РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр.
Пловдив, 27.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав,
в открито заседание на единадесети април, през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3322 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, във връзка с чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Р.Г.С. с ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № 46 от 22.03.2017 г., издаден от главен инспектор в Сектор „Местни данъци“ на Отдел „Местни
приходи“ при Община **, в частта му, потвърдена с Решение № № 5/24.10.2018 г.
на Началник отдел „Местни приходи“ в Община **.
Жалбоподателят, с жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ш.,
прави искане за отмяна на обжалвания АУЗД като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован. Изложено е становище относно това, че за установените задължения
за заплащане на такса битови отпадъци /ТБО/
услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е била предоставяна от Община
**, като се твърди, че жалбоподателят многократно е уведомявал за това
Общината. Сочи се, че по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване, същата не се предоставя от Община **, предвид
обстоятелството, че имотът на жалбоподателя е извън устройствения
план на град ** и регулационните линии на града, като района по
местонахождението на имота не съставлява територия за обществено ползване. Претендират
се направените по делото разноски за заплатена държавна такса и внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът по жалбата Началник Отдел „Местни
приходи“ при Община **, чрез процесуалния си представител юрисконсулт **,
оспорва жалбата, като моли да се потвърди АУЗД като правилен и законосъобразен
в потвърдената му с Решението на ответника част. Депозирана е писмена защита с
изложено становище, че от събраните по делото доказателства е установено, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган, като законосъобразно е
изчислена дължимата ТБО, че е установено разположение на контейнер, с което се
удостоверявало извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, както и
че е установено предоставянето на останалите две услуги по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на битови
отпадъци в депо. Моли се жалбата да се отхвърли. Искане за присъждане разноски
не е направено.
Окръжна прокуратура Пловдив не е встъпила в
производството по делото.
Жалбата е процесуално допустима, като
депозирана от лице, адресат на АУЗД, след осъществено административно
обжалване, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е
неблагоприятен за жалбоподателя и поради това за него съществува правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата на Р.С. се
явява частично основателна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. се легитимира като
собственик съгласно нотариален акт № 183, том І, рег.№ 2326, д. № 447/1999 г.
на недвижим имот, а именно поземлен имот
в землището на кв. **, местността **, съставляващ имот № 019115 по
картата на землището на кв. **, местност ** гр. **, с площ от 0,634 декара,
ведно с построена в него сграда със застроена площ от 213 кв.м. По сега
действащата кадастрална карта на гр. ** имотът е заснет с к.и. 99088.19.115 с
площ 636 кв. метра и начин на трайно ползване стопански двор, като в имота са
заснети три сгради, съответно с площ от 208 кв.м. – промишлена сграда, 20 кв.м.
стопанска сграда и 156 кв.м. – складова сграда. За имота, жалбоподателят С. депозирал декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с вх. №
2135326 от 11.03.1998 г., относно собствеността му върху ¼ идеална част
от производствен обект - 332 кв. метра и ¼ идеална част от поземлен имот
от 1145 кв. м., находящи се в гр. **, кв.**, местност **. След извършена
служебна проверка за установяване на данък върху недвижимите имоти, такса
битови отпадъци и лихви за просрочие, въз основа на подадената декларация от
жалбоподателя и на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, бил издаден от Е.С., на
длъжност Главен инспектор в сектор „Местни данъци и такси“ АУЗД с №
46/22.03.3017 г., съгласно който били установени неплатени задължения за такса
битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. до
31.12.2016 г. за всяка година поотделно, с включване на отделните компоненти на
таксата – за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битови
отпадъци и за чистота на териториите за
обществено ползване. По отношение на 2012 г. и 2013 г. таксата била
преизчислена с АУЗД, без в нея да се включва частта по сметосъбиране и
сметоизвозване, а за останалите години от 2014 г. до 2016 г. при изчисление на
ТБО били включени и трите компонента – услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и
чистота на териториите за обществено ползване. Така била определена ТБО за 2011
г. в размер на общо 149,56 лева, за 2012 г. – 44,68 лева, за 2013 г. - 45, 23
лева, за 2014 г. – 98,65 лева, за 2015 г. – 98,14 лева и за 2016 г. - 99,87
лева, като била изчислена и лихвата върху дължимата сума от общо 536,13 лева
към датата на издаване на АУЗД 22.03.2017 г. Жалбоподателят С. депозирал жалба
против АУЗД № 46/22.03.2017 г. пред Началник Отдел „Местни приходи“ при Община **,
като същата била оставена без разглеждане с писмо на Началник отдел „Местни
приходи“ при Община ** от 06.07.2018 г. Последното било оспорено пред
Административен съд Пловдив по адм.д. № 2374/2018 г.,
по което с определение № 1847 от 21.09.2018 г. в сила от 21.09.2018 г. съдът
отменил писмото и върнал преписката на Началник Отдел „Местни приходи“ в Община
** за произнасяне по същество по жалбата на С. против АУЗД № 46/22.03.2017 г. В
изпълнение на определението на Административен съд Пловдив Н.Б. – Началник
отдел „Местни приходи“ в Община ** произнесла Решение № 5/24.10.2018 г., с
което приела за основателни възраженията на Р.С. за изтекъл давностен
срок по отношение на установените задължения за 2011 г. и отменила в тази му
част оспорения АУЗД № 46/22.03.2017 г., като потвърдила същия досежно установените задължения за ТБО за останалия период
от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. Решението било връчено на С. на 26.10.2018
г., който депозирал жалба против АУЗД в потвърдената му част чрез
административния орган до Административен съд Пловдив на 01.11.2018 г., въз
основа на която било образувано и производството по настоящото дело.
По делото, в изпълнение на указанията
на съда относно разпределяне тежестта на доказване, страните са ангажирали писмени
доказателства, като е допусната и назначена и техническа експертиза.
Съдът на първо място, досежно пространните възражения по жалбата относно начина
на връчване на оспорвания АУЗД, намира, че същите не следва да се обсъждат по
настоящото дело, доколкото са били предмет на разрешаване с влязъл в сила
съдебен акт, а именно цитираното Определение № 1847 от 21.09.2018 г.,
постановено по адм.дело № 2374/2018 г. на
Административен съд Пловдив.
Обжалваният
АУЗД № 46/22.03.2017 г. на Главен инспектор в Сектор „Местни данъци и такси“ на
Отдел „Местни приходи“ при Община **, както и Решение № 5/24.10.2018 г., с
което АУЗД частично е потвърден, съдът намира за издадени от компетентни органи,
съгласно предвиденото в разпоредбите на чл.4, ал.3, 4 и ал.5 от ЗМДТ определяне
със Заповед на кмета на служители на общинската администрация, както и
упражняване от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община
правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите,
съгласно приложени по делото заповеди.
По същество, между
страните не е налице спор относно това, че жалбоподателят е собственик на
декларирания от него имот, посочен в АУЗД с партиден номер 6110314446003 в гр.**,
кв.**, местност **. В тази насока и като собственик на имот жалбоподателят се
явява задължено лице за ТБО за услугите, посочени в чл.62 от ЗМДТ на основание
чл.11, ал.1, вр. с чл.64, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно
разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, в редакцията й в сила към датата на издаване на
оспорения акт, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Съгласно чл.66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за
посочените в същата разпоредба дейности /т.1 - т.4/. В конкретния случай, по
отношение на всяка от процесните години от 2012 г. до 2016 г. по делото са
приложени копия от Решения на Общински съвет ** за приемане на план-сметка за
приходите и извършване на необходимите разходи за предвидените дейности и е
определена ТБО за Община ** по години, като въпросните решения, както и
определените в тях промили за облагане, касаещи недвижими имоти, които са
нежилищни и се използват за стопански цели, какъвто безспорно е имотът на
жалбоподателя, съгласно и заключението на СТЕ, са били точно цитирани и съобразени
в оспорения АУЗД и въз основа на тях и определената данъчна оценка по години,
която няма данни да е била оспорена от жалбоподателя, е била определена и
съответната по размер ТБО за всяка от годините. Впрочем, по повод реда на
определяне на ТБО като размер не е налице възражение от страна на
жалбоподателя.
Основният спорен въпрос, който подлежи на
преценка в производството, е свързан с установяване действителното изпълнение
на услуги, включени в ТБО, предвид разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ, която регламентира,
че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината и обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В тази насока и в жалбата
са възведени конкретни възражения, включително и такива, свързани с
местонахождението на имота и в тази връзка се сочи, че предвид района, в който
се намира имота, общината не предоставя услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и поради това не се дължи такса за тази
услуга. Твърди се, че не е била предоставяна и услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, както и че по този повод жалбоподателят е уведомявал Община **.
От събраните по
делото доказателства се установява, на първо място, че в изпълнение на чл.63,
ал.2 от ЗМДТ, който сочи, че границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се
определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31
октомври на предходната година, за всяка от процесните години е била издадена
заповед от Кмета на Община ** с идентично съдържание, а именно, че границите, в
които ще се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване за
съответната година са: І.гр.** с кв.Горни и **, с изключение на имотите,
собствениците на които са подали декларация до Отдел „Местни данъци“, че не
ползват имота за цялата година и не формират отпадъци, ІІ. – в границите на
урбанизираните територии – населените места на територията на Община ** с
изключение на имотите и парцелите, за които собствениците са подали декларация,
че не ползват имота /парцела/ и не формират отпадъци, ІІІ.- честота на
сметосъбиране – по утвърден график с обслужваща фирма за гр. ** и кв.Горни и **
и за селата /определено в пъти месечно за различните села/.
По делото не е спорно между страните, че
жалбоподателят не е подавал декларация относно това, че не ползва имота за нито
една от процесните години, като не са и представени от него доказателства в
тази насока.
Установява се от приетата по делото
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и професионално
изготвена, че имотът, по отношение на който е начислена ТБО понастоящем,
съгласно действащата кадастрална карта на гр. **, одобрена със заповед от
2004г. е с иднетификатор 99088.19.115 и определен
начин на трайно ползване стопански двор, с находящи се в него промишлена,
стопанска и складова сграда, като се намира в землището на с.** м.“Бахчалъка“ и попада извън регулационните граници на гр. **.
Установено е също така от експертизата, че имотът е разположен на подобрен
черен път. От разясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание по
експертизата и приложението към нея, става ясно, че в имота на жалбоподателя
попада обект, означен като „бозаджийница“ в приложена по делото схема за
разположение на контейнери тип „Бобър“ на територията на гр.** и кв.Горни и **
в частта за квартал **.
Установява се също така, че на 21.11.2007 г. между
Община ** и „Комунал“ ООД е бил сключен договор, след
проведена процедура по ЗОП, с предмет сметосъбиране, сметоизвозване, депониране
на битови отпадъци, растителни и строителни отпадъци в гр. **, включително и в
кварталите Горни воден и **, както и почистване на уличната мрежа, алеи и
тротоари на гр. ** и кварталите Горни воден и **. Срокът на договора бил
петгодишен, като съгласно допълнително споразумение № 165 от 21.11.2012 г. срокът
на договора бил удължен до финализиране на новообявена
обществена поръчка и сключване на договор с класирания на първо място участник.
По делото е приложен договор от 01.08.2014 г. между Община ** и „КМД“ ЕООД с
предмет, включващ и услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци,
машинно и ръчно метене, машинно миене на територии за обществено ползване в гр.
**, включително кварталите Горни воден и **, като договорът е за срок от
дванадесет месеца и според чл.9 от същия изпълнителят е задължен да постави на
територията на гр. ** и двата посочени квартала съдове за отпадъци. Според чл.5
от договора се съгласуват между страните ежемесечни и годишен маршрутни графици
за дейностите, предмет на поръчката, а според чл.13 е предвиден ред за отчитане
извършените дейности. Установява се от приложен договор за възлагане на
обществена поръчка за услуга от 18.06.2015 г., сключен между Община ** като
възложител и „КМД“ ЕООД като изпълнител, в сила от 01.08.2015 г. и срок на
действие от шестнадесет месеца, че Община ** е възложила на дружеството
извършване на услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване
на гр.**, вкл. кв.Горни воден и кв. **. Съгласно чл.5 от договора възложителят
и изпълнителят съгласуват годишен и ежемесечни маршрутни графици за дейностите,
предмет на поръчката, а според чл.9 изпълнителят се задължава да достави за
своя сметка и разположи на територията на гр. **, вкл. кв.** и кв.Горни воден,
необходимите по брой и видове годни за употреба съдове за битови отпадъци, а
според чл.13 от договора изпълнението му се установява с ежедневни и обобщени
двустранни протоколи за отчитане на извършената работа. Към доказателствата са
приобщени помесечни графици за сметосъбиране и
сметоизвозване за периода септември 2014 г. до декември 2014 г., август 201 5г.
– декември 2015г. и за цялата 2016 г., във всеки от които в маршрут под № 5 в
графа „наименование на улици“ е вписан квартал **, без уточнени конкретни
улици. Приложена е схема за разположение на контейнери тип „бобър“ на
територията на гр. ** и кв.** и Горни воден, изготвена към договора, която е в
сила от 01.08.2015 г., в която схема за кв.** под № 9 в графа „улица номер“ е
записано „ срещу кооперация към бозаджийница“ и отбелязан 1 бр. контейнер. По
делото са приети и неоспорени от жалбоподателя като писмени доказателства
фактури, актове и месечни двустранни обобщени протоколи, съставени между „КМД“
ЕООД и представител на Община **, с които се установява, че в периода от месец
август 2014 г. до края на 2016 г. са били приемани и разплащани извършени
услуги по договорите с дружеството, съставляващи ръчно метене, извозване със
самосвал, сметосъбиране и сметоизвозване, машинно миене е машинно метене,
работа с фадрома.
От изложеното конкретно по отношение на
включената в ТБО услуга по сметосъбиране
и сметоизвозване, каквато като компонент на ТБО е определена в АУЗД само за
2014 г., 2015 г. и 2016 г., се установява категорично, че въпросната услуга е
била предоставена от страна на Община ** по отношение на имота на жалбоподателя
за посочените три години. В тази връзка, на първо място, следва да се има
предвид, че възраженията му по жалбата относно това, че е депозирал сигнали до
Общината за неизпълнение на услугата са неподкрепени с каквито и да било
доказателства и по административната преписка, по чиято пълнота жалбоподателят
не е възразил, не се съдържат такива доказателства. Напротив, установява се, че
имотът, за който е безспорно, че се намира в кв.**, попада в границите,
определени със заповедта на кмета за всяка от посочените три години, в които ще
се извършват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото от
съдържанието на посочените заповеди става ясно, че са включени целите територии
на кварталите Горни воден и **. Общината е имала действащи договори за
изпълнение на услугите в този период от време, квартал ** е бил включен изрично
в графиците за сметосъбиране и сметоизвозване, а към единият от договорите с
изпълнителя „КМД“ ЕООД е приложена и схема, касаеща разполагане контейнер тип
„бобър“ в близост до т.нар.“бозаджийница“, за който обект се установява от
приетата експертиза, че е именно в границите на процесния имот на жалбоподателя.
Налице са доказателства относно отчитане и приемане за заплащане на извършени
дейности конкретно по сметосъбиране и сметоизвозване, като съставените отчетни
документи са съответни на предвиденото в чл.13, съответно чл.15 от цитираните
договори от 2014 г. и 2015 г. Отделно от посоченото, в насока установеното
предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, по делото е приложено
и неоспорено от жалбоподателя уведомително писмо от „КМД“ ЕООД с изх.№
3005/18.10.2018 г. до кмета на Община ** в отговор на искане за предоставяне на
информация, в което е посочено, че за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г. „КМД“ ЕООД е извършвало услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване именно на обект „бозаджийница“ в местност ** спрямо графика за
района. Поради това и съдът намира за установено предоставянето на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване за декларирания имот в рамките на периода, за
който е начислена ТБО с АУЗД, а именно за 2014 г. до 2016 година. Ето защо и
жалбата в тази й част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не така стоят нещата обаче, по отношение на
другия от компонентите, които определят съдържанието на дължимата ТБО, а именно
предоставянето на услугата по
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, съгласно чл.62 от ЗМДТ. В
конкретния случай, действително, категорично е установено от СТЕ, че имотът на
жалбоподателя се намира в землището на кв.** и попада извън регулационните
граници на **, като е разположен на подобрен черен път, осъществяващ връзка с
асфалтов такъв. С оглед наличието в действащото законодателство едновременно на
две различни по съдържание дефиниции на понятието територия на населеното място
/§5, т.6 от ДР на ЗУТ и чл.18 от ЗАТУРБ/ със и без землището, то установяването
правилния и точен смисъл на понятието „територия на населеното място“ за целите
на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
следва да стане чрез тълкуване на точното съдържание на разпоредбите от ЗМДТ,
какъвто подход е възприет и в съдебната практика /Решение № 3404 от 19.03.2018
г. на ВАС по адм. д. № 10808/2016 г., VII о./. В ЗМДТ
чл.66, ал.1, т.4 в относимата към процесния период
редакция е дадено примерно изброяване на дейностите, които се включват в
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване -
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно и по
своя характер услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване е услуга, която общината може да предоставя в рамките на територии, на
които се осъществява съвместно съжителство и могат да се генерират отпадъци, за
които общината да е поела ангажимент да поддържа определен стандарт на чистота.
Фактът, че около имота на жалбоподателя не е налице благоустрояване на
територията обаче и няма улици, алеи или паркове и пр., не означава автоматично,
че община не престира услугата в рамките на района. Услугата
поддържане на териториите за обществено ползване не изисква почистването да се
извършва непосредствено около имота на задълженото лице, защото основание на
тази услуга и съответно дължимост на заплащането й е
съвместното съжителство, в случая в квартал на гр. **, а не предоставянето на
услугата конкретно около и за имота на лицето. С оглед на това и доводите на жалбоподателя
за недължимост на заплащане за тази услуга, свързани
с конкретното местонахождение на имота му, не се възприемат като основателни и
това е така, доколкото, съгласно закона, принципно таксата за чистотата на
териториите за обществено ползване се заплаща поради принадлежност на имота към
територията на дадена община и относимо за установяване предоставянето й е дали
тя се предоставя в населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо
конкретния имот. В тази насока е Решение № 9191 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12248/2015 г.
За да е налице задължение за заплащане на
такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване обаче, е
необходимо да се установи, че общината предоставя конкретно и тази услуга.
Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи, съгласно чл.71,
т.2 ЗМДТ /в редакцията, относима към процесния
период/. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от
задълженото лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се
декларира неползване. В конкретния случай, както е видно от съдържанието на
приложените по делото заповеди на Кмета на Община ** за целия процесен период от 2012 г. до 2016 г.,
издадени с правно основание по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, в нито една от тях не се
съдържа определяне на друг вид предлагани услуги по чл.62 от ЗМДТ, освен
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и в нито една от заповедите не е
изрично отразено, така, както изисква чл.63, ал.2 от ЗМДТ, че в определените от
кмета граници се предоставя и услугата по поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Липсата на изискуемата
регламентация по отношение предоставянето на този вид услуга в конкретния
случай прави недоказано наличието на правната предпоставка, от която възниква
задължението за ТБО в частта относно услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, в който смисъл се е произнесъл и ВАС в
Решение № 12457/2015 г. по адм.дело № 1087/2015 г. В
тази връзка следва да се има предвид, че що се отнася до обема на тази услуга,
т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите
на услугата, а също и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното
понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
законодателят е предоставил преценката на общинския съвет и съответно на кмета
на общината. Макар в представените по делото договори и отчетни документи,
съставени в изпълнение на договорите между възложител и изпълнител по
възложените обществени поръчки, като и във фактурите, да са отразени
извършвани, респективно заплащани дейности конкретно по ръчно и машинно метене
и миене, то тези доказателства, при липса на надлежна заповед с определяне на
границите и конкретния обем на предоставяне на тази услуга, не могат да бъдат и
конкретно съотнесени към установяване предоставянето
на услугата именно в района, където е имотът на жалбоподателя. В тази насока липсват
други надлежни доказателства, така, както такива са били представени и приети
по делото досежно другата предоставяна услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване /схеми, графици, писмо/, от които да може да се
направи съответен извод, че услугата по поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване е била действително
предоставяна именно в района по местонахождение на имота на жалбоподателя. В
тази насока следва да се има предвид, че в решенията на ОС ** и отчетните
документи, съвсем общо е отразено, че тази услуга се предоставя за територията
на Община **, а представените графици и схеми са относими само към услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване. Включването на квартал ** в приложените по
делото договори не е достатъчно, за да се приеме действително изпълнение на
услугата там. В случая, както се каза, границите и обема на предоставяне на
услугата се определят от кмета със заповед, а такава по отношение на посочената
услуга не е налице за целия процесен период. Поради
това и жалбата в посочената част относно оспорване на АУЗД по определяне на
дължима стойност на компонента „за чистотата на териториите за обществено
ползване“ към ТБО се явява основателна.
Що се касае до третия компонент за
формирането на ТБО, а именно услугата по извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения, следва да се има предвид,
че съгласно чл.71, т.3 от ЗМДТ такса не се събира, когато няма депа или други
съоръжения. В случая, видно от представените по делото доказателства, включващи
Решенията на общински съвет ** от 2011 г. до 2015 г. за приемането на
план-сметка за дейност „Чистота“ и определяне на ТБО за конкретната година,
следваща решението, съответно за периода 2012 г. до 2016 г., както и
приложените Решение на Изпълнителна агенция по околната среда за издаване на
комплексно разрешително за Регионален център за обезвреждане на твърди битови
отпадъци, включващ и община ** и самото комплексно разрешително, Община ** е
разполагала в целия процесен период със съоръжение в
местността „Капсида“, което в Решението на ОС ** от
2011 г., прието в изпълнение на чл.69 от ЗМДТ касателно
2012 г., е записано като градско сметище, а във всички последващи решения но ОС ** и в наличните публични
годишни отчети за дейностите с отпадъци,
публикувани на страницата на Изпълнителна агенция по околна среда - като депо в
„Регионален център за обезвреждане на битови отпадъци за общините **, Садово,
Първомай, Куклен и Лъки“. Разликата на услугата по чл.62 ЗМДТ - извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци - с другите две
коментирани услуги е, че за тях следва да се докаже, че са използвани, докато
за посочената е необходимо само установяване съществуването на депо, а не и използването
му от съответния субект. Сиреч, не е необходимо да са налице и други
доказателства за предоставяне на услугата, освен наличието на депо. В този см.
е и последователната съдебна практика, обективирана
напр. в Решение № 2347/2010 г., Решение № 10982/2012 г., Решение №4224/2013 г., Решение № 50/2014 г., Решение № 9015/2015 г., Решение № 5943/2016 г., всичките
на ВАС. Затова и доколкото по делото не е установено наличието на отрицателната
предпоставка по чл.71, т. 3 ЗМДТ, за да не се дължи заплащане на такса за
посочената услуга, съдът намира, че в тази й част жалбата се явява
неоснователна и съответно АУЗД е бил законосъобразно издаден, като е определено
и дължимо заплащане и на този трети компонент от ТБО за периода 2012 г. – 2016
г.
Не се оспорва от страна на жалбоподателя
размера и начина на определяне на ТБО и лихвите за просрочие в обжалвания АУЗД,
дължими на основание чл.9б, вр. с чл.4, ал.2 от ЗМДТ,
нито определената данъчна оценка на имота му по години, като при съпоставка е
видно, че определеният промил за изчисляване на ТБО и разпределянето му по
услуги е съобразен със съдържанието на съответното решение на Общински съвет **
за конкретната година.
Предвид изложеното и съдът намери, че следва
да отмени оспореният АУЗД в частта му относно установените с него задължения за
ТБО по отношение определения за заплащане размер за услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване за целия период от 01.01.2012
година до 31.12.2016 година, а в останалата част да отхвърли жалбата, предвид
установената по делото дължимост на компонентите от
ТБО, съставляващи стойността на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
установена с АУЗД за периода от 2014 г. до 2016 г. и
стойността на услугата по извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения, установена с АУЗД за периода от 2012 г. до 2016 г.
С оглед този изход на спора и предвид
заявеното само от страна на жалбоподателя искане за присъждане на направените
разноски по делото за заплащане на държавна такса и за внесен депозит за вещо
лице, които възлизат общо на 260 лева, ще следва Община ** да бъде осъдена, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да заплати на жалбоподателя разноски,
определени съразмерно уважената част от жалбата му, които така изчислени
възлизат на сумата от 122, 80 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 46
от 22.03.2017 г., издаден от главен инспектор
в Сектор „Местни данъци“ на Отдел „Местни приходи“ при Община **,
потвърден частично с Решение № 5/24.10.2018 г. на Началник отдел „Местни
приходи“ в Община **, в частта му, с
която на Р.Г.С. с ЕГН ********** *** са определени задължения за заплащане на услугата по поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, като част от ТБО, за периода от 01.01.2012 година до 31.12. 2016
година, ведно с дължимите лихви за забавено плащане.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.Г.С. в останалата й
част.
ОСЪЖДА Община ** да заплати на Р.Г.С. с ЕГН **********,***,
сумата от 122,80 лв. /сто двадесет и два лева, осемдесет стотинки/,
съставляваща направени от жалбоподателя разноски в производството, съразмерно с
уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: