РЕШЕНИЕ
№ 20328
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110103707 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е oбразувано по предявен осъдителен иск от „ЗД Бул Инс“ АД срещу Г.
В. Г. с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане
на сумата 5 000 лева, представляваща част от регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ..../2021г., образувана за вреди на товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., причинени при ПТП, настъпило
на 14.12.2021 г., в гр. София, на бул. „Иван Евстатиев Гешов“ с посока от бул. „Цар Б. III”
към ул. „Гюешово” и срещу бензиностанция „ОМВ”, причинено виновно от ответника като
водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ .... , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2023 г., до окончателното заплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 14.12.2021 г., в гр. София, е реализирано ПТП между лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ..., управляван от ответника, и товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ....., с водач З. Р. Х., при което
водачът на л.а. „Алфа Ромео“, модел „159“ - Г. В. Г., при управление с несъобразена скорост
с интензивността на движението и състоянието на пътя реализира ПТП с намиращия се пред
него товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., при което автомобилът от
удара се измества и удря МПС 3 с рег. № ...., който също се измества и удря МПС 4 с рег. №
....., което от своя страна удря МПС 5 - с рег. № ...... Поддържа, че в резултат на събитието
товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ....., е претърпял
1
имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по полица № ...., валидна към датата на ПТП.
Заявява, че за увреждащото МПС не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което насочва претенцията си за възстановяване
на вредите към деликвента Г. В. Г., който дължи репариране на платеното от ищеца
обезщетение на основание чл.410, ал. 1, т. 1 КЗ. Също така ищецът твърди, че многократно е
изпращал регресна покана към ответника. С оглед на изложените факти, предявява иск за
сумата от 5 000 лева, предявен като частичен иск от сумата 23 160 лв., представляваща
регресно вземане по чл. 410, ал. 1от КЗ за изплатено от ищеца ЗАЕД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” ЕАД застрахователно обезщетение в общ размер от 23 160 лв., ведно със
законна лихва върху предявената сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.01.2023г., до окончателното изплащане. Представя доказателства и прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131
ГПК, чрез адв. Б. Х. В него твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но го
оспорва по основание и размер. Сочи, че към настоящия момент тече процес пред Софийски
районен съд относно обстоятелството за наличие на застраховка „Гражданска отговорност”
на ответника, по който все още няма произнасяне, но такова предстои. Оспорва да има вина
и противоправно поведение за ПТП, в подкрепа на което оспорване представя решение от
23.06.2022 г. по АНД 4727/2022 г., по описа на СРС, 95-ти състав, с което по твърдение на
ответника е признато, че няма вина за настъпилото ПТП на 14.12.2021 г. Също така твърди,
че до момента не е получил нито една регресна покана. Заявява, че ремонта е следвало да
бъде извършен в оторизиран, а не в доверен сервиз. С оглед на изложените твърдения иска
да се отхвърли иска молба срещу него като неоснователен. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на договор за имуществена застраховка между него и собственика
на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; противоправно поведение на ответника; вина за причиняването на вредите у
водача на увреждащия автомобил, (вината се предполага, ако се докаже противоправното
поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); вид и размер на
вредите, липса на сключена застраховка ГО за виновното МПС. В тежест на ответника, при
установяване на горните обстоятелства от ищеца, е било да докаже плащане на предявеното
пред съд вземане. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на
страните с определение на съда по чл.140 ГПК от 23.03.2023г.
По делото е представена застрахователна полица № .... от 2021г. и Общи условия към
нея, от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане
„Каско“, клауза „Пълно каско“, с период на валидност 22.01.2021г. – 21.01.2022г. за т.а.
2
„Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ..... Настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск /клауза „Пълно каско“ от ОУ, която препраща към рисковете по клауза
„Пожар, природни бедствия и ПТП“, точка 2 от която са вреди от ПТП/.
Приет е протокол за ПТП № 1807904/14.12.2021г. на мл.автоконтрольор ОПП при
СДВР, от който се установява, че произшествието се дължи на виновното поведение на
водача на л.а. „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ....., който се движи от бул. „Цар Б. III“ по
бул. „Ив. Ев. Гещов“ към ул. „Гюешево“ и срещу бензиностанция „ОМВ“ поради
несъобразена скорост с интензивността и състоянието на пътя реализира ПТП с намиращия
се пред него т.а. „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., от който удар се измества и удря
друго МПС, което се измества и удря МПС4, което от удара се измества и удря МПС 5.
Протоколът съдържа схема на установения механизъм на ПТП и е съставен след посещение
на местопроизшествието от дежурен ОПП. В протокола не е отбелязано дали л.а. „Алфа
Ромео“, модел „159“, рег.№ ..... има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Отразено е името на водача – ответник в това производство, а за негов адрес е посочен град
София, ж.к. Ф. ж. № .....
Приета е по делото административнонаказателната преписка срещу ответника, от която
се установява, че му е съставено Наказателно постановление № 21-4332-026451/21.12.2021г.
за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП – за това, че на 14.12.2021г. около 13:00 часа в гр. София,
на бул. Акад. Иван Евстатиев Гешов като водач на л.а. „Алфа Ромео 159“ с рег. № .... с
посока по бул. Иван Гешов от бул. Цар Б. IIIкъм бул. К.Величков и срещу бензиностанция
ОМВ поради несъобразена скорост с интензивността на движение и състоянието на пътя
реализира ПТП в спрелия пред него МПС 2 – „Ситроен Джъмпер“ с рег. №.... , който от
удара отскача и удря МПС 3 – „Тойота Раф 4“, МПС 4 – „Фолксваген Голф“ и МПС 5
„Тойота Авенсис“. Представените в преписката сведения и декларации не следва да се
ценят, защото представляват показания в писмен вид, което не е допустимо доказателство.
Налично по делото е решение №2303/23.06.2022г., постановено по АНД 4727/2022г. по
описа на СРС, влязло в сила на 13.07.2022г., с което е отменено издаденото срещу ответника
Г. В. Г. наказателно постановление № 21-4332-026451/21.12.2021г. За да постанови този
резултат, решаващият състав е приел въз основа на свидетелски показания, че ответникът е
управлявал автомобила със съобразена скорост и че причина за загубата на управление е
спукана предна дясна гума, което няма връзка с движение със скорост, несъобразена с пътя,
тъй като няма такива твърдения.
Страните спорят за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ л.а.
„Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ..... Установява се от приложена справка от
информационната система на ГФ, че за увреждащото МПС към 14.12.2021г. /датата на
инцидента/ не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието. Други доказателства в подкрепа на оспорването обаче не са представени.
Наведеното твърдение, че по въпроса дали е сключена такава застраховка за увреждащото
МПС е налице висящ съдебен спор, не са подкрепени с доказателства.
От представената по делото преписка по щета № ..../2021г. на ищеца се установява, че
3
увреденото МПС е било на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка, като
с доклад е определено обезщетение в размер на 23160.00 лева, от които 22850.00 лева,
изплатени на собственика на автомобила за отремонтирането му на 08.06.2022г. – платежно
нареждане л.44 от делото, 120.00 лева за репатриране, изплатени на 17.01.2022г. л. 48,
120.00 лева за разоборудване, изплатени на 26.04.2022г. л. 52, 70.00 лева за оказана пътна
помощ, изплатени на 14.07.2022г. л. 55.
Сумата е била предмет на регресна претенция към ответника, изпратена на адрес:
гр.София, ж.к. Ф. ж. бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ...., откъдето пратката е била върната от
оператора с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
За изясняване на механизма на произшествието по делото е разпитан свидетеля М. А. Г.
– съпруга на ответника. Свидетелят е очевидец на инцидента, тъй като е била в колата по
време на случилото се като пътник, седящ от дясно на шофьора, и гледайки си в телефона.
Показанията дават информация, че водача на л.а. „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ...., се е
движил по бул. Гешов, когато срещу бензиностанцията, където имало има едно скокче, през
което колата минала, се чул силен звук. Ответникът извикал „какво става“. Изведнъж се
отворила и въздушната възглавница. Колата изхвърчала в съседно платно и се ударила в
един бял бус, който се намирал пред тях в съседното платно, към което автомобилът се
изтеглил. Свидетелят видял, че дясната гума била спукана. Според свидетеля звукът се чул
от гумата, а автомобилът се движили с нормална скорост, около 50-60 км. Свидетелят не
знае дали другото МПС, с което е настъпил удара, се е движило в този момент, нито има
представа за колите около тях и в коя лента са се движили преди удара. Обяснява, че при
движението на автомобила първо е подскочил, после се е чул шума и се е отворила
въздушната възглавница, като не може да прецени в кой момент се отворила въздушната
възглавница, но това се случило след шума и възкликването на съпруга . Показанията на
свидетеля се ползват от съда с доверие при изграждане на фактическите изводи с
изключение на частта, в която свидетелят заявява, че след удара автомобилът се изтеглил в
съседното платно. В тази част показанията противоречат на допълнителното заключение,
вещото лице по което е направило симулация на удара и е дало заключение за възможните
щети при кос и заден удар, като щетите са съпоставени с получените от л.а. „Ситроен
Джъмпер“. В останалата част показанията на свидетеля се ползват с доверие - свидетелят е
бил очевидец на инцидента и възпроизвежда обективно, въпреки наличието на семейна
връзка с ответника, фактите, които е възприел. Казаното от свидетеля в ползващата се част
от показанията не се намира в колизия с останалите доказателства.
Като свидетел е разпитан водача на уведения л.а. „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№
.... – З. Р. Х.. От показанията му се установява, че е участвал в ПТП в гр. София, случило се
докато чакал на светофар на ОМВ, в който момент го ударили отзад. Другият автомобил бил
„Алфа Ромео“. Автомобилът на свидетеля бил смачкан отзад. Пред него имало още два-три
автомобила. Свидетелят не видял откъде идва л.а. „Алфа Ромео“, тъй като гледал светофара.
При удара колата се изместила и ударила колите отпред. Показанията и на този свидетел се
ползват с доверие. Между казаното от него и показанията на другия свидетел се констатира
4
противоречие само досежно факта как е настъпил удара /отзад и косо/, но по отношение на
този факт съдът се ползва от показанията на този свидетел и експертното заключение. В
останалата част, показанията на двамата свидетели нямат противоречия.
По въпроса е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която
дава отговор, че описаните вреди се намират в причинна връзка с инцидента. Описан е
механизма на произшествието, като е даден отговор, че няма данни за техническа причина за
произшествието, а причината е от субективен характер – действията на водача на л.а. „Алфа
Ромео“ с органите на управление. Посочено е, че водачът е имал техническа възможност да
управлява на разстояние, по-голямо от разстоянието на опасната зона за спиране на
автомобила. Вещото лице е установило, че средната пазарна стойност на увреденото МПС
към датата на инцидента възлиза на 29588.00 лева, стойността за възстановяване е 99.53% от
нея, стойността на запазените части е в размер на 8876.40 лева, а стойността на
обезщетението – 20711.60 лева. При разпита вещото лице поддържа заключението и заявява,
че няма какво да промени след изслушване на показанията на свидетеля. Обяснява, че
спуканата гума не влияе на спирачната система, спирачната система не е увредена от
спукването на гумата и водачът е могъл да спре, като това би повлияло на траекторията на
движение на МПС-то – би се отклонил в дясно, както и би повлияло на опасната зона за
спиране, доколкото би имало разлика в спирачния път при здрава и спукана гума. Пояснява,
че от данните не може да определи скоростта на движение. Обяснява, че при движение с 50
км/ч и суха настилка, опасната зона за спиране е 33 метра, а в тази ситуация около 40 метра.
Изслушано и прието е допълнително заключение по САТЕ, в което вещото лице е
обосновало, че не е възможно да се установи точния момент, когато гумата се е спукала,
както и че е възможно да е увредена и при удара в задната част на автомобила, както и
преди настъпване на произшествието. Даден е отговор, че най-вероятно л.а. Алфа Ромео се е
движил в дясна лента, след товарен автомобил ‚Ситроен Джъмпер“.
Експертните заключение се ползват от съда при изграждане на фактическите изводи.
Вещото лице разполага с необходимите знания и професионален опит, дало е отговори в
пълнота на поставените въпроси, които е обосновало, анализирайки всички доказателства по
делото, включително показанията на двамата свидетели.
При установените фактически обстоятелства, се правят следните правни изводи:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1 настъпване на застрахователно събитие, за което ищецът носи риска; 2
липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач;
3 причинени вследствие на деянието вреди, размерът на вредите, както и, че същото е
настъпило виновно и противоправно; 4 в изпълнение на договорното си задължение по
застраховка "Каско" ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение на застрахования
или на извършилия ремонта сервиз.
Анализа на събраните доказателства позволява да се заключи, че ищецът е доказал
пълно и главно обстоятелствата, от които извежда правото си – валидно сключен договор за
5
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на уведеното МПС, наличие на
непозволено увреждане, представляващо покрит застрахователен риск по договора „Каско“,
от ответника като водач на л.а. Алфа Ромео, липса на сключен за този автомобил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, настъпилите вреди в пряка връзка с произшествието
и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата
на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
Както се посочи по-горе, от приложена справка от информационната система на ГФ, а
също и от отразяването в протокола за ПТП, се установява, че за увреждащото МПС към
14.12.2021г. /датата на инцидента/ не е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието. Други доказателства в подкрепа на оспорването
обаче не са представени. Наведеното твърдение, че по въпроса дали е съществува такава
застраховка за увреждащото МПС е налице висящ съдебен спор, не са подкрепени с
доказателства. По изложените мотиви, релевираното възражение не се споделя като
доказано.
Страните са поставили спор относно механизма на произшествието и вината на
ответника като водач на л.а. „Алфа Ромео“. За изясняване на механизма на ПТП-то по
делото са събрани множество доказателства, които, ценени в своята съвкупност, позволяват
да се установи, че на 14.12.2021 г., в гр. София, е реализирано ПТП между лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ...., управляван от ответника, и товарен автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., с водач З. Р. Х., при което водачът на л.а.
„Алфа Ромео“, модел „159“ - Г. В. Г., при управление с несъобразена с интензивността на
движението и състоянието на пътя скорост реализира ПТП с намиращия се пред него
товарен автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., при което автомобилът от удара
се измества и удря МПС 3 с рег. № ...., който също се измества и удря МПС 4 с рег. № ....,
което от своя страна удря МПС 5 - с рег. № ...... Механизмът се установява, както от
констативния протокол, който относно механизъм на настъпване на произшествието не се
ползва с материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно
факти, които съставителят не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода
на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на
доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този смисъл Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г., ВКС/. В подкрепа на описания в протокола маханизъм обаче се събрани гласни
доказателства, които подкрепят начина на реализиране на произшествието. В показанията на
свидетеля Г. изрично се установява, че ответникът, като водач на л.а. „Алфа Ромео“, се е
движил със скорост от около 50-60 км/ч и че по пътя е имало неравност. Преценени от
експерта по допуснатата САТЕ, тези факти позволяват да се установи, че няма данни за
техническа причина за произшествието, а причината е от субективен характер – действията
на водача на л.а. „Алфа Ромео“ с органите на управление. Поведението на водача на л.а.
„Алфа Ромео“ при данните за пътната настилка, водят до извод за нарушение на правилото
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което изисква водачите на пътни превозни средства при избиране
6
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Именно при несъобразяване на посочения
текст се е стигнало до реализиране на удар.
При доказано непозволено поведение от ответника и съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Довода, с който се опровергава вината от ответника, е отмяната на издаденото срещу него
наказателно постановление с влязло в сила на 13.07.2022г. решение №2303/23.06.2022г.,
постановено по АНД 4727/2022г. по описа на СРС. Въведеното възражение обаче не се
споделя. Съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на своя
диспозитив, но не и по отношение на мотивите. Въпреки че с посочения съдебен акт
издаденото срещу ответника наказателно постановление е отменено, то това не означава, че
механизмът на произшествието, респ. непозволеното увреждане, не може да бъде доказан с
други доказателства, както е в случая. Това произтича от различния характер на двата вида
отговорност, доколкото основанията, въз основа на които подлежи на отмяна едно
наказателно постановление могат да са различни от недоказаност на нарушението. В
допълнение, видно от мотивите на съдебния акт е, че за да отмени наказателното
постановление съдебният състав е приел въз основа на свидетелски показания, че
ответникът е управлявал автомобила със съобразена скорост и че причина за загубата на
управление е спукана предна дясна гума, което няма връзка с движение със скорост,
несъобразена с пътя, тъй като няма такива твърдения. Казано по друг начин, приетите от
съда правни изводи почиват на различна фактическа обстановка и доказателства от
установената и от събраните в настоящото производство. Освен това, решаващият състав е
приел, че в самото наказателно постановление няма твърдения за обстановката на пътя, с
която водачът е следвало да се съобрази, което само по себе си представлява формално
нарушение на закона и не се отнася към доказаност на механизма. По-конкретно, по
настоящото дело има данни за състоянието на пътя, за скорост на движение, които
обстоятелства са анализирани от експерт, който в допълнителното заключение е изследвал и
движението на л.а. Алфа Ромео с оглед начина на настъпване на удара /косо и отзад/, и от
което изследване се изключва възможност за отклоняване на този автомобил встрани
следствие на спукана гума и дава основание, в подкрепа на останалите доказателства, да се
заключи, че ударът е настъпил при движение на лекия автомобил зад увреденото МПС и
след преминаване през неравност на пътя с несъобразена скорост. В заключение, доказана
по делото се явява втората предпоставка, реализираща в пълен обем деликтния състав, за
уважаване на иска.
В резултат на произшествието за т.а. „Ситроен Джъмпер“ са настъпили вреди, които не
се оспорват по вид, а по размер. Съобразно приетото заключение средната пазарна стойност
на увреденото МПС към датата на инцидента възлиза на 29588.00 лева, а стойността за
възстановяване, определена по средни пазарни цени към датата на произшествието е в
размер на 29449.97 лева с ДДС, която стойност надвишава със 70% действителната стойност
на вещта, поради което се приема, че е налице тотална щета. В хипотеза като тази,
7
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, и след приспадане на
запазените части. В случая, обезщетението възлиза на 20711.60 лева, след приспадане на
запазените части от 8876.40 лева, и е в обхвата на застрахователната сума. Вземане в по-
малък от този размер е заплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил, видно
от платежно нареждане л. 44 от делото, поради което е налице суброгиране в правата на
увредения водач.
Към тази сума следва да се прибавят и вемането от 120.00 лева за репатриране,
изплатени на 17.01.2022г. л. 48, за разоборудване от 120.00 лева, изплатени на 26.04.2022г.
л. 52, и за оказана пътна помощ от 70.00 лева, изплатени на 14.07.2022г. л. 55, при което
вземането възлиза на 21021.60 лева, т.е. по-малко от общия размер на предявеното като
частично вземане.
Връчването на регресна покана има значение за поставянето на длъжника в забава с
оглед претендирането на мораторна лихва от датата на поканата до предявяването на
исковата молба. В случая ищецът не претендира мораторна лихва, а само законната лихва от
датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради
което връчването на регресната покана, изхождаща от ищеца, няма пряко значение за
решаване на правния спор, а исковата молба има ролята на покана в този случай.
В заключение, представените доказателства, оценени с изложените мотиви от
фактическа страна, направените правни изводи и липсата на доказателства за плащане на
вземането дават основание предявеният частичен иск да се приеме за доказан по основание
и размер, поради което следва да се уважи за пълната сума от 5000.00 лева, ведно с
търсената законна лихва, доколкото исковата молба изпълва изискването за покана.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Сторените от ищеца разноски са своевременно претендирани и възлизат в общ размер
на 1860.00 лева, от които 200.00 лева за държавна такса, 960.00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, което не се явява прекомерно с оглед цената на иска и правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. чл. 2, ал. 7 НМРАВ, 600.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
депозит за свидетел. Разноските следва да се възложат на ответника.
8
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, Г. В. Г., ЕГН
******, с адрес гр. София, ж.к. „Ф. ж.“, блок ..., вх. ..., ет. 1, ап. ..., да заплати на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 5 000 лева, предявена като частичен
иск от сума в общ размер на 23 160 лева, представляваща регресна претенция за заплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .../2021г., образувана за вреди на товарен
автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, рег.№ ...., причинени при ПТП, настъпило
на 14.12.2021 г., в гр. София, на бул. „Иван Евстатиев Гешов“ с посока от бул. „Цар Б. III”
към ул. „Гюешово” и срещу бензиностанция „ОМВ”, причинено виновно от ответника като
водач на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“, рег.№ ..... , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2023 г., до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. В. Г., ЕГН ** да заплати на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп Инс“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 1860.00 лева– разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9