Р Е
Ш Е Н
И Е
№
,гр.П., 29.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря С. Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №1437 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
Подадена
е искова молба от П.С.П., с ЕГН ********** и К. Ф., с ЕГН ********** и двете с
постоянен адрес: ***, представлявани от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за
адвокат И.Ц. против Е.С.М.-П., с ЕГН ********** ***, С.Т.Г., с ЕГН ********** и
С.Т.Д., с ЕГН **********,***, в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че те и ответницата
Е.М.-П. са наследнички на С. И. М., по наследство от когото
притежават общо 1/2 ид. ч. от един поземлен имот с идентификатор 55155.506.536
по кадастралната карта на П., при равни дялове - по
1/6 ид. ч. за всяка една от тях. Твърдят, че имотът е с площ 738 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), административен адрес: гр.П., ул.„Т. Б.“ №21-23. Твърдят, че другите ответници като наследници на Т.С.Г. притежават
общо другата 1/2 ид. ч. от същия имот.
Твърдят, че между наследниците на С.М. е извършена съдебна
делба, приключила с публична продан на две сгради, находящи се в имота, като
ответницата Е.С.М. - П. е закупила жилищна сграда с идентификатор
55155.506.536.1, а ищците закупили в съсобственост една сграда в
този имот, представляваща гараж, заснет с идентификатор 55155.506.536.4. Сочат, че в делбеното производство дворното място е
изключено от делбата на основание чл.345 от ГПК и по този начин те са останали
с дялове по 1/3 ид. ч. от ½ от имота или по 1/6 ид. ч. от целия поземлен
имот за всяка една от наследниците на С.М..
Твърдят, че наследниците на Т.Г. притежават други две сгради
в същия имот с идентификатори 55155.506.536.2 и 55155.506.536.3.
Посочват, че между С.М. и Т.Г. е имало споразумение
за начина на реално ползване на имота. След публичната продан, обаче, ответницата Е.М.-П.
ползвала цялата площ, ползвана някога от С.М. и
дори не осигурявала достъп на ищците до дворното място. Твърдят, че въпреки направените опити страните не могат
да постигнат споразумение за начина на реално ползване на имота.
Сочат, че участието на съсобствениците наследниците
на Т.Г. в настоящото производство е задължително, тъй като те са съсобственици
с ищците и първата ответница на имот с идентификатор 55155.506.536, като ищците
изрично заявяват, че те нямат претенции за ползване на частта от имота,
ползвана до този момент от тях и техния наследодател.
Молят съда да определи начин на
реално ползване на дворното място, съобразно правата на страните (като се
съобрази с вече разпределеното ползване между наследодателите на страните).
Молят съда да осъди ответницата Е.С.М.
- П. да им заплати направените по делото разноски.
Ищците правят особено изявление, а
именно: с получаването на
исковата молба Е.С.М.-П. да се счита поканена по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползването на идеалните части на ищците в размер на
100 лв. месечно.
Представят писмени доказателства. Правят доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата Е.С.М.-П., с който е взето становище, че не възразява да бъде извършено разпределение на
реалното ползване на дворното място, съобразно правата на страните, но не счита, че следва то да бъде съобразено
с разпределеното ползване от наследодателите на страните. Възразява,
че от една страна това е било
споразумение между две лица, което след тяхната смърт е загубило своето
значение, а от друга - наследниците им след
тяхната смърт са придобили собственост върху отделни постройки в този имот. Твърди, че има промяна както на собствениците в имота,
така и на обстоятелствата и съответно разпределението на реалното ползване на
имота следва да бъде съобразено със собствеността върху постройките в него.
В тази връзка не възразява да
бъде допусната експертиза, с която вещо лице със съответната квалификация да
изготви скица за настоящия начин на използване на имота и съответно вариантите
за разпределение на реалното ползване, като се съобрази със собствеността на
постройките в същия.
Възразява срещу така
направеното искане разноските по делото да се заплатят от ответника, тъй като
не се противопоставя на исковата молба и счита, че следва същите да бъдат
поделени.
Възразява срещу така
направената покана към Е.С.М.-П. по смисъла на
чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на идеалните части
на ищците, в размер на 100 лв. Сочи, че от една страна е назначена като особен представител на ответника в
производството на основание чл.47 ал.6 от ГПК и няма контакт със същата, т.е.
не следва да се приеме, че тя е редовно уведомена за направената покана. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на претендираната сума в размер на 100 лв., представляващо месечно
обезщетение за ползването на идеалните части от съсобствения имот.
Писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК е постъпил и от ответниците С.Т.Д. и С.Т.Г., с който вземат становище, че предявеният иск е
допустим и основателен. Излагат съображения, че са
наследници на Т.С.Г., по наследство от когото притежават при равни дялове 383
кв. м. от имот с идентификатор 55155.506.536. Сочат, че ищците П.С.П. и К.Ф. и ответницата Е.С.М.-П.,
като наследници на С. И. М., притежават другата 1/2
ид. част от същия имот. Твърдят, че между Т.Г. и С.М.
е имало споразумение за начина на реално ползване на имота между тях, което е
реализирано с тухлена ограда. Заявяват, че нямат претенции за ползване на частта от имота, ползвана до
този момент от ищците и ответницата Е.М.-П., както и нямат претенции при
определянето на реалното ползване на дворното място между тях.
Представят писмено доказателство.
Предявеният иск се
поддържа в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищците. Моли
съда да постанови решение, с което да определи начин на реално ползване на
процесния имот, съгласно вариант втори от заключението на вещите лица. Излага подробни
съображения по същество.
Особеният
представител на ответницата Е.С.М.-П. взема становище за уважаване на иска и за
разпределяне начин на реално ползване, съгласно вариант първи от заключението
на съдебно-техническата експертиза. Излага доводи по същество.
Ответниците
С.Т.Г. и С.Т.Д., чрез процесуалния си представител, вземат становище, че
исковата претенция следва да бъде уважена като допустима и основателна.
Съдът
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема следното:
Предявеният
иск по чл.32 ал.2 от ЗС е процесуално допустим.
В разпоредбата на чл.32
от ЗС законодателят е предвидил общата вещ да се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта. Ако не
може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава
въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата
вещ.
В настоящия процес,
видно от представените, приети и неоспорени писмени доказателства е, че ищците П.С.П.
и К. Ф. и ответницата Е.С.М.-П. са наследници на С.
И. М., бивш жител ***,
починал на 18.11.2013г., както и че по наследство от него те притежават
общо 1/2 ид. ч. от следния
недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 55155.506.536 по
кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед:
18-3576-11.05.2015г. на Началника на СГКК-П., с адрес на поземления имот: гр.П.,
п.к.4400, ул.“Т. Б.“ №21-23, с площ
738 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при равни дялове - по
1/6 ид. ч. за всяка една от тях. Другите двама ответници С.Т.Г.
и С.Т.Д. като наследници на Т.С.Г., бивш жител ***, починал на
10.02.2015г. притежават общо
другата 1/2 ид. ч. от същия поземлен имот, при равни права.
Между ищците П.С.П. и К. Ф. и първата ответница - Е.С.М.-П. е извършена съдебна делба, приключила с
публична продан на две сгради, находящи се в имота, като ответницата Е.С.М. - П.
е закупила жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, а ищците са закупили в
съсобственост сградата в този имот,
представляваща гараж, заснет с идентификатор 55155.506.536.4. В делбеното
производство дворното място е изключено от делбата на основание чл.345 от ГПК. Следователно
тримата съделители са останали
с дялове по 1/3 ид. ч. от ½ от имота или с по
1/6 ид. ч. от целия поземлен имот за всяка една от тях като наследници на С. И. М..
Другите двама
ответници и наследници на Т.С.Г. – С.Т.Г. и С.Т.Д. притежават
други две сгради в същия поземлен имот, а именно тези с идентификатори 55155.506.536.2 и
55155.506.536.3.
Ищците твърдят, че между наследодателя им С. И. М. и наследодателя на втория и третия ответник - Т.С.Г. навремето е имало споразумение за начина на реално
ползване на имота. Твърдят,
че след публичната продан, ответницата Е.С.М.-П.
ползвала цялата площ, ползвана някога от наследодателя им С. И. М. и че не
им осигурявала
достъп до дворното място. Ищците нямат претенции към другите двама ответници относно ползваната от
тях част от имота.
При тези данни се
налага извода, че страните – ищците и първата ответница не могат да постигнат споразумение за
начина на реално ползване на имота.
В конкретния случай
липсва решение за начина на ползване на общата вещ по чл.31 ал.1 от ЗС от
настоящите съсобственици на имота.
Въпреки, че ищците изрично заявяват, че нямат претенции
за ползване на частта от имота, ползвана до този момент от втория и третия ответник /а преди
това и от техния наследодател/, то участието на тези двама ответници /наследниците на Т.С.Г./ в настоящото производство е задължително, тъй като те
са съсобственици с ищците и с първата ответница на поземления имот с идентификатор 55155.506.536.
В производството по
чл.32 ал.2 от ЗС следва да участват едновременно и съсобствениците и носителите
на ограничени вещни права на ползване върху имота, обект на разпределението или
на част от него, поради което те са необходими другари. В този смисъл Решение
№149 от 29.09.2015г. по гр. д. №2223/2015г., г. к., I г.о. на ВКС и Решение №139 от
05.11.2014г. по гр. д. №3021/2014г., II г.о. на ВКС.
Предмет на иска по
чл.32 ал.2 от ЗС е осъществяване на съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобствениците по повод служене с общата вещ.
Правомощието на съсобственика да си служи с общата вещ зависи от фактическото
състояние на вещта и от нейното предназначение като упражняването му не трябва
да накърнява правата на останалите съсобственици.
Начинът на ползване
на общата вещ следва да бъде съобразен с обема на правата на съсобствениците, както
и с техните взаимоотношения с цел осигуряване възможност за спокойно и
безконфликтно служене с вещта.
Във връзка с
горното по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза,
която в заключението си е изготвила два варианта на реално ползване на
процесното дворно място. Според заключението на вещите лица от извършеното геодезическо заснемане се е установило, че
площта на имота е по-голяма - 754 кв. м., а
не 738 кв.м. Във
вътрешността на имота - от югозападния ъгъл на жилищната сграда на ответниците Г.
и Д. до дъното на имота е изградена масивна тухлена ограда, с височина около 2
м., която разделя имота на северна и южна
част. Северната част е с площ 404 кв.м. и се владее от ответниците Г. и Д., а южната част е с
площ 350 кв.м. и е предвидена за ползване от ищците и
ответницата Е.М. - П.. Двете
части на процесния имот имат самостоятелни входове на уличната регулация и
нямат връзка една с друга. Северната част е с адрес ул.„Т. Б.” №23, а
южната част - ул.”Т. Б.” №21. Вещите лица са изчислили, че при фактическа площ на имота от 754 кв.м., ½ ид. ч. е
равна на 377 кв.м. Определеното реално
ползване е съобразено с фактическото състояние на имота на място и ползването е
показано върху скици от геодезическото заснемане. Тъй като имотът е разделен с ограда, която не може да
бъде разрушавана, въпреки че двете половини на имота не отговарят на квотите от
по ½ ид. ч., ползването е определяно от двете страни на
оградата. И при двата варианта, ползването на северната част на процесния имот, с
площ от 404 кв.м., с
жилищна сграда и две сгради на допълващото застрояване, е
оставено в цялост на ответниците Г. и Д.; площта е с 27 кв.м. повече от площта на ½ ид. част. Ползването за двете ищци, което е обединено
и с ползването за ответницата Е.М.-П. е
изготвено в два варианта. И при
двата варианта площта на южната част от имота е в размер на 350 кв.м., което е с 27 кв.м. по-малко от ½ ид.част.
Налице е спор между
ищците и първата ответница, чрез особения й представител, относно това кой от
предложените от вещите лица варианти на реално ползване е най-подходящият за
тях в конкретния случай. Ищците, чрез пълномощника си, застъпват становището,
че реалното ползване на процесния недвижим имот следва да е съгласно вариант втори
от заключението на вещите лица. Първата ответница, чрез процесуалния си
представител, сочи като най-подходящ вариант първи на съдебно-техническата
експертиза.
След внимателно
разглеждане и анализиране на предложените от вещите лица два варианта на реално
ползване, съдът приема, че в случая по-подходящият и по-справедлив начин на
реално ползване на процесното дворно място е вариант втори, отразен на Скица 2,
приложена към заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно който
вариант е с площ за общо ползване за преминаване до сградите и
имота в размер на 31 кв.м.; останалата площ в размер на 319 кв.м. (350 кв.м. - 31 кв.м.) е разпределена; 1/3
ид. ч. от 319 кв.м. е в размер на 106.33 кв.м. Ответницата Е.М.-П. е
еднолична собственица на жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, със
ЗП 104.30 кв.м. и същата е оставена в ползването,
определено за нея. Като се извади площта на
сградата от полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от 1/2 ид.ч., се получава
площ от 2 кв.м. (106.33 кв.м. - 104.30 кв.м.), която й е
определена за ползване западно от югозападния ъгъл на жилищната сграда на
ответниците Г. и Д., до оградата в имота. За двете ищци полагащата се площ е 212.67 кв.м., която им е разпределена в останалата част на имота,
от южната страна на оградата и в нея попадат гаражът и другите две сгради на
допълващото застрояване - на южната и западната граница на имота /като върху скиците на процесния
имот от геодезическото заснемане, приложени към заключението, е показан
определения начин за реално ползване: контурът на ползването на двете ищци е
повдигнат с жълт цвят върху скицата, контурът на ползването на ответницата Е.М.-П.
