РЕШЕНИЕ
№ 13711
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Гражданско дело №
20221110118860 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
Г. С. Г., ЕГН **********, срещу М. Г. Г., ЕГН **********, син на молителя, която се
поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо
него актове на домашно насилие на 18.03.2022 г., около 19:00 ч., в съвместно
обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Ханчето“ № 1
изразяващи се в следното удряне с ръка по вратата на стаята, която обитава молитея, след
което ответникът нахлул вътре и е ритнал с десния си крак молителя в областта на левия
крак на същия, вследствие на което е посинял и се е подул. Поддържа се, че от удара
молителят изпитал силна болка, а неразположението продължило над една седмица.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище
по молбата за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
1
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е син на молителя
/видно от удостоверение за раждане на л. 6 от делото/, предвид което попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на
18.03.2022 г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено физическо, емоционално и психическо насилие. Молбата
е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата
за допустима.
В случая, твърдените актове на домашно насилие са осъществени на „четири очи“. Това
предполага доказването да бъде извършено чрез декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
предопределена стойност. По делото не са събрани други доказателства, единствено е
представена като писмено доказателство декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани
подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване,
като е посочено и авторството им. Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което
същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата, отстраняването му от
съвместно обитаваното с пострадалата жилище и забраняване на ответника да се доближава
до молителката и обитаваното от нея жилище на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените
мерки /освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е
постоянно негово законово задължение/ следва да се наложат за срок от 12 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от чл. 19
ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършените деяния,
така и своето бъдещо поведение.
2
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същата не претендира такива, не следва и да й бъдат присъждани. При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. Г. Г., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. С. Г., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с Г. С. Г., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес:
находящо се в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Ханчето“ № 1 за срок от 12 месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН
**********, да не доближава Г. С. Г., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН
**********, да не доближава жилището, което обитава Г. С. Г., ЕГН **********,
находящо се в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Ханчето“ № 1 за срок от 12 месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. Г. Г., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
3
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4