П Р О Т О
К О Л
гр.
Кула, 20.11.2019 год.
РАЙОНЕН СЪД - КУЛА в открито съдебно заседание на двадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав.
Районен
съдия: Дияна Дамянова – Цанкова
Съд.заседатели:1.Ц.Ц.
2.Ц.М.
при
участието на секретар:..Лозана ПЕТКОВА ...................................
и
прокурора: Л.Л. сложи за разглеждане.. НОХ
дело
№ 75 по описа за........2019......................год.
докладвано
от...........................съдията Дияна Дамянова – Цанкова
На
именното повикване в 13:00 часа се
явиха:
Районна прокуратура
Видин – редовно призовани на
24.10.2019г. – представлява се от
прокурор Л.Л.
Подсъдимият И.Д.Ц.
- редовно призован на 28.10.2019г.- не се явява.
Адв. Г.Г. - редовно призован
на 23.10.2019г.- не се явява.
Постъпило е обаждане по телефона от подсъдимия, който
уведомява съда, че пътува към гр. Кула, заедно със защитника си адв. М., но закъсняват,
поради служебна ангажираност на защитника му и моли, делото да бъде отложено за
по – късен час.
Прокурор Л.
– Не възразявам.
Съдът намира, че искането на подсъдимия за отлагане на
делото за по – късен час е основателно, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА съдебното заседание за 13.25 часа.
На
именното повикване в 13:25 часа се
явиха:
Районна
прокуратура Видин – редовно призовани
на 24.10.2019г. – представлява се от
прокурор Л.Л.
Подсъдимият И.Д.Ц.
- редовно призован на 28.10.2019г.- явява се лично.
Адв. Г.Г. - редовно призован
на 23.10.2019г.- не се явява.
В залата се
намира адв. Л.М., който
представя пълномощно по делото.
По делото е
постъпил предсъдебен доклад за лицето
И.Д.Ц..
Прокурор Л. -Да се даде ход на разпоредително заседание по делото.
Адв. М. – Да се
даде ход на разпоредително заседание по делото.
Подсъдимият Ц. - Да се даде ход на разпоредително заседание по
делото.
Съгласно чл.248, ал.3 от НПК, съдът
разясни на страните, че в съдебно заседание на първоинстацинния, въззивния и
касасационния съд не могат да правят възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила по ал.1 т.3, които не са били поставени на обсъждане на
разпоредително заседание, включително и по почин на съдията докладчик или които
са приети за несъществени.
СЪДЪТ намира,
че няма процесуална пречка за даване
ход на делото в разпоредително заседание, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на
разпоредително заседание по делото.
Председателят проверява самоличността на подсъдимия,
както следва:
И.Д.Ц., ЕГН: **********, българин, с българско гражданство, с висше образование, разведен, осъждан, работещ във фирма за дърводобив „С. л.“ ЕООД, гр. Д., с пост. адрес:*** и настоящ адрес:***, роден на ***г***.
Председателят на състава разяснява правата на
обвиняемия по чл. 55 от НПК.
Подсъдимият Ц.
– Разбрах си правата.
Председателят
на състава проверява връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б и
констатира, че същите са връчени, както следва: на 24.10.2019г. са връчени на
РП – Видин – разпореждането на съдията докладчик, на 28.10.2019г. на подсъдимия
Ц. – разпореждането на съдията докладчик и обвинителния акт и на 23.10.2019г.
на упълномощения му защитник Г. Г. – разпореждането на съдията докладчик.
Подсъдимият Ц.
– Да, получил съм посочените
документи.
Председателят,
на
основание чл. 274 от НПК разяснява
на страните правото на отводи срещу членовете на състава, прокурора,
защитниците и съдебния секретар, както и правото им да възразят срещу разпита
на някои свидетели.
Председателят на основание чл. 275 от НПК заапитва
страните имат ли искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.
Прокурор Л.-Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. М. - Нямам искания за отводи.
Подсъдимият Ц.- Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
Прокурор Л. - Считам, че: делото е подсъдно на съда; няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство; не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
няма основание делото да бъде разглеждано при закрити врати; не се налага привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация, по делото има взета мярка за процесуална принуда „ Подписка“ и не се
налага да бъде изменяна; нямам искания за събиране на нови доказателства. Не
възразявам срещу представения по делото предсъдебен доклад. На са налице са
основания делото да бъде разгледано по
реда на особените правила.
Адв. М. - Считам, че: делото
е подсъдно на съда; няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство; няма основание делото
да бъде разглеждано при закрити врати; не се налага привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; по делото
има взета мярка за процесуална принуда „Подписка“ и не се налага да бъде
изменяна. Не са налице условията за разглеждане на делото по особените правила.
