Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 21. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на седми октомври през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4358 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ.
Постъпила е искова молба от В.Г.И. *** против Н.У.„П.Е. “
гр. П. . В молбата се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжността
„главен счетоводител“ до 08. 05. 2019 год., когато със заповед № РД 15- 140/
08. 05. 2019 год. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ /поради съкращаване в щата/. Ищецът счита, че така
издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като: не е налице реално
съкращаване на щата, а фиктивно такова; прекратяването на трудовото
правоотношение противоречи на раздел III чл. 30 от Актуализирана система за финансово управление и контрол в
ответното училище през учебната 2018/ 2019 година, както и на изискванията на
Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; действията на
работодателя съставляват злоупотреба с право съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.
1 от КТ; не е спазена процедурата за преодоляване на предварителната закрила по
чл. 333 от КТ.
Изложени са подробни съображения в тази насока. В заключение ищецът моли съда да отмени заповед № РД 15- 140/ 08. 05. 2019 год.
на директора на ответното училище, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност и да му
присъди обезщетение за оставането без работа вследствие незаконното уволнение
за периода от 09. 05. 2019
год. до 09. 11.
2019 год. в размер на 9 100
лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът
В.Г.И. е работил в Н.У.„П.Е. “ гр. П. на
длъжността „главен
счетоводител“ до
09. 05. 2019 год., когато със заповед № РД 15- 140/ 08. 05. 2019 год. е било
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ
/поради съкращаване на щата/.
Спорен между страните остава
въпросът законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
Съдът съобрази следните
обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Прекратяването на трудовото
правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ предполага премахването за в
бъдеще на определена длъжност /щатна бройка/ от щатното разписание, което е
извършено по законоустановения ред от компетентния за това орган. В конкретния
случай ответникът е учебно заведение и в правомощията на неговия директор е да определя самостоятелно числеността на персонала и
съответно да утвърди ново/ променено щатно разписание съобразно утвърдения
бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза в сила след утвърждаването
му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не
е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование
/тълкувателно решение № 4 от 12. 12. 2011 год., ОСГК/. По делото е приложена заповед
№ РД- 15- 130/ 29. 03. 2019 год. на директора на Н.У.„П.Е. “ гр. П. , с
която е утвърдено ново щатно разписание в учебното заведение, в сила от 01. 04.
2019 год., съгласно което длъжността „главен счетоводител” се закрива. По
делото са приложени и три длъжностни щатни разписания в ответното училище. От
първото щатно разписание се установява, че към 01. 01. 2019 год. при ответника
е имало общо 14 щатни бройки, от които една бройка за длъжността „главен
счетоводител”, заета от ищеца. Видно е също така, че извършените на основа на заповедта
на директора от 29. 03. 2019 год. промени в структурата на учебното заведение са
довели и до утвърждаването на ново щатно разписание. Видно от приложеното ново
длъжностно разписание е, че към 01. 04. 2019 год. при ответника са останали
общо 13 щатни бройки, сред които длъжността „главен счетоводител” не фигурира. Тази
численост е променена на 15 щатни бройки /с две нови бройки за учители/ в
последващото щатно разписание от 11. 09. 2019 год., в което отново длъжността
„главен счетоводител“ липсва. Твърдението на ищеца, че така извършеното
закриване на длъжността е фиктивно не се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства. Към датата на уволнението ищецът е изпълнявал определени
функции, общият обем на които съставлява работата му по заеманата длъжност.
Доказа се от съпоставката на щатните разписания към 01. 01. 2019 год. и 01. 04.
2019 год., че заеманата от ищеца длъжност е премахната, като в новото
разписание липсва длъжност, която да е аналогична от гледище на обема от трудови
функции на закритата. Видно е, че след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца организирането и завеждането на двустранна счетоводна
отчетност на училището е възложено на трето лице- счетоводна къща „***“ ЕООД
гр. П. с договор за счетоводна услуга от
09. 05. 2019 год. и анекс към същия от 13. 05. 2019 год. От изложеното става
ясно, че в процесния случай е извършено реално съкращаване на длъжността „главен
счетоводител” в Н.У.„П.Е. “ гр. П. . Касае се за длъжност, която е заемана само
от ищеца В.Г.И., а съгласно
константната съдебна практика /срв. решение № 810- 92- ІІІ г. о.,
решение № 251- 94- ІІІ г. о., опр. № 136- 2010- ІV г. о. и много други/, обобщена с тълкувателно
решение *** от 16. 01. 2012 год., ОСГК, ако длъжността, която се съкращава, е
заета само от една щатна бройка, работодателят не е задължен да прави подбор.
Той може да упражни или не правото на подбор, като решението му за това не
подлежи на съдебен контрол. Следователно при уволнението на ищеца ответникът не
е имал задължението да извърши подбор по чл. 329 ал. 1 от КТ и последният не е
бил част от законовите изисквания при прекратяването на трудовото
правоотношение. Наличието на сключен договор за счетоводно обслужване с външно
лице, което да изпълнява дейността на съкратената
длъжност „главен счетоводител“ не води до извод за фиктивно съкращаване на щата
/опр. № 1039- 2011- III г. о., което разглежда казус, идентичен на настоящия/. Причините, поради
което работодателят е предприел съкращаване на щатната бройка са без правно
значение. Те са въпрос на преценка за целесъобразност и ефективност на
производствената или служебната дейност. Поради това ирелевантни за настоящия
спор са въпросите доколко съкращаването на длъжността, заемана от ищеца, ще се
отрази на финансовите дейности на ответното училище, дали ще се гарантира в
достатъчна степен изпълнението на определени разпоредби на ЗФУКПС /по-
конкретно тези, уреждащи т. нар. система за двоен подпис/ и т. н. Както е
посочено и в определение № 496- 2018- - III г. о.
„предвиденото в чл. 13 ал. 3 т. 2 и 3 от ЗФУКПС не се възприема като част от
изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение при
основанието на чл. 328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ за длъжност в предприятие със
статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити…. изводът за законност
на уволнението при това основание произтича от материалните и процесуални
изисквания на Кодекса на труда, а не от други закони“.
В хода на съдебното дирене не се
събраха доказателства в подкрепа на следващото твърдение на ищеца: че
извършеното съкращение в щата представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл. 8 ал. 1 от КТ. Тук е мястото да се отбележи, че презумпцията за добросъвестност по чл.
8 ал. 2 от КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените
му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител. Настоящият случай не е такъв. На първо място, по делото
няма данни за наличието на конфликтни отношения между ищеца и неговия
работодател, които да са станали причина за издаването на процесната заповед за
прекратяване на трудовия договор. Няма основания да се ревизира и преценката на
работодателя била ли е налице обективна необходимост от извършената промяна в
организацията на работа- счетоводната дейност да се възложи на външно лице, а
да не се изпълнява от конкретен служител на училището. Както се посочи и по- горе, касае се за въпрос за
целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Всичко това изключва
възможността поведението на ответника да се квалифицира като недобросъвестно
упражняване на права и злоупотреба с работодателска власт с единственото
намерение да бъде отстранен неудобен служител. Оттам следва изводът, че при условията на пълно и главно доказване ищецът
не е опровергал законовата презумпция по чл. 8 ал. 2 от КТ и възраженията му в
тази насока са неоснователни.
По аналогичен начин стои въпросът и с
третия от релевираните доводи- за
нарушаване от страна на работодателя на разпоредбата на чл. 333 ал. 1 и 2 от КТ. Видно от представеното по делото експертно решение № 2293 от 18. 09. 2017 год. на ТЕЛК- ІІ състав към
„УМБАЛ д- р Георги Странски“ ЕАД гр. П. , че ищецът В.Г.И.
страда от ***- заболяване по чл. 1 ал. 1
т. 1 от Наредба № 5 на министъра на здравеопазването /ДВ, бр. 33 от 1987 год./. В цитираното
експертно решение в т. 15 са посочени и противопоказни условия на труд:
системни физически усилия, простуда и влага, като е отразено, че освидетелстваният
може да работи като главен счетоводител. Наличието на тези две условия- решение на ТЕЛК, с
което е определен процент трайно намалена работоспособност поради болест или
трудова злополука, и посочени противопоказни условия на труд- са достатъчни да
се приеме, че работникът/ служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333 ал. 1
т. 2 от КТ, като е без правно значение дали той заема длъжност, определена от
работодателя за трудоустрояване, или продължава да изпълнява заеманата преди
трудоустрояването длъжност, ако тя е подходяща за здравословното му състояние
/в последната хипотеза трудоустрояването е фактически изпълнено/. Съгласно
разпоредбата на чл. 333 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ работодателят може да уволни
само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
трудоустроен работник или служител, както и такъв, боледуващ от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването. Касае се за така
наречената предварителна закрила при уволнение на работници или служители в
неравностойно социално положение- в случая на лица, боледуващи от тежки трайни
заболявания, които значително ограничават възможностите за намиране на друга
подходяща работа при евентуално уволнение. Горното е мотивирало работодателя Н.У.„П.Е.
“ гр. П. с искане изх. ***36 от 11. 04.
2019 год. да поиска мнението на ТЕЛК на основание чл. 333 ал. 2 от КТ. Видно е,
че по повод така депозираното искане ТЕЛК- ІІІ състав към УМБАЛ д- р Георги
Странски“ ЕАД гр. П. се е произнесъл с
експертно решение № 1414 от 23. 04. 2019 год., в което е посочено, че
уволнението на В.Г.И. би могло да доведе до неблагоприятна еволюция на
заболяването. Видно е, че след изготвянето на мнението на ТЕЛК, с искане изх. ***52
от 23. 04. 2019 год., работодателят е отправил писмено искане до Дирекция
„Инспекция по труда” гр. П. за предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата. Видно от представената от третото
неучастващо по делото лице- Дирекция „Инспекция по труда” гр. П. преписка, че към искането на работодателя е
било приложено цитираното по- горе експертно решение от 23. 04. 2019 год.,
което опровергава твърденията на ищеца, отразени в писмената защита по делото. Обстоятелството
кога експертното решение официално е получено в ответното училище е неотносимо
към предмета на спора: същественото е, че към 23. 04. 2019 год. работодателят е
разполагал с препис от същото, приложил го е към искането за преодоляване на
предварителната закрила на ищеца, инспекцията по труда се е запознала със
същото и въпреки изразеното в него отрицателно мнение се е произнесла с писмо
изх. № 19041331/ 25. 04. 2019 год., с което е дала предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Следователно липсва извършено от
ответника нарушение на императивните норми, уреждащи предварителната закрила на
работниците и служители.
Неоснователно е и последното
направено в исковата молба възражение за незаконосъобразност на процесната
заповед за уволнение, касаещо спазването на процедурата по преодоляване на
предварителна закрила, регламентирана в
чл. 333 ал. 4 от КТ. Безспорно по
делото е, че ищецът В.Г.И. е бил член на синдикалната организация на СБУ към Н.У.„П.Е.
“ гр. П. . Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 3 от Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование, подписан на 11. 06.
2018 год., работодателите могат да прекратяват трудовите правоотношения по чл.
328 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ с работници или служители, членове на синдикатите-
страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация
в образователната институция. С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 7
ал. 1 т. 4 от Колективния трудов договор на системата на народната просвета на
територията на О.П. подписан на 12. 03. 2018 год. Видно
от приложеното искане от директора на ответното учебно заведение с изх. ***83/ 25.
04. 2019 год. е, че такова предварително съгласие за уволнението на ищеца е
било поискано от синдикалната организация на СБУ в училището и с писмо от
същата дата, подписано от председателя и секретаря на синдикалната организация,
съгласие е било дадено.
Съобразявайки изложеното, съдът
приема, че в хода на съдебното дирене работодателят е доказал, че е налице
реално съкращение на щата, т. е. че е осъществено основанието дало повод за
прекратяване на трудовото правоотношение на В.Г.И., и че са спазени съответните
процедурни правила, произтичащи от ползваната от ищеца предварителна закрила. Горното
води до извода, че уволнението на ищеца не е незаконно и не са налице
предпоставките за отмяна на заповед № РД 15- 140/ 08. 05. 2019 год., поради
което предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да
бъде отхвърлен. Идентично е положението и с исковете по чл. 344 ал. 1 т. 2 и т.
3 от КТ, доколкото същите имат акцесорен характер и основателността им е обусловена
от основателността на главния иск.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените деловодни разноски в размер на 720 лв.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от В.Г.И. ***, ЕГН **********, против Н.У.„П.Е. “ гр. П. , БУЛСТАТ ***,
с адрес гр. П. , ул. „П.Е. “ ***, представлявано от директора В.Т.Й., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ: за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД 15- 140/ 08. 05.
2019 год., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа и
за присъждане в негова полза на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ в размер на
9 100 лв. за периода от 09. 05. 2019 год. до 09. 11. 2019 год.
ОСЪЖДА В.Г.И. ***, ЕГН **********, да
заплати на Н.У.„П.Е. “ гр. П. , БУЛСТАТ ***, с адрес гр. П. ,
ул. „П.Е. “ ***, представлявано от директора В.Т.Й., направените деловодни
разноски в размер на 720 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок
от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: