О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. Велико Търново, 3.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав, в закрито
съдебно заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №437/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
Образувано е по молба на Главен архитект на Община Свищов с искане за изменение на Определение № 398/4.11.2021г. постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.Г.М.,*** против отказ за издаване на виза от Главен архитект на Община Свищов с изх. № 94-М-63/29.6.2021г. за проектиране на „Подпокривно пространство, калкан и покривна конструкция“ на имот в гр. Свищов, ул..., поради нейното оттегляне и производството по делото е прекратено. В молбата се сочи, че не е преклудирана възможността да направят искане за разноски, което същите са направили с депозирано от тях становище на 5.10.2021г. стр. 34 от делото. Конкретизират, че същите към момента на постановяване на прекратителното определение са съответно 1080 лева адвокатски хонорар и 400 лева внесен депозит за вещо лице, които претендират да им се присъдят на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
От жалбоподателката М. е депозиран писмен отговор, с който същата се противопоставя на искането за присъждане на разноски, като смята, че същите са недължими.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното:
Определение № 398/4.11.2021г. постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.Г.М.,*** против отказ за издаване на виза от Главен архитект на Община Свищов с изх. № 94-М-63/29.6.2021г. за проектиране на „Подпокривно пространство, калкан и покривна конструкция“ на имот в гр. Свищов, ул..., поради нейното оттегляне и производството по делото е прекратено.
Със становище от 5.10.2021г. стр. 34 от делото упълномощените адвокати са поискали жалбата да бъде оставена без разглеждане,алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна, като са поискали присъждане на направените по делото разноски-.
С протоколно определение от 21.10.2021г. съдът е допуснал по искане на ответника СТЕ, като е определил депозит в размер на 400 лева, които са внесени по с/ка на Административен съд В. Търново. От ответника са представени също така платежно нареждане за заплащане на сумата от 1080 лева – адвокатско възнаграждение, регистрация на дружеството по ЗДДС,фактура за извършената правна услуга- изготвяне на писмено становище.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съобщението за изготвеното от съда прекратително определение е получено от Гл. архитект на 11.11.2021г. ,а молбата по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е депозирана на 16.11.2021г. т.е. в указания от закона седемдневен срок за обжалване на постановеното определение. С оглед на това същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество:
Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разходите, направени по делото, свързани с процеса на събиране на доказателства включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК). Тъй като отговорността за разноските, и в частност за платеното адвокатско възнаграждение, е гражданска и деликтна, тя се урежда от правилата на Закона за задълженията и договорите за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Това значи, че преценката за дължимостта на доказания размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде направена в контекста на правилото за дължимост на обезщетение само на тези вреди, които са в причинна връзка с противоправното деяние на деликвента, т. е. на насрещната страна по делото.
Следва да се има предвид при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да установи дали оспорващият е положил дължимата грижа при договарянето на адвокатското възнаграждение с оглед на предмета и правните последици от оспорения акт, интензитетът на последните и значимостта им за оспорващия, очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяване на защитата. Когато уговореното възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, платеното в повече няма за причина поведението на другата страна (незаконосъобразния индивидуален административен акт) и не е необходима последица от него, поради което следва да остане в тежест на страната (виж mutatis mutandis Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2017 г. на Общото събрание на гражданска колегия)
Видно е, че към молбата за присъждане на разноски са приложени само данъчна фактура и банков документ. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Както се посочи, установява се, че в производството по делото пред Административен съд В.Търново не е представен договор по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата между адвоката и Главен архитект на Община Свищов за доказване възмездността на положения от адвоката труд. Така неустановен е уговореният размер на адвокатското възнаграждение, поради което и въпреки представената данъчна фактура, и банков документ за установяване осъществяването на превод в размер на претендираната като адвокатско възнаграждение сума, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Ето защо, само поради това и без да се обсъжда налице ли е основание за присъждане в конкретната хипотеза на разноски за адвокатско възнаграждение предвид основанието за прекратяване на производството искането е неоснователно. В този смисъл Определение № 2392 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1635/2020 г.,
На следващо място с оглед измененията в АПК, за да се присъдят разноски на ответника, същият не следва да е станал причина за завеждане на делото. Напротив от цялата изпратена преписка се установява, че действията на администрацията са хаотични, по тях са постановявани множество съдебни актове. Следователно е налице и втора предпоставка за неприсъждане на разноски в настоящото производство. Това е така, тъй като разноските, които административният орган е направил за процесуално представителство по делото чрез ангажиране на адвокат, са извършени след насрочването на делото в открито заседание при положение, че същият заема становище за недопустимост на жалбата и е налице основание за прекратяване на съдебното производство. В този смисъл направените от ответника разноски се дължат на неговото собствено поведение и са извършени от него на собствен риск, поради което същите не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя.
Досежно искането за присъждане на сумата от 400 лева, внесен депозит за вещо лице, съдът намира, че е налице и допълнително основание за неприсъждането й, доколкото по делото не е изготвена СТЕ и ответникът може да поиска връщането на сумата от депозитната с/ка на Административен съд В. Търново.
.
С оглед на изложеното, съдът счита, че не са налице основания за допълване на съдебното определение и за присъждане на разноски в полза на Главен архитект на Община Свищов.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Административен съд Велико Търново осми състав
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Главен архитект на Община Свищов с искане за изменение на Определение № 398/4.11.2021г. постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е.Г.М.,*** против отказ за издаване на виза от Главен архитект на Община Свищов с изх. № 94-М-63/29.6.2021г. за проектиране на „Подпокривно пространство, калкан и покривна конструкция“ на имот в гр. Свищов, ул..., поради нейното оттегляне и производството по делото е прекратено, като се присъдят разноски в размер на 1480 лева.
Определението може да се обжалва в
седемдневен срок от съобщаването му - пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: