О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 20.11.2023 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Мариана Георгиева в.гр.дело № 4228 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на ищеца Н.Й.Б. срещу решение от 10.09.2015г.,
постановено по гр.д. № 12584/2011г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, с
което е отхвърлен предявеният срещу ЖСК „Б.Х.“, З.С.М. и Н.Ф.М. иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот - апартамент
№ 28, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, жк „*****, застроен на
площ от 128, 35 кв.м.
С определение от 11.05.2017г. производството по делото е било спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с окончателен съдебен акт
на спора по гр.д. № 57291/2016г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.
С
молба вх. № 288566/23.10.2023г. ищецът - въззивник
в настоящото производство, е заявил, че се отказва изцяло от
предявения иск и моли производството по делото да
бъде прекратено, а постановеното по него първоинстанционно решение – обезсилено.
Съгласно
чл.
233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното
право във всяко положение на делото, включително пред въззивната инстанция,
като в този случай обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва.
Като
взе предвид, че с така подадената молба
на основание чл. 233 ГПК съдът е десезиран от
разглеждането на повдигнатия за решаване правен спор, с което отпада
компетентността му да разреши същия, съдът счита, че са
налице предпоставките за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване
на производството по делото.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба от Н.Б. срещу определение на
СРС от 30.11.2015г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
Определението във връзка с разноските няма самостоятелен характер, тъй като
е изцяло обусловено от резултата по спора. Ето защо в случая като последица от
обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяване на производството
по делото следва да се обезсили и определението на СРС по чл. 248 от ГПК, като
настоящият съдебен състав следва да разпредели отговорността относно разноските,
сторени в производството пред СРС.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство:
Отговорността за
разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от
нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като
отговорността е обективна дължат се реално направените разноски.
Съгласно чл.
78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, като основанието за прекратяването е без значение. След направения от
ищеца пред въззивната инстанция отказ от иска, в полза на ответниците следва да
се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски. Видно от
данните по делото, искането на ответниците за присъждане на разноски е
направено своевременно, ангажирани са договори за правна защита и съдействие и
доказателства, установяващи реалното заплащане на адвокатските възнаграждения.
Следователно, доказано е извършването на разноски в първоинстанционното
производство съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения в полза на
ответника ЖСК „Б.Х.“ следва да се присъдят разноски в размер на 1 000
лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, а в полза на Н.Ф.М. следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че в
производството пред първоинстанционния съд не се дължат разноски. Доколкото в случая
производството по претенцията по чл. 32, ал. 2 от ЗС е прекратено, то относно
принципа, на базата на който следва да се понесе отговорността за разноските,
не намират приложения разясненията, дадени в постановеното решение № 275 от
30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г. по описа на ВКС, Второ ГО, определение № 6
от 15.01.2028г. по ч.гр.д. № 2132/2017г. на ВКС, първо ГО и др. С последните е
разяснено как следва да бъдат разпределени разноските между страните по иск по
чл. 32, ал. 2 от ЗС при уважаване на иска, каквато хипотеза в случая не е
налице. При прекратяване на производството по делото, независимо от характера
на производството – исково или по спорна съдебна администрация, сторените
разноски следва да се разпределят при съобразяване правилото на чл. 78, ал. 4
от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по
в.гр.д. № 4228/2016г. по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 233 ГПК, решение от 10.09.2015г. и
определение от 30.11.2015г. по чл. 248 от ГПК, постановени по гр.д. №
12584/2011г. по описа на СРС, ГО, 51 състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
233 от ГПК, поради направен отказ от спорното право, производството по
предявения от Н.Й.Б. срещу ЖСК „Б.Х.“, З.С.М. и Н.Ф.М. иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********,*** да заплати на ЖСК „Б.Х.“, рег. по ф.д. №
982/1989г. по описа на СГС, БУЛСТАТ *****, гр. София, ул. „*****на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1 000 /хиляда/ лева – съдебни разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Н.Ф.М., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева –
съдебни разноски в първоинстанционното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 4228/2016г. по
описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/.
2/.