на ЧСИ от 17.11.2011 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Център за психично
здраве Пловдив“ЕООД. Съобщение за наложения запор е връчено на третото лице на
22.11.2011 г., като на 09.12.2011 г. третото лице е превело по сметка на ЧСИ
сумата 70 лв. в резултат от запориране на вземането. Суми в размер от по 70 лв.
са постъпвали регулярно в периода от 10.02.2012 г. до 15.10.2018 г., като
междувременно съдебният изпълнител е извършил девет разпределения на постъпили
суми, като част от тях са разпределяни в полза на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЛИДЕР“АД.
Следват нови постъпления в периода от 14.12.2018 г. до 15.08.2019 г., които не
са разпределени от съдебния изпълнител. С молба от 02.09.2019 г. длъжникът е
поискал от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, тъй
като в периода от 10.07.2009 г. до 10.07.2011 г. не са поискани и извършвани
никакви изпълнителни действия. В резултат от това с постановление от 09.09.2019
г. ЧСИ е прекратил изп.д.№41/2009 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е
разпоредено на длъжника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат
възстановени събрани по делото суми. С решение от 06.01.2020 г. по
гр.д.№2324/2019 г. на ОС Пловдив съдът е оставил без уважение жалбата на
„ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЛИДЕР“АД против горното постановление. До „Център за
психично здраве Пловдив“ЕООД е изпратено съобщение за вдигане на наложения
запор, получено на 15.01.2020 г.
По настоящото дело е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по
изп.д.№50/2009 г. на ЧСИ П.Илиев са постъпвали суми от принудително изпълнение
в периода от 20.08.2002 г. до 16.08.2011 г., с които е погасяван дългът по
трите изпълнителни листа, предмет на делото. В резултат от това вземането по
един от изпълнителните листове е изцяло погасено, а дългът по изп.лист, издаден
по гр.д.№4675/99 г. на ПРС е: 12 957,51 лв. – главница и законна лихва,
която към 14.10.2013 г. е 2 870,14 лв., респективно дългът по изп.лист,
издаден по гр.д.№1610/2005 г. на ПРС е 63 000 лв. – главница и законна
лихва, която към 14.10.2013 г. е 13 954,76 лв. Непогасени са разноски по
изп.дело в размер 12 914 лв. към 14.10.2013 г. Междувременно по
изп.д.№41/2009 г., където ответникът е присъединен взискател, а ищцата –
длъжник, е наложен запор върху трудово възнаграждение, от който са постъпвали
суми, разпределени от ЧСИ М.Станчева. В периода от 08.11.2013 г. до 23.11.2018
г. в полза на ответника е разпределена общата сума от 9 080,35 лв. Разпределените
от ЧСИ Станчева суми са превеждани по изп.д.№50/2009 г., като от своя страна
ЧСИ Илиев ги е превеждал по банков път на взискателя – ответник по настоящото
дело. Вещото лице е изчислило размера на дълга по двата изпълнителни листа,
като според изчисленията непогасената главница по първия от тях (издаден по
гр.д.№4675/99 г. на ПРС) е все още 12 957,51 лв., а дължимата главница по
втория изп.лист (издаден по гр.д.№1610/2005 г. на ПРС) е 63 000 лв. Дължат
се още законни лихви за забава и непогасени разноски по изпълнителното
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че предявените
искове са допустими. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а ищецът претендира, че вземанията
са погасени по давност, като погасителната давност е изтекла след приключване
на производствата, по които изпълнителните листове са издадени. Налице е и
пасивна процесуална легитимация в лицето на ответника, за който след справка в
търговския регистър, а това не се оспорва в отношенията между страните, се
установява, че е правоприемник на дружеството, в полза на което са издадени
процесните изпълнителни листове. Ето защо, съдът намира, че няма пречка
исковете да бъдат разгледани.
По основателността им, съдът
намира следното:
Първото от оспорените вземания
произтича от запис на заповед. Съгласно чл.537 във връзка с чл.531, ал.1 ТЗ
погасителната давност за вземания, произтичащи от запис на заповед е 3-годишна.
По делото няма данни вземането да е установено със съдебно решение, поради
което не може да се приложи разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Второто от
оспорените вземания произтича от договор за заем и погасителната давност на
същото е общата 5-годишна такава по чл.110 ЗЗД.
С предприемане на действия на
принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б.в) ЗЗД, а след
прекъсването съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. В ТР
№2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по смисъла на чл.116,
б.в) давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В аспекта на посоченото, между
страните няма спор, че по изп.д.№50/2009 г. на ЧСИ П.Илиев, образувано за
принудително изпълнение на процесните вземания, са извършвани регулярно
изпълнителни действия до м.април 2011 г., прекъсващи погасителната давност за
вземанията, като ищецът поддържа, че давността е изтекла след този период. От
доказателствата се установява, че последното извършено от съдебния изпълнител
по това дело изпълнително действие спрямо ищцата – длъжник по същото, е
насочването на принудително изпълнение върху недвижим имот на същата в с.*****
*****, обл. П.. Проданта се е провела в периода март-април 2011 г., като имотът
е възложен на взискателя вместо плащане с постановление, влязло в сила на
16.08.2011 г. С влизане в сила на постановлението собствеността върху имота се
смята преминала върху взискателя, а вземанията му по изпълнителното дело –
намалени със цената, по която имотът е обявен на публичната продан. Действията
по въвеждане във владение не са част от предприетия изпълнителен способ, а
действия по принудително изпълнение на постановлението за възлагане на
собствеността, поради което според съда нямат прекъсващ погасителната давност
ефект. Нямат такъв ефект молбите за препращане на делото на друг съдебен
изпълнител, за имуществено проучване на длъжника и за налагане на запори или
възбрани, когато такива реално не са наложени от съдебния изпълнител. От
документите по делото се установява, че след проданта на недвижимия имот в
с.***** ***** други действия на принудително изпълнение спрямо ищцата не са
били извършени. Считано от 16.08.2011 г. (датата на влизане в сила на
постановлението за възлагане, с което е приключен съответният принудителен
способ) е изтекла и 3-годишната давност за вземането по записа на заповед, и
5-годишната давност за вземането по договора за заем, без междувременно да са
предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника по изп.д.№50/2009 г.,
прекъсващи давността. Вярно е, че взискателят е сезирал съдебния изпълнител с
искане за налагане на запор върху движими вещи на длъжника А.Г. и за налагане
на запор върху трудовото й възнаграждение, но нито опис на движими вещи е
извършен (няма съставен протокол за това), нито запор върху вземане е наложен,
тъй като запорни съобщения не са връчени на третото задължено лице и на
длъжника. На практика фактически действия по осъществяване на исканите
изп.действия не са извършени. Наложени са запори върху вземания от банкови
сметки на другия длъжник по делото, но те прекъсват погасителната давност само
по отношение на този длъжник, не и по отношение отговорността на ищцата.
Възраженията на ответника за това, че по
изп.д.№41/2009 г., където ответникът е присъединен взискател, е наложен запор
върху трудово възнаграждение на ищцата и са постъпвали плащания по този запор,
прекъсващи давността, съдът намира за неоснователни. От доказателствата по това
изп.дело се установява, че след датата на присъединяване – 10.07.2009 г., до
датата на налагане на запора от съдебния изпълнител – 17.11.2011 г., са изтекли
повече от две години на бездействие, както на първоначалния взискател, така и
на присъединения, в който срок нито един от тях не е сезирал съдебния
изпълнител с искане за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. По
делото не са подавани никакви молби и искания от взискателите в този период.
При такова бездействие на кредитора съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява. Според трайно установената съдебна
практика по въпроса прекратяването настъпва по силата на закона с изтичане на
2-годишния срок на бездействие, като без правно значение е дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
е направил това. (т.10 от ТР 2/2013г. и Решение №285/06.10.2015 г. по
гр.д.№1953/2015 г. на ВКС, ІV г.о.) Така на 10.07.2011 г. изп.д.№41/2009 г. е
прекратено ex lege, като всички предприети след
това изпълнителни действия (като такъв се констатира и запорът върху трудово
възнаграждение на ищцата, получавано от „Център за психично здраве
Пловдив“ЕООД) следва да се считат обезсилени по право. Въпросният запор не може
да има нито процесуалноправни, нито материалноправни последици, в това число
последицата прекъсване на погасителна давност, защото е извършен по едно вече
прекратено по силата на закона изпълнително производство. Респективно
постъпвалите по същия запор плащания нямат прекъсващ погасителната давност за
процесните вземания ефект, независимо, че са превеждани на взискателя. По
отношение на последните ищцата разполага с правата по чл.55, ал.1 ЗЗД, като по
делото има данни, че същите права са и реализирани в производство пред РС
Пловдив.
Според горецитираното
тълкувателно решение Постановление №3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС, според
което докато изп.производство трае, давността спира да тече съгласно чл.115,
ал.1, б.ж) ЗЗД, е изгубило значение. Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.„д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Това означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира, а само
се прекъсва на основание чл.116, б.в) ЗЗД с предприемане на действия на
принудително изпълнение. Ето защо възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни. В конкретния случай, както се каза по-горе, погасителната
давност и за двете оспорени вземания е валидно прекъсната последно на
16.08.2011 г. и понастоящем е изтекла. Дори да се сподели виждането на
ответника за това, че ТР №2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС има
действие само занапред (В този смисъл Решение №51/21.02.2019 г. по
гр.д.№2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.), то горното тълкувание следва да се прилага
от 26.06.2015 г., когато е постановено тълкувателното решение. Считано от този
момент до настоящия погасителната давност и за двете вземания (3- и 5-годишна)
е изтекла, без да е била прекъсвана с предприемане на валидни изпълнителни
действия, поради което вземанията не съществуват в отношенията между страните.
Исковете са основателни и следва да се уважат, като се признае за установено,
че ищцата не дължи на ответника, като правоприемник на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ
ЛИДЕР“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, сумата 5 001 лв., частично от 12 957,51
лв., колкото е неплатеният остатък от дълга по запис на заповед от 16.11.1999
г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4675/1999 г. на РС
Пловдив, както и, че не му дължи сумата 25 001 лв., частично от 63 000 лв., по
договор за заем от 05.08.2004 г., за която сума е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1610/2005 г. на РС Пловдив.
При този изход на спора в полза
на ищцовата страна се дължат деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцата е направила разноски за държавна такса в размер 1 200,08 лв., които
с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на
ответника. От ищцовата страна се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. В договора за правна защита и
съдействие с адв.С.Б. е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1,
т.2 и т.3 ЗА, в която хипотеза следва да се присъди възнаграждение в полза на
адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА. Последното следва да се определи на база
материалния интерес по всеки иск, съобразно чл.7, ал.2, т.т.3 и 4 и чл.2, ал.5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и е в
размер 580,05 лв. по първия иск и 1 280,03 лв. по втория съединен иск,
общо 1 860,08 лв. Ответникът възразява, че не са налице основанията за
присъждане на възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Възраженията се намират за неоснователни. За присъждане на възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА пред съда следва да бъдат представени доказателства, че
е уговорена безплатна адвокатска защита на едно от основанията, посочени в ал.1
на чл.38 ЗА, като конкретното основание следва да фигурира в договора за
адвокатска защита. Съдът не извършва проверка относно това съществува ли
причината, поради която е уговорена безплатна защита, докато последната е
измежду посочените в закона, обосноваващи такава. Проверка за това може да бъде
извършена само по възражение на насрещната страна, като в тежест на страната,
която прави възражението, е да опровергае съществуването на предпоставки по
чл.38, ал.1 ЗА. (В този смисъл определение №163/13.06.2016 г. по
ч.гр.д.№2266/2016 г. на ВКС, І т.о., определение №365/17.07.2017 г. по
ч.т.д.№894/2017 г., І т.о. на ВКС и др.) Във връзка с това следва да се
изтъкне, че ответната страна не сочи и не представя доказателства,
опровергаващи удостовереното в договора за правна защита, че ищцата е
материално затруднено лице и близка на пълномощника. По делото не съществуват
такива доказателства, събрани по друг повод. Ето защо съдът намира, че
възнаграждението се следва по реда на чл.38, ал.2 ЗА и следва да бъде присъдено
в тежест на адвоката в горепосочения размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Г., ЕГН **********,***, не дължи на “ЛК ЛИДЕР”ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Хан Кубрат” №1, ет.8, представлявано
от И.Л.Ф., сумата 5 001 лв. (пет хиляди и един лева), частично от 12 957,51
лв., по запис на заповед от 01.08.1999 г., за която сума е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д.№4675/1999 г. на РС Пловдив, както и, че не му дължи сумата 25
001 лв. (двадесет и пет хиляди и един лева), частично от 63 000 лв., по договор
за заем от 05.08.2004 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№1610/2005 г. на РС Пловдив, за които вземания е образувано
изп.д.№50/2009 г. на ЧСИ Петко Илиев, №821 на КЧСИ, район на действие ОС
Пловдив, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “ЛК
ЛИДЕР”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Хан
Кубрат” №1, ет.8, представлявано от И.Л.Ф., да заплати на А.С.Г., ЕГН
**********,***, сумата 1 200,08 лв. (хиляда и двеста лева и 08 ст.) – държавна
такса за производството по т.д.№65/2020 г. по описа на ОС Пловдив, Търговско
отделение, ХVІ състав.
ОСЪЖДА “ЛК
ЛИДЕР”ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Хан
Кубрат” №1, ет.8, представлявано от И.Л.Ф., да заплати на адвокат С.Л.Б.,АК
Пловдив, адрес гр. ***, партер, сумата 1
860,08 лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева и 08 ст.) – адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: