Решение по дело №12/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 55
Дата: 19 март 2021 г.
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Силистра , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря Глория Д. Йорданова Недева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200012 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Ю. Н. Н, в качеството му на Кмет на Община-С обжалва
наказателно постановление № 58/ 20.11.2020 г. на Директора на РИОСВ- Русе, с което му е
било наложено на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците
административно наказание- "глоба" в размер на 2 000 / две хиляди / лева за извършено
нарушение по чл.113, ал.3 във вр.с чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта
и НП.
Ответникът – РИОСВ- Русе, надлежно уведомени, не се явява представител, вместо
тях се явява процесуален представител- гл.юристконсулт Ц.Т. Моли съда да потвърди
обжалваното НП като законосъобразно и правилно, излага доводи в тази насока.
Актосъставител – Г. Й. С., редовно призована, явява се лично, депозира своите
показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
Свидетел- Х. М. В., редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по
делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.
РП-С - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено
становище по делото.
Жалбоподателят Ю. Н., редовно призован, не се явява, вместо него проц.
представител- адв.Д.К. при АК-С, упълномощен и приет от съда. Заявява, че не са налице
нарушенията, описани в НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно
като навежда доводи в тази насока.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха депозирани
1
нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на ответната страна
счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно
определение прие като доказателства по делото представените нови писмени такива, а
именно- копие от Заповед № РД-8/ 10.01.2011г. и Заповед № 427/ 12.10.2018г., като отхвърли
искането на проц.представител на АНО за приобщаване към доказателствата относно копие
от Заповед № 499/ 05.12.2018г., тъй като същата се намира в кориците на делото.
От страна проц.представител на жалбоподателя беше направено искане за допускане
до разпит в качеството на свидетел лице в условията на довеждане, което е присъствало по
време на втората проверка от органите на РИОСВ- Русе. Съда като взе предвид становището
на ответната страна, счете искането за допустимо и основателно и допусна до разпит в
качеството на свидетел на лицето Т. И В, който даде своите показания добросъвестно и съда
ги приобщи към доказателствата по делото.
Беше направено искане от страна на проц.представител на жалбоподателя и да
приобщаване към доказателствата по делото на представени от него 5 броя снимки, касаещи
процесния обект. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете искането за
неоснователно, тъй като представените снимки не отговарят на изискванията на ЗАНН и
НПК и от тях не може да се изведе категоричен извод кога и от кого са били направени,
поради което и с мотивирано протоколно определение го отхвърли като такова.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 09.07.2020 г. на територията на Община С е била извършена проверка във връзка с
плана за контролна дейност на РИОСВ - Русе за 2020 г., писмо с вх. № АО-2503/09.06.2020 г.
на Окръжна прокуратура - С и Заповед № РД-128/10.02.2020 г. на министъра на околната
среда и водите, при която е било констатирано наличие на замърсен терен, находящ се в
имот № 66425.13.189 по кадастралната карта на град С с начин на трайно ползване
„изоставена орна земя“ на площ от около 7 дка, измерена по картата по геодезия и кадастър,
върху който са изхвърлени строителни отпадъци, основно генерирани от изпълнението на
Водния цикъл, стартирал през 2014 г. Констатацията е била отразена в КП № ГС
44/09.07.2020 г., с който е дадено задължително предписание на основание чл. 113 от ЗУО, а
именно: „да се предприемат мерки за почистване на замърсените с отпадъци терени,
цитирани в констативната част на протокола. Да се представят мерки за последващ контрол
по недопускане нерегламентираното изхвърляне на отпадъци“. Срокът за изпълнение е бил
определен до 24.07.2020 г. и отговорник е определен Кметът на Община С - жалбоподателя
Ю. Н.
На 28.07.2020 г. е била извършена повторна проверка във връзка с изпълнение на
даденото предписание с КП № 44/09.07.2020 г. Установено било, че в имот с идентификатор
66425.13.189 по кадастралната карта на град С, на площ от около 4 дка са били налични
строителни отпадъци. След проверката на 09.07.2020 г. са предприети действия за частично
предепониране на част от отпадъците в естествен овраг и ландшафтното му оформление на
площ от около 3 дка. Част от отпадъците на входа на имота са били подринати към
вътрешността му. Не е било извършено почистване на останалия замърсен терен от около 4
дка от наличните отпадъци и не е било изпълнено даденото предписание с КП № 44 -
ГИ/09.07.2020г.
Според проверяващите нарушението е било извършено на 25.07.2020 г. и е
установено при проверка на място, извършена на 28.07.2020 г. и е отразено в КП № ГС
50/28.07.2020 г. Неизпълнението на даденото задължително предписание се потвърждавало
според АНО и от писмо на община С с вх. № АО-3200/24.07.2020 г.
С оглед установеното на жалбоподателя Ю Н бил съставен АУАН № 0001933/
28.07.2020г., в негово присъствие. Препис от АУАН-ът бил връчен лично на наказаното
2
лице, който го подписал без възражение. По-късно, в законно установения срок и въз основа
на посочените по-горе изводи е било издадено и обжалваното Наказателно постановление
на Директора на РИОСВ- Русе № 58/ 20.11.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и обжалваното НП са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени в законоустановените срокове по чл.34 от
ЗАНН. НП е издадено от лице в рамките на неговата компетентност, при достатъчно
посочване на фактическите и правните мотиви за определяне на нарушението и наложената
санкция. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В разпоредбите на
чл. 157 – 159 от ЗУО изчерпателно е определена компетентността за съставяне на актове и
издаване на наказателни постановления за посочените в същите нарушения по закона.
Доколкото неизпълнението на предписанието по чл. 113, ал. 3 от ЗУО осъществява
обективния състав на нарушението по чл. 156, ал. 1 от закона и не попада в изчерпателно
посочените хипотези на чл. 157 – 159 от ЗУО, то при него са приложими общите правила на
ЗАНН във връзка с чл. 160 от ЗУО. Законът за управление на отпадъците, като специален
закон, не сочи компетентността на административнонаказващия орган, поради което следва
да се приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 1 б. "а" от ЗАНН и това е ръководителят на
ведомството, на който е възложено да прилага ЗУО или да контролира неговото изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗУО директорът на РИОСВ или оправомощено от
него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията за третиране на
отпадъци, като при констатирани нарушения на основание ал. 3 той или оправомощено от
него длъжностно лице, дава задължителни предписания с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Няма
пречка същият да е издател на наказателното постановление, ако при условията на чл. 37 от
ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено
длъжностно лице, определено при условията на чл. 37, ал. 1 б. "б" от ЗАНН, какъвто е
настоящия случай. Това е така и доколкото ръководената от него РИОСВ е административна
структура към министъра на околната среда и водите, и на основание чл. 6, ал. 1, т. 6 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите директорът на РИОСВ е компетентен да издава наказателни постановления при
констатирани нарушения на законодателството в областта на околната среда. Съгласно чл.
14, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда регионалните инспекции по околната
среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват
провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално
равнище (ал. 1), като органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда
и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или
упълномощени от тях длъжностни лица (ал. 2). В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗУО е
предвидено, че този закон регламентира мерките и контрола за защита на околната среда и
човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от
образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното
въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това
използване. Процесното наказателно постановление е издадено от С.И.– директор на
дирекция "Контрол на околната среда" в РИОСВ- Русе, оправомощена да изпълнява
правомощията на директор на РИОСВ – Русе със Заповед № 499/05.12.2018 г. на Директора
на РИОСВ- Русе. Със заповедта е осъществена фигурата на заместване на директора на
РИОСВ – Русе. Заместването се извършва в случаите, когато лицето – титуляр на
правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на
изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването си от друго,
3
подчинено на него лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на
замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Не е необходимо
изрично пълномощно за възлагане функциите по издаване на наказателното постановление,
тъй като заместването по заповедта обхваща всички правомощия на директора, между които
е и това на административнонаказващ орган за нарушения по чл. 156, ал. 1 от ЗУО. Горните
факти се доказват и от издадената Заповед № 427/ 12.10.2018г. приета като доказателство по
делото, а от своя страна актосъставителя- св.Г.С. декларира пред съда, че заема длъжност
„главен експерт“ в РИОСВ- Русе.
Правилен е и изводът на АНО, че жалбоподателя Н. като кмет на Община-С. не е
изпълнил процесното задължително предписание. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО въз основа
на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок
за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни
нарушения. Според нормата на чл. 156, ал. 1 от ЗУО за неизпълнение на предписание по чл.
113, ал. 3 или чл. 120 от закона, на физическите лица се налага глоба в размер от 2000.00
лева до 10000.00 лева, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000.00
лева до 20000.00 лева. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
кмета на Община-С Ю. Н. е бил адресат на задължително предписание по чл. 113, ал. 3 от
ЗУО, обективирано в КП № ГС 44/09.07.2020 г., както и че същото не е било изпълнено в
указания срок до 24.07.2020 г. Именно това са релевантните факти, които обуславят
приложението на предвидената в чл. 156, ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните на
жалбоподателя мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на
необходимите за предприемане действия. Функцията на визираната в разпоредбата на чл.
156, ал. 1 от ЗУО санкция е да обезпечи изпълнението на дадено задължително предписание
от компетентен административен орган, а в случай на неизпълнение, да бъде наложена
глоба, респективно имуществена санкция на адресата на задължението. По делото е
безспорно доказано извършването на процесното административно нарушение. От
събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупността им, се
установяват по несъмнен начин наличието на описаните в първия констативен протокол
строителни отпадъци извън разрешените площи, находящи се в имот № 66425.13.189 по
кадастралната карта на гр.С и са били на площ от около 4 декара, както и използването на
посочения терен за съхраняване на отпадъците към момента на последващата проверка.
Ирелевантни в тази връзка са показанията на св.Т. В., който декларира пред съда, че
заема длъжността „главен експерт екология и опазване на околната среда“ в Община С, тъй
като в нито един от протоколите, доказващи нарушението, не присъства записано неговото
име, а неговите субективни възприятия са напълно ирелевантни за фактите по делото,
изложени по-горе.
Настоящият съдебен състав счита, че действително, с оглед спецификата на
процесните обществени отношения и в частност на задълженията на физическите и
юридическите лица за изпълнение на предписанията по чл. 113, ал. 3 от ЗУО, извършеното
нарушение не се отличава с ниска степен на обществена опасност и не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Административно-наказващия орган
правилно е приел, че не са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАН за
„маловажен случай”, тъй като нарушението засяга особено съществени обществени
отношения защитени от ЗУО, свързани с опазване на природата, живота и здравето на
хората.
Но от друга страна, по делото са налице доказателства за предприети действия по
изпълнение на част от предписанията, поради което настоящия съдебен състав счита, че
определената от АНО санкция в минимален размер е съобразена с изискванията на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН и с целта на закона.
Атакуваното НП е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон,
4
безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в АУАН и в НП
административно нарушение. Същото съдържа законоустановените реквизити, описани в
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е
извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Според чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната
сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на РИОСВ- Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл.144 от АПК във вр. с
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Поради изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, доказано, правилно и обосновано.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 58/ 20.11.2020г. на
Директора на РИОСВ- Русе, с което на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на
отпадъците е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 2 000 / две хиляди /
лева за извършено нарушение по чл.113, ал.3 във вр. с чл.156, ал.1 от Закона за управление
на отпадъците на Ю. Н. Н, с адрес в гр. С. като законосъобразно, правилно, доказано и
обосновано.
ОСЪЖДА Ю.Н.Н., с адрес в гр.С да заплати на РИОСВ– Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5