РЕШЕНИЕ № 250
гр. Пазарджик, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина Младенова
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 707/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано след влизане в сила на
Определение № 427 от 29.09.2017 г. по гр. д. № 622/2017 г. на Окръжен съд –
Велико Търново, с което делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност, след
направен отвод за местна подсъдност.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от Г.Р.Х., ЕГН **********,***,
чрез адв. Н. ***, срещу „Издателска къща Знаме“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 22, ет. 4, ап. 8,
представлявано от Н.И.Д.: 1/ за
заплащане на сума от общо 450 лв.,
представляваща авторско възнаграждение от повторно използване на съставени от
ищеца кръстословици, от които: 420 лв. – за публикувани 42 кръстословици в броеве на в. „Знаме“: 138, 139, 141-147, 149,
151-157, 159-166, 169-172, 174, 175, 177, 180, 182-187, 189-191, както и 30 лв.
– за публикувани 6 кръстословици в
броеве на същия вестник: 140, 150, 158, 168, 173 и 176, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, предл.
2 от ЗАПСП, 2/ за заплащане на мораторната лихва върху главницата от 450 лева, считано от 11.10.2012 г. (датата, следваща
последната публикация) до 24.07.2017 г. (датата, предхождаща подаването на
настоящата искова молба) в размер на 219.10
лв., на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба – 25.07.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата; 3/ за
приемане за установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца върху
кръстословица, публикувана в бр. 57 от 23.03.2012 г. във в. „Знаме“, като я е публикувал без името му
да бъде обозначено като автор на същата, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба и уточнителната вх. № 1968 от
01.03.2018 г. се твърди, че ответникът „Издателска къща
Знаме“ АД е издател на вестник „Знаме“ –
регионален ежедневник за гр. Пазарджик. В периода от 25.07.2012 г. до 10.10.2012 г. във в. „Знаме“ са публикувани общо 48 публикации на кръстословици, съставени от ищеца. От тях 42 бр. с размер А3
и 6 бр. с размер А4. За тези публикации на автора не е било заплатено авторско
възнаграждение съгласно чл. 19, предл. 2 от ЗАПСП. За процесния период
кръстословиците с размер А3 са били публикувани в следните броеве на в.
„Знаме“: 138, 139, 141-147, 149, 151-157, 159-166, 169-172, 174, 175, 177, 180,
182-187, 189-191, а тези в размер А4 в броеве: 140, 150, 158, 168, 173 и 176.
Ищецът твърди, че с оглед договореното между страните авторско възнаграждение
през 2009 г., ответникът дължи по 10 лева за всяка публикация на кръстословица
с размер А3 и по 5 лева за всяка с размер от А4, т. е. общо 450 лева. Заявява, че при създаване на кръстословиците е поставял под всяка надпис „© ХХХХ Г.Х. " (където ХХХХ е годината
на създаването). Този текст бил заличаван. Това обаче не били първоначалните публикации. Ето
защо счита, че чрез установяване на първоначалните публикации, където надписът
не бил заличаван, ще се установи и авторството на процесните. Освен гореописаните публикации в бр. 57 от 23.03.2012 г. на в. „Знаме“ е публикувана кръстословица, съставена от ищеца, от
която е премахнат надписа „© 2010 Г.Х. “. По този начин е нарушено
авторското му право по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Като доказателство, че
е автор и на тази кръстословица посочва бр. 174 от 16.09.2010 г. на в. „Знаме“, в който е публикувана същата кръстословица, без да
е премахнат посочения надпис, което и съгласно презумпцията на чл. 6 от ЗАПСП доказва авторство му. В молба вх. № 1170/07.02.2018 г. ищецът заявява, че по
отношение предмета на осъдителния иск не
твърди кръстословиците да са използвани неправомерно от ответника и че е нарушено авторско право. Изрично в уточнителната молба вх. № 1968/01.03.2018 г. ищецът обосновава,
че осъдителната претенция се основава на неизпълнение
на договорно задължение и черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 19, предл. 2 от ЗАПСП. Поддържа, че осъдителният иск е
за заплащане на авторско възнаграждение за договорно използване на процесните
кръстословици, формирано на базата на предварително уговорено авторско
възнаграждение, получено за първото
използване на произведенията, но не и за
последващите (процесните) произведения. Предвид това моли съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 450 лева, представляваща незаплатеното му авторско възнаграждение, както и законната лихва от 11.10.2012 г.
(датата, следваща последната публикация) до 24.07.2017 г. (датата, предхождаща
подаването на настоящата искова молба) в размер на 219.10 лева. Претендира и
законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното заплащане
на сумата. Моли на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП съдът да приеме за
установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца върху
кръстословицата, публикувана в бр. 57 от 23.03.2012 г. във в. „Знаме“, като я е публикувал без името му
да бъде обозначено като автор на тази публикация.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от „Издателска
къща Знаме“ АД. В същия са оспорени предявените искове. Излагат се
твърдения, че правоотношенията между страните са възникнали през 2009 г., когато ищецът се обадил по телефона в редакцията на в. „Знаме“ и е разговарял със заместник – главния
му редактор Д.П.. Предложил да
изпраща кръстословици, които да се публикуват във вестника. Страните постигнали устна
уговорка за публикация на кръстословиците,
изпратени от ищеца. Ответникът поддържа, че не били уговаряни условия как, кога
и колко пъти да бъдат публикувани изпращаните от ищеца кръстословици, както и
че същите са авторски. Ищецът изрично заявил, че веднъж като получи хонорар
(възнаграждение) за първоначалната публикация за дадена кръстословица, след
това не го интересувало дали същата ще се публикува и друг път. Ищецът изпращал на вестника по около 50-100 броя кръстословици наведнъж на електронната поща на
вестника. Тези отношения продължили до средата на 2011 г.,
когато връзката с ищеца била прекъсната по неизвестни причини. Екипът на в. „Знаме“ правел
многократни опити да се свърже с него, но безуспешно. До прекъсването на връзката между страните, финансовите
отношения били уреждани с
пощенски записи, като платените хонорари на ищеца съответно са декларирани в ТД на НАП офис Пазарджик и
за тях са заплатени
дължимите данъци от страна на ответника.
Впоследствие в края на 2012 г. – 19.12.2012 г. финансовите отношения между
страните са уредени изцяло. Посочва се водено между страните гр. д. № 181/2013
г. по описа на ОС – Пазарджик, което е приключило с отхвърляне на исковете от
ищеца. Същото било потвърдено с решение по в. гр. д. № 1149/2013 г. на
Пловдивския апелативен съд. Изразява се становище, че макар в настоящата искова
молба да се цитират публикации в други броеве на вестника, то с постановените
предходни решения е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на фактите,
релевирания с настоящата искова молба. Наред с това ответникът счита, че на
основание чл. 36, ал. 5 от ЗАПСП, доколкото между страните е сключен неформален
договор за публикуване в периодично издание при еднократно заплащане и
неуговорен срок, то правото да се използват процесните кръстословици,
предоставени през 2010 г. и 2011 г., е отстъпено за срок от 3 години. Освен
това се навежда изрично възражение за давност, тъй като са изминали повече от 5
години от публикациите. Посочва се, че по предходните съдопроизводства ищецът е
бил осъден да заплати 365.30 лв. в полза на ответника за разноските по
допуснатата ССчЕ и в тази връзка се заявява, че ако ищецът не плати доброволно
сумата, ответникът ще пристъпи към принудително събиране на същата, чрез
образуване на изпълнително дело. По отношение на иска по чл. 95б от ЗАПСП
ответникът твърди, че нарушение ще е налице, ако ответникът упражнява авторски
правомощия без съгласието на носителя им, т. е. без да е оправомощен да
публикува кръстословиците. В случая фактите били точно в обратна посока – сам
ищецът е поискал публикуване на кръстословиците, поради което искът е
неоснователен. Не се установяват и настъпили вреди от евентуалното нарушаване
на правото.
По
допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца. Доколкото един от исковете е
пряко свързан с нарушение на авторски права, съдът намира, че е родовокомпетентният
съд по смисъла на чл. 104, т. 7 от ГПК вр. чл. 96 от ЗАПСП.
Съдът приема, че
доколкото в настоящия процес предмет на делото не е същото материално
субективно право, предвид твърденията за нарушаване на други обекти на авторско
право, а не тези по които е налице влязло в сила съдебно решение, по аргумент
от чл. 298, ал. 1 от ГПК, не се касае до същото искане и на същото основание.
Не е налице сила на пресъдено нещо, като правопогасяващ факт спрямо правото на
иск.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК с доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е бил
сключен неформален договор през 2009 г. за публикуване на авторски произведения
(кръстословици), предоставени от ищеца на ответника, с договорено авторско възнаграждение по 10 лева за публикация на
кръстословица с размер А3 и по 5 лева за размер от А4; че ответникът е
получил от ищеца процесните 48 броя кръстословици и че същите са авторски на
ищеца и са били публикувани в броевете на вестника, така както са посочени в
исковата молба (част от които са приети по делото като писмени доказателства); че финансовите отношения между страните, продължили до средата на 2011 г. относно публикувани
кръстословици са уредени изцяло на 19.12.2012 г. (същите не
касаят процесните кръстословици).
Видно от приетата като
писмено доказателство извадка от бр. 57 от 23.03.2012 г. на в. „Знаме“, се установява, че е публикувана кръстословица, за която е безспорно прието между страните, че е съставена от ищеца и в която не се установява да
се съдържа обозначение, сочещо ищеца като нейн автор. Авторството на същата отделно
се установява и от приетата по делото извадка от бр. 174 от 16.09.2010 г. на в. „Знаме“, в която
същата кръстословица е публикувана с надписа „© 2010 Г.Х. “ – чл. 6 от ЗАПСП.
Ищецът е представил
служебни бележки от трети за спора страни за договорено възнаграждение за
използване на негови авторски кръстословици, както и договори за публикуването
им. Видно от т. 4 на Договора от 20.12.2007 г. с „Пи Ар Ви – рефреш вижън“ ООД,
авторът Г.Х. няма право да предоставя на други издания кръстословиците, които
предоставя на вестник „BG Север“.
Представени са
доказателства за изплатена на 19.12.2012 г. от ответника на ищеца сума в размер
на 726.13 лева, съобразно осъдителния диспозитив на влязлото в сила решение по
гр. д. № 181/2013 г. на ОС – Пазарджик, потвърдено с решение по в. гр. д. №
1149/2013 г. на Апелативен съд – Пловдив.
По делото е
приет Изпълнителен лист № 59 от 06.10.2017 г. по гр. д. № 181/2013 г. на ОС –
Пазарджик, с който ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в
размер на 365.30 лева, като с тази сума се прави възражение за прихващане при
евентуално уважаване на исковете на ищеца (вж. открито съдебно заседание от
08.06.2018 г.).
По делото към
молба на ищеца вх. № 1968/01.03.2018 г. е представена таблица (л. 48), приета
като писмено доказателство с определение на съда от 30.04.2018 г., която цели
да установи кога за първи път всяка процесна кръстословица е била публикувана в
предходен брой на вестника, от ответника. Видно е от таблицата, че първоначалната публикация на процесните
кръстословици е от 2011 г.
От събраните
по делото гласни доказателства се установява следното:
Св. Д. Г. П.,
работеща последните три години като главен редактор при ответника, а преди това
като зам.-главен редактор, дава показания, които съдът преценява при условията
на чл. 172 от ГПК предвид възможната нейна заинтересованост. Свидетелят сочи,
че първият контакт с ищеца бил осъществен 2009 г., когато той се обадил в
издателството и предложил свои кръстословици. Първоначално
му било отказано, с довод, че вестникът работи предимно с местни автори, а той
не е такъв (от Велико Търново е). Ищецът бил настоятелен, предложил добри цени.
Условията били да изпраща кръстословици, които издателството да ползва когато и както намери за добре, без определен срок. Това означавало, че кръстословиците
можело да се ползват няколкократно, а не само веднъж.
Изяснява и самата процедура. Изпратената от ищеца по ел. път кръстословица се
публикува с името на автора, заплаща му се възнаграждение за „първа“
публикация, след което уговорката била, че кръстословиците може да се ползват
още няколко пъти без допълнително заплащане. Не съществувала също така уговорка
да се посочва името на автора при последващите публикации, най-малкото ищецът
не е искал изрично името му да се изписва при всяка повторна публикация,
напротив – искал е името му да фигурира само при първа публикация. Този
„либерален“ режим ищецът предлагал по причина, че изготвените от него
кръстословици предлагал на много издания. Единствено държал да не се
разгласява, че ответното издателство работело с него, тъй като имал сключени
авторски договори, които не му позволявали да предлага съответните кръстословици
на други издателства. Свидетелят твърди, че е предлагано на ищеца да се сключи
писмен авторски договор, в който подробно да бъдат описани условията между
страните, но той отказал. Дори са му обяснили предимството от подписването на
писмения авторски договор, а именно, че за целите на данъчното облагане ще му
бъдат признати 40 % разходи, докато при устен договор признатите разходи са
само 25 %, тъй като попада в общото понятие граждански договор, а не авторски
договор. Независимо от това ищецът държал договорът да е устен. Към края на
2012 г. Г.Х. се обадил в редакцията и поискал да бъде сключен писмен договор,
но условията не били одобрени от издателството. При преговорите тогава ищецът
поискал да му се заплаща независимо дали ще се публикуват кръстословиците, т.
е. при изпращане, а не при публикуване, за двойно по-високи цени, както и при
всяко последващо публикуване. Издателството предложило насрещни условия, ищецът
не се съгласил и отношенията били прекратени.
Св. Р. Г. В.,
работеща повече от 10 години като редактор при ответника, дава показания, които
съдът преценява при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната нейна
заинтересованост. Свидетелят сочи, че в периода 2009-2012 г. е работено с
ищеца. Той е изпращал по ел. поща кръстословици и издателството ги е
публикувало. Свидетелят не е участвал лично при преговорите, но е запозната с
условията. Те били да се публикуват кръстословиците, както издателството намери
за добре. Първата публикация да бъде платена и на нея да се изпише името на
ищеца като автор. Оттам-натакък да се публикуват, както намерят за добре. За
тези уговорки свидетелят заявява, че има непосредствени впечатления, тъй като е
присъствала в стаята на г-жа П., която е договоряла с ищеца. Г-жа П. нямала
отделна стая като началник. Издателството няма конкретни правила кога да се
публикува кръстословица – всичко зависело от преценката на издателството, от формата на кръстословицата и свободното пространство
на страницата на вестника.
Правни
изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 19, предл. 2 от ЗАПСП, по чл.
86 от ЗЗД, както и по чл. 95б, ал. 1,
т. 1 във вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
Както се изложи
вече, между страните не е спорно, че са в облигационни отношения по силата на
сключен устен договор за предоставяне и публикуване на авторски кръстословици
от ответното издателство, при заплащане на възнаграждение от по 10 лева за
публикация на кръстословица с размер А3 и по 5 лева за размер от А4. Не е
спорно и че автор на посочените в исковата молба кръстословици е ищецът, както
и че ответникът ги е публикувал повторно в посочените в исковата молба броеве
на вестник „Знаме“.
Предмет на
настоящия спор е материалното субективно право на ищеца за получаване на
договорено възнаграждение за повторното ползване на
процесните кръстословици за периода 25.07.2012 г. до 10.10.2012 г. – чл. 19, предл. 2 ЗАПСП, а не за принципната
дължимост на авторско възнаграждение за първоначална публикация – чл. 19,
предл. 1 от ЗАПСП, което не се спори, че е получено – така изрично уточнителна молба на ищеца вх. № 1968/01.03.2018 г.
