РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Велико Търново, 09.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 52 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.А.Я., като
едноличен търговец с фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ******, срещу Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден
след обжалване по административен ред с Решение № 1/ 02.01.2018 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ
на НАП. От оспорващото лице се поддържа
незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при допуснати
съществени нарушения на процесуални норми на ДОПК и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Развиват се подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със
събраните в хода на ревизията доказателства, като се акцентира, че ревизионното
производство не е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и тези
констатации нямат презумптивна доказателствена стойност. Излагат се
съображения, че фактически в преписката не се съдържат никакви доказателства за
предходното придобиване от ревизираното лице на стоките, за които се твърди, че
са предмет на последващи продажби, както и че липсват оригиналните справки от „Лео
експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД, „Еконт експрес“ ЕООД и „Суперхостинг.БГ“ ЕООД, а
също и документи, установяващи изпращането на стоки и получаването на суми за
голяма част от твърдяните от приходната администрация продажби. В тази връзка
се изтъква, че съдържащите се в делото справки в табличен вид с данни относно
не са изготвени от куриерските фирми, а от приходната администрация, като освен
това същите позволяват последващи корекции, съдържат непълни данни и като цяло
не представляват годни доказателства. С подробно развити доводи се твърди
негодност и на писмените доказателства /напр. РКО/, вкл. такива на технически
носители, представени от куриерските служби, да установят сочените от органите
по приходите обстоятелства, а като цяло – недоказаност на претендираните като
укрити сделки. Изтъква се и че определянето на допълнителните задължения по
ЗДДС е в нарушение на чл. 25, ал. 6, т. 1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, като на практика
е извършено годишно облагане с косвен данък, а по отношение подоходния данък
е определяна търговска надценка без да е
възложена съответната експертиза. Твърди се и недоказаност на претендирания от
органите по приходите осигурителен доход над този, деклариран от
самоосигуряващото се лице, поради неприложимост на чл. 124а от ДОПК. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен
като незаконосъобразен, претендира се присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се поддържа
от оспорващото лице, чрез пълномощника му по делото хБ. от ВТАК, по
съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, подробно развити в хода
на устните състезания и в писмена защита. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ДОПК.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез пълномощника си
гл. хР.оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност,
процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като се
позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК, както и на
доводи, наведени в хода на устните състезания. Моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира за разноски в размер на 3 287,11 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На И.А.Я., като ЕТ „И.– И.Я.“***, е
извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената
стойност, на жалбоподателя е извършена ревизия от органите по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения по ЗДДС, за данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за периоди, попадащи
във времевия обхват от 01.01.2009 г. до 31.10.2015 година. Ревизията е повторна
такава, след като с Решение № 42/ 20.02.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– гр. В. Търново, по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000415010096-091-001/
29.08.2016 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново и преписката е
върната за възлагане на нова ревизия. Процесната ревизия е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000417001052-020-001/ 23.02.2017 г.
/връчена електронно на 09.03.2017 г./, издадена от Б.И.Б.- началник сектор в ТД
на НАП – гр. В. Търново. ЗВР е изменяна
досежно срока на приключване на производството със ЗИЗВР №
Р-04000417001052-020-002/
04.04.2017 г. и ЗИЗВР № Р-04000417001052-020-003/ 06.06.2017 г.,
издадени от органа по приходите, възложил ревизията. За резултатите от
ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000417001052-092-001/ 21.07.2017
г., връчен на ЕТ „И.– И.Я.“ по
електронен път на 07.08.2017 година. В продължения по реда на чл. 117,
ал. 5 от ДОПК срок срещу доклада е подадено възражение без приложени
доказателства. Същото е прието за неоснователно и производството е приключило с
издаването на процесния РА № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г. от органа
възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на същата. Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК в частите му,
с които на жалбоподателя са определени допълнителни задължения както следва: 1.
по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2011 г., м.
12. 2012 г., м. 01.2013 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10.2015 г.
в размер общо на 53 056,47 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 23
072,19 лв.; 2. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2011 г. и 2012
г., в размер общо на 973,04 лв. и лихви за забава 581,80 лв.; 3. за
задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 80,94 лв. и
лихви 83,48 лв.; 4. за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г.
в размер на 31,13 лв. и лихви 32,11 лв.; 5. за задължителни осигурителни вноски
за здравно осигуряване за 2009 г., 2012 г. и 2014 г., в размер общо на 290,73
лв. и лихви 102,01 лева. Към жалбата по административен ред са били приложени
писмени доказателства, а от решаващия орган са събрани и допълнителни такива.
След обсъждането им жалбата е била преценена като неоснователна и РА е
потвърден с Решение № 1/ 02.01.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В.
Търново. Решението е връчено на ревизираното лице чрез електронно съобщение, на
03.01.2018 г. /прозрачна папка, л. 28/. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ
е подадена по куриерска служба, чрез решаващия орган, на 17.01.2018 г.,
съгласно съдържащата се на л. 19 от делото товарителница.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя не са представяни писмени доказателства. От ответника за
представени документите, съдържащи се
в административната преписка, вкл. данни, представени при ревизията от
трети лица, на технически носител /СD/, справки за актуално състояние на
трудови договори, разпечатки от публичния регистър на електронни подписи, а на технически носител във вид на електронни
документи - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА във вид на електронни документи с електронен
подпис. По негово искане от неучастващи в производството лица – „Лео
експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД и „Еконт експрес“ ЕООД са били изискани намиращи се
при тях документи. Тъй като част от документите от посочените лица са били
представени на технически носител, но не във вид на електронни документи с електронен
подпис, същите не са приети като доказателства по делото. Също по искане на
ответника, по делото са разпитани като свидетели И.С.Ц. и П.К.М., и са
назначени графологична и техническа експертизи, с поставени задачи. Мотиви относно
събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу
потвърден от решаващия орган РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена проверка съдът установи,
че ревизионният акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2,
от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/
03.01.2017 г. и Заповед № 532/ 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – гр. В.
Търново и цитираните по-горе ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
– гр. В. Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочените
заповеди на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР,
заповедите за спиране и възобновяване, РД и РА е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис. От представените на справки от публичния регистър на електронните
подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че Б.И.Б./орган,
възложил ревизията/, М.Д.Н./ръководител на ревизията/ и Д.Д.В./член на екипа/
са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в
който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни
подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че
изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с
квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не
са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните
издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на
лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, засягащи неговата валидност.
Ревизията е приключила в срока установен
от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен доклад № Р-04000417001052-092-001/ 21.07.2017 г. е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият е връчен след изтичането на срока по чл. 117,
ал. 4 от ДОПК, но въпросният срок е инструктивен, като не се установява
забавянето на връчването да е ограничило по някакъв начин процесуални права на
ревизираното лице. Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г. е
издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120
от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2
от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са
възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт. На задълженото лице е била
предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода
на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за
откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия
на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение
за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията
органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и
направените правни изводи ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е съобразена с приложимите за случая
процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността на ревизионния акт, в неговата цялост.
Между страните не се спори и от
документите в делото се установява, че през периода, попадащ в обхвата на
ревизията жалбоподателят, като ЕТ „И.– И.Я.“, е извършвал основно търговия с
компютри, периферни устройства за тях, програмни продукти и друга техника, в
стационарен обект в гр. Свищов, ул. ул. „Димитър Ценов“ № 3 и чрез интернет
продажби. За да определят допълнителни данъчни основи на жалбоподателя по ЗДДС
и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и осигурителен доход за отделните ревизирани периоди, органите по приходите са преценили, че
са налице данни за укрити приходи от ревизираното лице приходи от търговската
му дейност и по-конкретно - неотчетени приходи от интернет продажби на стоки.
Изводът за наличието на горното обстоятелство е базиран на издаването и
отразяването в счетоводствата на „Лео
експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД, „Еконт експрес“ ЕООД и „Суперхостинг.БГ“ ЕООД, на
извършени доставки на стоки за клиенти на ЕТ „И.– И.Я.“ и съответно за получени
от едноличния търговец суми от наложени платежи и пощенски парични преводи, които не са намерили
отражение в счетоводството на последния. В хода на първоначалната
и повторната ревизии, при извършени им насрещни проверки, по искане на органите
по приходите от изброените дружества, извършващи куриерска дейност са били
представени данни /основно в табличен вид на електронни носители/ за
извършените куриерски и пощенски услуги към ЕТ „И.– И.Я.“, суми събрани в полза
на едноличния търговец, а при повторната ревизия – и платежни документи /разходни
касови ордери/, за изплатени му суми. При първоначалната ревизия е била
извършена насрещна проверка и на „Суперхостинг.БГ“ ЕООД, при което дружеството
с писмо вх. № 1453-00- 2383/ 21.04.2016 г.е отговорило, че сайт megamag.bg
е разположен в клиентски профил на физическото лице И.А.Я., като има данни и за
ЕТ „И.- И.Я.“ с ЕИК ****** /класьор № 3, л. 137/. При първоначалната ревизия са
били извършени и насрещни проверки на доставчици и клиенти на едноличния
търговец, а от обслужващи банки са изискани данни за движението по сметките му,
като съставените документи за резултатите от тях и представените такива от
съответните лица, са приобщени с Протокол № 1179903/ 20.04.2017 г. /класьор 3,
л. 1/. Установено е наличието на фактури към едноличния търговец, издадени от
петима негови доставчици - „Поликомп“ ЕООД, „Вали Компютърс“ ООД, „Виртуална
зона“ ООД, „Асбис България“ ЕООД и „Декада Диджитал“ ЕООД, които на са намерили
отражение в неговото счетоводство, а същевременно голяма част от тях са платени
по банков път. До ревизираното лице също няколкократно са изпращани искания за
представяне на документи и писмени обяснения, като са представени му изисквани
търговски и счетоводни документи, счетоводни регистри, и други документи
свързани със стопанската му дейност. От едноличния търговец са представени
декларации, счетоводни регистри, справки и доказателства за продажбите от
търговския обект, разяснения относно формирането на продажните цени и други.
При повторната ревизия е била извършена и проверка на счетоводството на
ревизираното лице, водено от „Ками 99“ ЕООД, като е било констатирано, че няма
първични счетоводни документи съставени за получените от куриерите суми в брой.
Към момента на проверката не е могло да бъде предоставен достъп до счетоводната
отчетност за периода 2009 г. - 2014 година. След като са анализирали данните,
предоставени им от куриерските служби и тези от счетоводството на ЕТ „И.– И.Я.“
органите по приходите са стигнали до извод, че задълженото
лице не води редовна счетоводна отчетност. По същество е прието, че са налице укрити приходи от
извършени продажби по интернет, по които доставките до клиентите са извършени с
куриер, като за тях не са издадени и фактури. При определяне на данъчните
основи за допълнително облагане с ДДФЛ, органите по приходите са взели предвид
стойността на продажбата на стоки съобразно данните, предоставени от
куриерските служби за изплатени на едноличния търговец суми, без тези,
преведени по банков път или за които е имало издаден касов бон от фискалното
устройство в търговския обект, като тази разлика е определена като укрит
приход. Със сумата са увеличени декларираните от данъчния субект приходи
съобразно данните от годишните му данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ /за
периода 2009 г. – 2014 г./ и тези от дневниците му за продажби и справки за
продажби от стационарен обект /за 2015 година/. Съответно декларираните разходи
са увеличени с установени от ревизията разходи на база установените неотчетени
приходи и декларирания от задълженото лице среден процент надценка. Получените облагаеми доходи от стопанска
дейност са намалени с дължимите задължителни осигурителни вноски.
Определеният в резултат подоходен данък е намален с размера на внесения данък
за съответните отчетни периоди. Данъчната основа по ЗДДС е определена на
годишна база, а за 2015 г . – до последния данъчен период в обхвата на
ревизията, като са ползвани данните за неотчетените приходи с ДДС, по правилото
„под сто“, като по този начин е определен дължимият косвен данък и размера на
неотчетените приходи без ДДС.
По описания начин са определени
допълнителни задължения за подоходен данък на лицето от дейността му като
едноличен търговец, както следва: 1. за 2009 г. – допълнителна годишна данъчна
основа по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 240,29 лв., дължим данък в
размер на 336,04 лв. и лихви върху него в размер на 255,67 лева; 2. за 2011 г.
– допълнителна годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2
509,08 лв., дължим данък в размер на 376,36 лв. и лихви върху него в размер на
208,30 лева; за 2012 г. – допълнителна годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ в размер на 1 737,65 лв., дължим данък в размер на 260,65 лв. и лихви
върху него в размер на 117,83 лева. За 2010 г. и 2014 г. не е определен допълнително
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, тъй като за 2010 г. не са установени
неотчетени приходи, а за 2014 г. на ревизираното лице е признато декларирано от
него в ГДД по ЗДДФЛ данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ за лица с 50 и с над
50 на сто намалена работоспособност, при което е определена данъчна основа 0,00
лева. На основание чл. 86 от ЗДДС, вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен
допълнително данък върху добавената стойност, както следва: за м. 12.2011 г. в
размер на 20 726,22 лв., за м. 12.2012 г. в размер на 11 490,09 лв., за м. 01.
2013 г. в размер на 1 199,93 лв., за м. 12.2013 г. – 4 900,73 лв., за м.
12.2014 г. в размер на 6 027,40 лв., за м. 10.2015 г. в размер на 9 912,03
лева.
За ревизирания период И.А.Я., в
качеството му на едноличен търговец е бил самоосигуряващо се лице, като
същевременно не е било спорно, че е пенсионер по болест, при което. Същият е
внасял авансови осигурителни вноски върху минимален осигурителен доход и
окончателни годишни такива, като съобразно установените доходи, с ревизията са
определени допълнително задължения за годишни изравнителни вноски за 2009 г. –
за ДОО в размер на 80,94 лв. и лихви 83,48 лв. и за ДЗПО - УПФ в размер на
31,13 лв., и лихви – 32,11 лева. Установени са и допълнителни задължения за
вноски за здравно осигуряване, както следва: за 2009 г. – 49,81 лв. – годишна
изравнителна вноска ЗО; за 2012 г. – 35,56 лв. - авансови вноски ЗО; за 2014 г.
– 193,61 лв. - годишна изравнителна вноска ЗО, или общо допълнителни задължения
за здравноосигурителни вноски, в размер на 278,98 лв. и лихви 102,91 лева.
Настоящият състав намира, че изчислените
по посочения начин допълнителни задължения за ДДС, за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за дейността на оспорващото лице като едноличен търговец, и за осигурителни
вноски, извън тези за авансови вноски за здравно осигуряване за 2012 г., са
неправилно определени.
При анализ на съдържащите се в делото писмени
доказателства и заключението на назначените експертизи, се установява следното:
При първоначалната и повторната ревизии, при
извършените му насрещни проверки от „Спиди“ АД са представени договор с ЕТ „И.– И.Я.“ от
2007 г. с 5 броя анекси към него и на технически носител - файл с информация за
всички извършени куриерски и пощенски услуги към едноличния търговец за периода
011.01.2009 г. – 31.10.2015 г. /класьор
1, л. 295 – л. 302, CD между л. 349
и 350/, както и информация и пояснения относно справката – класьор 1, л. 91 –
л. 93. При преглед на съдържанието на техническите носители се установява
наличието на посочената справка в табличен вид, като съгласно разясненията, в
графа „А“ са посочени всички товарителници, в графа „В“ – датите на които са
изплатени сумите с наложен платеж, в графа „М“ - типа на плащане на сумите по
наложен платеж на ЕТ „И.- И.Я.“ - в брой, а в останалите графи - информация,
съдържаща се в съответната товарителница. В хода на съдебното производство след
изискване по реда на чл. 192 от ГПК са представени на технически носител
аналогична справка и справка от счетоводна програма за осчетоводени фактури за
предоставени от „Спиди“ АД куриерски услуги на ЕТ „И.– И.Я.“. Така
представените справки не са приети от съда, тъй като не отговарят на
изискванията на чл. 183 и чл.184 от ГПК. От „Спиди“ АД са представени и
документи на хартиен носител – разходни касови ордери за изплащане на суми, с
получател ЕТ „И.– И.Я.“, като в допълнително писмо /л. 2168 от делото/ е
посочено, че дружеството няма практика да съхранява представените му при
получаване на сумите пълномощни от клиенти, а единствено сверява данните от
тях. В придружителното писмо от 13.04.2018 г. /л. 185 от делото/, от
куриерското дружество е посочено, че не съхранява счетоводни документи за
периода преди 2013 година. Съобразно заявеното от жалбоподателя оспорване на
същите и указаното разпределение на доказателствената тежест, по искане на
ответника са изслушани свидетелските показания на П.К.М. и И.С.Ц. – служителки в едноличния търговец през
процесния период, и заключението на графическа експертиза относно авторството
на подписите в част от оспорените документи. Свидетелките първоначално заявиха,
че предявените им РКО, в които те са посочени като представляващи ЕТ „И.– И.Я.“
при получаване на суми, не съдържат техни подписи. Впоследствие се отрекоха от
дадените показания, с посочване на РКО, съдържащи техни подписи /л. 278 и л.
279 от делото/, като конкретно по отношение на документите, представени от
„Спиди“ АД, това признание касае 3 броя РКО – от 31.10.2014 г., 15:27:39 часа,
от 04.09.2014 г., 15:01:30 часа и от 24.01.2015 г., 13:34:50 часа /папка с
приложения към писмо вх. № 2173/ 13.04.2018 година/. Авторството на подписа за
получател в изброените документи е установено и от заключението на СГЕ, а това
на останалите подписи като положени от И.А.Я., не е било спорно. От ответника е
представена на електронен носител справка в табличен вид, съдържаща 694 записа
за изплатени на ЕТ „И.– И.Я.“ суми с наложен платеж в брой /л. 206 от делото/.
Съгласно заключението на назначената техническа експертиза, въпросната справка
има характера на електронен документ по смисъла на Закона за електронния
документ и електронния подпис /в приложимата редакция/, подписан с квалифициран
електронен подпис, от лице притежавало такъв към датата на изготвяне на
документа. Информацията на представения технически носител е копирана от друг
носител, форматът по принцип е редактируем, но подписването на информацията във
файла го защитава от промени преди презаписването на друг технически носител, в
конкретния случай няма прибавена информация на диска, която да е била създадена
отделно от първоначалната. Съобразно свидетелските показания, представените
удостоверения за трудови договори и заключенията на СГЕ и СТЕ, съдът намира за
доказано подписването за „клиент“ на представените на хартиен носител РКО лично
от жалбоподателя или от негов служител, както и създаването на предоставената
на техническия носител информация от лице, упълномощено да представлява куриерското
дружество „Спиди“ АД.
При извършването на насрещните му проверки от „Еконт
експрес“ ООД – гр. Русе, са били представени договор с
жалбоподателя от 16.02.2007 г. с анекс към него и споразумение от 2009 г. за
изплащане на наложени платежи по банков път и 74 броя РКО за изплащане на суми
на жалбоподателя /класьор 1, л. 98 – л. 171/, на технически носител - файл с
информация в табличен вид за извършени куриерски услуги към ЕТ „И.– И.Я.“ за
периода 01.01.2009 г. – 31.10.2015 г. /кл. 1, л. 304 – л. 302, CD между л. 349 и 350/. В придружителното писмо от
13.05.2016 г. са дадени и разяснения относно съдържанието на справката и
значението на данните в отделните в колони, като разпечатки на хартиен носител,
съдържащ част от псочената информация се намират в класьор 1, л. 225 – л 247,
заедно с протокол за извършената от приходните органи предварителна обработка
на тези данни с елиминиране на излишните графи /кл. 1, л. 223/. Във фазата на
административното производство отново е предоставена на електронен носител
информация за извършените куриерски и пощенски услуги към жалбоподателя
/прозрачна папка, л. 52/ с пояснения относно съдържанието на таблиците. В хода
на съдебното производство след изискване по реда на чл. 192 от ГПК са
представени разпечатка от клиентски картон на жалбоподателя, 80 броя РКО
/голямата част представени и при ревизията/ и отново на технически носител
справка за извършените куриерски и пощенски услуги, която не е приета от съда,
като несъответстваща на изискванията на чл. 183 и чл.184 от ГПК /диск на л. 64
от делото/. В свидетелските си показания П.К.М. и И.С.Ц. първоначално отрекоха
в РКО, представени от „Еконт експрес“ ООД пред
съда да се съдържат техни подписи за получател на сумите, впоследствие се
отрекоха от дадените показания, с посочване на РКО, съдържащи техни подписи.
Съгласно заключението на графическа експертиза, подписите в РКО, в които като
получатели са посочени П.М. и И.Ц., са на съответния служител на ЕТ „И.– И.Я.“.
Съобразно свидетелските показания, представените удостоверения за трудови
договори и заключението на СГЕ, съдът намира за доказано подписването за
„клиент“ на представените на хартиен носител РКО лично от жалбоподателя или от
съответния негов служител. Предвид нееднократното им представяне в хода на
административното производство със съответните придружителни писма, чийто
произход не е оспорен, съдът приема за доказано създаването на предоставената
на технически носители информация от лице, упълномощено да представлява „Еконт експрес“ ООД.
В хода на ревизията от „Лео
експрес“ ООД – гр. Димитровград, са били представени договор за куриерски
услуги с жалбоподателя от 01.02.2011 г. и съгласно придружителното писмо –
справка на електронен носител, подписана с КЕП. При административното обжалване
на РА са предоставени на електронен носител сканирани РКО и товарителници
/прозрачна папка, л. 61/. В хода на съдебното производство след изискване по
реда на чл. 192 от ГПК, от това куриерско дружество са представени на хартиен
носител копия от 30 броя РКО /л. 174 – л. 183 от делото/. В придружителното
писмо от „Лео експрес“ ООД е посочено, че
оригиналите на РКО не се съхраняват в дружеството, поради изтичането на
определения в Закона за счетоводството срок, товарителниците също не са
запазени, тъй като е изтекъл срокът за съхранението им по същия закон,
Търговския закон и Закона за автомобилните превози. В
свидетелските си показания И.С.Ц. първоначално отрече в РКО, представени от „Лео експрес“ ООД пред съда да се
съдържат нейн подписи за получател на сумите, впоследствие се отрече от
дадените показания, с посочване на РКО, съдържащи нейни подписи. Съгласно
заключението на графическа експертиза, подписите в РКО, в които като получател
е посочена И.Ц., са положени от това лице. Съобразно свидетелските показания,
представените удостоверения за трудови договори и заключението на СГЕ, съдът
намира за доказано подписването за „клиент“ на представените на хартиен носител
РКО лично от жалбоподателя или от съответния негов служител. Съдът приема за
доказано предоставянето на сканираните на технически носител документи от лице,
упълномощено да представлява „Лео експрес“ ООД.
При
така установеното от фактическа страна по отношение на всеки от коментираните
доставчици на куриерски услуги, както на представените при ревизията
доказателства и писмени обяснения от доставчици на стоки на ЕТ „И.– И.Я.“ и на
лица, получатели по извършени от него доставки, настоящият състав намира за
основателни направените от жалбоподателя възражения за недоказаност на
претендираните от приходната администрация доставки на стоки без отчитане на
съответните приходи от продажби.
Съгласно
чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, данъкът е изискуем от
регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка,като същото е
длъжно да го начисли, и е дължим за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем. Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. първо и чл. 28 от ЗДДФЛ, облагаемият
доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, като за целите на
данъчното облагане при формиране на годишната данъчна основа, този доход се
намалява с изчерпателно изброени разходи от едноличния търговец. Съответно
окончателните размери на годишния осигурителен доход, върху който са дължими
вноски за ДОО и здравно осигуряване от едноличния търговец, са пряко обвързани
с размера на облагаемия доход от стопанска дейност по ЗДДФЛ /чл. 6 от КСО и чл.
40 от ЗЗО, в различните им приложими през процесните периоди редакции/. В случая
от приходната администрация се твърди наличието на основания за начисляване на
данъци и осигурителни вноски по съответните материални закони. Съобразно
цитираните текстове от закона и изложените от приходната администрация мотиви,
това предполага осъществяването от И.А.Я. в качеството му на едноличен
търговец, на неотчетени търговски продажби. Именно извършването на такива
продажби, представляващи доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и
формиращи облагаем доход по чл. 26 от ЗДДФЛ, дава основание за начисляването
както на претендирания от органите по приходите косвен данък /чл. 86, чл. 82,
ал. 1, вр. с 25, ал. 6 от ЗДДС/, така и на подоходния данък по чл. 48, ал. 2,
вр. с чл. 28 от ЗДДФЛ/. Тоест, възникването на всяко от данъчните задължения,
предполага наличието на реализиран
от ревизираното лице доход с източник търговската му дейност и доказването на
основанията и размера на този доход, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е в
тежест на органите по приходите. Въпреки подробно извършеното описание на
приетите като осъществени от ЕТ „И.– И.Я.“ и неотчетени продажби в РД и РА,
съдът намира, че същите не са доказани в хода на административното и съдебното
производства.
На
първо място следва да се отбележи, че в ревизионния доклад и ревизионния акт не
са наведени конкретни твърдения за това кои са конкретните контрагенти по
сочените като извършени продажби. Всъщност изводите на органите по приходите са
базирани основно на извършения анализ на данните, предоставени в табличен вид
от всяко от дружествата, осъществяващи куриерски услуги, както и на
представените от тях разходни касови ордери на хартиен носител. Предвид
доказаното авторство на събраните в хода на ревизията данни на технически
носители от „Спиди“ АД, „Еконт експрес“ ООД и „Лео
експрес“ ООД, съдът изцяло в полза на приходната администрация приема, че тези
данни се обхващат от хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ДОПК, т.е. касае
се за данни, получени на технически носители по установения нормативен ред за
събиране на информация, които съставляват годно доказателствено средство.
Обратно на твърденията на жалбоподателя, конкретно по отношение на
предоставения от „Спиди“ АД носител техническата експертиза не установи
възможност за манипулация на данни след предоставянето на информацията във вид
на електронен документ с електронен подпис. При липса на възражения относно
авторството на предоставената информация, такава експертиза не бе назначавана
за останалите две куриерски фирми, като следва да се приеме, че данните са предоставени
от куриерските дружества във вида, в който са приложени към преписката. В тази
връзка съдът приема за общовалидно заключението на ***, че след подписването на
съответния електронен документ с КЕП, манипулации на същия не могат да бъдат
извършвани без това да остави ясно отличима следа. Независимо от горното и
въпреки подробната информация предоставена от куриерските дружества в табличен
вид, тази информация касае основно извършени плащания на суми в брой по наложен
платеж към ЕТ „И.- И.Я.“, а не направени доставки на стоки с изпращач
едноличния търговец. В самите справки на технически носители в голяма част от
случаите не са посочени лицата, извършили плащането, т.е. предполагаемите
контрагенти на жалбоподателя. Дори там където е налице такова посочване, не се
установява данните да са систематизирани от органите по приходите и съпоставени
с тези от счетоводството на едноличния търговец, като не следва да се забравя,
че в същото са отчитани множество и регулярно извършвани продажби, чрез
използване услугите на куриерски фирми. В крайна сметка от ревизиращите органи
не са установени конкретните купувачи по претендираните продажби, приходите от
които са укрити от ЕТ „И.- И.Я.“ или поне данни за тези купувачи не са отразени
в ревизионния акт и в ревизионния доклад. В това отношение някаква конкретика
се установява при запознаване с преписката и по-конкретно с извършените
насрещни проверки на физически и юридически лица, закупили стоки от
жалбоподателя /класьор 3/. Същевременно обаче е видно, че за една част от тези
сделки ЕТ „И.- И.Я.“ е издал фактури /напр. към „Асса“ ООД, „Вайтъл – И“ ЕООД,
„Вивиан 1“ ООД и др./, което не предполага укриване на приходите от продажбите,
а и конкретни констатации за в тази насока липсват в РА. При друга част от
насрещните проверки получатели са физически лица - Р.Т., Р.Б., М.П., С.Т., Е.С.,
С.П.А., Ц.Г. и др., като същите или не са били открити при проверките или са
потвърдили закупуването на стоки по интернет, но без да могат да посочат
конкретен продавач и документи за закупуване на стоката. Тези лица и
извършените от тях покупки също не са посочени конкретно в РД и РА. Освен това,
предвид размера на посочените като укрити приходи и периодите на продажби,
очевидно лицата на които са извършени насрещни проверки представляват една
малка част от евентуалните контрагенти на жалбоподателя, за останалите такива в
преписката няма данни. Яснота по отношение на стойността и получателите по
конкретните претендирани като укрити продажби не внасят и представените от
трите куриерски дружества разходни касови ордери за извършени към ЕТ „И.- И.Я.“.
Видно от съдържанието на РКО, представени от „Еконт
експрес“ ООД, в същите не се съдържат данни за лицата, заплащащи сумите, нито
основанията за това плащане. В РКО на „Лео експрес“ ЕООД са посочени номера на
товарителници, но лицата извършили плащания са посочени с две имена, а в редица
случаи само с първо име, отново без посочено основание за плащането. По същия
начин са посочени с две имена получателите в разходните касови ордери, издадени
от „Спиди“ АД, като освен това в тези РКО за голяма част от сумите не са
посочени имена на изпращач и получател, независимо, че съгласно отбелязаните
номера на товарителници, става въпрос за различни пратки. С описаното си
съдържание представените от куриерските дружества РКО нямат твърдяната от
приходната администрация доказателствена стойност както по отношение на
хипотетичните получатели на стоки /доставки/ от жалбоподателя, така и по
отношение основанията за извършените плащания и техния размер. Както се посочи,
липсва подробна съпоставка на данните за евентуалните контрагенти представени
от куриерските фирми /на хартиен или технически носител/, с тези от
счетоводството на ЕТ „И.- И.Я.“, при което от преписката не става
ясно дали въпросите данни касаят единствено продажби, неотчетени от едноличния
търговец или и такива, намерили съответното отражение в неговото счетоводство.
На следващо място следва да се отбележи,
че в делото не се съдържат писмени доказателства – двустранно подписани
документи, или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен
начин да установяват предаването на някакви стоки от едноличния търговец на
неговите евентуални контрагенти. В конкретния случай, предмет на фактурираните
към жалбоподателя доставки са родово определени вещи – цигари и хранителни
продукти, като съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността
върху тях се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им
по съгласие между страните или чрез предаването им. Безспорно, във всички
подадени от куриерските дружества данни в табличен вид са посочени като номера
и дати товарителници, какъвто по вид документ действително би следвало да се
съставя съобразно естеството на извършваните от куриерските фирми услуги и
разпоредбите на Глава пета, раздел III от Закона за автомобилните превози. Също
така е безспорно, че въпросните товарителници не са предоставени от куриерските
дружества с доводи, че същите са били унищожени поради изтичането на нормативно
определените срокове за съхраняването им. Изключение правят представените на
технически носител сканирани товарителници на „Лео
експрес“ ЕООД, от които обаче само в част /общо 65 броя/, като подател е
посочен И.Я. или ЕТ „И.- И.Я.“. В останалите като податели са
посочени различни лица /И.Б., А.Д., М./, за които няма данни през ревизирания
период да са били с едноличния търговец в трудови или друг вид правоотношения,
овластяващи ги да извършват правни или фактически действия от негово име.
По-същественото е обаче, че във въпросните товарителници не се съдържат подписи
за подател /изпращач/ и за превозвач, както и съдържанието на съответната
пратка, при което същите не са годни да удостоверят сключването и изпълнението
на договор за превоз, както и вида на товара. Освен това и в този случай от
органите по приходите не е извършен анализ дали се касае за куриерски услуги по
доставка на стоки, чиято продажба е отразена в счетоводството на жалбоподателя
/не се спори, че такива са извършвани от „Лео
експрес“ ЕООД/ или за укрити продажби. Както се посочи, въпреки данните от „Спиди“
АД и „Еконт експрес“ ООД за издадени от тях товарителници
с изпращач ЕТ „И.- И.Я.“,
такива не са представени в хода на ревизията и пред съда. Обяснението, че
товарителниците са унищожени поради изтичането на срока по чл. 12, ал. 1, т. 3
от ЗСч са логични, но те не променят обстоятелството, че констатациите на
органите по приходите не са основани на надлежни транспортни документи, чието
съдържание, предвид изискванията на чл. 51, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДвП, би
удостоверило по безспорен начин както вида на съответните стоки, така и
предаването им на превозвача, респ. на получателя. В делото не се съдържат други
документи, обективиращи спорните доставки, като за такива сами по себе си не
могат да бъдат считани писмените обяснения на дружествата, извършващи куриерски
услуги. Както самата приходна администрация константно подчертава в други
казуси, законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за
получаване на фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни
документи, отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извършат
съответната съпоставка и преценка. При липсата на доказателства за
прехвърлянето на собствеността на конкретните стоки към трети лица, направени
от такива лица плащания поначало не могат да формират извод за действително
извършени продажби. Освен това следва да се отбележи, че в случая предвид
коментираното съдържание на РКО, представени от „Еконт
експрес“ ООД и „Спиди“ АД, такива плащания също не са безспорно
доказани като източник и размер.
Вън
от горното, от приходната администрация не е анализиран въпросът за произхода
при ЕТ „И.- И.Я.“ на стоките, които
се твърди, че впоследствие е продал на трети лица. Действително, от приходната
администрация се поддържа, че при първоначалната ревизия са установени и данни
за неосчетоводени фактури за покупка на стоки издадени към жалбоподателя, които
не са отразени в дневниците за покупки и в счетоводството му - фактури,
издадени от „Поликомп“ ЕООД, „Вали Компютърс“ ООД, „Виртуална зона“ ООД, „Асбис
България“ ЕООД и „Декада Диджитал“ ЕООД. Спорно е доколко наличните в делото
документи /самите фактури, в голямата си част неподписани от получател и
писмени обяснения на доставчиците/ установяват по безспорен начин получаването
на фактурираните от изброените дружества стоки /в преписката не се откриват фактурите
от „Декада Диджитал“ ЕООД/. По-същественото е обаче, че липсва извършена
съпоставка от органите по приходите между получените стоки и тези, които се
твърди че са били продадени от жалбоподателя /с или без отразяване в
счетоводството му/ по видове, стойности и период на получаване/отчуждаване.
Няма данни при ревизията от органите по приходите да е извършвана
инвентаризация в търговския обект на жалбоподателя, която да установи наличните
там активи, което допълнително внася елемент на фактическа неустановеност
относно действително извършените продажби. По този начин на практика се
препятства възможността на съда да извърши проверка за верността на
констатациите в РА, които в случая не се ползват с презумптивна доказателствена
сила, вкл. и чрез назначаване на съответната експертиза.
Съобразно
изложеното и наличните по делото доказателства, в крайна сметка изводите на
органите по приходите за извършени, но неотчетени продажби на стоки по
интернет, извършени от жалбоподателя, вкл. като ЕТ „И.- И.Я.“, се явяват
базирани единствено на едностранно изготвени справки и документи от куриерските
дружества, които не са годни да установят фактическото предаване на стоките
като способ за прехвърляне на собствеността, нито основанието на извършените
плащания. По този начин и предвид изложеното по-горе относно доказателствената
стойност на наличните в делото документи, съдът намира, че претендираното от
приходната администрация фактическо движение на стокови и парични потоци между
жалбоподателя от една страна и трети лица /неустановени/ от друга, не е доказано за
целите на данъчното облагане. Следва да се отбележи, че независимо от
обосноваване на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за
укрити приходи, органите по приходите не са преминали към определяне на
данъчните основи и осигурителния доход по особения ред. Поради това в случая не
намира приложение правилото по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, за истинност на
фактическите констатации в ревизионния акт. В случая доказателствената тежест
относно всички релевантни факти за установяване на претендираните от нея
публични задължения, включително извършването на конкретни облагаеми сделки, с
точна стойност и конкретен контрагент, се носи от приходната администрация, на
основание чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В този смисъл са и
дадените от съда указания, но такова пълно главно доказване не бе проведено от
ответника в настоящото производство.
Предвид изложеното, при недоказано
възмездно отчуждаване на сочените от приходната администрация стоки, не може да
се приеме, че едноличният търговец е извършил продажби, като облагаеми
доставки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Неправилно с ревизията са определени данъчните основи за начисляване на
ДДС за всички посочени в РА данъчни периоди, като същите следва да бъдат
коригирани с изчислените от органите по приходите данъчни основи, съответно
следва да бъде коригиран и начисления данък върху добавената стойност. В тази
връзка за пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя и доводите на жалбоподателя
за липса на обосновка относно данъчните периоди на начисляване на
допълнитено определения ДДС. Съобразно чл. 86, ал. 2, предл. второ от ЗДДС,
данъкът следва да се начисли в периода, през който е възникнало съответното
обстоятелство, правещо го изискуем - в случая извършването на твърдяните
продажби. В ревизионният акт не се съдържат мотиви защо при претендирани
доставки за различни данъчни периоди /по данни от справките на куриерските
дружества/, на какво основание от приходната администрация е прието, че
допълнителните задължения за косвен данък трябва да бъдат начислени за данъчни
периоди м. 12.2011 г., м. 12. 2012 г.,
м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10.2015 г. съвпадащи с последния данъчен
период за съответната календарна година, съобразно обхвата на ревизията. Поради
това необосновани са и констатациите не само относно основанието за начисляване
и размера на начисления данък, но и относно периодите в които следва да се
извърши корекция с начисления данък, което предвид месечното отчитане на ДДС се
явява съществено нарушение и самостоятелно обуславя незаконосъобразност на
установените с акта задължения. Съобразно горното, недоказано от приходната
администрация е основанието за допълнително начислените задължения по ЗДДС за
данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 12.
2012 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 10.2015 г., както и това за
коригиране на декларирания от задълженото лице в процедура по прихващане или
възстановяване резултат за данъчен период за м. 01.2013 година. За установени
следва да бъдат възприети декларираните от ревизираното лице задължения за ДДС
за изброените данъчни периоди, преди допълнителното начисляване на данък в
размер общо на 53 056,47 лева. Ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му
част, както и в частта, с която са начислени лихви просрочие върху допълнително
начислените задължения за ДДС, в размер общо на 23 072,19 лева.
След като по делото не се доказа, че
претендираните от органите по приходите доставки на стоки от жалбоподателя чрез
интернет продажби са осъществени, то не е доказано и съответното генериране на
приходи от такива продажби, поради което печалбата не следва да участва при
формирането на данъчна основа от стопанска дейност /чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ/. При недоказаното наличие на неотчетени
продажби, неправилно поради липса на основание, са увеличени декларираните от
лицето финансови резултати с печалбата от такива продажби за данъчни периоди
2009 г., 2011 г. и 2012 година. Съответно неправилно е определен допълнителен
подоходен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за тези периоди, в посочените по-горе
в решението размери, и съответните лихви за забава. Ревизионният акт, като
незаконосъобразен в тези му части следва да бъде отменен.
Относно
законосъобразността на РА в частта за допълнително начислените задължителни
осигурителни вноски – годишни изравнителни вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ за 2009 г. и годишни изравнителни вноски за здравно
осигуряване за 2009 г. и за 2014 година. Същите са начислени съобразно
промяната на осигурителния доход за съответните календарни години, получен след
коригиране на декларирания от лицето облагаем доход /съгласно чл. 6, ал.
8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в съответните редакции/ с определените при ревизията укрити
приходи. При положение, че наличието на такива укрити приходи не бе доказано в
настоящото производство, съдът намира за
недоказано основанието за начисляването на допълнителните изравнителни
осигурителни вноски, по видове и периоди, изброени по-горе. Ревизионният акт, като незаконосъобразен, следва да бъде
отменен и в частите му, установяващи задължения за тези ЗОВ и съответните лихви.
Неоснователна е жалбата по отношение
установените допълнителни задължения за авансови месечни осигурителни вноски за
здравно осигуряване за месец 08.2012 г. – 15,40 лв. и за месец 11.2012 г. –
20,25 лв., и лихви за забава, вкл. за невнесени в срок авансови вноски, в
размер на 16,05 лева. При ревизията е установено, че въпросните задължения за
авансови вноски за ЗО за м. 08. и м. 11.2012 г., са начислени, но не са
внесени, както и че останалите месечни здравноосигурителни вноски за 2012 г. са
внесени след срока по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, поради което са дължими лихви
за забава. Горните обстоятелства не се спорят от жалбоподателя, като не се
установява при определяне размера на задълженията да са допуснати аритметични
грешки.
По изложените по-горе мотиви, съдът намира, че
публичните задължения на И.А.Я., като ЕТ „И.– И.Я.“***, определени с оспорения
ревизионен акт, следва да се отменят в следните части: 1. с която за данъчни
периоди м. 12.2011 г., м. 12. 2012 г., м. 01.2013 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014
г. и м. 10.2015 г. е начислен допълнително данък върху добавената стойност в
размер общо на 53 056,47 лв. и лихви за забава в размер общо на 23 072,19 лв.;
2. с която е начислен допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г.,
2011 г. и 2012 г., в размер общо на 973,04 лв. и лихви за забава 581,80 лв.; 3.
с която са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за
2009 г. в размер на 80,94 лв. и лихви 83,48 лв.; 4. с която са определени
задължения за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер
на 31,13 лв. и лихви 32,11 лв.; 5. с която са определени задължения за
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г. и 2014 г., в
размер общо на 255,08 лв. и лихви 85,96 лева. Жалбата срещу ревизионния акт, в останалата й част е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените
доказателства за извършването на такива - държавна такса - 50,00 лв., депозити
за съдебни експертизи – общо 550,00 лв., възнаграждение за един адвокат в
размер на 2 600,00 лв., съгласно договор за правно защита и съдействие от
09.02.2018 г. /л. 56 от делото/, и защитения материален интерес. Или на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 3 197,89 лева.
На ответника – Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на основание ч. 161, ал. 1 от
ДОПК следва да се заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискано
в последното съдебно заседание, за призоваване на свидетели и депозити за
съдебни експертизи в размер на 2
879,11 лв., съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
защитения материален интерес, в размер на 4,34 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по жалба на И.А.Я., като
едноличен търговец с фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ******, Ревизионен акт № Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 1/ 02.01.2018 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на
НАП, в следните му части, предмет на настоящото дело: 1. с която е начислен
допълнително данък върху добавената стойност, както следва: за м. 12.2011 г. в
размер на 20 726,22 лв., за м. 12.2012 г. в размер на 11 490,09 лв., за м. 01.
2013 г. в размер на 1 199,93 лв., за м. 12.2013 г. – 4 900,73 лв., за м.
12.2014 г. в размер на 6 027,40 лв., за м. 10.2015 г. в размер на 9 912,03 лв.
лихви за забава в размер общо на 23 072,19 лв.; 2. с която е начислен
допълнително данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер
на 336,04 лв.; за 2011 г. в размер на 376,36 лв. и за 2012 г. в размер на
260,65 лв. и лихви в размер общо на 581,80 лв.; 3. с която са определени
задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2009 г. в размер на
80,94 лв. и лихви 83,48 лв.; 4. с която са определени задължения за
задължителни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 31,13 лв. и
лихви 32,11 лв.; 5. с която са определени задължения за задължителни
осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2009 г. и 2014 г., в размер общо
на 255,08 лв. и лихви 85,96 лева.
Отхвърля жалбата на И.А.Я., като
едноличен търговец с фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, срещу Ревизионен акт №
Р-04000417001052-091-001/ 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, в останалата му
част, с която на жалбоподателя са определени
допълнителни задължения за авансови месечни осигурителни
вноски за здравно осигуряване за месец 08.2012 г. – 15,40 лв. и за месец
11.2012 г. – 20,25 лв., и лихви за забава, вкл. за невнесени в срок авансови
вноски, в размер общо на 16,05 лева.
Осъжда Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”, град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на
И.А.Я., като едноличен търговец с фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ******, разноски по делото в размер на 3 197,89 лв. /три хиляди сто деветдесет и седем лева и
осемдесет и девет стотинки/.
Осъжда И.А.Я., като едноличен търговец с
фирма „И.– И.Я.“*** с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ******, да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, град Велико
Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 4,34 лв. /четири лева и тридесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :