Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимите М.М.Б., ЕГН ********** *** и Б.М.Б., ЕГН ********** *** за
извършено престъпления от общ характер, както следва:
- по смисъла на чл. 195 ал. 1, т. 3 във вр.
чл.194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение и на двамата подсъдими
– М.М.Б. и Б.М.Б., а именно:
На неустановено денонощие през
периода 30.03.2012 г. – 01.04.2012 г. в
с.Николаево, обл.Плевен, в съучастие като съизвършители, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи - 1 бр. метална вана, изработена от
неръждаема стомана с размери 2500х1500х1000мм. с дебелина 1мм. на стойност 735
лв.; 2 бр. кранове, изработени от неръждаема стомана ¾ цола на обща
стойност 24 лв. и тръба от неръждаема
стомана ¾ цола с дължина 2,5 л.м. на стойност 15 лв., или всичко вещи на
обща стойност 774 лв., от владението на ***,
без съгласие на представителя на юридическото лице, с намерение противозаконно
да ги присвоят.
С оглед диференцираните процедури
в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”,
което дава по-благоприятна възможност за подсъдимите, съдът разпореди
предварително изслушване на страните.
Така е дадена възможност на
страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2
от НПК.
В първото по делото заседание
подсъдимите желаят делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може
да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията,
предвидени в НПК.
Подсъдимите в съдебно заседание
заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл. 371, т. 2 от НПК, признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
повече доказателства за тези факти.
Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван разпит на
подсъдимите за деянията описани в обвинителния акт.
Представителят на РП – Плевен поддържа
обвинението спрямо подсъдимите М.Б. и Б.Б. така, както е предявено, като намира същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира по отношение на подсъдимите М.Б.
и Б.Б. да бъде определено наказание към минимума предвиден в закона, като се
приложи и разпоредбата на чл. 66 от НК.
Подсъдимите М.Б. и Б.Б. се явяват
в съдебно заседание лично и със служебен защитник адв. *** от АК – Плевен,
назначена за такъв в хода на досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимите М.Б. и Б.Б.,
адв. *** счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед
депозираното признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 370 и
сл. от НПК, като при определяне вида и размера на наказанието моли съда да
определи на подзащитния й наказание лишаване от свобода към предвидения в
закона минимум, като същото бъде отложено с 3 години изпитателен срок.
Подсъдимите М.Б. и Б.Б. признават
фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанията на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
17.12.2012 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. ІІ от НПК, не е извършван разпит
на подсъдимите, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите М.Б. и Б.Б. са братя.
Живеят
в съседни имоти в ***. Не работят по трудово правоотношение и изпитват недостиг
на пари.
В края на месец март 2012 г.
решили да извършат кражба, за да си набавят пари – да вземат вътрешния корпус
от млекоохладителна вана, собственост на Община - Плевен, съхраняван в сграда,
намираща се в парка на селото.
На неустановено денонощие през
периода 30.03.2012 г. – 01.04.2012 г. отишли до сградата.
Разрушили част от тухлената стена
на сградата и влезли в нея.
Взели вътрешната метална част на
млекоохладителната вана, изработена от неръждаема стомана, заедно с монтираните
на нея 2бр. кранове от неръждаема стомана и 1 бр. тръба, също изработена от
неръждаема стомана. Занесли ги в дома си.
По–късно с помощта на ъглошлайф,
ги нарязали на парчета. Разпоредили се с метала по неустановен начин.
На 01.04.2012 г. кмета на селото
– ***, установила събарянето на част от стената на сградата и липсата на
вътрешния корпус на млекоохладителната вана, заедно с два крана и тръба.
От изготвеното заключение по назначената
на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че
стойността на отнетите чужди движими вещи, към момента на деянието е била:
-метална вана, изработена от
неръждаема стомана с размери 2500х1500х1000мм. с дебелина 1мм. – 735 лв.;
-2 бр. кранове, изработени от
неръждаема стомана ¾ цола –
общо 24 лв.
-тръба от неръждаема стомана ¾ цола с дължина 2,5 л.м. – 15
лв.
Обща стойност на щетите – 774 лв.
При
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа
обстановка, която се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода
на досъдебното производство свидетели и която и в съдебно заседание беше
потвърдена от подсъдимите пред защитниците им, като подсъдимите признават
изцяло фактите и обстоятелствата
изнесени по-горе.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Горната фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанията
на подсъдимите от една страна, а от друга
страна с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по досъдебно производство № Д-947/2012 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
От така
установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимите М.М.Б.
и Б.М.Б. безспорно са осъществили състава на престъплението на чл. 195 ал. 1,
т. 3 във вр. чл.194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна
са налице всички признаци на посочения престъпен състав.
От субективна страна извършените
деяния от страна на подсъдимите са осъществени при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимите
М.Б. и Б.Б. са предвиждали, че с
деянието си ще отнемат чужди движими вещи
от владението на другиго, без негово съгласие, съзнавали са общественоопасните
последици, а именно, че с деянието се увреждат обществените отношения гарантиращи правото на собственост и са искали именно
настъпването на съставомерния резултат, като са имали и особена субективна цел- да присвоят вещите, чрез
установяване на свое владение.
При определяне наказанието на
подсъдимите М.Б. и Б.Б. съдът
съобрази степента на обществената
опасност на деянието и на двамата извършители.
При определяне размера на
наказанието съдът внимателно съобрази отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимите
М.Б. и Б.Б. са направените самопризнания и чистото им съдебно минало.
Отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство по отношение на подсъдимите
М.Б. и Б.Б. е високата обществена опасност на извършеното инкриминирано
деяние.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимите М.Б. и Б.Б.,
съдът съобрази направените самопризнания в хода на съдебното следствие,
изразеното от тях съжаление от постъпката им, съдействието им за разкриване на обективната
истина по делото, младата възраст граничеща с
лекомислие на действията.
При така приетото за установено
от фактическа и правна страна и направените самопризнания от подсъдимия М.М.Б.,
съдът го призна за виновен в извършването на престъплението по смисъла на чл. 195
ал. 1, т. 3 във вр. чл.194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, което на основание
чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 така определеното
наказание и определя наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем)
месеца.
Така наложеното наказание
лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи, с 3
(три) години изпитателен срок.
С оглед гореизложеното и
направените самопризнания от подсъдимия Б.М.Б., съдът го признава за виновен
в извършването на престъплението, визирано в чл. 195 ал. 1, т. 3 във вр. чл.194,
ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 1 (една) година, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 така определеното наказание и определя
наказание лишаване от свобода за срок от 8 (осем) месеца.
Така наложеното наказание
лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи, с 3
(три) години изпитателен срок.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи,
е справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително и възпитателно върху
извършителите на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се
направи изводът, че подсъдимите следва да бъдат продължително време изолирани
от обществото, с което то да бъде предпазено за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определено наказание, ще има за своя последица
да мотивира подсъдимите, към спазване на законите и добрите нрави. С този
не-висок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за
осъществяване на генералната и
специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така
определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието на двамата извършители към спазване на законите на Република
България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй
като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, а именно
подсъдимите не са осъждани на лишаване от свобода и наложеното наказание е до 1 година, поради което и съдът
намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита
подсъдимите и да действува като възпиращ фактор на дейците във връзка с
евентуално бъдещо престъпно поведение.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в
нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложените наказания- лишаване от
свобода, ще изиграе ролята на възпиращ фактор
по отношение на подсъдимите за извършване на други престъпления и ще действува
преди всичко предупредително върху тях и ще им отнемат възможността да извършват
други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и
са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, те ще трябва да изтърпят и
наложените им по настоящето производство, наказания от 8 месеца лишаване от
свобода.
Освен това, с така определеното
наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимите, с оглед
младата им възраст, да започнат нов живот и да заживеят, като спазват законите
в страната.
Освен това, така наложеното
наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по
отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимите е
наложено наказание за извършеното от тях престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложените наказания е
съобразен с всички допълнителни факти, свързани с личностите на дееца, с оглед
на справедливостта.
Съдът прецени, че така
определеното по вид и размер наказание е
адекватно и съответства на извършеното престъпление от страна на подсъдимите
М.М.Б. и Б.М.Б. и чрез
него ще бъдат реализирани в пълна степен целите, както на генералната, така и
преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите М.М.Б. и Б.М.Б. да заплатят солидарно направените
деловодни разноски в размер на 40 лв.
При така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на
закона, съдът постанови своята осъдителна присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: