Р
Е Ш Е
Н И Е № …..
гр.
София, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна Петрова
при
секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 6774 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 234398/09.10.2017 г., на
СРС, 74 с - в, по гр. д. № 61307/2015 г. е прекратено като недопустимо
производството в частта по предявения от
Е.Е.И. срещу С.Е.И. - Д. иск с правно основание чл. 42 б. „б“, предложение
второ от ЗН, относно нищожност на саморъчно завещание от 22.10.2002 г. Със
същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Е.Е.И. срещу С.Е.И.
- Д. иск с правно основание 42 б. „в“ от ЗН относно същото саморъчно завещание.
Предвид изхода на спора ищецът Е.Е.И. е
осъден да заплати на С.Е.И. - Д. сумата от 770 лв., представляваща разноски по
делото.
С допълнително решение № 342179 от
19.02.2018 г., по гр. д. № 61307/2015 г. на СРС, 74 с - в, постановено по реда
на чл. 250 ГПК, е отхвърлено искането на Е.Е.И. за допълване на основното решение № 234398/09.10.2017 г.
Срещу основното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца Е.Е.И., чрез адв. О. Ш., с доводи за неговата недопустимост
и необоснованост, поради неправилност и нарушение на материалния и процесуален
закон. Излага се, че в мотивната част на обжалваното решение не са обсъдени
коректните възражения на страните по делото, като с доклада съдът е приел, че е
сезиран с иск с правно основание по чл. 42, б. „б” от ЗН във вр. с чл. 26 от ЗЗД и в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл. 42, б. „в” от ЗН във вр. с чл. 26 от ЗЗД, а в самото решение е посочил, че е сезиран с иск по
чл. 42, б. „б”, предложение второ от
ЗН и с иск с правно основание чл. 42, б. „в” от ЗН, като липсва разглеждане на исковете
във връзка с чл. 26 от ЗЗД. Налице е допусната фактическа грешка, тъй като
страните са наследници не на С.Д., а на Е.И., както и със саморъчното завещание
наследодателката се е разпоредила с имущество, а не с имоти, доколкото по
делото било установено, че към момента на съставяне на завещанието,
завещателката не е притежавала нито един имот, а и в завещанието не е посочен
такъв. Твърди се още, че СРС избирателно е обсъдил само възражението на
ответницата за недопустимост на производството по иска по чл. 42, б. „б”, предложение
второ от ЗН, без да вземе предвид
изтъкнатите от ищеца съображения относно иск с правно основание чл. 42, б. „б“,
предложение първо ЗН.
Излага, че със становище с вх. № 1043493
от 21.03.2016 г. е допълнено изложеното в исковата молба като са заявени различни
правни и фактически основания за предявяване на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН - че
с оглед наличието на подписи под завещанието на двама свидетели, то
представлява правен хибрид между нотариално и саморъчно завещание, което го
прави нищожно поради нарушаване на изискването за форма, а освен това,
обосновавало извод за пряко вмешателство върху волята на завещателя. Без да
излага конкретни доводи, въззивникът счита, че съдът не е извършил преценка на
всички събрани и приобщени по делото доказателства. Твърди, че липсва
произнасяне по изрично заявена претенция в исковата молба с основание чл. 42,
б. „в” предложение последно от ЗН - че в процесното завещание е поставено
невъзможно условие и същото е с невъзможен предмет. Сочи, че според текста на
завещанието, същото е съставено с тежести по смисъла на чл. 17, ал. 1 от ЗН,
като на заветника - ответник били вменени следните тежести: да доведе до
успешен край всички водени от завещателя съдебни спорове за разсиновяване на
осиновения от завещателя Е.Е.И., за доказване на собствеността на завещателя
върху полагащите му се идеални части от имота на ул. „Княз ********, за
доказване на собствеността му върху апартамента на ул. „********, партер, за
възстановяване на всички суми от наеми на ул. „Княз ********, незаконно
присвоени от Е.Е.И. или неправомерно дадени му от наематели на сградата; да
продължи и спечели, както тези дела, така и всички други, които би се наложило
завещателят да заведе, за да докаже правотата и правата си, безобразно
потъпкани от Е.Е.И.. Счита, че посочените тежести са невъзможни за изпълнение,
което обосновавало нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“ ЗН. По
изложените съображения
моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло като недопустим съдебен акт, в
който липсва произнасяне по изрично заявени претенции и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на СРС. В случай че обжалваното решение бъде
прието за допустимо, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение
в частта, в която е прекратено производството по иска с правно основание по чл.
42, б. „б” от ЗН, като разгледа и обсъдите всички посочени от ищеца правни и
фактически основания, въз основана които са предявени исковете по чл. 42, б.
„б” от ЗН. Не претендира разноски за тази инстанция.
Е.Е.И. е подал въззивна жалба и срещу
решение № 342179 от 19.02.2018 г., по гр. д. № 61307/2015 г. на СРС, 74 с - в,
постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е отхвърлено искането му за
допълване на основното решение №
234398/09.10.2017 г. В жалбата се оспорва извода на СРС, че искането за
допълване касае непълнота в мотивите, а не в диспозитива на решението. Сочи се,
че съдът не е взел предвид изложеното от ищеца в становище с вх. № 1043493 от
21.03.2016 г., според което полагането в саморъчното завещание на подписите на
двама свидетели опорочава неговата форма и можело да се направи извод за
вмешателство във волята на завещателя. Счита, че изложените от него фактически
твърдения обуславят разглеждане на претенцията му на основание, както по
предложение първо, така и по предложение второ от чл. 42, б. „б“ от ЗН (т. е.
поради противоречия с чл. 24 и чл. 25 ЗН), но съдът неправилно е пропуснал да
се произнесе и по предложение първо. Излага, че в отхвърлителния диспозитив на
решението съдът също не е посочил конкретно по кое от четирите предложения на
чл. 42, б. „в“ от ЗН е основана отхвърлената претенция. Моли да се отмени
решението, като съдът се произнесе по съществото на спора по всички претенции.
Не претендира разноски за тази инстанция и не прави възражение по разноските на
насрещната страна.
Въззиваемата страна - ответникът С.Е.И.
- Д., чрез представителя си, оспорва въззивните жалби. Счита, че неоснователно
ищецът поддържа, че е предявен иск по чл. 42, б. „б“, предложение първо от ЗН,
като твърди, че завещателката сама е пожелала да удостовери подписа и
намеренията си със свидетели, тъй като е очаквала, че завещанието ще бъде
оспорено. Поддържа, че доводите на въззивника за вмешателство във волята на
завещателката са основание на иска по чл. 43 ЗН, какъвто не е предявяван, а и
срокът му вече е изтекъл. Моли да се потвърдят решенията, а ако първият иск
бъде приет за допустим - да се отхвърли. Претендира разноски, съгласно списък.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
По
жалбата срещу основното решение № 234398/09.10.2017 г. на СРС, 74 с -
в, по гр. д. № 61307/2015 г. и в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, въззивният
състав намира първоинстанционното решение за валидно.
По
неговата допустимост приема следното :
Относно
иска с правно основание чл. 42, б. „б“ предл. второ от ЗН (вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН), по
който делото е било прекратено с основното решение на СРС, което в тази част
има характер на определение, въззивният съд констатира, че в исковата молба
ищецът е изложил фактически твърдения, че след смъртта на майка му Е.И. (на 27.04.2005
г.), ответницата е представила пред нотариус Н.Д., рег. № 329 в Нотариалната
камара „Саморъчно завещание” с твърдян автор - Е.И., с вписана в него дата
22.10.2002 г. В това саморъчно завещание е извършено завещателно разпореждане в
полза на ответницата С.Е.И. - Д. за цялото имущество, което майката на ищеца е
притежавала към момента на смъртта ѝ. Като изрично условие и единствен
мотив на завещателното разпореждане е посочено ответницата „да доведе до
успешен край всички водени от мен съдебни спорове”, като са изброени конкретни
такива, както и се прави завет към ответницата „да продължи и спечели както
тези дела, така и всички други, които би ми се наложило да заведа, за да докажа
правотата и правата си, безобразно потъпкани от Е.Е.И....”.
Според твърденията на ищеца в исковата
молба завещанието е нищожно, тъй като не е изготвено саморъчно от завещателя, поради имитиране на нейния почерк.
Налице било и изписване с чужда намеса, от друго лице, което е
манипулирано волеизявлението на думи, изрази и фрази в завещанието.
Предварително, със същия почерк, под текста на завещанието е изписано двукратно
„свидетел”. Поддържало се е, че завещанието не е подписано от майката на ищеца. Посочено е също така, че датата, която е изписана след
волеизявлението, се намира след подписа на завещателя - отляво и вертикално
разположена по - долу от самия подпис, като според ищеца са налице три самостоятелни основания, по смисъла
на чл. 42, буква „б” ЗН във връзка е чл. 25, ал. 1 от ЗН, за обявяване на
нищожност на саморъчното завещание.
В исковата молба е посочено освен това,
че е налице основанието за обявяване нищожност на завещанието по чл. 42, б. „в”
от ЗН, тъй като е изготвено с мотив,
който противоречи на закона и добрите нрави понеже е поставено условие да бъде
извършено „разсиновяване” на сина на завещателката, което е невъзможно за
изпълнение след смъртта на наследодателя. Самият мотив на завещателката - да
бъдат водени съдебни спорове против сина й, според ищеца също противоречи на
добрите нрави. Налице било и друго невъзможно условие - да се заведат и
спечелят други, незапочнати и неопределени по предмет дела, както и да заведе
дела по своя преценка, без да са поставени критерии и правно основание на
исковете, за да се изпълни волята на завещателя.
С оглед на изложените факти, ищецът е
поискал от съда да обяви за нищожно, на основание чл. 42, б. „б” от ЗН,
саморъчно завещание от дата 22.10.2002 г., а
при условията на евентуалност процесното завещание да бъде обявено за
нищожно на основание чл. 42, б. „в” ЗН, тъй като е изготвено с единствен мотив,
противоречащ на закона и добрите нрави и с поставено от завещателя условие,
което е невъзможно.
След постъпването на отговора от
исковата молба от ответника, ищецът е депозирал становище вх. № 1043493/21.03.2016
г., в което е направил уточнение на исковата молба в смисъл, че подписът на завещателното
разпореждане е поставен преди датата в противоречие на чл. 25, ал. 1 от ЗН. Освен
това е изложил, че разпоредбата на чл. 24 от ЗН, която описва процедурата за
съставяне на нотариално завещание и към която препраща разпоредбата на чл. 42,
б. „б” от ЗН относно нищожността на завещанието, предвижда задължителното
участие на двама свидетели, като подписът на свидетелите е част от формата на
завещанието. Според ищеца в процедурата за изготвяне на саморъчно завещание по
чл. 25, ал. 1 от ЗН е недопустимо участието и подписването на саморъчното
завещание от свидетели. Доколкото полагането на подпис от трети лица (свидетели)
върху саморъчното завещание не представлява задължителен реквизит на завещанието,
то опорочава формата му. Поддържано е, че процесното саморъчно завещание е
нищожно, понеже представлява правен хибрид между нотариално и саморъчно
завещание, изготвено в нарушение на изискванията за форма и съдържание на
закона и може да се направи извод за пряко вмешателство върху волята на завещателя
или дори за подмяна и фалшифициране на волеизявлението му.
За да прекрати производството по иска по
чл. 42, б. б, предл. второ от ЗН, в основното
решение от 09.02.2017 г. първоинстанционният съд е приел, че в предходно производство
по гр. д. № 4435/2005 г., на СРС 76 с - в, ищецът Е.И. е предявил срещу С.Е.И.
- Д. иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, с който е искал обявяването
за нищожно като неавтентично направеното в полза на ответницата завещателно разпореждане
от 22.10.2002 г., обявено с протокол от 29.04.2005 г. Безспорно е, че това дело
е било прекратено поради отказ от иска, направен пред въззивния съд при
условията на чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.).
СРС е
приел, че производството по главният иск, заведен пред него е
недопустимо, понеже по - рано образувано дело, по което е направен отказ от
иска и е прекратено, е било заведено на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН - между
същите страни, със същия предмет и на същото правно основание. При тези изводи,
с атакуваното решение СРС е прекратил производството по главният иск, с правно
основание чл. 42 б. „б“, предложение второ от ЗН - поради наличие на влязло в
сила на 12.03.2013 г. определение от 04.03.2013 г., постановено по гр. д. №
7664/2010 г. на СГС, ІV Б с-в за прекратяване на предходното производство, на
основание чл. 119 ал. 2 изр. последно ГПК (отм.) поради отказ от иска на Е.И..
Като съобрази изложените в исковата
молба твърдения относно пороците в атакуваното завещание от 22.10.2002 г., настоящият
въззивен състав намира, че не е било налице основание за цялостно прекратяване
на делото на соченото основание - поради отказ от предходно заведения иск по
чл. 42, б. „б“ ЗН.
Предмет на
делото е спорното материално право, което се индивидуализира от ищеца чрез
изложените в исковата молба обстоятелства и петитум. Въз основа на тях съдът
следва да определи правната квалификация на иска.
По въпроса дали ищецът е длъжен да изчерпи в един процес основанията на своя иск и
дали отхвърлянето на иска на едно основание, респективно отказа от иска на едно
основание, е процесуална пречка да бъде предявен иск на друго основание, има формирана практика на ВКС, служебно известна на настоящия състав. В
решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1015/2011 г. на ВКС, IV г. о., се
приема, че при предявен положителен иск претендиращият спорното право не е
длъжен да изчерпи основанията, от които го извежда, като при отхвърляне на
предявения иск той може да предяви нов иск с материално право със същото
съдържание, но на друго основание. Само отричащият спорното право, както при
положителен, така и при отрицателен иск, е задължен да изчерпи всички свои
възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и
правопогасяващи), които се основават на факти, възникнали до приключване на
съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Същото разбиране е
застъпено в решение № 2 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 5004/2013 г. на
I ГО,
и решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г.
на I ГО, в които е прието, че само при пълно тъждество на страните и предмета
на делото настъпва забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор,
който е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Когато искът е отхвърлен на едно основание, той може да бъде предявен на
друго основание, от което ищецът извежда правото си, като първото решение няма
да съставлява процесуална пречка за новия процес. При това не е от решаващо
значение дали основанието, на което е предявен новият иск, е настъпило преди
или след основанието по втория иск. Важното е тези основания да са различни.
Като съобрази посочената практика в
съвкупност с фактическите твърдения в исковата молба по предходно заведеното
гр. д. № 4435/2005 г. на СРС, 76 с - в и диспозитива на постановеното по това
дело решение, съдът намира, че в предишното производство, по което настоящият ищец
е направил отказ от иска, който е бил заявен на основание чл. 42, б. „б“ ЗН,
вр. с чл. 25, ал. 1, предложение първо ЗН – при заявен порок на формата на завещанието - че не е написано от
завещателката.
Това не съставлява пречка завещанието да
се атакува поради твърдян друг порок от кумулативно изброените в чл. 25, ал. 1 ЗН. Според хипотезите в императивната норма на чл. 25, ал. 1 ЗН, към който
препраща чл. 42, б. „б“ предл. второ ЗН, саморъчното завещание следва да бъде
изцяло написано от завещателя, да съдържа датата, на която е съставено и да е
подписано от него, като подписът следва да е поставен след завещателните
разпореждания. По аргумент от тази норма съдът намира, че законът предоставя
възможност завещанието да се атакува поради наличие на всеки от посочените
пороци във формата му, които съставляват отделни основания за неговата
нищожност, по мнението на настоящият състав.
В случая предходното производство, по
което е налице отказ от иска, е касаело искане за прогласяване нищожност поради
това, че завещанието не е написано от завещателката - по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр.
с чл. 25, ал. 1 предложение първо от ЗН.
Сега заведеното производство, касае други
пороци - датата и подписа на завещанието. Поради това въззивният съд намира, че
СРС е следвало да се произнесе по същество по наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал.
1, предл. второ и трето ЗН, а не да прекратява изцяло делото по главния иск
поради недопустимостта му заради направения отказ в предходното
производство.
Освен това, СРС е следвало да изчака
стабилизирането на определението, с което е прекратил производството по делото
по главния иск и едва тогава да се произнесе по същество по основателността на иска
по чл. 42, б. „в“ ЗН, който е бил предявен при условията на евентуалност.
Поради неправилност на прекратяването на
производството по главният иск, което ще бъде отменено, делото следва да се
върне на СРС за произнасяне по същество на основание чл. 42, б. „б“, ЗН, вр. с
чл. 25, ал. 1, предл. второ и трето ЗН.
До момента на произнасяне по същество по
главния иск не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
евентуалния иск. Произнасянето по него към момента е недопустимо. Поради това
решението в частта, в която съдът е разгледал евентуалния иск и го е отхвърлил
следва да се обезсили. Съдът ще дължи произнасяне по този иск само с оглед
изхода от произнасянето по главния иск.
Относно втората въззивна жалба срещу
решението - в частта, в която е оставено без уважение искането за допълване на
решението настоящият състав намира следното :
Понеже решението ще бъде отменено в една
част, респективно обезсилено в друга част и делото ще бъде върнато за
преразглеждане на заявения от ищеца иск по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН в цялост, както и за разглеждане на евентуалния иск по чл. 42, б. „в“ ЗН
след произнасяне по главния иск и с оглед резултата от него, въззивният съд
намира, че решението по чл. 250 ГПК също следва да се отмени. Отделен е
въпроса, че с допълнителното решение се иска по същество произнасяне на СРС по
искане, което не е било заявено в исковата молба, а едва след подаване на
отговора на исковата молба, в становище с вх. № 1043493 от 21.03.2016 г. т. е.
не съставлява своевременно заявен иск с правно основание чл. 42, б. „б“,
предложение първо ЗН, вр. с чл. 24 ЗН и съдът не дължи произнасяне по него в
това производство.
Доколкото изводите на въззивният състав
не съвпадат с тези на СРС, решението в частта, в която производството по
главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“ предложение второ ЗН във вр. с
чл. 25, ал. 1 ЗН е изцяло прекратено следва
да се отмени частично и делото да се върне на СРС за произнасяне по останалите
заявени хипотези на чл. 25, ал. 1, предложение второ и трето ЗН. Този извод се
отнася и до решението в частта по присъдените разноски в тежест на ищеца.
В частта, в която производството е
прекратено на основание чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН предложение
първо - че завещанието не е написано от наследодателката, решението с което
производството е прекратено следва да се потвърди.
Решението, в частта, в която е отхвърлен
евентуалния иск по чл. 42, б. в ЗН следва да са обезсили, съобразно изложените по
– горе мотиви.
Допълнителното решение № 342179 от
19.02.2018 г., по гр. д. № 61307/2015 г. на СРС, 74 с - в, постановено по реда
на чл. 250 ГПК, с което е отхвърлено искането на Е.Е.И. за допълване на
основното решение № 234398/09.10.2017 г.,
също следва да са отмени по изложените вече съображения.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора право на
разноски за производството има ищецът, чиито жалби ще бъдат уважени. Доколкото
той не претендира разноски за това производство, такива не се присъждат в
негова полза.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
решение
№ 234398/09.10.2017 г., на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 61307/2015 г. в частта, в
която е ОТХВЪРЛЕН евентуалния иск, предявен
от Е.Е.И., ЕГН ********** срещу С.Е.И. - Д. ЕГН ********** за нищожност, на
основание чл. 42 б. „в“ от ЗН, на саморъчно завещание от 22.10.2002 г.,
оставено от Е.Е.И..
ОТМЕНЯ
решение
№ 234398/09.10.2017 г., на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 61307/2015 г. в частта, в
която има характер на определение, с която е ПРЕКРАТЕНО като недопустимо производството по предявения от Е.Е.И.,
ЕГН ********** срещу С.Е.И. - Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42
б. „б“ предложение второ ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1, предл. второ и трето ЗН -
поради пороци относно датата и подписа на саморъчно завещание от 22.10.2002 г.
и в частта, в която Е.Е.И., ЕГН ********** е осъден за заплащане на разноски на
ос нование чл. 78, ал. 3 ГПК, както и ОТМЕНЯ
решение № 342179 от 19.02.2018 г., по гр. д. № 61307/2015 г. на СРС, 74 с -
в, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което е отхвърлено искането на Е.Е.И.
за допълване на основното решение №
234398/09.10.2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ВРЪЩА
ДЕЛОТО на 74 с - в СРС за произнасяне по главния иск по чл. 42, б. „б“ ЗН,
вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН - по останалите предложения - второ и трето, че
завещанието от 22.10.2002 г. не е подписано и датирано от завещателката Е.Е.И..
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 234398/09.10.2017 г., на СРС, 74 с - в, по гр. д. № 61307/2015 г., в частта, в която има характер на
определение, с която е ПРЕКРАТЕНО
като недопустимо производството по предявения от Е.Е.И., ЕГН ********** срещу С.Е.И.
– Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42 б. „б“ предложение второ ЗН,
във вр. с чл. 25, ал. 1, предл. първо ЗН, че завещанието от 22.10.2002 г. е
нищожно поради това, че не е написано от завещателката Е.Е.И..
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС, съответно в седем
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, в частта, в която
има характер на определение, и в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено – в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване в частта, в която е отменено частично прекратяването
на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.