О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 252
град Плевен,09.02.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен първи състав, в закрито
съдебно заседание на девети февруари през
две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
|
СЪДИЯ: |
Даниела Дилова |
|
|
|
|
|
|
при секретаря… и с участието на прокурор …..изслуша докладваното от председателя административно дело № 742/2021 г.
Производството е по чл.248 ГПК вр. чл. 143
ал.2 от АПК.
По делото е постъпила молба Р.А.К. като ЕТ „ДАР – Р.К.“
с ЕИК ******* от с.Черквица, общ.Никопол представляван от адв.О.Н., с искане за
изменение на решението постановено по
делото в частта за разноските. В молбата се
твърди, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, както и че при определяне
разноските на ответника следва да се приложи размера посочен в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в който е предвидено по
административни дела възнаграждението за една инстанция да е в размер от 100 до
240 лв. Излага, че поради това че настоящото производство е административно без
материален интерес, не е с фактическа и правна сложност, поради което на
ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер- 100 лв.Моли съда да измени
постановеното решение в частта за разноските, като намали присъденото юрисконсулстко
възнаграждение от 500 лв на 100 лв.
Ответникът по
молбата в дадения срок е изразил
становище, че молбата е неоснователна.Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ал.1 пр. последно
от ДОПК уреждаща въпроса за присъждане на разноски на администрацията, вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер
на минималното възнаграждение за един адвокат определено в Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за процесуално допустима, като изходяща от
активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Решението е връчено
на страната на 21.01.2022г, а молбата за неговото изменение е подадена
електронна поща на 24.01.2022г., т.е. в срока
за обжалване на съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 248 ал.1 от ГПК
Разгледано по същество съдът намира искането за неоснователно,
като съобрази следното:
С решение постановено по делото съдът е отхвърлил
подадената от ЕТ „Дар-Р.К. “ представлявано от Р.К. ЕИК ******* жалба против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 15992100842132/26.02.2021г.С
решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция ОДОП В. Търново
при ЦУна НАП сумата 500 лв представляваща юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът по жалбата е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лв.
Нормата на чл.
78, ал. 5 от ГПК сочи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Т. е. съдът може да намали размера
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат като го съобрази с
правната и фактическа сложност на делото, но не е длъжен да го определя на
предвидения от закона минимум. В чл. 8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., а съгласно чл. 7 ал.9 при защита
по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв.
Производството по делото е по реда на ДОПК. Съгласно
чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по
делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно
уважената част на жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат
се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. При прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Постановения размер на разноските в полза на НАП е в минималния
размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, по административни дела и същата се прилага, на основание чл.
161, ал. 1 и чл. 161, ал. 2 от ДОПК.
Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените положения се
прилагат разпоредбите на АПК, а съгласно чл. 144 от АПК неуредените положения
се прилагат разпоредбите на ГПК. В конкретният случай делото е без определен
материален интерес и с оглед на реда по който е разгледано производството,
юрисконсулсткото възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 500.00 лв. В случая е осъществено процесуално представителство в
открито съдебно заседание и разноските са поискани своевременно, а размера им е
съобразен с нормите на чл. 161, ал. 1,
изр. 3 от ДОПК, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното
съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за изменение на решение № 9/06.01.2022г. постановено по адм.д. 742/2021г. по
описа на Адм. съд Плевен в частта за разноските.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/