Р Е Ш Е Н И Е
№460
гр.Пловдив, 14.03.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание
на девети март, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7732
по описа за 2017 година на ПРС, II
наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 17-1030-006222 от 18.09.2017г. на М.В.М.на длъжност Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, упълномощен с МЗ
рег.№8121з-952/20.07.2017г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,
т.3 от ЗДвП на М.Ж.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
Глоба в размер на 150 лева за нарушение
по чл.102 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и
необоснованост. Излагат се доводи за
недоказаност на нарушението посочено в
издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с упълномощен представител – адв.Г.К. който поддържа жалбата и
искането за отмяна на издаденото наказателното постановление. Адв.К. ангажира
гласни доказателства относно обстоятелства от значение за делото. В пледоарията
си адв.К. излага доводи по същество на искането си към съда за отмяна на
издаденото НП.
Административнонаказващия орган
редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. С придружително
административната преписка писмо излага писмено становище за законосъобразност
на издаденото НП и за потвърждаване на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съотнесени към наведените основания от страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 29.08.2017г.
от свидетел П.П., полицейски служител на длъжност **** в сектор Пътна полиция при
ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д
бланков № 146022 против жалбоподателя, за това, че на 29.08.2017г. около 03,50
часа в гр.Пловдив, по ул.”Хаджи Гьока Павлов” зад № 26 като собственик на л.а.
„Рено 19” с №****предоставя същия за управление на неправоспособния Б.И.Б.ЕГН **********
Справка в сектор „Пътна полиция” Пловдив Б.И.Б.ЕГН ********** не притежава
СУМПС с което виновно е нарушил чл.102, т.1, предл.3 от ЗДвП. Актът е съставен
в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал, след като е вписал в
графата за възражения и обяснения нямам. Актът е подписан от другите посочени в
него лица. На датата на неговото съставяне е връчен препис от него на
жалбоподателя, съгласно разписка, неразделна част от акта. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи са били представени писмени възражения
от жалбоподателя за неуправление на МПС и неизвършителство на нарушението
посочено в акта. На
основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя. В издаденото НП по идентичен с
АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната норма
на чл.102 от ЗДвП. Издаденото НП е
връчено на жалбоподателя на 11.10.2017г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред
РС гр.Пловдив от жалбоподателя.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител /водач/ М.М., както и от изслушването на актосъставителя и
свидетел Б.Б.. Съдът приема и кредитира техните показания, тъй като двамата са
свидетели очевидци, показанията им не си противоречат, взаимно се допълват.
Няма данни същите да са заинтересовани или предубедени по случая.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила
при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски
районен съд, достигна до следните правни
изводи:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета оправомощителна заповед №
8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, удостоверяваща материалната
компетентност на контролния орган, с правомощия
да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на
актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по
ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото
следва да бъде отменено поради следните основания:
Преценявайки основателността на
жалбата съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че
фактическите констатации в АУНН и НП не са обосновани и не се подкрепят напълно
от представените в съдебно заседание писмени и гласни доказателства.
При така установеното от правна
страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е основателно. Това е така, защото от събраните
писмени и гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не
съответства напълно на посочената в АУАН и НП. Изводите на наказващия орган са
недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.
Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП
предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения ползвател на
МПС да предоставя МПС на водач, който е
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на
неправоспособен водач. В АУАН и НП е прието, че жалбоподателят М.М. в
качеството на собственик на на л.а. „Рено 19” с рег. № №****е
предоставил управлението му на Б.И.Б.. В съдебно заседание актосъставителят П.
заяви, че жалбоподателят е собственик на автомобила и като такъв предоставил
управлението му. При така посоченото
остава неизяснен въпроса въз основа на какви доказателства е прието че жалбоподателя
като собственик на въпросното МПС е осъществил нарушението. Наказващият орган е
приел качеството „собственик на МПС“ по отношение на жалбоподателя, без да са
приложени надлежни документи за регистрация на въпросното МПС, включително и за
неговия собственик. Изводът на актосъставителя, че жалбоподателят е собственик
на процесното МПС е в резултат на това, че той е бил на дясната предна седалка
на автомобила. Съгласно приетата по делото докладна записка изготвена от
актосъставителят, същия не е бил очевидец при извършване и установяване на
нарушението, както и че по отношение на случая жалбоподателя се е возил в
автомобил, за чието управление му е било предадено че е осъществено от лицето Б.Б..
Съдът счита, че този факт сам по себе си не е достатъчен да се
обоснове извода, че жалбоподателя е собственик на автомобила, предоставен за
управление на Б.Б..
Съдът намира, че от събраните
доказателства остава неизяснено и недоказано кой е осъществил изпълнителното
деяние на нарушението – предоставянето на МПС на лице, което по силата на
закона не следва да го управлява. Неизясняването на това обстоятелство поставя
под въпрос авторството на нарушението. В този смисъл недоказан остава извода на
наказващия орган, че жалбоподателят е автора, осъществил състава на нарушението
и за това следва да понесе отговорността за него.
Освен посоченото, съдът намира, че по
делото не е доказан основен съставомерен факт, при наличието на който възниква задължението на водача, собственика или упълномощения
ползвател на МПС да не предоставя МПС на друго лице. В чл.102 от ЗДвП
изчерпателно са посочени кръгът от лица, на които законът забранява да се
предоставя управлението на МПС, сред които и неправоспособен водач.
Правоспособността е качество, което се придобива по нормативно предвиден ред и
се доказва със издаването на съответен документ / чл.151, ал.2 от ЗДвП/.
Съгласно чл.159, ал.1, т.2 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи утвърждава
образеца на СУМПС и определя условията и реда за водене на централен регистър
на водачите на МПС. Очевидно е, че този
регистър се води в МВР и административно наказващият орган, който осъществява
функциите си в същото ведомство има достъп до него. По делото е представена
справка от посочения регистър за статута
на жалбоподателя като водач на МПС, който освен процесното нарушение няма други
регистрирани нарушения по ЗДвП. Относно статута на Б.И.Б.като водач на МПС не
са представени подобни доказателства. Извода, че същия е неправоспособен е
изведен само от констатациите в акта. В съдебно заседание се представиха гласни
доказателства в тази посока, чрез разпита на свидетел Б.Б. според коитокъм
момента на проверката посещава курс за правоспособност. Съдът намира, че
наличието или липса на правоспособност на едно лице не се установява с гласни
доказателства, след като съществува нормативно предвиден ред за придобиване и
регистриране на правоспособността. При така посоченото съдът намира, че вмененото
на жалбоподателя нарушение не е категорично и безспорно доказано от
представените по делото доказателства. В производството по ЗАНН тежестта на
доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и
недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното
лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1030-006222 от 18.09.2017г. на М.В.М.на длъжност Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, упълномощен с МЗ
рег.№8121з-952/20.07.2017г. с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1,
т.3 от ЗДвП на М.Ж.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
Глоба в размер на 150 лева за нарушение
по чл.102 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.