Считам обаче, че има допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на пострадалото лице, както и такива, довели до нарушаване на правото на защита
на подзащитния ми. На първо място, по делото не е установено кое е пострадалото
лице, няма разпитано пострадало лице, не са разяснени правата на пострадало
лице. В ОА в началото е записано, че имотът е частна
горска територия, собственост на Ц. Б. Ц. и по ДП е
представен нотариален акт за покупко-продажба на името на М. С. Д. от 2016г. На това лице не са му разяснени правата, не
е известено за настоящето съдебно производство. На следващо място, в
обстоятелствената част на ОА на стр.2, ред 15 от долу нагоре и на стр.3, ред последен, е употребена думата
„фиктивно позволително“, която няма легална дефиниция и поставя в невъзможност
подзащитния ми да разбере в какво точно е обвинен, какво позволително за сеч е
представил – неистинско, с невярно съдържание. С оглед на посоченото от мен, моля
да върнете делото на РП-Видин, за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
Подсъдимият – Считам, че: делото е подсъдно на съда; няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство; няма основание делото да бъде разглеждано при
закрити врати; не се налага привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
на съдебни следствени действия по делегация; по делото ми е взета мярка за
процесуална принуда „Подписка“, която не съм нарушавал и не се налага да бъде
изменяна. Не са налице условията за разглеждане на делото по особените правила.
Считам обаче, че има допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на пострадалото лице, както и такива, довели до нарушаване на правото ми на
защита, като поддържам казаното от защитника ми в тази насока.
Прокурор Л.- Считам, че искането на защитника М. и на подсъдимия
за връщане на делото не е основателно и не следва да се уважава поради
следното: Обвинението срещу подсъдимия Ц. е по чл. 235 от НК, което сочи на формално
извършване и по повдигнатото обвинение не е задължително да се търси пострадал.
По време на ДП, когато е бил привлечен като обвиняем, Ц. е бил
представляван от защитник, адв. Г. Г..
Тогава не са направени никакви искания, бележки и възражения. Считам, че в едно
производство, разглеждано по общия ред ще бъде изяснена фактическата
обстановка, за да прецени съдът, дали са събрани достатъчно доказателства за
вредността на Ц. или не са събрани такива доказателства.
Адв.М.- Обвиняемият е невинен до доказване на противното.
При условие, че решите да не върнете делото на РП-Видин, то Ви моля да ни
дадете срок да посочим имена на двама свидетели, които да бъдат разпитани в
съдебно заседание.
След изслушване на становищата на прокурора,
подсъдимия и неговия защитник,съдът се оттегля на тайно съвещание за
постановяване на своя съдебен акт по чл. 248, ал. 5 от НПК, като съобщава на
страните, че определението ще бъде обявено в 14:00
часа.
Съдебното заседание продължава в 14:00 часа, в присъствието на прокурора, подсъдимия
и неговия защитника, на които съдът обяви своето определение по чл. 248, ал. 5
от НПК в следния смисъл:
След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,
съдебният състав намира следното:
Делото е подсъдно на Районен съд – Кула, тъй като е
образувано за престъпление по чл. 235, ал.3,т.4, във вр. с ал.1 от НК, което
попада в обхвата на делата, които се разглеждат от районния съд като първа
инстанция – арг. от чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2 НПК и деянието, за което е
повдигнато обвинението, се твърди да е извършено в района на Районен съд -
Кула, поради което той е и местно компетентен да разгледа делото – арг. от чл.
36, ал. 1 НПК. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. Съдът не намира, че е допуснато отстранимо процесуално нарушение
в хода на досъдебното производство довело до ограничаване на процесуалните
правила на пострадало лице, тъй като в настоящото наказателно производство няма
пострадало лице, поради следното: Обществените
отношения, които са обект
на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат
качеството на пострадал в наказателния
процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни
обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. В случая се касае до престъпление по чл.235 ал.1 от НК/систематично
място, находящо се в раздел ІІ-престъпления в отделни стопански отрасли/, с което се защитават обществените
отношения, свързани с правилното и
законосъобразно осъществяване на ползването на дървесни видове от горския фонд,
т.е. общия /групов/обект на престъплението или основният непосредствен
обект на престъплението, изведен от заглавието на съответния раздел, не насочва директно към защита на индивидуална правна
сфера. Преценката за това, дали от дадено престъпление са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на
определени лица/или лице/ да бъдат
страни в наказателното производство се
основава на резултата от проверката
на следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на
обвинението, които винаги е необходимо да са налични, за да се приеме, че от
престъплението обективно може да има пострадал:
1. дали престъплението е със съставомерни общественоопасни последици, т.е. дали в състава е предвиден
определен престъпен резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване
не е налице и 2. дали обекта на посегателство /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната
сфера на определен правен субект. Вредата
като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото по
принцип, се състои в отрицателно изменение в
сферата на даден правен субект. Респективно отнесено към наказателното
право, това общо положение обосновава, че засегнатият с престъплението обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права. Безспорно
отговора на въпроса дали от конкретното престъпление има пострадал се извършва на основата на анализ на
конкретния фактически състав, респективно от този анализ е необходимо да
може да се направи и да следва положителен
извод за това, дали е налице престъпен резултат, накърняващ непосредствено нечии права. Следва да се акцентира и върху
това, че вредоносният резултат
следва да произтича пряко и непосредствено от конкретното престъпление,
а не от деянието в широк смисъл. И това е така,
защото поначало всяко престъпление,
съставляващо негативно изменение в правилното
функциониране на обществото, в различните му аспекти и проявления на
обществения живот, в по-малка или по-голяма степен
засяга нечии права. Ето защо, доколкото чл.74 от НПК изисква за придобиване на качеството пострадал вредите да са
от престъплението, т.е, не от
деянието в широк смисъл, то не може да
има лице, претърпяло вреди,
защото това посегателство засяга
реда за функциониране на съответния стопански
отрасъл, но не и индивидуална правна сфера. Съдът счита обаче, че в хода на
досъдебното производство при привличането на подсъдимия в качеството му на
обвиняем, както и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на подсъдимия и
същият е бил възпрепятстван да разбере в пълнота обвинението, за да ангажира
адекватна защита срещу него, поради следното: Подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем и му
е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 235, ал. 4, вр. с ал.1 от
НК, в условията на посредствено извършителство,чрез
наказателно неотговорни лица, посочени в постановлението за привличане в
качеството на обвиняем и в обвинителния акт, за които е посочено в постановлението
за привличане в качеството на обвиняем и в диспозитива на обвинителния акт, че
са „действали невиновно поради незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключващи умисъла”, без да е
посочено ясно и недвусмислено кои са тези ”фактически обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключващи умисъла” и за които
следва да се докаже в производството, че са налице, за да може да се приеме, че
лицата действително са действали невиновно, поради което се изключва тяхната
отговност. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт, на
стр.2, ред 29 и на стр.3, последен ред, е посочено, че подсъдимият е показал на
посочените лица, за които се твърди, че са действали невиновно, „фиктивно
позволително“, без да е ясно кое точно значение на думата е имал предвид
прокурорът. Думата „ фиктивен” има няколко значения: „неистински,
недействителен, мним и най - често се използва за „брак”, със значение за недействителен,
но не и за позволително за сеч, така, че да е ясно кога едно позволително за
сеч е „ фиктивно”. Позволителното за сеч е основанието едно лице да добива
дърва от определен имот, като в случая представителят на прокуратурата твърди,
че подсъдимият е разполагал с позволително за сеч, за което се твърди
единствено, че е „фиктивно” без да се конкретизира какво се има предвид под „
фиктивно”, за кой имот е било това позволително, за кой период и т.н, след като
се твърди, че е разполагал с такова и го е показал на посочените в обвинителния
акт лица. По тази причина обвинителният акт се явява недостатъчно ясен, а това
би попречило на лицето да разбере точно за каква проява е привлечен в
качеството на обвиняем на досъдебното производство, съответно подсъдим в
съдебната фаза – обстоятелство винаги представляващо съществено процесуално
нарушение и основание за връщане на обвинителния акт на прокурора. На следващо
място е допуснато отстранимо същедтвено процесуално нарушение при привличането
в качеството на обвиняем на лицето, състоящо се в следното: Съгласно
разпоредбата на чл.26 от НК, продължавано престъпление е налице, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в
тези случаи се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление
деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно с причинения от тях общ
престъпен резултат. Същата легална дефиниция предпоставя и изисква описание не
само в обвинителния акт, както е сторено в настоящия случай /в обстоятелствената
част на обвинителния акт/, но и в постановлението за привличане на отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. Последните деяния следва да
бъдат конкретизирани по време, място и начин на извършване по две причини -
първо, за да може да се извърши преценка дали са налице всички признаци на
продължаваното престъпление и на второ място - за да изпълнят своите
процесуални функции - да гарантира правото на защита на обвиняемия в един
по-ранен етап на наказателния процес - на досъдебното производство, очертавайки
какъв е предметът на доказване, за да осъществи своевремено обвиняемият правото
си на защита. В този смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни
дела, например Решение № 220 от 15.12.1988 г. по н. д. № 250/88 г., ІІ н. о.
при продължавано престъпление отделните деяния трябва да бъдат конкретизирани
по време, място и обстоятелства, при които са извършени.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено и досъдебното производство да се върне на РП – Видин за отстраняване на допуснати съществени нарушения на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния
акт, посочени по-горе.
Така мотивиран и на
основание чл. 248, ал.5,т.1, чл. 249, ал.1, във вр. с чл. 248, ал.1,т.3и 249,
ал.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 75 по описа на
Районен съд –Кула за 2019 г.
ВРЪЩА ДП
№ 103/2019 г. по описа на РУ Кула при ОД на МВР – Видин, пр. Пр. 1847/2019г. на
РП - Видин.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране с
частна жалба и частен протест пред ОС-Видин в 7 дневен срок от днес, по реда на
глава 22 от НПК.
Протоколът се написа в съдебно заседание на 20.11.2019г.
Заседанието приключи в 14: 15 часа.
Районен съдия :
Съд.
заседатели:1.
2.
Секретар: