РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 677

 

гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                             ПЕТЪР КАСАБОВ  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а. н. дело № 226 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от С.Г.М., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Г.Х.,***, оф. 13, против Решение № 2078 от 25.11.2021 г. на Пловдивски районен съд, ХХV наказателен състав, постановено по а.н.дело № 6502 по описа на същия съд за 2021 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 21-1030-007548/05.08.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона.

Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденото НП да бъдат отменени.    

3. Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

 

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.Г.М., срещу НП № 21-1030-007548/05.08.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което каза се, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6  от ЗДвП, са му наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са му отнети общо 12 точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

НП е издадено въз основа на АУАН № АВ192721 от 10.06.2021 г., съставен от С. С. Я. – полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор ПП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 16.12.2020 г. в 15.20 ч., в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе – пътен възел „Скобелева майка“, посока запад, М. като водач на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН КАРАВЕЛ 2.5 Д, с рег. № ***, лична собственост, управлява лекия автомобил със скорост от 106 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. При отчетен толеранс от минус 3% наказуемата скорост е 102 км/ч. Посочено е още, че нарушението е установено с АRН САМ S1 № 11743СА и изображение № 0423490, който е съставен на основание чл. 53 от ЗАНН след попълнена декларация от собственика на МПС, в която той посочва себе си за водач.

Направен е извод, че с това деяние М. виновно е нарушила чл. 21, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на възражението, че АУАН е съставен значително след датата на нарушението, съдът е констатирал, че в случая нарушението е извършено на 16.12.2020 г., а АУАН е съставен на 10.06.2021 г., тъй като декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена от жалбоподателя на 01.06.2021 г. При това положение, първоинстанционният съд е приел, че това е датата на откриване на нарушителя, което обосновава извода, че АУАН и НП са съставени преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка е посочено още, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по несъмнен начин.

 

IV. За правото:

 

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационните жалби са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

9. Както правилно е приел и районния съд в случая административнонаказателното производство е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно цитираната норма административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт в определени от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Сроковете са преклузивни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението като в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението. Именно тези срокове са приложими по отношение на процесното административно нарушение.

Налице е процесуално нарушение, когато актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичането на едногодишния срок от извършване на нарушението. Процесуално нарушение е допуснато и когато нарушителят е открит в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя.

В процесния случай от данните по делото се констатира, че процесното административно нарушение е установено с АТСС на 16.12.2021 г., но нарушителят е открит на 01.06.2021 г. При това положение, съставеният на 10.06.2021 г. АУАН е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението

10. Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

В конкретния случай съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против М., което изцяло е съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА             Решение № 2078 от 25.11.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХV наказателен състав, постановено по АНД № 6502 по описа на същия съд за 2021 год.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.