№ 1128
гр. Благоевград, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500894 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу
определение № 905040 от 08.07.2021г. по ч.гр.д. № 2420/2020 г. на РС
Благоевград в частта, в която е обезсилена заповед за изпълнение на парично
задължение № 909219/27.11.2020г., постановена по ч.гр.д. 2420/2020г. по
описа на РС Благоевград, с която е разпоредено длъжникът Л. Н. М. да
заплати на кредитора „Ч.Е.Б.“ АД сума в размер на 63 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, и сума в размер на 25 лева – държавна
такса.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателят твърди, че с оглед
направеното погасяване от страна на длъжника на главницата и лихвите след
подаване на заявлението, то липсва реално оспорване на задължението,
поради което не е налице правен интерес за заявителя от предявяване на
установителен иск за сторените в заповедното производство разноски.
Първоинстанционният съд неправилно е обезсилил заповедта за изпълнение в
обжалваната й част, вместо да издаде изпълнителен лист единствено за
непогасените разноски. Прави искане за отмяна на постановения акт в
обжалваната му част и присъждане на разноски в настоящото производство.
По делото не е постъпил отговор на частна жалба от страна на длъжника.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелствата по делото, намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички условия за това.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано въз основа на
подадено заявление по чл. 410 от „Ч.Е.Б.“ АД срещу длъжника Л. Н. М. за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми:
сумата от 236,26 лева главница, представляваща неизпълнено задължение за
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 12.06.2020г. до
12.10.2020г. за клиентски № ***, сумата от 3,96 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на дължимото,
сумата от 63 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение и
сумата от 25 лева – държавна такса.
С разпореждане от 27.11.2020г. по ч.гр.д. 2420/2020г. по описа на РС
Благоевград съдът е разпоредил издаването на поисканата заповед за
изпълнение с указания препис от нея да се изпрати на длъжника.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК след лепнато
уведомление, поради което на заявителя е указано, че на основание чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК може в едномесечен срок да подаде иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение, както и че следва да
представи доказателство за предявяване на същия в посочения срок.
В едномесечния срок е постъпила молба от заявителя, в която се твърди, че
след справка е установено, че на 26.02.2021г., след датата на подаване на
заявлението, е постъпило плащане от страна на длъжника, с което са погасени
главницата и претендираните лихви, но не и разноските в заповедното
производство. Поради което заявителят е поискал от първоинстанционния
съд издаване на изпълнителен лист единствено за разноските в заповедното
производство в размер на 88 лева. В условията на евентуалност е поискано
удължаване на срока за предявяване на установителен иск.
С оглед дадените указания от РС Благоевград за конкретизиране на молбата е
постъпила нова такава от 10.05.2021г., в която жалбоподателят е посочил, че
съгласно съдебната практика иск единствено за установяване на разноските в
заповедното производство е недопустим. Позовал се е на т. 10в от ТР 4 от
2013г. на ВКС и отново моли съда за издаване на изпълнителен лист за
реализираните разноски.
С определение № 905040 от 08.07.2021г. първоинстанционният съд е
обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение и прекратил
производство по делото, като приел, че в указания на заявителя едномесечен
срок същият не е подал иск за установяване на вземането. Обосновава се с
факта, че по делото няма подадено възражение нито по нито чл. 414, нито чл.
414а от ГПК, а заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което не може да се приложи посоченото тълкувателно решение.
Заявителят е следвало да подаде установителен иск, а исковият съд с оглед
направеното плащане да се произнесе по разноските в заповедното
производство. Като неоснователно е оставено и искането за удължаване срока
за подаване на установителен иск по чл. 415 ГПК, тъй като същият не
подлежи на удължаване и не са налице предпоставките на чл. 63 от ГПК.
Настоящият състав не споделя извода на РС Благоевград.
В производство по предявен иск по чл. 422 от ГПК предмет на установяване е
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Съгласно
съдебната практика в този предмет не се включват разноските, сторени от
заявителя в заповедното производство. Съгласно т. 10в на Тълкувателно
2
решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК по тълк. д. № 4/13 г. по описа на ВКС,
когато в периода след подаване на заявление заявителят е получил
изпълнение на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, но не и
на разноските, и при депозирано възражение от длъжника, отпада интересът
му от предявяване на установителен иск за съществуването на вземането.
Заявителят може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение само в частта за разноските, позовавайки се на настъпило
плащане в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай не е налице постъпило възражение от длъжника нито по
чл. 414 от ГПК, нито по чл. 414а от ГПК, а заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Въпреки това съдът намира, че последиците от връчването
на заповедта по този ред са приравнени на последиците при подадено
възражение. Предвид това разрешението, дадено в т. 10в от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК по т. д. № 4/13 г. по описа на ВКС,
следва да намери приложение и в тази хипотеза. Настоящият състав не
приема за допустимо предявяването на иск за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение в хипотеза на признато от длъжника
задължение по това парично вземане към кредитора, извършено чрез
фактическо плащане на същото в полза на кредитора. Ирелевантен е фактът
дали длъжникът е подал възражение или заповедта му е връчена чрез
уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК, и в двата случая с факта на плащането е
погасено задължението по издадената заповед за изпълнение, поради което е
отпаднал правният интерес за кредитора от предявяване на установителен
иск. За него остава единствено възможността да поиска присъждане на
разноските от самия заповеден съд.
По делото е налице представено от заявителя доказателство за постъпило от
страна на длъжника плащане след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
В срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК е постъпило и искане от
заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното
производство. Предвид това са налице предпоставките за издаване на същия.
Определението на РС Благоевград в обжалваната му част следва да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по
искането за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното
производство.
С оглед изхода на спора в полза на частния жалбоподател следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в размер на 15 лева - държавна
такса. Искането за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение, тъй като по делото е представена единствено фактура,
но не и доказателство за реалното заплащане на уговореното възнаграждение
съгласно т. 1 от ТР от 6 ноември 2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 905040 от 08.07.2021г. по ч.гр.д. № 2420 по описа
за 2020 година на РС Благоевград в частта, в която е обезсилена заповед за
изпълнение на парично задължение № 909219/27.11.2020г., постановена по
ч.гр.д. 2420/2020г. по описа на РС Благоевград, с която е разпоредено
длъжникът Л. Н. М., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК * сумата от 63 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС, и сумата от 25 лева – държавна така.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС Благоевград за издаване на изпълнителен лист за
посочените суми съгласно настоящото определение.
ОСЪЖДА Л. Н. М., ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *, сума
в размер на 15 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4