Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2945/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Д.Н., с която са предявени осъдителни искове
срещу П.на Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както следва:
за сумата от 34356,91 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснат доход от неплатени заплати за
периода 08.03.2010 г. – 16.08.2012 г. поради отстраняването му от длъжност в
следствие на водено наказателното производство за престъпление, производството
по което е прекратено;
за сумата от
19688,53 лв. – представляваща
обезщетение за имуществени вреди - законната лихва върху брутните заплати на ищеца
– върху всяко месечно възнаграждение за периода от първо число на следващия
месец до момента на предявяване на исковата молба – 09.03.2017 г.
Претендира законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба и разноските.
Ищецът
твърди, че от 01.03.2010 г. срещу него е заведено наказателно производство, което
впоследствие е прекратено. За периода, през който се е водило производство, е отстранен от длъжност и
е претърпял имуществени вреди – пропуснат доход от трудово възнаграждение,
което претендира с лихвата върху всяко месечно вземане от падежа му.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ:
Установява
се от Постановление от 01.03.2010 г. по пр.пр. №4-4651/2009 г. на СГП, че ищецът
е привлечен като обвиняем за престъпление по служба по чл.282, ал.3 НК – за
това, че за периода от началото на 2008 г. до 01.03.2010 г. в качеството на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен секретар на
Държавна агенция за българите в чужбина нарушил служебните си задължения,
утвърдени с Правилник за дейността на ДАБЧ по издаване на документи,
удостоверяващи български произход, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, като от това са
настъпили значителни вредни последици – множество чужди граждани са получили
без основание документи за българско гражданство.
Със Заповед
№9/08.03.2010 г. ищецът е временно отстранен от работа като Главен секретар на
ДАЧБ поради привличането му като обвиняем по пр.пр. №4-4651/2009 г. на СГП.
С постановление
от 01.08.2012 г. за частично прекратяване на наказателното производство по пр.пр.
№4-4651/2009 г. на СГП, наказателното производство в частта му срещу ищеца е
прекратено поради несъставомерност – чл.243, ал.1, т.1 НПК.
Със Заповед
№44/16.08.2012 г. ищецът е възстановен на заеманата длъжност Главен секретар на
ДАЧБ, считано от 16.08.2012 г.
От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от
отстраняването си от длъжност до възстановяването си на работа, дължимото на
ищеца възнаграждение, изчислено на база последно получено брутно трудово
възнаграждение, е в размер на 34356,91 лв., а лихвата за забава върху всяко
месечно вземане, считано от първо число на следващия месец, е в размер на
19688,53 лв.
Съдът намира
исковете за обезщетение за имуществени вреди – пропуснат трудов доход и лихва
за забава върху същия, за основателни. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение. Съгласно
действащата към датата на привличането на ищеца като обвиняем разпоредба на
чл.100, ал.2 ЗДСл, във всички случаи на образувано наказателно производство
срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.“а“ НК, органът по назначаването го
отстранява временно от работа. Последният действа в условията на обвързана
компетентност, без право на преценка. Затова П.отговаря за всички вреди от
отстраняването до действителното възстановяване не работа, когато е връчена
заповедта за възстановяване (виж Определение № 264 от 10.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 4273/2016 г., IV г. о., ГК и др.). По делото се установи, че вредата,
представляваща пропуснато възнаграждение за периода на отстраняването на ищеца
от длъжност е в размер на 34356,91 лв., а лихвата за забава върху всяко месечно
вземане, считано от първо число на следващия месец, е в размер на 19688,53 лв.
Предявените искове са основателни.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса – 10 лв. и експертиза – 200 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р. Б., адрес: гр.*******, да
заплати на С.Д.Н., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 34356,91 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснат доход от неплатени заплати за
периода 08.03.2010 г. – 16.08.2012 г. поради отстраняването му от длъжност в
следствие на водено наказателното производство за престъпление, производството
по което е прекратено, заедно със законната
лихва от 09.03.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 19688,53 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - законната лихва върху брутните заплати на ищеца
– върху всяко месечно възнаграждение за периода от първо число на следващия
месец до момента на предявяване на исковата молба – 09.03.2017 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 210 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: