Решение по дело №1289/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница – Варна против Решение № 260002 от 28.03.2022 г. по АНД № 4449/2020 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 42 от 09.10.2020 г., издадено от Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“ (сега ТД Митница Варна) и е осъдена ТД Митница Варна да заплати на „М.г.б. “ ЕАД сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. С отмененото НП, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 175, ал. 1 и ал. 3, чл. 178 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗАНН, на „М.г.б. “ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 042,91 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно, поставено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Излагат се доводи за неправилност на основания на заключението по съдебно-химичната експертиза извод на въззивната инстанция, че нарушението – избягване на частично заплащане на публични държавни вземания, не е доказано. Настоява се, че въпросното заключение е необосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което в нарушение на процесуалните правила РС – Варна не е допуснал назначаване на повторна експертиза по искането на ответника. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, като липсват мотиви относно обстоятелството, че в Сертификата за анализ към митническата декларация производителят на стоката посочва именно прилагането на метод AOCS подходящ да се приложи при изследването й. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди НП, а в условията на евентуалност – да се върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна. В хода по същество се поддържат жалбата и направените с нея искания.

Ответникът – „М.г.б. “ ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв. С.Ж., отправя искане за обезсилване на обжалвания съдебен акт в случай, че касационната инстанция установи неправилно конституиране на ТД Митница Варна вместо Директора на ТД Митница Варна, с оглед тълкувателното решение, а в условията на евентуалност – да се остави касационната жалба без уважение.

Участващият по делото представител на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение, че решението на РС – Варна е правилно и законосъобразно и пледира за оставянето му в сила.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от „М.г.б. “ ЕАД срещу НП № 42 от 09.10.2020 г., издадено от Директора на ТД „Северна Морска“ в Агенция „Митници“.

С НП, позовавайки се на Митническа лабораторна експертиза № 02_30.03.2020 г. на взети проби за проверка на тарифното класиране на стоката, декларирана първоначално за режим „митническо складиране“ с Митническа декларация 19BG002002021741R5 от 19.12.2019 г., която експертиза е приложима и за Митническа декларация 20BG002005027963R0 от 23.03.2020 г., която е за поставяне под следващ режим на стока, идентична със стоката предмет на деклариране с първоначалния митнически режим „митническо складиране“, позовавайки се и на Становище за тарифното класиране рег. № 32-181549/25.06.2020 г., административнонаказващият орган приема, че е налице разлика в декларирания тарифен номер и размера на ставките, като дружеството е трябвало да заплати мито в размер на 4 669,51 лева.

Районният съд приема, че в администартивнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е издирен приложимият закон за твърдяното нарушение, както и относимата санкционна разпоредба, като е определено наказание в минималния размер, предвиден в чл. 234, ал. 2 ЗМ.

За да отмени НП, въззивният съд се позовава на възприетото от съда заключение по съдебно-химическата експертиза, според което, няма основания и доказателства за класифициране на процесния продукт като допълнително модифицирано палмово масло, обозначено като шортънинг, а и не съществува методика за определяне вида на продукта по неговата твърдост. Според експерта използваната от ЦМЛ методика е разработена на базата на AOCS Сс16-60 и на доклад на сръбски автори, която методика не е акредитирана и валидирана по надлежния ред за това и не може да се възприема като достоверна, докато не се превърне в официален стандарт. РС – Варна формира извод, че извършването на вмененото нарушение не е доказано, т.к. липсват достоверни доказателства процесният продукт действително да е представлява палмов шортънинт, а не палмова мазнина и следователно не е доказано избягването от страна на дружеството на частично заплащане на публичните държавни вземания.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК от касационната инстанция служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим, предвид следното:

Производството по АНД № 4449/2020 г. на РС – Варна е образувано преди влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. В съответствие с действащата към него момент редакция на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, правилно за първото съдебно заседание по делото е призована ТД Северна морска при Агенция „Митници“. Правилно като ответник по делото ТД Северна морска взема участие в съдебното производство, по което са проведени първите две съдебни заседания (на 27.01.2021 г. и 17.03.2021 г.)

На проведеното на 27.10.2021 г. съдебно заседание, още преди даване ход на делото, процесуалният представител на ответника прави искане за конституиране на ТД Митница Варна като страна в съдебното производство, доколкото с ПМС от 15.07.2021 г. е приет нов Устройствен правилни на Агенция „Митници“ и съгласно Заповед № 642/28.07.2021 г. на Министъра на финансите, ТД Митница Варна, считано от 31.07.2021 г. е правоприемник на ТД Северна морска. В протокола от проведеното съдебно заседание на 27.10.2021 г. не е отразено наличието на произнасяне на съда по това искане и няма акт на съда, с който да е заменена страната с правоприемника на ответника. Освен това, независимо, че в списъка за откритото съдебно заседание за 26.01.2022 г. като административнонаказващ орган е посочена ТД Северна морска, в протокола от проведеното на 26.01.2022 г., т.е. след влизане в сила на измененията на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), като ответник, без посочването на каквото и да е основание, е посочен Директорът на ТД Митница Варна.

В обжалваното решение не е обозначена въззиваемата страна, но съдебният акт е съобщен на Териториална дирекция Северна морска към Агенция Митници.

Във връзка с изисканото от касатора уточнение кой е касаторът – директорът на ТД Митница Варна или ТД Митница Варна(Определение № 1492 от 16.05.2022 г. по КАНД № 1037/2022 г. на АдмС – Варна, Разпореждане № 260154/26.05.2022 г. на РС – Варна по АНД № 4449/2020 г.) е постъпило уточнение вх. № 265875/03.07.2022 г., според което касационната жалба изхожда от ТД Митница Варна. Заместващият съдията-докладчик по КАНД № 1289/2022 г. е конституирал като касатор именно ТД Митница Варна, доколкото страна по АНД се приема, че е именно ТД Митница Варна, респ. именно тя има право на касационна жалба.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 (т.е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.

Обжалваното пред РС – Варна НП е издадено от Директора на ТД Северна морска (сега ТД Митница Варна), поради което Директорът на ТД Митница Варна е наказващият орган, който след влизане в сила на изменението на чл. 61, ал. 1 ЗАНН - 23.12.2021 г. е следвало да бъде надлежно конституиран, призован и да участва като ответник във въззивното производство. В случая и след влизане в сила на посоченото изменение в закона като страна в списъка за призоваване е посочена ТД Северна морска и именно на ТД Северна морска е изпратено съобщението за постановеното съдебно решение на РС – Варна, което се обжалва пред настоящия съд от ТД Митница Варна, която се възприема като ответник по АНД № 4449/2020 г. на РС – Варна.

Съгласно задължителното за съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Директорът на ТД Митница Варна не е надлежно конституиран по делото, не му е осигурено участието му по АНД и не му е съобщено постановеното решение по делото, а именно той е надлежният наказващ орган. РС – Варна провежда производството срещу ненадлежна страна и води до постановяване на недопустим съдебен акт и до объркване спрямо коя точно ответна страна е постановено решението. Настоящият състав на съда намира, че констатираните противоречия в конкретния случай (посочване в протокола от последното съдебно заседание като ответник Директорът на ТД Митница Варна и същевременно съобщаването на решението на съда на ТД Северна морска), не следва да се допуска да са в ущърб на лицето, на което е съобщен съдебният акт в качеството му на ответник по делото.

Както и във визираното по-горе тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна, „надлежната“ страна не може да се ползва от правните последици на постановеното съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна. От друга страна надлежната страна е била лишена от възможността да се защити срещу съдебния акт (в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни правото да защити правата си. С ограничаването на процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.

Установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.

По аргумент от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.

В случая освен, че следва да се обезсили обжалваното решението на РС – Варна като недопустимо, следва и да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото разглеждане на делото надлежно, ясно и недвусмислено да се конституира като ответник – Директорът на ТД Митница Варна, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, както и с указание да се съобрази и прецени относимостта на постановеното междувременно решение по дело С-292/22 на СЕС към настоящия спор.

По исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС - Варна при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.

На основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260002 от 28.03.2022 г. по АНД № 4449/2020 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: