Р
Е Ш Е Н И Е
№ 397 /21.10.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора
СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия
Сандева к.а.н.д. № 427/2019 год. по описа на АдмС-Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на „Гергана - Деница“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Каварна, ул. „България“ № 5, представлявано от управителя си Х.Г.У., срещу
решение № 35/22.04.2019 г. по нахд № 154/2018 г. по описа на Районен съд –
Каварна, с което е потвърдено НП № 08-000525/303 от 14.11.2017 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на касатора на основание
чл.77, ал.1 от ЗТМТМ, във вр. чл.48в, ал.2 от ЗЧРБ (отм.), е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ.
В жалбата се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК. Твърди се, че приетата от съда фактическа обстановка не съответства
на доказателствата по делото. Счита се, че решението е постановено при неточен
и необективен анализ на доказателствата по делото. Твърди се, че посоченото в НП
лице А.Т.никога не е работил в дружеството на длъжност опаковчик. Сочи се, че
жалбоподателят е оспорил представената по делото декларация, за която се
твърди, че е подписана от завареното на място лице, като наказващият орган не е
представил доказателства, които да установяват по безспорен начин автентичността
на документа. Твърди се, че в нарушение на процесуалния закон не е допусната
експертиза за проверка авторството на подписа в декларацията, като съдът е
изградил изводите си върху документ с оспорена автентичност. Сочи се, че по
делото не е установено по безспорен начин, че към датата на проверката е налице
незаконно пребиваване на чужд гражданин в страната. Оспорват се изводите на
районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и издаването на НП. Изразява се и становище за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По тези съображения
се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
отмени обжалваното НП. Алтернативно се иска връщане на делото за разглеждане от
друг състав на КРС.
Ответникът по касационната жалба
– Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, не изразява становище по нейната
основателност.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, а решението на КРС е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна, макар и не по
всички изложени в нея съображения.
С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че
в качеството си на работодател е приел на работа на 30.08.2017г. като работник А.Т.,
гражданин на трета държава (РМолдова), който е незаконно пребиваващ на
територията на РБългария. В НП е посочено, че на 30.08.2017г. около 23, 00 часа
е извършена съвместна проверка със служители на ОД на МВР – Каварна, ДАНС и
звено “Миграция” към ОД на МВР в цех за производство на хляб и хлебни изделия,
находящ се в гр.Каварна, ул. “България” № 5, стопанисван от дружеството, при
която А.Т.е заварен да работи в обекта. Лицето е попълнило писмена декларация,
в която е декларирало, че работи в цеха с определена трудова функция – приготвя
пици, сладки, сандвичи, питки и др., с определено работно място и работно време
от 21, 00 часа до 05, 00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на
100 лева седмично и с два почивни дни седмично, без да има сключен трудов
договор с дружеството. По искане на контролните органи е изпратено писмо с рег. № 357000-6373 от
07.09.2017 г. от директора на ОД на МВР – Добрич, с което е удостоверено, че за
молдовския гражданин има регистрирано влизане в Република България на
31.07.2017 г. през ГКПП Русе, но няма данни за разрешен статут на пребиваване в
РБ. От справка на Агенцията по
заетостта с вх.№ 17286747 от 20.09.2017 г. е установено, че по отношение на А.Т.не
е подавано заявление за достъп до пазара на труда. Въз основа на тези
констатации наказващият орган е приел, че с
деянието си дружеството е нарушило разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, поради
което подлежи на санкциониране на основание на чл.77, ал.1 от ЗТМТМ, във вр.
чл.48в, ал.2 от ЗЧРБ (отм.).
С обжалваното решение
районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на НП или ограничаващи правото на
защита на санкционираното лице. Приел е, че е налице осъществен състав на
административно нарушение по чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, тъй като от доказателствата
по делото е безспорно установено, че по време на проверката лицето А.Т.е извършвало
трудова дейност в цеха, без да има разрешение за достъп до пазара на труда в
страната, поради което правилно и законосъобразно дружеството – работодател е
било санкционирано на основание чл.77, ал.1 от ЗТМТМ.
Обжалваното решение е неправилно като постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
При постановяване на съдебното решение по чл.63, ал.1 от ЗАНН преценката на доказателствата от съда заема централно място в решаващата
му дейност. Върху преценката на доказателствата съдът изгражда своите
констатации, че определени факти са се осъществили или не, след което подвежда
тези констатации под правната норма и стига до извода дали обжалваното НП е
законосъобразно или не.
С посочената за нарушена норма на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ е
въведена забрана за наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията
на Република България граждани на трети държави. Следователно, за да е
осъществен съставът на административно нарушение по този текст, трябва да е
налице, първо, възникнало трудово правоотношение, и второ, лицето, което е
наето на работа, да е незаконно пребиваващ чужденец без регистрация на
заетостта от Агенцията по заетостта съгласно чл.24, ал.3 от ЗТМТМ, във вр.
чл.24л от ЗЧРБ.
В случая твърдението за наличие на трудово правоотношение
между дружеството – касатор и завареният в обекта молдовски гражданин А.Т.се
гради на две основни групи доказателства – констативния протокол от извършената
проверка и писмената декларация на лицето по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ. В хода
на съдебното производство жалбоподателят е оспорил автентичността на декларацията, като е поискал
назначаването на графологична експертиза, която да използва за сравнителен
материал договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписа
на същото лице. Районният съд е отказал да допусне експертизата с неясния
мотив, че тя не може да установи авторството на подписа, а само, че се касае за
един и същ подпис. Потвърдил е НП, като в мотивите към решението си не е
споменал дори, че декларацията е оспорена, а още по-малко защо и въз основа на
какви доказателства я приема за истински документ.
Оспорената автентичност на документа означава, че
жалбоподателят отрича формалната му доказателствена сила. Проверката на
истинността на документа обикновено се извършва с помощта на графологична
експертиза, която може да бъде назначена не само по искане на страната, но и по
почин на съда. В случая служебното събиране на доказателството следва от
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, която предвижда, че районният съд е
инстанция по същество и е длъжен сам да установи дали действително е налице
извършено административно нарушение или не, като направи самостоятелно
разследване на спорните обстоятелства по делото. Затова, когато съдът не
изпълни задължението си да назначи вещо лице по въпроси от предмета на спора,
за изясняването на които са необходими специални знания, допуска съществено
процесуално нарушение. То се изразява в неизясненост на делото от фактическа
страна по вина на съда.
В нарушение на служебното начало в административнонаказателния процес съдът
не е извършил необходимата проверка за автентичност на декларацията, нито се е
произнесъл дали отхвърля или уважава нейното оспорване, въпреки че тя е
единственият документ, установяващ основните елементи на твърдяното от АНО трудово правоотношение като работно
място, работно време, почивки и трудово възнаграждение. Действително в хода на
съдебното производство са събрани гласни доказателства относно авторството на
подписа, които са допустими по закон доказателства, но след като жалбоподателят
е поискал да се назначи графологична експертиза, районният съд не е имал основание
да откаже да я допусне. КРС е следвало в
рамките на наведените по делото факти и доводи да се произнесе по
автентичността на документа, като извърши проверка включително с назначаване на
графологична експертиза, сравняване с други безспорни документи и разпит на
свидетели. С отказа си да стори това той е
допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилна оценка на доказателствата
по делото и необоснованост на решаващите му мотиви. Поради това обжалваното решение
следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
При новото разглеждане съдът следва да се
произнесе по оспорената автентичност на декларацията, за което следва да
изслуша и графологична експертиза. Едва след това съдът следва да обсъди в съвкупност
събраните по делото доказателства и да изложи фактическите и правните си изводи
относно законосъобразността
на процесното
НП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 35/ 22.04.2019 г. по НАХД № 154/2018 година по описа на Районен съд - Каварна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: