Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Мазгалов гр.д.
№165 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „С.в.“ АД срещу решение от 22.10.2020 г. по гр.д. №6057/2020 г. по
описа на СРС, 177 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Г.А.С. кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.318 ал.2 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110 ал.2 ЗС за сумата
от 857,88 лв., представляваща цена на потребена вода за адрес: гр. София, жк. „*********за
периода 23.11.2013 г. – 06.09.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2019 г.
до изплащане на вземането, сумата от 332,88 лв. – мораторна лихва за периода 24.12.2013
г. – 06.09.2019 г., и сумата от 75,00
лв. – разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв. – държавна такса,
и 50,00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че ответника не е
собственик на процесния недвижим имот. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Г.А.С. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване. Съгласно
разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от
съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани
и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, и въпреки
дадените му първоинстанционния съд указания, не е представил никакви
доказателства, от които да се установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Представената справка
по лице от Служба по вписванията – София не установява това обстоятелство,
доколкото в същата се съдържат данни единствено за вписана на 28.05.2013 г. възбрана
върху процесния недвижим имот и последващото и заличаване на 26.04.2018 г., и
то само върху 1/2 ид.ч. от имота.
С оглед гореизложеното
и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото същият не е
представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат
присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №20232365/22.10.2020 г., постановено
по гр.д. №6057/2020 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.