Решение по дело №2806/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадена жалба от Е.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Х., срещу Решение № 1686/17.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1215/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХХ състав, с което е отхвърлена исковата претенция на А., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, бул. „Ген. Н.С.” № ** за присъждане на сумата в размер на 7 000 лв., претърпени неимуществени вреди за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2022 г., както и сумата от 3 000 лв. за периода от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията към Затвора Пловдив, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба - 12.05.2023 г. до окончателното изплащане.

Твърди се неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените действия. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния, предявен размер, алтернативно делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане.

Ответникът - ГДИН – гр. София, чрез процесуален представител юриск. Ч. счита касационната жалба за неоснователна, което становище е изложено в депозиран от него отговор.

Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искова молба на Е.А., срещу ГДИН за присъждане на сумата в размер на 7 000 лв., претърпени неимуществени вреди за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2022 г., както и сумата от 3 000 лв. за периода от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията към Затвора Пловдив, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Приел е също така, че „...неимуществените вреди са определени като такива, свеждащи се до лоши условия, свързани с поддържане на хигиената в килиите и на личната хигиена, недостатъчно количество и некачествена храна; не добро медицинското обслужване“. Посочено е на следващо място, че по отношение на условията в килията се твърди, че в килиите е пълно с хлебарки, дървеници и други насекоми; в някои от килиите има влага по стените, не е осигурена топла вода, въпреки наличието на парно отопление; от 10 февруари 2023 г. до затоплянето на времето е нямало отопление на затворническите помещения; в някои помещения има дупки по стените, няма крушки в тоалетните към помещенията; на ищеца се е налагало да спи върху скъсани дюшеци, които са пълни с дървеници и със скъсани одеяла; поддържането на хигиената на стаите е „почти невъзможно“, тъй като на ищеца не се предоставят достатъчно препарати за лична хигиена, за пране на дрехите и постелъчното бельо; метлите и лопатите, които трябва да ползват, в повечето случаи са били изхабени, лопатите изпочупени; няма простори, където да съхнат дрехите, когато сам се пере; за поддържане на личната си хигиена се използвали саморъчно направени от консервни кутии бързовари за топла вода, които могат да бъдат опасни; ищецът се къпел със затоплена вода в тоалетната, която тоалетна е тясна и нехигиенична, поради липса на препарати за почистването й; медицинското обслужване не е добро - такова е осигурено от понеделник до петък и то само по три - четири часа дневно; три пъти в седмицата се налагало да ги заключват в килиите; не винаги храната, която се осигурявала, е качествена и в достатъчно количество.

За да постанови своето решение, съдът е описал събраните по делото доказателства, цитирал е относимите правни норми и е приел по отношение на първата искова претенция - за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2022 г., че на 20.09.2020 г. ищецът е постъпил в Затвора Пловдив и е бил освободен на 24.06.2022 г., като се е позовал на справка на стр. 25 и писмен отговор на л. 26.

По отношение на втората искова претенция - за периода от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г. е прието, че от 01.04.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив, както и че на 19.04.2023 г. същият е постъпил в Затвора Пловдив, поради което и и исковата претенция за периода от 01.04.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество оплакванията на ищеца, доколкото не се установява същият да е бил настанен в Затвора Пловдив, респ. по същество ще бъде разгледана претенцията само за периода от 19.04.2023 г. до 12.05.2023 г. -датата на подаване на исковата молба.

Като недоказани са приети твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и насекоми в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация периодично за времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, които са били извършвани по няколко пъти годишно и са включвали и обработка и на спалните помещения.

На следващо място е прието от становището, представено от ответника, че спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях, л. св. имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода, банята е обща, подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Установено е в тази връзка и пълно съобразяване с изискването, въведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно което на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В този смисъл оплакването на ищеца, че не е била осигурена топла вода и е имало влага по стените, е прието за недоказано, като е отчетено обстоятелството, че ищецът сочи много общо, че в някои килии, в които е бил, има влага по стените.

По отношение оплакването за липса на простори, е прието, че от доказателствата по делото се установява, че са създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това е и на самите лишени от свобода. Мотивирано е, че в тази връзка са представени от ответника данни - когато дрехите на л.св. се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина; когато се перат от л.св. - има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето, като прането в пералнята става по утвърден график и доказателства, че няма работеща пералня за определен период, не са ангажирани. Предвид изложеното и съдът е приел, че макар и за минимума, предвиден по закон по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, специализираната администрация е осигурила възможност за използване на баня от лишените от свобода в рамките на разглеждания период от време, като е спазен минимално въведеният стандарт според възможностите и капацитета на мястото за лишаване от свобода. Твърденията на ищеца, че ползват саморъчно направени бързовари, които са опасни, е посочено, че не могат да бъдат отчетени като основателни изобщо в насока преценка наличието или липсата на причинна връзка между поведението на специализираната администрация и твърдените неимуществени вреди за ищеца, доколкото в представеното от ответника становище е посочено, че лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода и не се представят доказателства за депозирани искания за предоставяне на бързовари, нито отказ от затворническата администрация, такива да бъдат представени.

Оплакванията, че поддържането на стаята е почти невъзможно, тъй като не се предоставят достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на дрехите, също са приети за недоказани. Посочено е в тази връзка, че от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на лишените от свобода се осигуряват сапуни и перилни препарати, като при необходимост такива могат да се закупят и от лавката на затвора, както сочи и разпитаният свидетел. Ежедневно се раздава препарат за дезинфекция на ръце за еднократно почистване при поискване. Разпитаният свидетел също заявява, че има „свински“ сапуни, с които се перат. Мотивирано е, че видно от представената справка - Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 месец, на всеки лишен от свобода мъж се полага 200 гр. сапун-тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун за пране-обикновен и 400 гр. перилен препарат. Хигиената на спалното помещение, в това число и на спалното бельо, е посочено, че е задължение на самите лишени от свобода, като прането е по усмотрение на същите и се извършва в пералнята на затвора, за което има график, или ръчно, или чрез изнасяне от близките, поради което за неизвършването на тези дейности няма как да се търси отговорност от затворническата администрация.

Същото е прието, че се отнася и по отношение на твърдяното в исковата молба, че липсват дюшеци, одеяла и спално бельо, тъй като, видно от становището, представено от ответника, с постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се предоставят спално бельо и завивки, като е налице и възможност всеки лишен от свобода да разполага и ползва и собствени завивки, включително и предоставени му от негови близки. Дюшеците се предават на л. св. в задоволително състояние и е тяхна грижа да опазят повереното имущество. В този смисъл се сочи, че по делото не са представени доказателства ищецът изобщо да е депозирал молби до администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, е установено категорично, че в стаите в Затвора Пловдив, през разглеждания период на задържане на ищеца, са били осигурени одеяла, дюшеци, спално бельо и завивки.

Като напълно недоказано е прието твърдението, че няма крушки в тоалетната, има дупки по стените, както и че конкретно в периода от 10.02.2023 г. до затопляне на времето, е нямало отопление в затворническите помещения, тъй като са налице данни, че през периода на пребиваване на ищеца в затвора, са извършвани текущи ремонти, изразяващи се включително и в смяна на осветителни тела, както и в своевременна смяна на течащи кранчета и отстраняване на течове и е сменена дограмата с нова. Установено е също така от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено локално парно, като няма данни нито в посочения от ищеца период парното да не е работило, нито да са ангажирани доказателства, включително и оплаквания от затворници в посока, че в затвора не е било осигурено отопление.

Прието е на следващо място, че никакви конкретни доказателства не са представени във връзка с посоченото в исковата молба, че три пъти в седмицата се „налага“ да заключват затворниците в килиите. Мотивирано е, че показанията на свидетеля в тази посока са, че от 13 ч. до 14 ч. са затворени, а всеки четвъртък ги затварят от 14 ч. до 17 ч. поради инструктаж на новопостъпилите лишени от свобода, което се разминава с твърденията на ищеца, като е посочено, че няма данни по делото колко време ищецът и разпитаният свидетел са били в една стая.

Като недоказани са приети и твърденията на ищеца, че не му е била предоставена достатъчно количество храна или такава с недобро качество, предвид факта, че не са налице данни, включително и от свидетелските показания, ищецът да е имал изразени оплаквания, свързани конкретно с липса достатъчно и качествена храна. Мотивирано е, че няма ангажирани доказателства в тази насока, като същевременно в представеното становище от ответника е посочено, че в затворническата кухня в момента се осигурява храна за 450 човека и приготвената храна отговаря на необходимите изисквания за количество, качество и калориен състав, като видно от становище на д-р Г., с оглед здравословното състояние на А., не се налага специална диета. Установено е, че към Затвора Пловдив има изграден магазин за лишени от свобода – лавка, като лишените от свобода са имали възможност да закупуват продукти от лавката в затвора, както и да се снабдяват с такива от близките си, което безспорно се отнася и за хранителни продукти и почистващи препарати.

На следващо място е прието, че по делото липсват каквито и да било доказателства, ищецът А. да е страдал от конкретно заболяване и да не е получил адекватно медицинско обслужване, тъй като видно от приложеното здравно досие, както и от становището на д-р Г., не се установява ищецът да не е получил необходимото лечение, нито се представят доказателства да е подавал молби да му бъде извършван медицински преглед, нито пък се твърди да е имал конкретни оплаквания. Същевременно в приложеното становище е посочено, че л.св. А. е в добро здраве, няма постъпили оплаквания, не му е било нужно изписване на медикаментозна терапия или диетично хранене. Същият е клинично здрав. От показанията на разпитания свидетел също не е установена причината, поради която А. е търсил лекар, нито самият свидетел сочи конкретно заболяване на ищеца. И най-сетне, по отношение на показанията на свидетеля, съдът е приел, че същите се отнасят само за периода 2023 г., доколкото свидетелят твърди, че през 2023 г. са били в 57-ма килия, след което А. се е преместил в друга стая.

Поради това и първоинстанционният съд е приел за недоказани твърденията за унизително отношение на затворническата администрация поради неосигуряване на нормални, според установените стандарти, условия за живот при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорът обаче не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция, доколкото това би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Установява се на първо място от исковата молба, че в нея е посочено, че: „...претенцията ми за първия период от време е за сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, а за втория период от време 3 000 (три хиляди) лева...“, като на ръка е дописано „..., ведно с лихва за закъснение.“. Същевременно обаче съдът е приел, че се претендират лихви, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, без да изиска от ищеца конкретизация на периодите на твърдяната забава, с оглед извършване на преценка за дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, в т.ч. дали лихвите се претендират за двата главни иска или само за втория от тях.

На следващо място се констатира, че погрешно в своето решение първоинстанционният съд е приел, че „...неимуществените вреди са определени като такива, свеждащи се до лоши условия, свързани с поддържане на хигиената в килиите и на личната хигиена, недостатъчно количество и некачествена храна; не добро медицинското обслужване“. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, но съдържанието му не е дефинирано от законодателя и според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено още и че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства. Видно от исковата молба, с която е сезиран съдът, неимуществените вреди се твърди, че се изразяват в унизително отношение от страна на затворническата администрация при осигуряването на нормални според установените стандарти условия за живот при изтърпяването на наказанието лишаване на свобода, а не приетите лоши условия, свързани с поддържане на хигиената в килиите и на личната хигиена, недостатъчно количество и некачествена храна, недобро медицинското обслужване, които обстоятелства представляват твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Както вече се посочи и по-горе, съдът е приел по отношение на първата искова претенция - за периода от 20.09.2020 г. до 24.06.2022 г., че на 20.09.2020 г. ищецът е постъпил в Затвора Пловдив и е бил освободен на 24.06.2022 г., като се е позовал на справка на стр. 25 и писмен отговор на л. 26. Видно от справката на л. 25 по адм. дело № 1215/2023 г. на ПАС, обаче, А. е признат за виновен на основание чл. 198 от НК и осъден за срок от две години лишаване от свобода с начало на изтърпяване на наказанието – 20.09.2020 г. и освобождаване на 24.06.2022 г. Същевременно, в отговора на исковата молба на л. 26 по същото дело се сочи, че ищецът е търпял в Затвора Пловдив наказание лишаване от свобода от 22.12.2020 г. до 24.06.2022 г. При тези противоречиви данни не може да бъде установено по безспорен начин на коя дата ищецът е постъпил в Затвора Пловдив, не става ясно и каква е причината съдът да приеме, че ищецът е постъпил на 20.09.2020 г., а не на 22.12.2020 г., доколкото липсват мотиви в тази връзка.

По идентичен начин и по отношение на втората искова претенция - за периода от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г. е прието, че от 01.04.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив, както и че на 19.04.2023 г. същият е постъпил в Затвора Пловдив, поради което и исковата претенция за периода от 01.04.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество оплакванията на ищеца, доколкото не се установява същият да е бил настанен в Затвора Пловдив, респ. по същество ще бъде разгледана претенцията само за периода от 19.04.2023 г. до 12.05.2023 г. - датата на подаване на исковата молба. Тук е мястото да се посочи, че втората искова претенция касае периода от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г., поради което и при положение, че се установява, че лицето е постъпило в Затвора Пловдив на 19.04.2023 г., следва да се приеме, че за периода от 04.01.2023 г. до 18.04.2023 г. вкл. няма данни да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив, а не 01.04.2023 г., както е приел съдът.

Като недоказани е приел съдът твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и насекоми в обсъжданите периоди в Затвора Пловдив, като е мотивирано в тази връзка, че от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация периодично за времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, които са били извършвани по няколко пъти годишно и са включвали и обработка и на спалните помещения. Представените от ответника обаче приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка (л. 27-28 и л. 31-38 от адм. дело № 1215/2023 г. на ПАС) се констатира, че не касаят целите искови периоди, т.напр. липсват такива за 2020 г., а съдът е приел, че през 2020 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 20.09.2020 г. до 31.12.2020 г., т.е. повече от три месеца.

Прието е на следващо място, че никакви конкретни доказателства не се представят във връзка с посоченото в исковата молба, че три пъти в седмицата се „налага“ да заключват затворниците в килиите. Мотивирано е, че показанията на свидетеля в тази посока са, че от 13 ч. до 14 ч. са затворени, а всеки четвъртък ги затварят от 14 ч. до 17 ч. поради инструктаж на новопостъпилите лишени от свобода, което се разминава с твърденията на ищеца, като е посочено, че няма данни по делото колко време ищецът и разпитаният свидетел са били в една стая. Тук следва да бъде посочено, че ищецът е направил конкретни доказателствени искания в тази връзка, а именно, да се предоставят графици по дни в седмицата за времето, през което л.св. са длъжни да стоят затворени в килиите и причините за това. С определението за насрочване на делото в о.с.з. съдът е задължил Затвора Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването да представи по делото изисканите доказателства, в т.ч. е указал, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства, съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Съобщението, с което е изпратен препис от определението на съда, е връчено на 05.06.2023 г., като до приключване на съдебното производство, доказателства в тази насока не са представени. От същото обаче се установява, че към него е бил приложен единствено препис от определението на съда, но не и от исковата молба, в която са обективирани доказателствените искания на ищеца. Казано по друг начин, третото лице – Началника на Затвора Пловдив не е било наясно какви са поисканите в исковата молба писмени доказателства, които е бил задължен да представи, поради което и неправилно съдът е приел, че от страна на ищеца не са били ангажирани доказателства.

На следващо място следва да бъде съобразено, че погрешно с определението за насрочване на делото в открито заседание, съдът е задължил Началника на Затвора Пловдив да представи доказателства, които не са от значение за правилното установяване на фактите по делото (каквито биха били например справка за правното положение на ищеца и данни от кога до кога е бил в определено пенитенциарно заведение), а такива за установяване на осъществяване на твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, чиято тежест е на ищеца. Административният съд в исковото производство няма задължение по своя инициатива служебно да събира доказателства, поради принципа на състезателното начало - чл. 8, ал. 2 от ГПК и принципа на равенство на страните - чл. 9 от ГПК във връзка с чл. 203 от АПК и § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Казано по друг начин, в производство по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС съдът не събира служебно доказателства за установяване на твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, респ. за оборване от страна на ответника настъпването на неимуществените вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, а само такива, които са от значение за правилното установяване на фактите по делото.

По отношение на твърденията за недобро медицинско обслужване, както и че в затвора е осигурено такова от понеделник до петък и то само по три-четири часа дневно и приетото от първоинстанционния съд, че по делото липсват каквито и да било доказателства, ищецът А. да е страдал от конкретно заболяване и да не е получил адекватно медицинско обслужване, е необходимо да се посочи, че представеното от Затвора Пловдив медицинско досие включва данни, касаещи само 2023 г., т.е. само втората искова претенция, поради което и необосновани се явяват изводите, досежно първата исковата претенция.

При тези данни настоящият съдебен състав намира за основателни направените оплаквания в касационната жалба – така констатираните неясноти и неточности в атакуваното решение водят до извод, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като първоинстанционният съд не е установил по безспорен начин кога ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, съответно какви са били условията, при които е пребивавал. Като е разгледал иска при неизяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довело до порочно решение – необоснованост. При тези съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва на първо място да задължи ищеца да конкретизира периода на претендираните лихви.

На следващо място, за правилното установяване на фактите по делото, следва да бъде задължен Началникът на Затвора Пловдив да представи данни през всеки един от двата искови периода – на коя дата е постъпил ищецът А. *** и на коя дата е бил освободен, респ. преместен в друго пенитенциарно заведение, както и в кои спални помещения е бил настанен, като се укаже, че в случай на неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Повторно следва да бъде изпратено съобщение до Началника на Затвора Пловдив със задължение да представи изисканите с исковата молба писмени доказателства, а именно: графиците поседмично за осигуряване на време за хигиена на килиите и количествата препарати, които се осигуряват на л.св. за нейното поддържане на месец; данни за препаратите за месец, които се осигуряват на л.св. за лична хигиена; протоколи за наличието на дървеници, хлебарки и др., след извършването на дератизация и дезинсекция на затворническите помещения; графици по дни в седмицата за времето, през което л.св. са длъжни да стоят затворени в килиите и причините за това; работен график за медицинското обслужване, като същите касаят целите искови периоди, така, както са заявени от ищеца – от 20.09.2020 г. до 24.06.2022 г. и от 04.01.2023 г. до 12.05.2023 г. В случай, че такива доказателства не са налични, изрично да се заяви.

След установяване на точните периоди на пребиваване на Е.В.А. ***, съдът следва да формира извода си за наличие или липса на осъществяване на всяко едно от твърдените нарушения на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС с исковата молба (без тези, наведени за пръв път с касационната жалба, а именно за пренаселеност), при съобразяване на дадените вече указания за разпределение на доказателствената тежест, ангажираните от страна на ищеца доказателства, представените от страна на ответника и Затвора Пловдив такива и при положителен отговор на този въпрос, да извърши преценка за настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, след което да определи следващото се обезщетение, съответно и лихви, при съобразяване и с актуалната практика на ЕСПЧ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1686/17.10.2023 г., постановеното по адм. дело № 1215/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, XХХ състав.

ВРЪЩА делото на Административен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: