Р Е Ш Е Н И Е
№1832
гр. Перник, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 00537
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.К.С. ***, с която се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче, както и сумата в размер на 500 лева – имуществени вреди, представляващи пропуснато трудово възнаграждение за разликата между уговореното и полученото възнаграждение и платеното обезщетението за временна неработоспособност за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 02.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
В исковата молба се посочва, че на 02.09.2018 г. ищцата се намирала в района на ПТГ „Мария Кюри“, на ул. „Златоград“, гр. Перник, където била нападната от глутница кучета и ухапана от бездомно куче, при което получила контузно – разкъсни рани в областта на бедрото на десния крак. Пояснява се, че в резултат на ухапването ищцата изпитала силни физически болки и страдания, както и психологически и емоционален стрес. Същата изпитвала психически дискомфорт, изразяващ се в нарушение на съня и усещане за страх и безпокойство. Пояснява, че за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г. се намирала в отпуск поради временна неработоспособност, поради което претърпяла имуществени вреди, представляващи пропуснато трудово възнаграждение за разликата между полученото възнаграждение и обезщетението за временна неработоспособност
Община Перник е подала отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят. Счита, че липсвали доказателства установяващи фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че претендираното обезщетение за прекомерно завишено. Въвежда се възражение за съпричиняване, тъй като ищцата в исковата молба не твърди факти и действия по индивидуализиране на животното, което било свързано с квалификацията „безстопанствено куче.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са разпитани свидетелите З.С. и С.С., които дават информация, че на 02.09.2018 г. ищцата се намирала в района на училище „Мария Кюри“ в гр. Перник. Свидетелите дават показания, че са възприели видимо разстроена ищцата, която плачела и споделила с тях, че е ухапана от безстопанствени кучета. Поясняват, че около пострадалата имало 5 – 6 безстопанствени кучета, които били без нашийник и винаги обитавали района около училището. Разясняват, че десният крачол на панталона на ищцата бил скъсан и напоен с кръв, тъй като имало обилно кръвотечение.
От показанията се установява още, че свидетелят С. (съпруг на ищцата) съпроводил ищцата до бърза помощ, където била поставена ваксина, а нараняванията били обработени с хирургични шевове.
Свидетелят С. допълнително дава информация, че след инцидента ищцата започнала да изпитва панически страх, чувайки лай на кучета. Около половин година ищцовата страна имала неспокоен сън, тъй като сънувала кошмари. Дълго време не можела да спи на дясната страна, тъй като изпитвала силни болки в дясното бедро. Наложило се да смени работното място, тъй като старото се намирало в близост до мястото на инцидента. Около 20 дни след инцидента ищцата куцала и имала синини по дясното бедро, както и изпитвала болки.
Съдът дава вяра на свидетелските показания в обсъжданата част, тъй като последователни, непротиворечиви и логични. Показанията на свид. С. са преценени във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същият е съпруг на ищцата. Двамата свидетели не са възприели самото ухапване от куче, но лично са възприели случващото се след този момент, а именно: ищцата плачела, дънките й били скъсани и напоени с кръв, около нея имало безстопанствени кучета, същата споделила, че е ухапана от кучета. Информацията за тези факти дава основание на съда да приеме за безспорно установено, че Г.К.С. била ухапана от безстопанствени кучета.
От приложения лист за преглед на пациент се установява, че на 02.009.2018 г. ищцата е посетила болнично заведение за предоставяне на медицинска помощ. В документа е отразено наличието на контузно – разкъсни рани и кръвонасядания в областта на дясното бедро. Също така е отразено, че по анамнестични данни раните се дължат на ухапване от куче.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – медицинска експертиза, от което става ясно, че ищцата е получила следните наранявания: 2 броя разкъсно – контузни кървящи рани в областта на бедрото с размери около 2 – 3 см. и кръвонасядания около нараняванията с размери около 9 – 10 см. Вещото лице пояснява, че раните били хирургично обработени чрез налагането на хирургически шевове. Поставена била противотетанична ваксина. Вещото лице посочва за наличието на белези с траен характер на мястото на раните. В съдебно заседание експертът пояснява, че няма функционален дефицит на крайника и липсват нараняване на мускули и сухожилия. Пояснява се, че периодът на възстановяване е около един месец при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, но допълва, че ищцата се е намирала в отпуск поради неработоспособност, който е продължил 44 дни. Според вещото лице получените увреждания са типични за следи от ухапване от куче, тъй като били успоредни една над друга и следите отговаряли на зъбите на животното.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е непротиворечиво, последователно, логически обосновано и намиращо опора в медицинската документация (амбулаторен лист и лист за преглед на пациент), приложена по делото, както и на свидетелските показания.
По делото са приложни три броя болнични листове, от които става ясно, че Г.К.С. се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г. От съдържанието на болничните листове, амбулаторния лист, както и заключението на СМЕ може да се направи извод, че временната неработоспособност на ищцата се дължи на ухапването от куче.
Изслушано
е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което разликата между
трудово възнаграждение на ищцата, което би получила и платеното обезщетението
за временна неработоспособност за периода от 02.09.2018 г. до 16.10.2018 г., е
в размер на 150,49 лева. Заключението не е оспорено от страните по делото.
Същото е непротиворечиво и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 4
000 лев а– обезщетение за неимуществени вреди и 500 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди (имуществени и неимуществени); за вината на извършителя е налице презумпция на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В
чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети да
приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да
предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините
организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за
тяхното изпълнение пред генералния директор на Националната
ветеринарномедицинска служба. Съгласно чл. 41, ал. 1
от ЗЗЖ,
безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл. 40,
ал. 2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1
от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като по силата на чл. 41, ал.3
от ЗЗЖ,
кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От посочените
разпоредби се налага извода, че органите на Общината са задължени да полагат
грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40
и чл. 50
от ЗЗЖ,
относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите за защита
на животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането им на
местата, от които са взети. Следователно ответната община има задължение да
предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета към хората.
По делото се установи, че на територията на град Перник ищцата е ухапана от безстопанствено куче. В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Това бездействие на общината е довело до настъпването на имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, за което следва да се ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.
По делото се установи, че ищцата се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г., което е резултат от ухапването от куче. Установи се, че ищцата е пропуснала да получи трудово възнаграждение в размер на 150,49 лева, представляващо разликата между платеното обезщетението за временна неработоспособност и възнаграждението, което би получила за обсъждания период. В този смисъл следва да се обезщетят претърпените имуществени вреди до размера на 150,49 лева, ведно със законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за неимуществени вреди, считано от началната дата на неработоспосбността (03.09.2018 г.) до окончателното изплащане на сумата, като исковата претенция за разликата от тази стойност до предявения размер от 500 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По
делото се установи, че ищцата е претърпяла физически болки и страдания от
ухапването, както и душевни болки и страдания, изразяващи се в нарушение на
съня и усещане за страх от кучета.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът приема за достатъчна сумата от 4000 лева за обезщетение на понесените неимуществени вреди, изразяващи се физически болки, страдания, нарушение на съня и усещане за страх от кучета.
При определяне на размера на обезщетението за физически болки и страдания, съдът взе предвид получените две разкъсно – контузни, съпроводени с хематом и необходимостта от поставяне на хирургически шевове, както и изпитваните болки за срока на лечение около един месец и половина. Взе се предвид още, че раните са засегнали единствено кожата, без да се засягат други органи и без функционален дефицит при движението на крайниците, т. е. не е наличен голям интензитет на болката. При определяне на размера на обезщетението се отчете изпитаните неудобства от нарушения сън за около половин година, както и развития страх от кучета. Съдът отчита още наличието на белези с траен характер по различни части на тялото. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 4000 лева ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, изразяващо липсата на вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т. о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Съдът намира, че вземане на мерки по изолиране на кучето и сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по индивидуализиране на кучето, не са в състояние да предотвратят настъпването на вредите от инцидента, доколкото подобни дейности са след ухапването, а и за ищцата няма нормативно задължение да ги извършва.
Съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 4000 лева за основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва върху сумата по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане
– 02.09.2018 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати направените разноски от ищеца, съответни на уважената част на исковете. Ищцовата страна е направила разноски както следва: 180 лева – държавна такса, 600 лева – адвокатски хонорар, 230лева – депозити за две експертизи, т. е. общо 1010 лева. Ищцата има право на разноски в размер на 931,55 лева, съответни на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право да й се възстановяват разноските, съответни на отхвърлената част на исковете. В този смисъл ищцата следва да заплати на общината сумата от 7,77 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (физически болки и страдания, както и психологически и емоционален стрес), , които са резултат от ухапване на 02.09.2018 г. от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането (02.09.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 150,49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се пропуснато трудово възнаграждение за периода от 03.09.2018 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 150,49 лева до предявения размер от 500 лева – обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 931,55 лева, представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 7,77 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.