РЕШЕНИЕ
№ 7519
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20241110145136 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени
установителни искове от А. М. М. срещу /ФИРМА/, както
следва: с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1,т.10 от
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № 561127 поради противоречието му със закона, при
условията на евентуалност на основание чл. 26, ал.1, вр. чл.
22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, съединени при условията на
евентуалност с иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 561127, като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и ал.4
от ЗПК.
1
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че е сключил с ответника Договор
за паричен заем № 561127, като му била отпусната в заем
сума в размер на 450 лв., която сума следвало да върне в
срок от 6 месеца, при годишен лихвен процент от 49,66%. В
чл. 5 от договора страните договорили, че кредитът се
обезпечава с поръчителство от „****************“. По
силата на договора и била начислена такса за допълнителна
услуга - гарант в размер на 225 лв. В исковата молба са
изложени подробни съображения за недействителност на
сключения договор за кредит поради непосочване на
действителния ГПР по заема, в който следвало да бъдат
включени таксата за допълнителна услуга - гарант, която
по своята същност представлявала скрито възнаграждение.
В допълнение е отбелязано, че договорът не съдържа
информация какви са разходите, формиращи ГПР, като
счита, че действителният размер на ГПР по процесния
договор, с включени и разходите за предоставяне на
гаранция но договора за поръчителство, е в размер над
70%. Изложени са доводи за нищожност на сделката и
поради неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност па договора. По наведените твърдения е
направено искане процесния договор за кредит да бъде
прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност в
случай, че претенцията бъде отхвърлена клаузата от
съглашението, предвиждаща задължение за заплащане на
такса за допълнителна услуга - гарант да бъде прогласена
2
за нищожна.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът А. М. М., редовно
призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с
вх. № 63914/24.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно установено по делото е, че на 10.11.2017г.
ищцата е сключила с /ФИРМА/Договор за потребителски
кредит № 561127, като й е бил предоставен кредит в размер
на 450,00 лева, който е трябвало да върне до 05.11.2017г. на
шест месечни вноски, ведно с лихва в размер на 53,96 лева,
при ГПР от 49,66%. Няма спор и относно това, че съгласно
изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да
предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
поръчителство от ****************. в полза на ответното
дружество, като за това А. М. трябвало да заплати такса от
3
225, 00 лева. Не се спори по делото наличието на сключен
договор за поръчителство с ищцата, по силата на който
****************., като гарантът да се е задължило да
отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за кредит.
Всъщност по делото не е спорно дали е нищожен така
сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № 561127 от 10.11.2017г. Това е така, тъй като по
делото ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК с обективирани в отговора
възражения срещу исковете.
Само за яснота съдът по същество ще посочи следното:
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент
4
на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в
приложение № 1 начин. Неспазването на всяко едно от
посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на
ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима
от потребителя" и това е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
договора като обща сума, която следва да бъде върната е
посочена сумата от 503, 96 лева, която включва отпуснатия
кредит от 450 лева, и 53, 96 лева лихва. Посочено е, че ГПР
е 49. 05%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са
посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора,
така и в представената Преддоговорна информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е
5
нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В
общата сума не е включено допълнителното плащане по
договор за гаранция в размер на 225, 00 лева. Според чл. 5
от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено ****************. на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер
от 225, 00 лева, която сума не е включена в ГПР. Това
обстоятелство не се оспорва от ответника. Според съда
възнаграждението за гарант несъмнено следва да бъде
включено в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с
включването на възнаграждението, предвидено в Договора
за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49,
05%, действителния такъв би нараснал /въпреки, че по
делото не бе изслушана ССчЕ/. В този смисъл,
обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора,
за да може потребителя да прецени дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за
6
връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една
от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния
договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде
заместена по право от повелителни норми на закона, или че
договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в
него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той
е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима
нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
7
посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 561127 от
10.11.2017 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради и което по същество съдът не следва да обсъжда
евентуално предявения иск за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 561127, като неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и ал.4
от ЗПК.
По изложеното главният иск като основателен следва
да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,68 лева,
като претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2400,00 лева с ДДС, за
реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на л.35-37 от досието по делото. Ответникът
не е релевирал възражение за прекомерност, поради което
съдът не дължи произнасяне относно размера на исканото
8
за присъждане възнаграждение. Следователно на ищеца
общо следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
2450,68 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор да
предоставяне на потребителски кредит № 561127 от
10.11.2017г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК ************,
като кредитодател и А. М. М., ЕГН **********, като
кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, пред.1 от ЗЗД,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на А. М. М., ЕГН **********, сумата в размер на 2450,68
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9