№155
гр.
Велико Търново, 1.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 173/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Началник отдел
„Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против Решение №
27/21.4.2023г. постановено по НАХД 293/22г. по описа на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление № 531242-F531915/ 15.06.2020 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с което на
дружеството„Товарни превози“ АД Русе, с ЕИК ********* са наложени осем броя наказания „Имуществена
санкция“, всяко в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, като нарушението
не е довело до неотразяване на приходи.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон, - касационно основание
по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., т. 1 от НПК , приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН. Като основно възражение касаторът е посочил, че съдът
неправилно е приел, че е налице нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН,
тъй като е налице противоречие между фактическото описание на броя на
нарушенията, както в АУАН, така и в НП и тяхното правно отражение. След като
АНО се е съобразил с нормата на чл. 18
от ЗАНН, която предвижда, че ако с едно деяние са извършени няколко нарушения
се определя наказание за всяко едно от тях. След като във фактическата част са
описани пет нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, то правилно и законосъобразно в НП са
определени пет отделни наказания“Имуществена санкция“ за всяко едно от
нарушенията. На следващо място, съдът неправилно е приел, че е налице
процесуално нарушение при съставяне на АУАН на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като
актът не е подписан от свидетел. След като законът в нормата на чл.40, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на органа да състави АУАН без участието на свидетели, ако
административното обвинение се установява на база официални документи, то АУАН
не страда от формални пороци. Съставените протоколи за проверка имат характера
на официални документи по смисъла на чл. 50 от ДОПК. Освен това нарушението се
явява доказано, тъй като за дружеството съществува задължение за подаване на
верни данни, а не само за осъществяване на дистанционна връзка с НАП. След като
нивомерната не е била повредена, то показанията от НИС се явяват верни и
обективни, същите не съвпадат с подадените данни от ЕКАФП. За данъчния орган не
съществува задължение да установява причината за това несъответствие,
достатъчно за реализиране на административно- наказателната отговорност е
такова да е налице и същото да не се дължи на доказана повреда в НИС. Освен
това за търговеца съществува възможност за контрол върху данните, тъй като му
се изпраща съобщение от сървъра на НАП за подадените данни и същият може да
извърши съпоставяне.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, с което да потвърди НП.Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание, редовно призован не се
представлява, депозира подробно писмено становище.
Ответникът по жалбата – Товарни
превози“ АД Русе, не изпраща представител, депозира подробно писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице
множество съществени процесуални нарушения при издаване на НП, поради което
същото правилно е било отменено като незаконосъобразно. Предлага решението на
ПРС да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото производство е Решение № 27/21.4.2023г. постановено по НАХД 293/22г. по
описа на ПРС, с което е отменено Наказателно постановление № 531242-F531915/ 15.06.2020 г., издадено от началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГД „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с което на
дружеството„Товарни превози“ АД Русе, с ЕИК ********* са наложени осем броя наказания „Имуществена
санкция“, всяко в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, като
нарушението не е довело до неотразяване
на приходи.
За да постанови този правен
резултат, ПРС е приел за установено от
фактическа страна следното На 14.11.2019г. около 11 часа служители на ЦУ на
НАП, ГДФК,ОД В.Търново са извършили проверка в обект на дружеството, представляващ
Бензиностанция в гр. Павликени , ул.“19 ти февруари „ № 53, в присъствието на
Управителя на дружеството, при което са анализирани документите за получавани
горива, реално получените автоматично подадени като данни за количествата към
НАП по нивомер. В резултат на това е установено разминаване между данните по
АДД и по нивомер за следните дати:
11.10.2019г,14.10.2019г,15.10.2019г.16.10.2019г.,18.10.2019г-18.10.2019г,21.10.2019г.,22.10.2019г.,23.10.2019г
или се касае за общо осем нарушения, осъществени на съответните дати. При
проверката е констатирано още, че липсват нарушения по водене на данъчните
книги и отчетности, както и на технически повреди на НИС. На дружеството е
връчена покана да се яви на 22.11.2019г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН, като
такъв е съставен с № F531915 в
присъствието на св. Г., който не е участвал в извършването на Проверката и на
съставянето на Констативен протокол. В този акт описанието на нарушението е
както следва: при извършена оперативна проверка на 14.11.2019г. в обект
бензиностанция и последваща проверка в информационните масиви на НАП се
установи , че от наличната в обекта ЕСФП
с нивомерна система са подавани некоректни данни за количествата гориво
по дистанционна връзка като са посочени съответните АДД и данни на нивомерния
отчет, както и съответните дати при което общата разлика за периода от
11.10.2019г. до 23.11.2019г. от 5 705,93 л. дизел, като по този начин
търговецът не е изпълни задължението си да подава на НАП по установената
дистанционна връзка данни, които да дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите. За нарушена е посочена нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.
на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Актът е предявен и подписан от нарушителя
и в законоустановения срок срещу него са подадени писмени възражения. Същите са
приети от АНО за неоснователни и е издадено процесното пред ПРС , НП. Същото е
обжалвано в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
При така установеното съдът е
формирал извод за основателност на подадената въззивна жалба. Приел е, че при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като
касаторът е бил в хипотезата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, която изисква актът да се
състави в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване
или при установяване на нарушението. След като св. в АУАН доказано не е
участвал в проверката на 14.11.2019г., когато е било констатирано нарушението,
то е налице съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на НП, доколкото в хипотезата на липса на свидетели на извършването
или установяването на нарушението чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изисква актът да се
подпише от двама свидетели. Освен това във фактическата част на АУАН е описано
едно нарушение, а в НП са описани осем
нарушения по дати и констатирани несъответствия и са наложени осем наказания,
поради което е налице нарушение на чл. 42, ал.1 ,т. 3 и т. 4 от ЗАНН. Изложил е
подробни мотиви за липса на нарушение, доколкото дружеството е подавало
съответните данни, което е ставало автоматически, не е могло да контролира показанията на НИС и да преценява
съответствието на данните.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което
настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. От
самия касатор не се сочат конкретни оплаквания за процесуални нарушения, поради
което и след служебно извършена проверка от настоящата инстанция се формира
извод, че съдът надлежно е изпълнил задължението си по чл. 107, ал.2 от НПК.
Настоящата инстанция не
споделя мотивите на ПРС, че АУАН е съставен при съществено процесуално
нарушение, тъй като подписалият го свидетел, не е участвал при установяване на
нарушението, поради което в този случай е приложима не нормата на чл. 40, ал.1
от ЗАНН, а тази по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като актът следва да бъде подписан от
двама свидетели. Наистина съгласно чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя
в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението. В конкретният случай свидетели в АУАН не са
длъжностните лица, присъствали при извършване на проверката и установяване на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. Основателно е обаче оплакването на касатора, че в
конкретния случай се касае за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 40, ал. 4
от ЗАНН, доколкото нарушението е било установено с Констативен протокол от
14.11.2019г., който съгласно чл. 50 от ДОПК представлява официален документ и
се ползва с доказателствената сила по чл. 179 от ГПК
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН актът може да се състави и в
отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено при извършена проверка.
Резултатите от проверката са представени в констативния протокол. В случая
нарушението е установено във връзка с извършената проверка от длъжностни лица,
които са съставили констативен протокол.
Изцяло обаче се споделят мотивите на ПРС и съдът на основание
чл. 63в във вр. с чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях досежно констатираното
от съда несъответствие между фактическата част на АУАН и НП и диспозитива на
последното. Съгласно чл. 118, ал.10 от ЗДДС Данъчно задължено лице - доставчик/получател
по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Това задължение е различно от
задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, да предават по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. В съответствие с чл.
3, ал. 2 от Наредба № Н-18 лицето, което извършва продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита
продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП,
включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен
превод по ал. 1. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е възпроизведена разпоредбата на чл.
18, ал. 6 ЗДДС, като за целите на определянето на наличните количества горива
като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежаща на метрологичен контрол.
С оглед на така изложеното дружеството определено е субект на задължението по
чл. 118 , ал.10 от ЗДДС и не се явява едно от лицата изрично изброени в ал.11,
за които такова задължение не възниква. В АУАН и НП са описани подробно датите
на констатираните несъответствия, извършеното деяние е подробно описано, като
съгласно чл. 18 от ЗАНН за осем от извършените нарушения за всяко едно е
определено отделно наказание- Имуществена санкция в размер на 500 лева.
Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно ПРС е установил, че
в АУАН във фактическата част са описани осем нарушения . несъответствия-
невярност на подадените данни, като за всяка дата е посочено и
несъответствието, но никъде в АУАН не е посочено, че се касае за осем отделни
нарушения,осъществяващи всяко едно от тях състава на чл. 3 ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наистина в НП е
определено наказание за всяко едно от нарушенията, при условията на чл. 18 от ЗАНН. Доколкото
административно- наказателното право не познава института на продължаваното
нарушение, то изрично е приложима горната норма по чл. 18 от ЗАНН, която има
следното съдържание: Когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно
за всяко едно от тях.В случая правилно ПРС е приел, че е налице нарушение на
изискването за форма по смисъла на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, доколкото е
описано само едно нарушение при наложени осем наказания,
което препятства първостепенния съд да
узнае действителната воля на наказващия орган. Това несъответствие не може да
бъде преодоляно по пътя на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, доколкото текстът изисква
деянието да е безспорно установено, какъвто определено не е настоящия казус.
Споделят се мотивите на съда и досежно липсата на
нарушение, доколкото дружеството е подавало съответната информация по
дистанционната връзка. Както изрично се посочва в съдебната практика напр.
Решение No 9323/13.07.2020г. по адм.д.3026/2020г. на ВАС данъчните служители следва да установят
предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на
нарушителя. Установено е, че това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че
е съществувал софтуерен проблем. От събраните по делото доказателства ставало
ясно, че дружеството е издавало коректни дневни и месечни отчети, установено по
време на проверката и представлявало индиция, че служителите на дружеството
стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от законодателството и не
са имали представа за неточното отчитане. Следователно твърдяното нарушение не е доказано по безспорен начин.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН..
|
|
|
|
|
Основателно се явява и искането за присъждане
на разноски на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, направените пред касационната
инстанция разноски в размер на 350 лева, за което са представени съответните
доказателства.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
Р Е Ш
И:
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/21.4.2023г. постановено по НАХД 293/22г. по
описа на ПРС,
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на „Товарни
превози“ АД Русе, с ЕИК *********
разноски в производството в размер на 350- триста и петдесет – лева за
тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:1
2.