№ 91
гр. Кюстендил, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело №
20241500100286 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. М. с ЕГН **********, с
адрес в гр.К., ул.******, чрез пълномощника адв.Н. П. от АК-София, срещу Община
К., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.К. ****, представлявана от кмета О.А..
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника Община К. да заплати на ищцата
Г.М. суми, представляващи дължими обезщетения за претърпени вреди, в резултат на
настъпил на ***г. в гр.К. в сграда, находяща се на ул.**** инцидент, предизвикан от
противоправно поведение на служители на ответната община, изразяващо се в
неосигуряване на възможност за свободно и безпрепятствено преминаване от коридора
към фоайето на първия етаж на сградата от хора с намалена подвижност, както следва:
сумата от 1 861.40 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
лечение и 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
увреждане на здравето – счупване на шийката на дясна бедрена кост и счупване на
дясна лъчева кост в дисталния край, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на увреждането – ***г., до окончателно изплащане.
Ищцата твърди, че на ***г. се е намирала във вътрешността на сграда,
находяща се в гр.К. на ул.****, на първия етаж от която се е помещавала Служба
„Местни данъци и такси“ към Община К.. Около 15:00 часа при опита на М. да излезе
от коридора във фоайето, разделени от врата с висок праг (над 2 см), същата, бидейки
лице с намалена подвижност, не успяла едновременно да задържи автоматично
затварящата се врата и да прекрачи прага, след който следвало стъпало, при което
изпускайки вратата М. паднала на земята. При падането ищцата усетила много силна
болка в десния крак и в дясната ръка и установила, че не може да се движи. Нейни
близки я завели в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Никола В.иев“ АД - гр.К.,
където, след като й били направени манипулации и изследвания се установило, че е
налице счупване на шийката на дясната бедрена кост и счупване на дясната лъчева
1
кост в дистален край.
Ищцата счита, че инцидентът на ***г. е настъпил поради неизправното
състояние на входна врата на Местни данъци и такси към ответната община, с праг,
неотговарящ на нормативните изисквания – чл.41 и чл.52 от Наредба №РД-02-20-2 от
26.01.2021г., чл.169 ал.1 т.4 от ЗУТ във вр. с Приложение 1, т.4 от Регламент (ЕС)
№305/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2011г., при което същите
не са били достъпни за преминаване (поради липса на рампи, подемни платформи или
асансьори за осигуряване на свободно и самостоятелно ползване) от хора с намалена
подвижност, към която категория ищцата твърди, че се е числяла. Вратата с праг,
станала причина за инцидента, според М., е дисфункционално разположена. При
отварянето й, подът внезапно свършва, образувайки високо стъпало, намиращо се под
самата врата, на място, където изходът трябва да отговаря на всички технически
изисквания за безопасност, в това число възможност за безпрепятстван достъп и
плавно преминаване. Излизайки през този изход, ищцата попаднала в ситуация, в
която е невъзможно едновременно да удържа вратата отворена и да слиза по
своеобразното стъпало, при което правейки опит да слезе вратата се затворила,
избутала я докато се опитвала да излезе и тя паднала по стъпалото.
М. сочи, че в резултат на падането и на получените фрактури преживяла тежки
физически и психически травми - наложило се е незабавно извършване на операция
със съпътстващия я завишен оперативен риск, което предизвикало допълнителни
тревоги и емоционални страдания у ищцата; била поставена под локална анестезия и
под директна скелетна екстензия; извършена била репозиция на фрактурата на дясна
гривнена става и била поставена гипсова имобилизация за дълъг период от време; под
спинална анестезия била направена кръвна репозиция с последваща метална
остеосинтеза по повод счупването на бедрената шийка. Ищцата твърди, че поради
силната болка в крака и ръката са й били предписани болкоуспокояващи медикаменти,
които били несъвместими с лекарствата, които трябвало да приема ежедневно поради
високо кръвно налягане. Това й причинявало допълнителен стрес и страдание,
свързани със страх от излизане на сърцето й извън ритъм. Придвижването за М. било
невъзможно. В продължение на 2 месеца не е могла да ползва и дясната си ръка. В
продължение на 4 месеца е имала силни болки в десния крак. Била е прикована на
легло за около 90 дни, напълно обездвижена и неспособна да се грижи сама за себе си,
като за ежедневните й нужди била принудена да ползва чужда помощ. Ищцата сочи,
че е била лишена за дълъг период от време от обичайния си живот, а преживеният
шок и стрес вследствие на претърпяната злополука счита, че ще останат завинаги в
съзнанието й.
М. твърди, че в резултат на инцидента с Експертно решение №90757 от
заседание 60/26.03.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Никола В.иев“ АД е била
освидетелствана със 100 % краен процент степен на увреждане пожизнено и счита, че
на практика е била окачествена като инвалид; определена й е била чужда помощ за
период от една година до 01.03.2025г.
В исковата молба се сочи, че М. е сторила разходи за провеждане на
хирургическата интервенция, за лечение, възстановяване, както и за закупуване на
необходимите помощни средства за реализиране на тези процеси, в общ размер на
1861.40 лева - според допълнителна молба с вх.№3220/15.07.2024г., в която
конкретизира сторените разходи по вид и стойност, а именно: за закупуване на
ортопедичен комплект за тазобедрена става – 1 590 лева; за заплащане на
2
потребителска такса легоден в болницата – за 8 дни – 46.40 лева; за ЛКК протокол за
помощни средства – 30.00 лева; за помощно средство „инвалиден стол“ – 70.00 лева;
за помощно средство „болничен шезлонг“ – 85.00 лева за помощно средство „фиксатор
за ръка“ – 25.00 лева и за други помощни средства – 15.00 лева.
Ищцата счита, че търпените от нея неимуществени и имуществени вреди са в
пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие на ***г., вследствие на
неизпълнение на задълженията на Община К. да обезопасява и да поддържа в
изправност помещенията и съоръженията, които са нейна собственост или под нейно
управление, като сочи, че сградата, в която е настъпил инцидента, е сграда с
идентификатор 41112.503.4290.1 и представлява публична общинска собственост.
Позовава се на чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост, според който
общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон, а
съгласно 77, ал.1 т.4 от ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините следните държавни имоти - общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване. Изтъква, че в качеството на собственик Община К. е била
длъжна да поддържа в изправно състояние помещенията в сградите, които са нейна
собственост, което предполага помещенията да се поддържат годни за обикновеното
си предназначение и в частност - за безопасното движение на пешеходци. Това
задължение, според М., Община К. е следвало да изпълнява, чрез съответните
служители или работници или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането
на пешеходния участък и това задължение в конкретния случай не е било изпълнено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез представителя си по закон – Кмета
на Община К. О.А., е подал писмен отговор на исковата молба. Изразява се становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се: описания в
искова молба механизъм на настъпване на инцидента, естеството на получените
травми, проведеното лечение, настъпилите неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между последните и инцидента. Изтъква се липсата на
данни за подаден сигнал до единния номер за спешни повиквания на посочената в
исковата молба дата, както и се твърди, че на същата в Община К. няма регистриран
сигнал за подобен инцидент в посочения в исковата молба район.
Ответникът счита, че причината за инцидента претърпян от ищцата, е
собствената й небрежност, като същата сама е допринесла за падането и респективно
увреждането, като не е положила дължимата грижа и не е съобразила поведението си с
обстановката. Според ответника, М. е следвало да предприеме мерки за защита,
достатъчни с оглед на собствените й възможности, предвид възрастта й, да се справи с
подобни ситуации и в тази връзка се възразява за наличие на изключителен принос от
страна на ищцата, без който вредоносният резултат не би настъпил, а такъв принос се
твърди, че е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (сочи се решение №165/26.10.2010г. по
гр.д.№93/2010г. на II т.о.; т.7 от ППВС №17/19.11.1963г. на Пленума на ВС; т.7 от ТР
№1 от 23.12.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г., ОСГТК).
В отговора на исковата молба се разглеждат предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, както и се разсъждава
относно вида на тази отговорност, като в случая се счита, че всички елементи от
фактическия състав на същата, изключая субективния - вината на конкретно лице,
която се предполага, не са налице.
3
Ответникът обръща внимание върху факта, че в представеното от ищцата
експертно решение №90757/26.03.2024г. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Н. В.иев“ е
посочено, че травматичното увреждане на ищцата е настъпило, вследствие на падане
на улицата на ***г. – обстоятелство, посочено при снемане на анамнезата от самата
пострадала и имащо значение на извънсъдебно признание, като аргументира теза, че
доколкото се касае за официален свидетелстващ документ, който има обвързваща сила
относно удостоверените в същия факти, то разпит на свидетели не може да се
извършва, с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.2 от ГПК. На база вписаното в същото ЕР
обстоятелство, а именно, че ищцата има придружаващо заболяване есенциална
/първична/ хипертония, се изразява предположение, че това заболяване би могло само
по себе си да причини падането на ищцата.
Ответникът оспорва твърдението, че връзката между фоайето и коридора на
Дирекция „Местни приходи“ не отговаря на изискванията на чл.41 от Наредба №РД-
02-020-2 от 26.01.2021г., като твърди, че съществуващото стъпало е обозначено,
съобразно изискванията на същата наредба, а и преходът е снабден с рампа. Оспорва
се верността на твърдението, че вратата и прагът са така разположени, че при
отварянето на вратата, на изхода от коридора към фоайето, подът внезапно свършва,
образувайки висок праг, намиращ се под самия отвор на вратата, като се поддържа, че
въпросната врата е снабдена с механизъм, като същата се отваря навън, плавно в
случай на по-бавно преминаване и изисква минимални усилия във всяка позиция - при
отваряне, спиране и затваряне. Сочи се, че при отварянето на вратата прагът свършва
след около 80 см, а не внезапно, както и, че въпросният праг е обозначен с червен
цвят, а на вратата има надпис „Внимание високо стъпало“. Според ответника, в
сградата е осигурена рампа, съгласно изискването на чл.17 от Наредбата, според който
„при разлики в нивата на терена рампите се предвиждат с приоритет за осигуряване на
достъпността за хора с намалена подвижност, а стълбите се комбинират с някой от
елементите по ал.1 т.2 3 или 4“.
Ответникът поддържа, че на място строежът „Преустройство на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.503.1054.2.1 по КККР на гр.К. за нуждите на
Дирекция „Местни приходи“ при Община К.“ е бил изпълнен по одобрен
инвестиционен проект №113/04.11.2022г. и издадено Разрешение за строеж
№211/04.11.2022г., влязло в сила на 24.11.2022г., както и, че при одобряване на
инвестиционния проект, същият е бил съгласуван с всички инстанции съгласно
разпоредбите на ЗУТ. Твърди се, че по време на строителството е бил осъществен
контрол от фирмата, упражняваща авторски надзор, в случая - „Строителна фирма ***
гр.К. и от фирмата, упражняваща надзор в случая *** ЕООД гр.С..
Ответникът сочи, че по време на строителството при направа на отвор за входа
откъм входа на стоматологична поликлиника на място е била установена разлика от 15
см между основното ниво на обекта и нивото на площадката, от която ще се осигурява
основния вход. Това било отразено в Заповедната книга на строежа №391/12.12.2022г.,
в Заповед №3, като проектантът е указал какво да се предприеме като по-нататъшни
действия. При въвеждането в експлоатация бил внесен екзекутив с направени
изменения по време на строителството, който бил одобрен от Главния архитект на
Община К.. Строежът бил въведен в експлоатация на 10.05.2023г., като се посочва, че
нормите се прилагат за нови сгради, а старите, заварени сгради се привеждат при
неотложност, съгласно особеностите им. При тези доводи се възразява механизмът на
настъпване на инцидента да е в пряка и непосредствена връзка с неизпълнени
регламентирани ангажименти на Община К., като същевременно се сочи, че ако в
4
действителност се е случило твърдяното от ищцата падане, то се дължи на собственото
й неправилно поведение, изразяващо се в неполагането на дължимото за
предотвратяване на инцидент от нейна страна, а същият е настъпил поради липса на
нормално дължимата грижа за здравето и телесната й цялост.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
се прави възражение и срещу размера на претенцията, който се счита, че не отговаря
на реално претърпените от ищцата такива. Претендираният размер, според ответника,
е силно завишен, не отговаря на принципа справедливост, очертан в чл.52 от ЗЗД,
както и на социално-икономическите условия в страната и в частност на населеното
място, където живее ищцата, а също и на съдебна практика. При определяне на
претендираното обезщетение, се сочи, че следва да се вземат предвид редица
конкретно съществуващи обстоятелства - характера на увреждането, при какви
конкретни обстоятелства същото се е случило, произтичащите от него физически и
психологическите последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет,
възраст на увреденото лице, дали е налице влошаване на общото състояние в резултат
на травмата, колко успешно и правилно е проведено лечението и др., поради което се
счита, че поисканото обезщетение е необосновано и прекомерно завишено по размер.
Моли се отхвърляне както на главните, така и на акцесорните искове, а в
условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Моля се присъждане на сторените от
Община К. разноски по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че претендиращите от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение
надхвърлят минималните, се прави възражение за прекомерност.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и
след като прецени поотделно ви в съвкупност всички събрани по делото
доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
От показанията на свидетелката А. М., внучка на ищцата, се установява, че на
***г. следобяд Г. М. е посетила сградата, в която се е помещавала Дирекция „Местни
приходи“ към Община К., находяща се на адрес: гр.К., ул***, представляваща сграда с
идентификатор 41112.503.1054.2.1 по КККР на гр.К., с намерението да заплати
дължимите към Общината данъци.
От представената с отговора на исковата молба строителна документация се
установява, че обектът е бил преустроен за нуждите на Дирекция „Местни приходи“
при Община К., въз основа на съгласуван и одобрен на 04.11.2022г. от Главния
архитект на Община К. инвестиционен технически проект с №113/04.11.2022г. и
издадено разрешение за строеж с №211/04.11.2022г. Според тази документация,
сградата, в която е извършено преустройството, представлява сграда частна общинска
собственост и строежът „преустройство на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.1054.2.1 по ККР на гр.К. за нуждите на Дирекция „Местни
приходи“ при Община К.“ е бил въведен в експлоатация, съгласно удостоверение
№22/10.05.2023г.
Според насрещно съвпадащите твърдения на страните, при излизане от
фоайето (салонът за плащане) към коридора във вътрешността на сградата, които са на
различни нива, след вратата, която ги разделя следвал праг, завършващ със стъпало
към по-ниското ниво. Според неоспореното твърдение на ответника, стъпалото не
следвало непосредствено след вратата, а било на разстояние от 80 см от нея.
5
Видно от представената от Община К. заповед №3/05.01.2023г., издадена от
проектанта на строежа, е разпоредено, с цел осигуряване на вход към обекта и предвид
установена разлика от 15 см. между основното ниво на обекта и нивото на
площадката, от която ще се осигурява основния вход, да се оформи стъпало от 15 см.
между двете основни нива и да се осигури за обекта сгъваема преносима рампа за
инвалидни колички, която да се съхранява при охраната и да се поставя при
необходимост.
От показанията на свидетелката М. и на свидетеля Г. С. става ясно, че към
момента, в който ищцата на ***г. е посетила обекта, такова стъпало е било изградено и
при излизане от салона за плащане след вратата е трябвало да се слезе по него.
Свидетелката М. сочи, че върху стъпалото е имало залепена червена лента, с цел
обозначаването му. Същата твърди още, че вратата преди него е била тежка и трудна за
задържане. Според тази свидетелка, към онзи момент на вратата не е имало поставен
надпис, обозначаващ, че следва високо стъпало, нито рампа за преминваване.
От показанията на същите свидетели се установява, че при излизане от салона
за плащане, Г. М., тогава на 78 години, паднала от стъпалото на по-ниското ниво и не
могла да се повдигне. В последствие тя обяснила на А. М., че от тежестта на вратата
изгубила равновесие.
Видно от постъпилата информация от Центъра за спешна медицинска помощ –
К., на ***г. в 14.52 часа било регистрирано обаждане за оказване на спешна
медицинска помощ на лицето Г. М., с подадена информация, че лицето е паднало и не
може да стъпва.
Видно от представените от ищцата медицински документи, при извършения
преглед на М. в ЦСМП и отделението по травматология при МБАЛ „Д-р Н.В.иев“ АД-
гр.К., е било установено увреждане на здравето й, представляващо получена фрактура
на десния крак - счупване на шийката на дясната бедрена кост (в горния край в
областта на тазобедрената става) и фрактура на дясната ръка - счупване на дясната
лъчева кост в дистален край (в долния й край в областта на китката). Ищцата била
поставена под локална анестезия и под директна скелетна екстензия; извършена била
репозиция на фрактурата на дясна гривнена става и била поставена гипсова
имобилизация. Под спинална анестезия била направена кръвна репозиция с
последваща метална остеосинтеза по повод счупването на бедрената шийка.
Според показанията на свидетелката М., след изписването на ищцата от
болницата, тя се нуждаела от помощ и грижи и в продължение на 3-4 месеца дъщеря й
и свидетелката полагали такива. Ищцата имала болки, от каквито се оплаквала и
понастоящем. Около 3 месеца била на легло и правела рехабилитация; независимо, че
състоянието й се подобрило все още се налагало някой да се грижи за нея.
Според заключение с вх.№ 5330/02.12.2024г. по назначена съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещо лице д-р В.Н., установените при ищцата увреждания
отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в исковата молба и
анамнезата, дадена при постъпването й за лечение (падане във фоайето на Местни
данъци и такси). Получените увреждания освен трайно затрудняване на движението на
двата крайника, са довели до по-продължителни болки и страдания, според вещото
лице, които са били по-интензивни в първата трета до половината от обичайния
възстановителен период, след което постепенно са отслабвали до отзвучаването им.
Обичайният срок за възстановяване от получените от ищцата увреждания при
благоприятно протичащ възстановителен процес е: за фрактурата на бедрената шийка
6
– около 12 месеца, като при някои пациенти е възможно до 18 месеца; а за фрактурата
на лъчевата кост – около 3-4 месеца. От представените от ищцата медицински
документи, вещото лице е констатирало, че към настоящия момент ищцата не е
възстановена от получените травми: по отношение на фрактурата на бедрото – костта е
зараснала, но с деформация и скъсяване на шийката, което обуславя болезнена и
накуцваща походка и необходимост от помощно средство при придвижване, при което
не може да се очаква самостоятелно пълно възстановяване; по отношение на
фрактурата на лъчевата кост – костта е зараснала, но има данни за възникнало
усложнение – притискане на медианния нерв в областта на китката и развитие на
„Синдром на карпалния канал“, който се проявява с болки в ръката, изтръпване на
пръстите, нарушена сетивност, лечението за което е само оперативно.
С Експертно решение №90757/26.03.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Н.В.иев“
АД-гр.К. ищцата е била освидетелствана със 100 % краен процент степен на
увреждане пожизнено, с водеща диагноза „счупване на бедрената шийка“, като
крайният процент е формиран заради състоянието на ищцата след двете фрактури.
Видно от представените от ищцата разходни документи, същата във връзка с
лечението на получените при падането увреждания, е извършила плащания, както
следва: за закупуване на ортопедичен комплект за тазобедрена става – 1 590 лева; за
заплащане на потребителска такса легоден в болницата – за 8 дни – 46.40 лева; за ЛКК
протокол за помощни средства – 30.00 лева; за помощно средство „инвалиден стол“ –
70.00 лева; за помощно средство „болничен шезлонг“ – 85.00 лева; за помощно
средство „фиксатор за ръка“ – 25.00 лева и за други помощни средства – 15.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на
тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в
отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е.
отговорността по чл.49 от ЗЗД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна
функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
бездействия, като тя е различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в
резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. За да бъде ангажирана отговорността
по този текст, следва да бъде установено наличието на следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите; причинени от
изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез действия,
които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия да
се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата; наличие на елементите от фактическия състав на чл.45 ал.1
от ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина. Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното. Не е
необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само
качеството им на изпълнители на възложената им работа.
По делото не е спорно, че сградата, в която е настъпил процесният инцидент е
сграда, която е собственост на Община К. и същата към датата на инцидента се е
използвала за извършване на обществена дейност, бидейки използвана за нуждите на
Дирекция „Местни приходи“ при Община К..
7
В настоящото производство се претендират вреди, настъпили в резултат на
противоправно бездействие на Община К. да осигури условия за свободно и
безпрепятствено преминаване от салона за плащане на данъци в сградата към фоайето
на първия етаж от хора с намалена подвижност, т.е. за безопасно излизане от салона.
Установи се, че сградата, в която е настъпил инцидента, е била преустроена за
нуждите на Дирекция „Местни приходи“ въз основа на инвестиционен проект от
04.11.2022г., т.е при действието на Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне
на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите
изисквания за достъпност на морските плажове, в сила от 13.03.2021г. При
проектирането и изпълнението на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и в сградите и съоръженията за осигуряване на достъпна архитектурна
среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с
намалена подвижност, се прилагат изискванията на тази Наредба. Изисквания в същия
смисъл са съществували и в действалата до 13.03.2021г. Наредба №4 от 01.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за
достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания. Изрично в чл.1
ал.2 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. е предвидено, че тези изисквания се
прилагат едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и
съдържанието на устройствените планове и инвестиционните проекти, правилата и
нормативите за устройство на територията и на нормативните актове и техническите
спецификации за проектиране и изпълнение на строежите. Съгласно чл.1 ал.3 от
Наредбата, елементите на достъпната среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията се проектират и изпълняват в съответствие с изискванията на тази
наредба, като се комбинират в зависимост от конкретните условия така, че да се
осигури универсален дизайн на средата, без да се налага допълнително адаптиране за
нейното свободно ползване в максимална степен от цялото население, като се отчитат
и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, а според чл.1 ал.3 т.1,
универсален дизайн на средата се осигурява с проектното решение при спазване най-
малко на няколко принципа, сред които - свободно (независимо) ползване на средата от
хора с намалена подвижност с различни затруднения. Според §1, т.1 б.„и“ от ДР на
Наредбата, хора с намалена подвижност, по смисъла на Наредбата, са хора, които имат
постоянни или временни затруднения в придвижването, както следва, каквито са и
възрастните хора
Изрично в чл.2 от Наредбата е предвидено и задължение за привеждане в
съответствие с изискванията за достъпност на Наредбата и при реконструкции,
основни обновявания, основни ремонти, преустройства, промяна на предназначение,
пристроявания и надстроявания на съществуващите елементи на достъпна среда в
урбанизираните територии. Оценка на достъпността за тяхното съответствие с
изискванията на тази наредба задължително се извършва при разработване на
инвестиционен проект на строежите, включително на самостоятелни обекти за
обществено обслужване в сградите и съоръженията.
Изискванията следователно засягат съществуващите елементи на достъпната
среда в урбанизираните територии, както и дейността по проектиране, предхождащо
първоначалното изграждане на такива елементи, включително при реконструкции,
ремонти и преустройства на съществуващи сгради.
Цитираната Наредба е приложима за процесния обект, като място, където е
настъпило увреждането – сграда за публично ползване в урбанизирана територия,
8
което следва да се поддържа в състояние, което да осигурява достъпна архитектурна
среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с
намалена подвижност, към които ищцата, която към онзи момент е била на 78 години,
се е числяла.
Според чл.41 ал.1 и ал.2 от Наредбата, помещенията и пространствата в
сградите/самостоятелните обекти и съоръженията се свързват помежду си в достъпни
маршрути. Настилките по достъпните маршрути са нехлъзгави и неподвижно
изпълнени. Промени в нивата до 2 см в помещенията и пространствата се преодоляват
с наклон не по-голям от 1:2. В случаите, когато се налагат промени в нивата, по-
големи от 2 см, се предвиждат рампи, подемни платформи или асансьори за
осигуряване на свободно и самостоятелно ползване от хората с намалена подвижност,
вкл. на хората с увреждания.
В конкретния случай се установи, че салонът за плащане при изхода му към
фоайето във вътрешността на сградата е свързан посредством стъпало с височина от
15 см., което несъмнено е в разрез с изискването на чл.41 от Наредбата. Промяната в
нивата е рязка, височината е голяма. Независимо от представената от ответника
заповед №3/05.01.2023г., според която проектантът на строежа е разпоредил след
оформяне на стъпалото, да се осигури сгъваема преносима рампа за обекта, не се
доказа към датата на инцидента, такава да е била налична.
Налага се извод за допуснато нарушение на изискванията на цитираната по-
горе разпоредба, целяща да обезпечи достъпната архитектурна среда за хора с
намалена подвижност. Ирелевантно е обстоятелството, че върху стъпалото е била
поставена червена лепенка, тъй като подобно предвиждане по наредбата няма, а и
дори по този начин да бъде постигнат ефекта на изостряне на вниманието за високото
стъпало, това по никакъв начин не подпомага движението на хората, които изпитват
затруднения.
Пространството, където е станал процесният инцидент, осигурява достъп до
Дирекция, свързана с осъществяване на значима за Общината дейност, като през него
преминават ежедневно множество граждани. Следователно ответникът е бил длъжен
да осигури достъпност и безопасност при използването му по начин, че да не се
създават неприемливи рискове от инциденти при използване, като подхлъзване,
падане, сблъсък и т. н., създаващи опасност от наранявания.
Поради посоченото, ответникът носи отговорност по чл.49 от ЗЗД като
възложител, тъй като вредите са причинени от бездействие за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона и техническите правила.
Доказа се, че при падането в процесното помещение ищцата е получила
травматични увреждания. Изводът, че уврежданията са настъпили именно при падане
на описаното в исковата молба място произтича от анализа на целия доказателствен
материал. Вписването в ЕР, че ищцата е паднала на улицата може да се дължи на
различни причини, не се подкрепя от данните по делото и не разколебава така
направения извод. Уврежданията са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на описаното по-горе задължение на ответника.
Наличието на имуществени вреди е доказано по делото. Вредите се изразяват в
стойността на разходите, които ищцата е направила за заплащане на лечението си и
общият им размер възлиза на допълнително уточнената сума, а именно – 1 861.40 лева.
Съдът намира за доказани и твърденията на ищцата за претърпените от нея
вследствие на инцидента болки и страдания. Тя е понесла болки с различен
9
интензитет, започнали още при самото увреждане и продължили през целия период от
лечението, които са били интензивни непосредствено след инцидента и след
оперативното лечение, претърпяла е дискомфорт от това, че за немалък период от
време не е могла да се обслужва сама, през периода на възстановяване е бил нарушен
нормалният й ритъм на живот и е била принудена да търпи редица неудобства в
ежедневието си, свързани с невъзможността да се справя с нормалните човешки
дейности без чужда помощ, което е рефлектирало негативно върху емоционалното й
състояние.
Претърпените от ищцата вреди не се намират в причинно-следствена връзка с
нейно противоправно поведение. Не се установи същата да не е проявила дължимата
грижа за собственото си здраве, в резултат на което да е станал инцидента.
Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. С оглед разясненията, дадени в ППВС №4/1968г.,
понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В тази насока съдът
съобрази: 1/ вида, характера и степента на увреждането – фрактури на горен и долен
крайник, свързани с невъзможни движения в дясната гривнена става и дясна
тазобедрена става; 2/ вида и начина на проведеното лечение и неговата
продължителност - направената репозиция /наместване/ на лъчевата кост, поставената
гипсова имобилизация и приложеното оперативно лечение с поставяне на метална
остеосинтеза за фрактурата на бедрената кост, провеждана рехабилитация; дългия
период на лечение от порядъка на месеци, свързан с обездвижване; 3/ болките и
страданията при непосредственото претърпяване на уврежданията и при провеждане
на лечението през всичките му етапи; 4/ продължителният период на възстановяване,
при благоприятно протичащ възстановителен процес, посочен от вещото лице – 3-4
месеца за фрактурата на лъчевата кост и 12-18 месеца за фрактурата на бедрената
шийка; 5/ наличието на остатъчни проявления на увреждането, посочени детайлно от
вещото лице и 6/ възрастта на пострадалата. Съобразявайки изложеното, съдът намира,
че справедливото обезщетение в случая възлиза общо на сумата от 25 000 лева (8 000
лева – обезщетение за претърпените вреди в резултат на фрактурата на лъчевата кост и
17 000 лева – обезщетение за претърпените вреди в резултат на фрактурата на шийката
на бедрената кост).
По изложените съображения, исковата претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди ще бъде уважена изцяло за сумата от 1 861.40 лева,
а тази за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди ще бъде уважена
частично за сума в размер на 25 000 лева, съответно – отхвърлена за разликата над нея
до пълния претендиран размер.
Върху присъдените обезщетения се следва и законната лихва, считано от
датата на увреждането – ***г., до окончателното им изплащане.
По разноските:
Ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото. Според договор за правна помощ, адв.П. е осъществил безплатна такава на
ищцата в хипотезата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗАдв., като претендира присъждане на
възнаграждение в размер на сума, възлизаща на 4 796.88 лева. Насрещната страна е
направила възражение за прекомерност на тази сума.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение.
10
Несъмнено, страната, осъществила успешна защита по предявен иск има право
да иска заплащане на направените за тази защита разноски, включително и при
ползването на безплатна правна помощ. Подобно искане адв.Н. П. е заявил
своевременно. Въпреки че чл.36 ал.2 изр.2 от ЗАдв. препраща към размерите,
определени съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, безспорно съдебната практика налага, че определените по правилата на
Наредбата възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, невинаги са
справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа.
По въпроса обвързан ли е съдът от предвидените в сочената Наредба размери
на адвокатските възнаграждения е постановено решение на СЕС от 25 януари 2024г.
по дело C-438/22г., с което е прието, че чл.101, §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 от
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда
на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища, по силата на чл.633 от ГПК, поради което цитираното следва да бъде
съобразено и от настоящия състав, като се приеме, че предвидените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения, макар след измененията да не представляват
задължителен минимум, не са обвързващи за съда, а могат да служат единствено като
ориентир при определяне на справедлив размер на адвокатското възнаграждение.
Водещи при преценката налице ли е прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, при отправено от насрещната страна искане за присъждане на такова
на по-ниска стойност, са действителната правна и фактическа сложност на делото
(чл.78 ал.5 от ГПК). В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в
Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК на ВКС, за да
прецени основателността на искането за намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение, настоящият съд следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси.
В конкретния случай, съдът съобразява, че действията на процесуалния
представител на М., в качеството й на ищец по предявените срещу Община К. искове,
в хода на развилото се пред КнОС производство се изразяват в подаването на исковата
молба и участие в две съдебни заседания. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като по подлежащите на разглеждане въпроси има изобилна и
константната съдебна практика. Съобразявайки посоченото, съдът достига до извода,
че исканото от адв.П. да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 4 796.88 лева
се явява прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и съобразно
процесуалните усилия на адвоката на М., положени за успешното провеждане на
предявените искове и намира, че справедливият и обоснован размер на адвокатско
възнаграждение е сумата от общо 1000 лева, която следва да се присъди на адв.П. за
оказаната безплатна правна помощ.
На Община К., съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, с оглед частичното отхвърляне на
единия от исковете, се следва заплащане на възнаграждение за юрисконсулт и на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл.25 ал.1 от НЗПП, предвид фактическата и правна сложност на делото пред тази
инстанция на същата се следва присъждане на възнаграждение в размер на сумата от
11
100.00 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, Община К. следва да бъде осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КнОС, както следва: държавна
такса в размер на 1 074.46 лева, както заплатено възнаграждение на вещо лице от
бюджета на съда в размер на сумата от 200.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община К., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.К. **** да заплати на Г. Г. М.
с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.******, следните суми: 1 861.40 лева (хиляда
осемстотин шестдесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и 25 000 лева
(двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето – счупване на
шийката на дясна бедрена кост и счупване на дясна лъчева кост в дисталния край,
които вреди са настъпили на ***г. в гр.К. в сграда, находяща се на ул.**** в резултат
на противоправно поведение на служители на Община К., изразяващо се в
неосигуряване на възможност за свободно и безпрепятствено преминаване от коридора
към фоайето на първия етаж на сградата от хора с намалена подвижност, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – ***г., до
окончателно изплащане, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 25 000 лева до претендираните 50 000 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община К., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.К. **** да заплати на адв.Н.
П. от АК-София, с личен номер **********, с адрес: гр.С. – **, район Л., ул.****,
сумата от 1 000 лева (хиляда лева), представляваща общо дължимо възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по делото на Г. Г. М..
ОСЪЖДА Община К., БУЛСТАТ ***, с адрес гр.К. **** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 1 274.46 лева
(хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), от които
1 074.46 лева – дължима държавна такса за уважените искове и 200.00 лева –
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
12