е повдигнат със зелен цвят; общото ползване е повдигнато със син цвят;
ползването на ответниците Г. и Д. е оставено неоцветено/.
Съдът приема, че по този
начин разпределено ползването на дворното място е съобразено с правата на
страните, както и с фактическото състояние на имота и съществуващата на място
ограда, която не може да бъде разрушавана или премествана в настоящото
производство. Този вариант е по-окрупнен и според него частите за ползване от
ищците и от първата ответница са по-добре обособени и не са налице
разпокъсвания. Освен това страните имат най-малко допирни точки при реалното
ползване на полагащите им се части от имота. Така ще се осигури една по-добра
възможност за спокойно и безконфликтно служене с вещта.
Съдът счита, че другият,
разработен от вещите лица вариант на реално ползване – вариант първи е
неподходящ или съответно по-малко подходящ в конкретния случай, тъй като не дава
по-добри условия. Напротив с него се разпокъсва ненужно и неоправдано частта от
имота, предвидена за ползване от ищците, като се вклинява частта за ползване на
първата ответница.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл.32 ал.2 от
ЗС ще следва да се уважи, като се определи начин на реално ползване на
процесния недвижим имот, съобразно вариант втори от заключението на съдебно-техническата
експертиза, отразен в Скица №2 на вещите лица.
Производството по чл.32 ал.2 от ЗС представлява съдебна
администрация на едно гражданско правоотношение и няма състезателен характер.
Същото не е спорно исково производство. Тук съдът съдейства на страните за
определяне начина на ползване на общата вещ. Затова в случая разноските следва
да се поемат от страните така, както са ги направили.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на П.С.П.,
с ЕГН ********** и К. Ф., с ЕГН ********** и двете с постоянен адрес: ***,
представлявани от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И.Ц. против Е.С.М.-П.,
с ЕГН ********** ***, С.Т.Г., с ЕГН ********** и С.Т.Д., с ЕГН **********,***,
с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността: ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН НА
РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ на недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идентификатор 55155.506.536 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на
АГКК, последно изменение със заповед: 18-3576-11.05.2015г. на Началника на
СГКК-П., с адрес на поземления имот: гр.П., п.к.4400, ул.“Т. Б.“ №21-23, с площ 738 кв. м. /с площ от 754 кв.м., според
заключението на вещите лица и след направеното геодезическо заснемане/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 526, 6805, квартал: 40, парцел: VІІІ, съседи: 55155.506.1347,
55155.506.1342, 55155.506.540, 15155.506.571, 55155.506.535., съгласно вариант втори
от заключението на съдебно-техническата експертиза, отразен на Скица 2 към
заключението на вещите лица, съгласно който вариант е с площ за общо ползване за преминаване до
сградите и имота в размер на 31 кв.м.; останалата площ в размер на 319 кв.м. (350 кв.м. - 31 кв.м.) е
разпределена; 1/3 ид. ч.
от 319 кв.м. е в
размер на 106.33 кв.м. Ответницата Е.М.-П. е еднолична собственица
на жилищната сграда с идентификатор 55155.506.536.1, със ЗП 104.30 кв.м. и същата е оставена в ползването,
определено за нея. Като
се извади площта на сградата от полагащата й се площ - 1/3 ид. ч. от 1/2 ид.ч., се получава площ от 2 кв.м. (106.33 кв.м. - 104.30 кв.м.), която
й е определена за ползване западно от югозападния ъгъл на жилищната сграда на
ответниците Г. и Д., до оградата в имота. За двете ищци П.П. и К. Ф. полагащата се площ е 212.67 кв.м., която им е разпределена в останалата част
на имота, от южната страна на оградата и в нея попадат гаражът и другите две
сгради на допълващото застрояване - на южната и западната граница на имота /като върху скицата на процесния
имот от геодезическото заснемане, приложена към
заключението, е показан определения начин за реално ползване: контурът на
ползването на двете ищци П.П. и К. Ф. е повдигнат с жълт цвят върху скицата, контурът на
ползването на ответницата Е.М.-П. е повдигнат със зелен цвят; общото ползване е
повдигнато със син цвят; ползването на ответниците Г. и Д. е оставено
неоцветено/.
Скица 2, с вариант втори е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: