ОПРЕДЕЛЕНИЕ №140
гр.Силистра, 04.01.2022г.
Административният
съд гр.Силистра,в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година,в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина
Рамова, разгледа постъпилото адм.дело №185 по описа на
съда за 2021 година и, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по молба за възстановяване на пропуснат срок, по реда на чл.64-чл.66 ГПК,
във връзка с чл.144 АПК, подадена от адвокат Р.Г. ***,в качеството му на
упълномощен представител от жалбоподателя Р.В.Д. по основното дело. Същото е прекратено
с Определение №535/19.10.2021г. (л.41), на основание чл.158 ал.3 АПК, защото оспорващият
не е внесъл дължимата държавна такса от 10.00 лева в определения му от съда
срок с Разпореждане №505/27.09.2021г.Срещу постановеното прекратително
определение не е подадена частна жалба,но с Молба вх.№1280/27.10. 2021г. (в
срока за обжалване,т.к. съобщението е връчено на адв.Г.,чрез когото е подадена
основната жалба, на 21.10.2021г.-л.45), е поискано възстановяване на срока за
заплащане на ДТ,защото пропускането му се дължало на особени непредвидени
обстоятелства,които страната не е могла да преодолее.Със същата молба е
представен и платежен документ за внесена държавна такса (арг.чл.65 ал.2 ГПК) на
27.10.2021г. (срокът за извършване на указаното действие е изтекъл на
08.10.21г.) и Сертификат за поставена ваксина на адв.Р.Г. на 07.10.2021г. Във връзка
с последното с молбата се твърди, че много остро е протекла реакцията на
организма срещу ваксината,блокирайки всякакви възможности за извършване на
целенасочени човешки дейности,а още по-малко на професионални такива.Съдът е
дал указания за представяне на убедителни доказателства за здравословното
състояние на адв.Г. в периода 07-08.10.21г.,като с Молба вх.№1311/02.11.2021г.
са представени:Болничен лист №Е20211803989/27.10.21г.;сертификат за поставена
ваксина на 07.10.2021г.; Рецепта за изписани лекарства от 22.10.2021г. и извадка
от медицинската характеристика на ваксината „Янсен“ против COVID-19,в частта
за нежелателните реакции.С оглед на всичко това молителят твърди, че процесуалният срок, чието неспазване неизбежно
е свързано с последицата от чл.158 ал.3 АПК, е бил пропуснат поради настъпили
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и
настоява за възстановяването му съгласно регламентацията от чл.64-чл.66 ГПК.
Ответникът-
Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“,чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Л.Ж., намира
молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.Поддържа,че
не са установени,а още по-малко доказани,твърдените извънредни обстоятелства,
още повече,че жалбоподателят по основното дело, не е упълномощил изрично адв.Р.Г.
за внасяне на държавни такси, от което следвало, че всяко трето лице е могло да
извърши действието, за което са дадени указанията от съда, както е и
процедирано,значително след определения срок (Вж.л.48- за вносител на ДТ в
Платежното нареждане от 27.10.2021г. е посоченТ.Г. С., който нито е жалбоподател по
адм.д.№185/21г.,нито упълномощен от същия представител). Възразява срещу
относимостта към предмета на настоящото производство на представените
доказателства - болничен лист от 27.10.2021г. и рецептурна бланка от 22. 10.2021г.,
тъй като били неотносими към правнозначимия период: 01.10.-08.10.21г.
Последното сочело на недоказаност на твърдението от молбата за влошено здраво-словно
състояние на адвокат Г. през релевантния
период. Но дори и да се приемело последното за доказано, то се отнасяло за
последните два дни от определения от съда 7-дневен срок, което ирелевирало
изцяло довода за съществуването на непредвидени обстоятелства преди 07.10.2021г.,
когато страната е можела да изпълни задължението си без никакви пречки. Поддържа
и довод, че адв.Р.Г. е могъл обективно да поиска да бъде продължен срока за
извършване на процесното действие, което като е пропуснал да направи и съгласно
чл.64 ал.3 пр.2 ГПК, е довело до правната последица за недопустимост, при
горните факти,на исканото възстановяване на пропуснатия срок.С оглед на всичко
това настоява молбата по чл.64 ГПК да бъде оставена без уважение,като претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.67 ГПК.
Производството е по реда на чл.64-чл.66
от ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Силистренският
административен съд, след обсъждане на молбата, подадена в срока по чл64 ал.3
ГПК,събраните доказателства по адм.дело №185/2021г. на АС-Силистра, както и на
депозираните с Молбата за възстановяване на пропуснатия срок, прие следното: Оплакванията
на молителя са доминирани от твърдение за настъпило, в периода за изпълнение на
указанието на съда за внасяне на дължима държавна такса по делото, на внезапно
влошаване на здравословното състояние на упълномощения от жалбоподателя
адвокат, вследствие на поставена ваксина срещу COVID-19, което е съставомерно
обстоятелство по разума на чл.64 ал.2 ГПК.
Не
се спори, че на 07.10.2021г. на адвокат Г. е била поставена ваксина (л.47) от
вида Janssen,
на която интервенция организмът му е реагирал остро,за което се обадил на
личния си лекар с молба за съдействие за облекчаване на състоянието му,съгласно
твърденията в молбата (л.46).В същата изрично е обсъдено и обстоятелството, че
на 08.10.2021г. все още е могъл да подаде молба за продължаване на определения
от съда срок за внасяне на държавната такса. Несъмнено е също така, че е могъл
да се обади (както на личния си лекар) на жалбоподателя или на друго лице, да
извърши указаното процесуално действие, още повече, че не става въпрос за
държавна такса в голям размер, а за простата такса от 10.00 лева. Както
основателно възразява ответният орган, представените доказателства (болничен
лист на л.52 от 27.10.2021г. и рецептурна бланка от 22.10.2021г.-л.54) се
отнасят към период, който няма връзка с процесния 01.10.21г.-08.10.2021г. Нещо
повече,точно по време на предписаното му домашно лечение, на 27.10.2021г.
адвокат Г. е организирал внасянето на държавната такса (от адв.Т. С.), в изпълнение на чл.65 ал.2 ГПК и
е подал настоящата молба за възстановяване на пропуснатия срок. Независимо от
дадените указания (Разпореждане №572/03.11.21г.) за представяне на убедителни
доказателства за здравословното му състояние през релевантния за делото период
(дори само за дните 07-08.10.2021г.),такива не са ангажирани и в откритото
съдебно заседание на 15.12.2021г.В обобщение настоящият състав приема, че не са
установени твърденията от молбата по чл.64 ал.2 ГПК за настъпване на особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Освен това,
безспорен е фактът, че е било възможно продължаване на срока за извършването на
пропуснатото действие, по аргумент от чл.64 ал.3 изр.2 ГПК.
Доколкото
с чл.161 АПК е регламентирана възможност за възстановяване на пропуснат срок за
оспорване на административен акт, очевидно в случая следва да се приложи,в
условията на субсидиарност,по аргумент от чл.144 АПК,регламентацията от
чл.64-чл.67 ГПК,допускаща подобно производство по отношение на всички
процесуални действия,за извършването на които страната е пропуснала нормативен
или определен му от съда срок.Съгласно практиката на ВАС (Вж.Определение №9816/29.09.21г.
по адм.д.№8851/21г. на VО и посочената в него друга съдебна практика),за
молителя няма законово задължение да подаде едновременно с настоящото искане
(за възстановяване на срок за плащане на ДТ) и частна жалба срещу
прекратителното определение по делото. Между двете процесуални права (да иска
възстановяване на срок за извършване на действие,чиято липса е обосновало
прекратяване на делото) съществува връзка на преюдициалност, като дори да са
упражнени двете права едновременно,съдът е длъжен първо да разгледа и да се
произнесе по искането за възстановяване на срока.Евентуалното му възстановяване
и установеното изпълнение на указаното действие- заплащане на дължимата
държавна такса по делото, заличава последиците от прекратяването,тъй като
същото е постановено само на това основание (арг.чл.158 ал.3 АПК) и води до
възобновяване на производството по оспорване на административния акт.Обратно,при
влизане в сила на определението, с което се отказва възстановяване на срока, се
стабилизира прекратителното определение,ако не е било обжалвано пред
касационната инстанция в нормативния срок.Това, че молителят не е обжалвал
определението за прекратяване на делото означава единствено, че е преклудирана
процесуалната възможност за защита срещу него пред ВАС,но не и да поиска
възстановяване на срока за отстраняване на нередовност на основната жалба с
внасяне на дължимата държавна такса за нейното разглеждане от съда.С
евентуалното възстановяване на срока, пропуснатото действие придобива с обратна
сила процесуална релевантност и се смята за своевременно извършено,т.е. при
основателност на искането по чл.64 ГПК, за надлежното провеждане на съдебното
производство,не е необходимо изрично да бъде отменено определението,с което на
основание чл.158 ал.3 АПК, същото е било прекратено,поради ретроактивното
действие на определението по чл.66 ГПК.
Настоящият
случай обаче не е такъв. От обсъдените по-горе доказателствени факти се налага
еднозначно извод за отсъствие на материалните предпоставки от чл.64 ал.2 ГПК за
уважаване на искането за възстановяване на пропуснатия срок, поради което
същото подлежи на отхвърляне. Разноски по делото, в контекста на чл.67 ГПК,
своевременно са поискани от ответния административен орган, каквито биха му се
дължали, съгласно чл.78 ал.8 ГПК,във връзка с чл.144 АПК.Същите би следвало да
бъдат присъдени в полза на юридическото лице,в чиято структура е издателят на
акта, а именно ДФЗ, по аргумент от чл.143 ал.1 и ал.3 и §1 т.6 ДР АПК, във
връзка с чл.78 ал.8 ГПК.Размерът им обаче, съгласно горната правна рамки, се
определя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, а според чл.24 от
Наредба за заплащане на правната помощ
/Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.69/20г./,възнаграждението по административни
дела за една инстанция е от 100 до 200 лева,каквото настоящото производство не
е.В същата Наредба няма предвидено възнаграждение за процесуално
представителство в процес по чл.64-чл.67 ГПК, а съдът не може по свое
усмотрение (липсва такова нормативно правомощие, а уредените случаи не включват
производствата за възстановяване на пропуснат срок) да определи размер на
претендираните разноски.Ето защо, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде отхвърлено, воден от което и на основание чл.66 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането за възстановяване на срок за изпълнение на указания, дадени с
Разпореждане №505/27.09.2021г. по адм.дело №185/2021г. на Административен съд
гр.Силистра, за внасяне на държавна такса по делото в размер от 10 лева от оспорващия
Р.В.Д., предявено чрез Молба вх.№1280/27. 10.2021г. на АС-Силистра,подадена от адвокат
Р.Г. ***.
ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на Държавен фонд
„Земеделие“, с административен адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III“ №136.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред
Върховния административен съд, на основание чл.66 ал.2 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
СЪДИЯ: