О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№749/29.11.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на29.11.2019 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 539/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от И.Г.М. чрез адв. А.А.Г. срещу
решение № 582/10.05.2019 год по гр.д. № 2295/2017 год на Окръжен съд Варна (с
характер на определение), с което е оставена без уважение молбата му с вх.№
10841/08.04.2019 год за допълване на решение № 355/22.03.2019 год с изричен
диспозитив по чл.194 ал.3 от ГПК, с който да признае за неистински Протокол за
въвод във владение № 87/03.07.1998 год и Договор за наем от 15.05.2001 год, да
изключи същите от доказателствата по делото и да ги изпрати на прокурор. По
съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, частният жалбоподател
моли за неговата отмяна и постановяване на друг, с който искането бъде уважено.
В постъпилия отговор от З.Г.К. чрез адв. И.Н.А. е
изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на
обжалвания акт.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
В проведеното на 01.11.2018 год съдебно заседание е
открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на Протокол за
въвод във владение № 87/03.07.1998 год и Договор за наем от 15.05.2001 год във
връзка с искането на ищеца за упражняване на косвен съдебен контрол на осн. чл.
17 ал.2 от ГПК по отношение на решение от 16.02.1994 год по адм.д. № 557А/1993
год на Окръжен съд Варна.
В мотивите на решението си съдът подробно е обсъдил това
искане и е посочил, че в хода на приключилото с влязло в сила решение по гр.д.
№ 4430/2000 год на ВРС, въпросът за косвения съдебен контрол на решението по
адм.д. № 557А/1993 год е разгледан, възраженията във връзка с реституционната
процедура са били противопоставени на праводателката на ищеца и по тях има
произнасяне. Повторното им разглеждане съдът е счел за недопустимо и поради
това не дължи произнасяне с изричен диспозитив по направеното оспорване.
Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Съгласно
чл. 194 от ГПК произнасянето на съда по оспорването на истинността на документ
може да бъде облечено под формата на изрично определение, или да бъде дадено в
решението по делото.
Настоящият състав споделя мотивите, поради които съдът е
приел, че упражняването на косвен съдебен контрол по отношение реституционната
процедура за имота е недопустимо и по него не дължи произнасяне. Не е налице
непълнота на решението в тази насока, затова и съдебният акт, с който е
оставена без уважение молбата за допълването му, е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 582/10.05.2019 год по гр.д. № 2295/2017 год на
Окръжен съд Варна (с характер на определение), с което е оставена без уважение
молба с вх.№ 10841/08.04.2019 год, подадена от И.Г.М. чрез адв. А.А.Г. за
допълване на решение № 355/22.03.2019 год.
Определението
подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.