Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 26 август 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично заседание на 30.07.2020 г. в състав:
Районен съдия: И.И.
при участието
на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 5153 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу А.Б.А. с ЕГН ********** и с адрес ***,
с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца общата сума 519,03 лева,
формирана както следва: сумата 201,30 лева-главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги и абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, допълнително споразумение от 01.03.2017 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; допълнително
споразумение от 06.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; сумата 317,73 лева-главница,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.06.2015 г. за устройство марка TELENOR Smart Plus Black с предпочетен номер ++359*********;
договор за лизинг от 05.02.2016 г. за устройство марка LENOVO A1000
Dual, договор за лизинг от
25.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE c предпочетен номер ++359*********;
за които вземания са издадени следните фактури: № **********/10.04.2017 г., № **********/10.05.2017 г., №
**********/10.06.2017 г., № **********/10.07.2017 г., № **********/10.08.2017
г. и е издадена заповед
за изпълнение № 2255 от 04.09.2019 г. по ч. гр. дело № 3627/2019 г. на
Врачански районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение въз основа на горепосочените
договори за мобилни услуги и договори за лизинг и съответните допълнителни
споразумения. В срока на действие на
договорите били издадени следните фактури: № **********/10.04.2017 г., №
**********/10.05.2017 г., № **********/10.06.2017 г., № **********/10.07.2017
г., № **********/10.08.2017 г., с които били
начислени следните задължения: сумата 201,30 лева-главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги и абонаментни такси; сумата 317,73
лева-главница, представляваща неплатени лизингови вноски.
Поддържа се, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата да заплати главницата, представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги и абонаментни такси, ищецът е
упражнил правото си да прекрати договорите за далекосъобщителна услуга и
договорите за лизинг. Твърди се и че
ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати на ищеца сумата
317,73 лева-главница, представляваща неплатени лизингови вноски, както и че е
настъпила общата изискуемост на лизинговите вноски поради изтичането на срока
на действие на договорите за лизинг. Сочи
се, че съгласно двата договора ищецът има право да получи в срок всички
начислени суми за мобилни услуги и лизингови вноски.
Тъй като ответницата не изплатила процесните задължения, на 02.09.2019 г. ищецът подал срещу ответницата
заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч. гр. дело №
3627/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение № 2255 от 04.09.2019 г., която била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Видно от служебно изготвената от съда справка,
ответницата няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият
иск.
Ответницата А.Б.А., чрез особения си представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК адв. И.П.И., е подала писмен отговор, с който е оспорила
исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: договорите за
мобилни услуги и за лизинг между страните съдържат неравноправни по смисъла на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и нищожни клаузи, между страните не е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, липсват доказателства
ищцовото дружество да е предоставило на ответницата посочените в исковата молба
услуги и същите да са правилно остойностени съгласно съответните тарифи, а по
отношение на договорите за лизинг се сочи, че липсват двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи за лизинговите устройства.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 3627/2019 г. на Врачански районне съд липсва подадено от длъжника Ц.Ф.Ц. писмено
възражение, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес
на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор 05.02.2016 г. за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* между „Теленор България“ ЕАД и
ответницата А.А. по абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99“ със стандартна месечна
абонаментна такса в размер на 39,99 лева. Представено е и подписано от
ответника приложение към договора за мобилни услуги, имащо характер на
ценоразпис, което не установява конкретно съдържание на облигационна връзка
между страните.
Приложено е и допълнително споразумение от 01.03.2017 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по абонаментен план „Нонстоп 29,99“ със стандартна месечна такса 29,99 лева, както и съответното приложение към него с характер на
ценоразпис.
Представено е и допълнително споразумение от 10.06.2015 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, което обаче
попада извън процесния период.
Представено е и допълнително
споразумение от 06.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* по абонаментен план „Стандарт
29,99“ със стандартна
месечна такса 29,99 лева, както и съответното
приложение към него с характер на ценоразпис.
Представен е и договор за лизинг от
10.06.2015 г. за устройство марка TELENOR
Smart Plus Black с
предпочетен номер ++359********* за срок от 23 месеца и с месечна лизингова
вноска 5,59 лева.
Представен е и договор за лизинг от
05.02.2016 г. за устройство марка LENOVO A1000 Dual за срок от 23 месеца и с месечна
вноска 4,09 лева.
Представен е и договор за лизинг от
25.05.2016 г. за устройство
марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime
Grey VE c предпочетен
номер ++359********* за срок
от 23 месеца и с месечна лизингова вноска 4,09 лева.
Представен е и договор за лизинг от
25.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE c предпочетен номер ++359********* за срок от 23 месеца и с
месечна лизингова вноска 19,79 лева.
От горепосочените договори се установява, че страните са
били в облигационни отношения въз основа на сключените между тях договори за далекосъобщителни
услуги, допълнителни споразумения за промяна на абонаментния план по договори
за далекосъобщителни услуги и по договори за лизинг, като ответникът е декларирал,
че е получил копие от общите условия на мобилния оператор, относими към
предоставените услуги и към договора за лизинг и е запознат с разпоредбите им.
Представени са и приложимите общи условия на „Теленор
България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и общи
условия на „Теленор България” ЕАД по договори за лизинг. Съгласно общите
условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен
срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това
задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни
услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка, като уговорката
за неустойка-чл. 76 от общите условия е
отменена с решение № 240 от 10.02.2016 г., постановено по търг. дело № 3678/2014
г. по описа на Софийски апелативен съд по иск на Комисията за защита на
потребителите.
Представени са фактури, както следва: № **********/10.04.2017 г., №
**********/10.05.2017 г., № **********/10.06.2017 г., № **********/10.07.2017
г., № **********/10.08.2017 г. и приложенията
към тях, в които е начислено потребление на далекосъобщителни услуги по
клиентски номер ********* на обща стойност 201,30 лева (в това число
абонаментни такси), както и лизингови вноски в общ размер на 317,73 лева.
От правна страна.
По иска за главница за мобилни
услуги.
За да бъде основателен иска за
реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така
и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на
претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с
определение от 23.06.2020 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между
страните на договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, допълнително споразумение от
01.03.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
допълнително споразумение от 06.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, като ответницата А.А., чрез особения си
представител адв. И.П.И., своевременно е
навела възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.
По делото липсват доказателства
относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на уговорените
услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактури: № **********/10.04.2017 г., №
**********/10.05.2017 г., № **********/10.06.2017 г., № **********/10.07.2017
г., № **********/10.08.2017 г. и приложенията
към тях, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея,
а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в
договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като
частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на
ответника чрез особен представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да
докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи
ищецът в настоящия процес не стори.
Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил
на ответника далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба, както и че
е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договорите за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно общите условия.
По делото не бе установен
обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на
разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури бяха оспорени
от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо съдът намира,
че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса по
договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359*********, допълнително споразумение от 01.03.2017 г.
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и допълнително
споразумение от 06.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, тъй като липсва оспорване на
обстоятелството, че през процесния период съответните СИМ карти са били активни.
Месечната такса по трите
договора за мобилни услуги за петте процесни месеца (периода от 10.03.2017 г.
до 09.08.2017 г.) е 499,85 лв. (5 х 39,99 лв.+5 х 29,99+5 х 29,99).
Тъй като по иска за главница се претендира сумата 201,30 лева , именно в този
размер установителният иск за главница за мобилни услуги следва да бъде уважен.
По иска за главница за лизингови
вноски.
От писмените доказателства се установява, че между ищеца,
като лизингодател, и ответника, като лизингополучател, са сключени договор за лизинг от 10.06.2015 г. за
устройство марка TELENOR Smart Plus
Black с предпочетен номер
++359********* за срок от 23 месеца и с месечна лизингова вноска 5,59 лева, договор
за лизинг от 05.02.2016 г. за устройство марка LENOVO A1000
Dual за срок от 23 месеца
и с месечна вноска 4,09 лева, договор за лизинг от 25.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE c предпочетен номер ++359********* за срок от 23 месеца и с
месечна лизингова вноска 4,09 лева и договор за лизинг от 25.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand
Prime Grey VE c предпочетен
номер ++359********* за срок
от 23 месеца и с месечна лизингова вноска 19,79 лева, т.е. сборният размер на
месечната вноска възлиза на 33,56 лева, общата дължима сума по договорите за
лизинг възлиза на 771,88 лева. В чл. 4 от всеки от договорите е
посочено, че с подписване на договора лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателя му предава устройство във вид годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна
карта.
Относно наличието на основание за начисляване на посочените суми съдът взе предвид уговореното в договора за лизинг
(чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора
за лизинг, дължими и платими.
Следва също да се отбележи и че задълженията по договора за лизинг са с
настъпил падеж, което съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При това положение съдът приема, че между страните са сключени
горепосочените договори за лизинг, по които ответницата не е изпълнила
задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за
предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на основание този
договор се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 317,73 лева и ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищеца тази сума.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК
разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
направените разноски, както следва: по заповедното производство
сумата 235,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение (тъй като е
основателно направеното с молба с вх. № 10559/24.07.2020 г. възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство и съдът
намалява същото на 150,00 лева); по исковото производство сумата 525,00 лева за
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
че А.Б.А. с ЕГН ********** и с адрес *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 общата
сума 519,03 лева, формирана както
следва: сумата 201,30 лева-главница, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги и абонаментни такси, дължима по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, допълнително споразумение от 01.03.2017 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; допълнително
споразумение от 06.04.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********; сумата 317,73 лева-главница,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.06.2015 г. за устройство марка TELENOR Smart Plus Black с предпочетен номер ++359*********;
договор за лизинг от 05.02.2016 г. за устройство марка LENOVO A1000
Dual, договор за лизинг от
25.05.2016 г. за устройство марка SAMSUNG Galaxy Grand Prime Grey VE c предпочетен номер ++359*********;
за които вземания са издадени следните фактури: № **********/10.04.2017 г., № **********/10.05.2017 г., №
**********/10.06.2017 г., № **********/10.07.2017 г., № **********/10.08.2017
г., ведно със законната лихва върху общата
сума от 02.09.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2255 от 04.09.2019 г. по ч. гр. дело №
3627/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК А.Б.А. с ЕГН ********** и с
адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 235,00 лева – разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение по ч. гр. дело № 3627/2019 г. на Врачански районен съд, както и
сумата 525,00 лева – внесена държавна такса, депозит за особен представител и
заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 5153/2019 г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: