Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 10.12.2019г. гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 537/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *******с
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: *******,представлявано от
управителя Н.Ф.Ф. чрез адв.Г. против Наказателно постановление № *******. на
Директора на Дирекция „*******” – *******, с което в качеството му на
работодател за нарушение на чл.152 от КТ му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500.00 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
В с.з., жалбоподателят, редовно
уведомен, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
–адв.Г., чрез която поддържа жалбата срещу НП, като оспорва съдържанието на
декларациите по чл.402 от КТ поради противоречивата информация, съдържаща се в
тях, както и приетата от АНО въз основа на посочените декларации фактическа
обстановка.
В с.з. за ответната по жалбата
страна, редовно призована, представител не се явява. АНО е депозирал писмено
защита, с която излага становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че НП е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на място на 19.08.2019г.
в 17:50ч. в обект ресторант „*******", част от комплекс „*******",
находящ се в *******експлоатиран от „********, св.К. и колегата му А. / и двамата инспектори към ***-*******/
установили, че в обекта полага труд лицето Е. Е. К. (****) на длъжност
сервитьор. Лицето Е. Е. К. попълнило
собственоръчно декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че
работи на трудов договор от един месец на длъжност сервитьор в обекта с работно
време от 16:00 до 00:00 часа с месечно възнаграждение от 560 лева, като е
получила възнаграждението си за месец юли в размер на 1300 лева на 10-то число.
На следващия ден – 20.08.2019г. в
10:30 часа св.К. и колегата му А. отново
посетили обекта, като заварили лицето Е. Е. К. да полага труд като сервитьор. Е. Е. К. отново попълнила собственоръчно декларация по
чл.402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че работи на трудов договор от един
месец на длъжност сервитьор в обекта с работно време от 08:00 до 16:00 часа с
месечно възнаграждение от 560 лева, като е получила възнаграждението си за
месец юли в размер на 1300 лева на 10-то
число. Върху втората декларация лицето К.
допълнително е отбелязало, че на 19.08.2019г. е приключило работа в 23:40
часа, а на 20.08.2019г. е започнала
работа в 08:00 часа.
От представения седмичен график за седмицата от 19.08.2019г. до 25.08.2019г. се установява, че Е. К. (****)
на 19.08.2019Г. е била втора смяна от 16:00ч. до 22:00ч., като на 20.08.2019г.
отново е трябвало да бъде втора смяна/л.22/.
Актосъставителят приел, че
дружеството в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, с това, че на 20.08.2019г. не е осигурил непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа на Е. К., за което на 22.08.2019г. съставил срещу
дружеството АУАН с бланков № *******. Актът
е съставен в присъствието на надлежно упълномощено от дружеството лице и подписан от него с отбелязване, че ще
депозира възражение.
В законоустановения срок дружеството
е депозирало писмени обяснения по
съставения му АУАН, като заявило, че нарушението
е било отстранено още по време на проверката.
Въз основа на така съставения АУАН и
след преценка на събраните доказателства, Директорът на Дирекция „*******” – *******
приел изложената в АУАН фактическа обстановка за безспорно установена и издал
атакуваното Наказателно постановление, с което
за нарушение на чл.152 от КТ наложил на дружеството-жалбоподател в
качеството му на работодател наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева на основание чл.414 ал.1 от КТ .
Препис от наказателното
постановление е връчено на управителя на дружеството на 14.10.2019г., видно от
известието за доставяне, а жалбата е депозирана на 21.10.2019г., видно от
клеймото на пощенския плик.
В хода на съдебното следствие от
защитата на дружеството са представени трудов договор № *****. и Заповед № *******.,
от които се установява, че Е. К. е
започнала работа на 24.07.2019г., като трудовото й правоотношение с дружеството
е прекратено на 21.08.2019г., както и платежен фиш за месец август 2019г., от
която е видно, че месечното възнаграждение на лицето е в размер на 560 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящото производство е от административно
наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да
се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се
счита за невиновен до доказване на противното.
(Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на
административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че
има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени
и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
Настоящата инстанция намира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни лица съобразно представените заповеди и при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете по ЗАНН, поради
което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
В разпоредбата на чл. 152 КТ е
предвидено, че работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В утвърдения от дружеството седмичен
график за явяване на работа за седмицата
от 19.08.2019г. до 25.08.2019г. служителя Е. К. е трябвало да бъде на 19.08.2019г. втора смяна на работа от
16:00ч. до 22:00ч и на 20.08.2019г. втора смяна на работа от
16:00ч. до 22:00ч..
От собственоръчно попълнените от работника
декларации се установява, че същият на
19.08.2019г. е в процесния ресторант втора смяна, като фактически е приключил
работа в 23:40 часа, както и че в отклонение с утвърдения график на 20.08.2019г. лицето е започнало работа
първа смяна в 08:00 часа, с което дружеството
е нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ, като не е осигурило на 19.08.2019г. и 20.08.2019г.
междудневна почивка на служителя не по-малка от 12 часа.
АНО обаче е нарушил разпоредите на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е описал правилно в АУАН и НП извършеното
от дружеството нарушението по чл.152 от КТ по отношение на работника К.. И в АУАН и в НП е налице неправилно описание на
изпълнителното деяние като е посочено, че „на 20.08.2019г. дружеството
не е осигурило междудневна почивка на К., която не може да бъде по-малка от 12
часа“. Съставът на изпълнителното деяние по чл.152 от КТ обаче изисква да бъдат
посочени две дати, между които липсва най-малко 12-часова почивка на работника,
а не една дата, тъй като междудневната
почивка касае времето между два работни дни,. Допуснатото
от АНО нарушение на императивните правила на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което води до отмяна на атакуваното НП.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *******. на Директора на
Дирекция „*******” – *******, с което на *******с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от управителя Н.Ф.Ф., в качеството му на работодател за нарушение
на чл.152 от КТ му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: