№ 162
гр. гр.Велинград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Лилия Г. Т. Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Т. Владимирова Гражданско дело №
20215210101201 по описа за 2021 година
Производството е по искане по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Предявен е от Р. Г. СТ., ЕГН **********, ХР. В. СТ., ЕГН ********** и В. В.
СТ., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: град Велинград, ул. "*****" № 15,
против Г. ХР. СТ., ЕГН ********** и Н. Г. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес -
гр. Велинград, ул. "*****" № 15, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗЗД, с който се
иска съдът да разпредели реалното ползване на приземен етаж и тавански помещения в
жилищна сграда с идентификатор 10450.503.748.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на
АГКК.
Ищците твърдят, че са собственици по наследство от Вельо Христов С.,
починал на 16.05.2004 г. на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна
сграда представляваща западната половина на къща близнак, която жилищна сграда е с
идентификатор 10450.503.748.1 по кадастралния план и кадастралните регистри на
град Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г: на ИД на АГКК,
застроена площ 77кв.м., състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и таван.
Излагат, че праводателят им се легитимира като собственик на основание нотариален
акт за дарение на недвижим имот и отстъпено право на строеж А-138, т. I, дело
284/14.06.1985г. на PC Велинград. Твърдят, че ответниците Г. ХР. СТ. и съпругата му
Н. Г. СТ. са собственици на втория жилищен етаж от жилищната сграда
представляваща западната половина на къща близнак, съгласно цитирания в
предходния абзац нотариален акт. В пункт 3 от акта е отразено, че в полза на
ответниците е отстъпено безсрочно и безвъзмездно да построят втория етаж. Твърдят,
че през 2007г. ответниците си издават и констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка за същия етаж и пристройката от 24кв.м., към същия етаж.
/Нотариален акт вх.рег.№ 419/08.03.2007г.,акт 108, т.Н, дело 337/2007г. на СВ при PC
1
Велинград/. В жилищната сграда, в която те като ищци и ответниците в настоящето
производство притежават самостоятелни обекти-първи и втори жилищни етажи, има
приземен етаж и тавански помещения, които по своята същност са общи части на
сградата с идентификатор 10450.503.748.1. Твърдят, че взаимоотношенията им с
ответниците не са добри, въпреки че роднинската им връзка е много близка. Няма
разбирателство между тях за ползването на общите части на сградата. Претенциите на
ответниците са по-големи от правата им в собствеността, затова опитите им да се
разберат с тях извънсъдебно за ползването на приземния етаж и таванските помещения
завършват винаги безуспешно. Предвиди изложеното молят предявеният иск да бъде
уважен. Ангажират доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
предявения иск като неоснователен. Признават, че са собственици на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10450.503.748.1.5 по КККР на гр. Велинград, одобрени
със Заповед №РД-18-1214/06.06.2018 г. на изп.директор на АГКК, последно изменена
със Заповед №18-1 1031/12.11.2020 г. на Началника на СГКК-Пазарджик, който обект
се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор 10450.503.748.1, разположена в
поземлен имот е идентификатор 10450.503.748, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент с брой нива на обекта 3, с площи от: 11 кв.м; 11 кв.м. и 82
кв.м.. Твърди се, че този самостоятелен обект включва в себе си сочения в исковата
молба - втори жилищен етаж и пристройка към същия етаж, изградени по силата на
отстъпеното през 1985 г., на Г. ХР. СТ., право да надстрои втори жилищен етаж от
къща, обективирано в нотариален акт за дарение и отстъпено право на строеж №А-136,
том I, дело № 284/1985 г. по описа на РС – Велинград, представляваща западната
половина от къща близнак построена върху парцел IV, отреден за имот с пл.номер 5653
от кв.№ 13 по плана на гр.Велинград, които от изграждането си са конструктивно и
функционално свързани, в един самостоятелен обект и от изграждането си през 1986 г.,
се владеят като такъв единствено и само от тях вече повече от 34 години, поради което
твърдят, че този самостоятелен обект е придобит по давностно владение от тях, още
през 1996 г., за което е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
по обстоятелствена проверка – давностно владение № 159, том I, дело №
157/08.03.2007 г., на Нотариус Георги Халачев, с АКТ на вписване № 108, т.II, дело
337/2007 г., на СВ – Велинград, което обстоятелство е известно на ищците, видно от
представения с исковата молба нотариален акт. Оспорват, че процесната жилищна
сграда с идентификатор 10450.503.748.1 е разделена на два етажа. Твърдят, че тя е на
три етажа, като собственият им САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10450.503.748.1.5 е функционално свързан с третия етаж. Твърдят, че
този трети етаж фактически е реализиран от тях през 1986 г., с изграждането на
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и ПРИСТРОЙКА към същия, реализиран изцяло в
предвиденото подпокривно пространство- ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ, обособени,
като АТЕЛИЕ – придадено към жилището им, представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор10450.503.748.1.5, състоящо се от три стаи, коридор и баня с
тоалетна, което обстоятелство е станало със съгласието и без противопоставяне на
ищците. Твърдят, че същото единствено обслужва само тяхното жилище и като
придадено към същото, следва собствеността му. Поддържат, че до него се стига само
и единствено от входа на самостоятелен обект в сграда е идентификатор
10450.503.748.1.5, чрез вътрешно стълбище. Излагат, че през годините никой освен тях
не е имал достъп. Твърди се, че ателието е търпим строеж и следва собствеността на
главната вещ - чл. 98 ЗС в случая самостоятелния обект. Поддържа се, че към момента,
в който са придобили този самостоятелен обект в сграда с идентификатор
2
10450.503.748.1.5. по силата на чл. 98 от ЗС са придобили и третия етаж, в който е
разположено процесното ателие. По изложените съображения твърдят, че то е
изключителна тяхна собственост и не е обща част нито по естеството си, нито по
предназначението си, поради което следва да се отхвърли искането за реалното му
разпределение. Оспорват обстоятелствата свързани с разпределението на реалното
ползване на приземния етаж, тъй като в същия има две изби, като едната е
принадлежност към самостоятелния техен обект, а другата принадлежност към
самостоятелния обект на ищците с идентификатор 10450.503.748.1.4., и като такива
реално се ползват и владеят от тях и по отношение на това няма спор помежду им.
Ангажират доказателства
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото,
намира следното:
Целта на производството по чл.32, ал.2 от ЗС - на спорна съдебна администрация,
е да се замести решението на мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на
ползването, което да е съобразено в най - пълна степен с действителните права на
страните в съсобствеността и което да дава възможност на съсобствениците за най-
целесъобразното й използване. В производството подлежи на изследване дали е налице
съсобственост, какви са квотите в съсобствеността и кой е най-целесъобразният начин
на ползване на общия имот, съобразно действителните права на съсобствениците.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищците са собственици на първи
жилищен етаж от жилищна сграда представляваща западната половина на къща
близнак, която жилищна сграда е с идентификатор 10450.503.748.1 по кадастралния
план и кадастралните регистри на град Велинград, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018г: на ИД на АГКК, застроена площ 77кв.м., състояща се от приземен
етаж, два жилищни етажа и таван, а ответниците Г. ХР. СТ. и съпругата му Н. Г. СТ. са
собственици на втория жилищен етаж от посочената жилищна сграда. Изложеното се
установява и от представените по делото писмени доказателства- нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 93, том I, дело № 199/1976 г. от 26.03.1976 г.,
нотариален акт за дарение и отстъпено право на строеж №А-136, том I, дело №
284/1985 г. по описа на РС – Велинград, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка – давностно владение № 159, том I, дело
№ 157/08.03.2007 г., на Нотариус Георги Халачев, с акт на вписване № 108, т.II, дело
337/2007 г., на СВ – Велинград, нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
съставен въз основа на писмени доказателства №67, том II, рег. № 3448, дело №
250/18.08.2021, на нот. М.Рангеловва, с рег. № 650, удостоверение за наследници на
Вельо Христов С. № 014/03.01.2020 г., изд. от Община Велинград, разрешение за
строеж № 155 от 04.12.985 г., изд от Общински народен съвет Велинград.
Съгласно заключението на приетата първоначална съдебно- техническа
експертиза, процесният тавански етаж представлява самостоятелен обект в сграда и
отговаря на строителните правила и норми за това, като е изградено в периода1987 г.
до 30.06.1998 г.. Вещото лице е посочило, че приземният етаж/сутерена е със
самостоятелен вход от дворното място, с под на нивото на терена и се състои от входно
предверие с площ от 5,72кв.м., тоалетна с площ от 2 кв.м., коридор с площ от 9,20
кв.м., помещение ползвано от ищците с площ от 14,20 кв. м. и помещение, ползвано от
ответниците, с площ от 15.20 кв.м.. Вещото лице е изготвило варианти за
разпределение единствено ползването на приземния етаж, като е посочило, че за да се
достигне до таванския следва да се премине през самостоятелния обект на
3
ответниците, а именно чрез ползване на стълбищната му клетка и няма друг достъп до
него.
Съгласно заключението на повторната съдебно- техническа експертиза,
процесният тавански етаж не отговаря на изискванията за обособяване на
самостоятелен обект- ателие, тъй като санитарното помещение там е разположено над
кухнята на жилището на втория етаж, поради което може да се приеме, че той е
придаден към жилище с идентификатор 10450.503.748.1.5. Вещото лице е изчислило,
че устройствените показатели са в границите на нормативно допустимите, като
височината на западната половина на жилищната сграда на кота корниз е по- малка от
10 м.. С експертизата е установено, че процесният „тавански етаж“ е изграден преди
07.04.1987 г., отговаря на условията за търпимост по смисъла на §16 ПР от ЗУТ и
поднормативните актове по приложението му. Към експертизата са изготвени три
варианта на разпределение на ползването, при които вещото лице е посочило начин на
ползване едновременно на сутерена и таванския етаж. В констативно- съобразителната
част вещото лице е посочило, че в пристройката към западната половина на жилищната
сграда е разположена стълбищна клетка, чрез която се осъществява самостоятелен
достъп до надстроения втори жилищен етаж и таванския. Достъпът до първи жилищен
етаж се осъществява, чрез съществуващо стълбище по западната фасада. В одобреният
проект през 1985 г. е бил предвиден надзид в подпокривното пространство с височина
от 1 м., а при огледът е установено, че той е изпълнен с височина около1,5 м.. Вещото
лице е установило, че с корекция в червен и син цвят върху одобрения проект е било
отразено изменение по време на извършване строителството на надстройката, с което
предвиденият четирискатен покрив за цялата жилищна сграда се заменя с двускатен, а
надзида се увеличава на 1,2 м., като по този начин в подпокривното пространство се е
осигурила достатъчна височина за да се обособи тавански етаж. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че таванския етаж макар да не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект- ателие, то отговаря на изискванията за придадено ателие към
самостоятелния обект под него- на втори жилищен етаж, като до него се стига
единствено чрез стълбище, което започва от първия етаж на жилищната сграда и е
предназначено да обслужва втория жилищен и таванския етаж.
От разпита на св. Борис Благов Станудин се установява, че с изграждането на
втория жилищен етаж от процесната сграда е изградено и ателие над него, като
достъпът и до двете е бил единствено през входа и стълбището, представляващи
пристройка към съществуващата преди това сграда и обслужващи надстроения над нея
втори жилищен етаж. Свидетелят Станудин излага, че от изграждането си вторият и
изградения над него трети етаж (ателие) са неразделна част и имат общ вход, като
такъв е бил плана и строителното разрешение, затова те са построени по този начин, а
и волята на учредилите правото на строеж на ответника. Свидетелят поддържа, че
братът на ответника- Вельо никога не е ползвал този таванския етаж и между тях не е
имало спорове, че той се ползва единствено от Георги. Свидетелят знае, че в сградата
има и изби, като от лявата страна е тази, която се ползва от ответниците, а от дясно на
брат му, като между тях не е имало спорове и за това. Свидетелят е категоричен, че
наследодателят на ищците не е имал ключ от жилището на брат му, нито е държал свои
вещи там.
По правило обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора или
административния акт за неговото учредяване. Съгласно практиката на ВКС /решение
№ 316 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г., II г.о., решение № 118/16.11.2016 г. по
гр.д. № 766/2016 г., II г.о., решение № 173 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г., I
4
г.о./, ако сградата е индивидуализирана, но е построена сграда, която не отговаря на
тази индивидуализация, построеното е изцяло извън обема на правото на строеж и се
придобива от собственика на терена. Само ако построената сграда съответства на
индивидуализацията на бъдещата сграда, но са налице отклонения в някои от
посочените параметри се преценява дали построеното в повече е самостоятелен обект и
се придобива от собственика на терена или не е самостоятелен обект и се придобива от
суперфициара. В случая суперфицията е учредена за надстрояване единствено на втори
жилищен етаж над съществуващия първи в процесната сграда, поради което
построеният тавански етаж са явява извън обема на правото на строеж.
От събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ответниците от
построяването на таванския етаж през 1987 г. и до настоящия момент са го владели в
законоустановения давностен срок явно, спокойно и непрекъснато, като безспорно са
манифестирали и намерението си за своенето му, като са заключили входа, водещ към
стълбището, по което се достига до него. Не се събраха данни другия съсобственик на
сградата или собственикът на терена (Яна Иванова С.) да са се противопоставили на
така установеното положение или по какъвто и да е начин да са им оспорвали
упражняваната фактическа власт, откъдето следва изводът, че няма данни за спиране
или прекъсване на давността, текла в полза на ответниците.
При съобразяване събраните гласни и писмени доказателства, и изслушаните
съдебно- технически експертизи съдът счита, че по делото е безспорно установено
ответниците да са придобили правото на собственост върху таванския етаж, поради
което възражението им относно недопустимостта на искането на ищците за
разпределение на ползването на таванския етаж е основателно.
Без значение за изхода на спора е дали ще бъде кредитирано заключението на
вещото лице по първоначалната или повторната експертиза по отношение статута на
таванския етаж като самостоятелен обект, защото при всяко положение по делото се
доказва пълно и главно, че той не е съсобствен между страните. В този смисъл, ако
бъде кредитирано заключението на вещото лице Г., то следва, че ответниците са
придобили правото на собственост върху него на основание чл. 79 ЗС. Ако пък бъде
кредитирано заключението по повторната експертиза на вещото лице Хания, съобразно
което таванския етаж представлява, придадено към жилище с идентификатор
10450.503.748.1.5 ателие, то следва изводът, че ответниците са придобили правото на
собственост върху него на основание чл. 98 ЗС. Отделно от всичко изложено следва да
се посочи, че по принцип е допустимо придобиването по давност и на тавански етаж,
представляващ обща част на сградата, стига това да става от етажен собственик,
притежаващ самостоятелен обект на собственост в същата, каквито между страните
няма спор, че ответниците са.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по първоначално изслушаната
експертиза, съобразно което е изготвен вариант за разпределение на ползването на
приземния етаж, който съобразява съществуващото към момента фактическо
положение, правата на страните в съсобствеността, като е видно, че никой от
съсобствениците не се явява ощетен твърде много, отделно от това вариантът не
предвижда никакви преустройства, поради което съдът счита, че той е най-
подходящия. От друга страна предложените от вещото лице Хания варианти по
повторната експертиза не са съобразени с правата на страните в съсобствеността,
доколкото и трите обсъждат разпределение на ползване включващо и таванския етаж,
по отношение на който безспорно по делото се установи, че не е налице съсобственост
между страните по изложените по- горе съображения.
5
Предвид всичко изложено съдът прима, че най- удачен, като отговарящ на всички
цели на производството, е вариантът по приетата първоначална съдебно- техническа
експертиза, който следва да бъде одобрен от съда.
По разноските:
Тъй като настоящото производство представлява спорна съдебна администрация и
с оглед изхода на делото ищците имат право да им бъдат присъдени направените от тях
разноски за експертно заключение и държавна такса, но доколкото такива не се
претендират, съдът не дължи произнасяне.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на
приземен/сутеренен етаж в жилищна сграда многофамилна с идентификатор
10450.503.748.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, построена в поземлен имот с
идентификатор 10450.503.748 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, улица „***** 15-13“, с обща площ от 440 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 5653,
квартал 13, парцел IV, при съседи на поземления имот: 10450.503.744, 10450.503.747,
10450.503.749, 10450.503.1840 и 10450.503.743, съгласно заключението по
първоначалната съдебно- техническа експертиза на вещо лице Б. Здр. Г. и приложената
към него скица на л. 55 от делото, която се приподписа от съда и е неразделна част от
решението, като :
ПОСТАНОВЯВА Р. Г. СТ., ЕГН **********, ХР. В. СТ., ЕГН ********** и В. В.
СТ., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: град Велинград, ул. "*****" № 15, да
ползват 14,20 кв.м. от приземен/сутеренен етаж в жилищна сграда многофамилна с
идентификатор 10450.503.748.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, построена в поземлен
имот с идентификатор 10450.503.748 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Велинград, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. Велинград, улица „***** 15-13“, с обща площ от 440
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план 5653, квартал 13, парцел IV, при съседи на поземления имот: 10450.503.744,
10450.503.747, 10450.503.749, 10450.503.1840 и 10450.503.743, съгласно заключението
по първоначалната съдебно- техническа експертиза на вещо лице Б. Здр. Г., оцветен в
синьо в приложената към него скица на л. 55 от делото, както и обособената за общо
ползване зона с площ 16,92 кв.метра, оцветена в жълто в приложената скица към
заключението по първоначалната СТЕ.
ПОСТАНОВЯВА Г. ХР. СТ., ЕГН ********** и Н. Г. СТ., ЕГН **********, и
двамата с адрес - гр. Велинград, ул. "*****" № 15, да ползват 15,20 кв.метра от
приземен/сутеренен етаж в жилищна сграда многофамилна с идентификатор
10450.503.748.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
6
заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, построена в поземлен имот с
идентификатор 10450.503.748 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, улица „***** 15-13“, с обща площ от 440 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 5653,
квартал 13, парцел IV, при съседи на поземления имот: 10450.503.744, 10450.503.747,
10450.503.749, 10450.503.1840 и 10450.503.743, съгласно заключението по
първоначалната съдебно- техническа експертиза на вещо лице Б. Здр. Г., оцветен в
червено в приложената към него скица на л. 55 от делото, както и обособената за общо
ползване зона с площ 16,92 кв.метра, оцветена в жълто в приложената скица към
заключението по първоначалната СТЕ.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Г. СТ., ЕГН **********, ХР. В. СТ., ЕГН **********
и В. В. СТ., ЕГН **********, всички с постоянен адрес: град Велинград, ул. "*****" №
15, против Г. ХР. СТ., ЕГН ********** и Н. Г. СТ., ЕГН **********, и двамата с адрес
- гр. Велинград, ул. "*****" № 15, за разпределение ползването на основание на чл.
332, ал. 2 ЗС на тавански етаж, в жилищна сграда многофамилна с идентификатор
10450.503.748.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, построена в поземлен имот с
идентификатор 10450.503.748 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велинград, одобрени със заповед РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. Велинград, улица „***** 15-13“, с обща площ от 440 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 5653,
квартал 13, парцел IV, при съседи на поземления имот: 10450.503.744, 10450.503.747,
10450.503.749, 10450.503.1840 и 10450.503.743, поради липса на съсобственост между
страните по отношение на него.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7