Следователно осъдителните
искове са основани на твърдението за неизпълнение на договорно задължение по
сключен между страните устен договор от 2009 г., с петитум за реално изпълнение
по смисъла на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
За принципното
разграничение на иска, основан на договорно основание и този, основан на
претенция по чл. 95 от ЗАПСП (ДВ, бр. 28 от 2018 г. – преди чл. 94) за заплащане на обезщетение от настъпили в патримониума на
ищеца вреди – Решение №
214/13.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3088/2014 г., I т. о.
Спорът между
страните е относно това, дали уговореното възнаграждение е относимо само за
първоначалната еднократна публикация или важи и за последващите публикации,
респ. дали уговорката между страните за надпис върху кръстословиците, посочващ
ищеца като техен автор, важи само за първата публикация или и за последващите.
Не съществува
спор, че процесните кръстословици представляват закрилян обект на авторско
право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 9 от ЗАПСП, доколкото създаването им е
резултат на творческа интелектуална дейност, която изисква освен умение за
систематизиране, подредба на информация, специализирани филологически познания,
а също и използване на специфични методи и похвати, прилагане на научни
принципи в лексикографията, и творчество при подбора на думите, обяснението на
последните и подредбата им в самата кръстословица.
Авторът има изключителното право да използва
създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица
освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. За използване по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП се смятат действия,
посочени в алинея 2 като: възпроизвеждането на
произведението, разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или
екземпляри от произведението, публичното представяне или изпълнение на
произведението и т. н. Използване
по чл. 18, ал. 2, т. 3–8 от ЗАПСП включително е налице, когато посочените
действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде
възприето от неограничен брой лица.
За да се направи преценка за относимите към настоящия спор конкретни правни норми от Закона за авторското право и сродните му права, на първо място съдът следва да индивидуализира сключения между страните договор по време, предмет, субекти и
характеризиращи престации. Това е така, защото правните последици от различните
видове договори са различни и съдът не може да реши спора без да е изяснено
какви точно последици от какъв договор се претендират (в този см. Решение
№ 494 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 673/2010 г., IV г. о.).
В тази връзка, с оглед на всички
доказателства по делото, съдът приема, че сключеният през 2009 г. (без установена
точна дата) в устна форма договор има за предмет предоставяне за ползване на авторско
произведение – кръстословици, със страни – ищецът, като автор на
кръстословиците, и ответникът, като издател на вестник. Задължението на ответника не е било за публикуване на
кръстословиците и заплащане на възнаграждение срещу отстъпеното право на
възпроизвеждане и разпространение (чл. 43 от ЗАПСП), а за заплащане на
възнаграждение срещу използването, при определени условия (след публикация), на
създаденото и съществуващо към момента на сключване на договора произведение (чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП). Няма твърдения за съществуващо задължение от страна на издателя за
публикуване на произведението в определен срок и при определени условия нито от
ищеца, нито от ответника, поради което процесният договор не може да бъде
определен като издателски договор по смисъла на чл. 43 от ЗАПСП, за който
принципно е предвидена и форма за действителност съгласно чл. 46 от същия закон
– писмена, като устно сключеният договор би довел до извод за нищожност на
договора поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Това
на свой ред би обосновало неоснователност на осъдителните искове на предявеното
основание, поради липса на договорна връзка.
Не са налични и правни аргументи, за
да може процесният договор да се определи и като такъв за публикуване в
периодично издание, доколкото видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАПСП в
този случай следва да се касае до „поръчано“ произведение. В настоящия казус липсват
твърдения от която и да е от страните за възлагане на поръчка за изготвяне на
кръстословиците от издателя на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП, с договора за използване на произведението авторът отстъпва на
ползвател изключителното или неизключителното право да използва създаденото от
него произведение при определени условия и срещу възнаграждение. Съгласно § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП "ползватели на произведения" са физическите и
юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации,
предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез
електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни
радио- или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава,
продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в
Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите
и слушателите пряко или чрез други лица – разпространители.
Няма спор
между страните, че договор е сключен, че същият съществува.
Доколкото същият
е неформален, клаузите по него могат да бъдат установени с всички
доказателствени средства, включително гласни доказателства.
Независимо, че стойността на
процесния договор не е над 5 000 лева, то дори да беше, ограничението по
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно отношение (както е в случая), а за смисъла на
постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните (в този смисъл са Решение №
546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., Решение № 224 от 22.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2016 г., III г. о.).
Съдът
изрично е указал на страните, като общо правило, преди да разпредели конкретно
доказателствената тежест, че всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
За
доказване на твърденията на ищеца, че сключеният договор между страните е
съдържал уговорка за заплащане на възнаграждение за всяка публикация (а не само
за първата), както и за поставяне на надпис върху произведението, сочещо ищеца
като негов автор, при всяка една публикация (а не само за първата), същият не е
ангажирал никакви доказателства. Изложени са само твърдения за тези
обстоятелства, които обаче предвид липсата на доказателства останаха недоказани
в процеса. Представените от ищеца договори за публикуване на авторски
произведения с трети за спора лица, предвид свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, не могат да бъдет взети предвид нито пряко, нито косвено за процесните
правоотношения.
От
друга страна, единствените относими доказателства за установяване на смисъла на
постигнатите уговорки и каква е била действителната обща воля на страните в устния договор, бяха събрани по
инициатива на ответника, чрез ангажирането на свидетелски показания, които
съдът кредитира напълно, доколкото същите са непосредствени, преки и непротиворечащи
си едни на други. Косвен извод в покрепа на същите е и съвпадението на изложеното
от св. П. с установеното от представен от самия ищец Договор от 20.12.2007 г. с
„Пи Ар Ви – рефреш вижън“ ООД (т. 4),
според който авторът Г. Х. няма право да предоставя на други издания
кръстословиците, които предоставя на вестника – в случая „BG Север“. Свидетелят П.
изрично отбеляза изискването на ищеца да не се разгласява, че
ответното издателство работи с него, тъй като имал сключени авторски договори,
които не му позволявали да предлага съответните кръстословици на други
издателства.
Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно
отрицателния факт (така ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС). В случая съдът приема, че
сключеният между страните устен договор не съдържа клауза за заплащане на възнаграждение и за поставяне на надпис върху произведението, сочещо
ищеца като негов автор, при всяка една повторна и следваща публикация, поради недоказаност на твърдението на ищеца относно този
положителен за страната факт, от който същият черпи изгодни за себе си правни
последици.
От
друга страна, с оглед
разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП, авторът притежава неимущественото право „да иска“ името му,
псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по
съответния начин при всяко използване на произведението. За да бъде то осъществено, подобно на останалите права
по чл. 15 от ЗАПСП, е необходимо неговият носител да изяви воля за
упражняването му, като това зависи изцяло от неговото желание и не може да му бъде вменено като задължение. При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, както се изложи
и по-горе, той не ангажира никакви
доказателства, че е упражнил това свое право, заявявайки категорично на
ответника, че желае кръстословиците да бъдат публикувани при повторното
им използване през процесния период задължително
с
надпис обозначаващ го като автор на кръстословиците, поради което съдът приема обстоятелството за недоказано.
Липсват твърдения от която и да е от страните за
уговорен срок за ползване на процесните авторски произведения от страна на
ответника.
Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото
да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на
архитектурата – за пет години – така чл. 36, ал. 5 от ЗАПСП. По делото ищецът представи таблица (л. 48), посочваща
първоначалната публикация на процесните кръстословици, от която се установи, че
същите са публикувани за първи път от ответника
през 2011 г. Това доказателство, като неизгодно за ищеца, притежава доказателствена стойност и
следва да бъде зачетено от съда. Доколкото
процесните кръстословици са
предоставени през 2011 г., то ползването им през релевирания по делото период (25.07.2012 г. до 10.10.2012 г.) попада в тригодишния
срок на договорно отстъпено ползване, считано от датата на представянето им.
Като обобщение,
с оглед на всичко гореизложено и предвид недоказаността, че сключеният между
страните устен договор съдържа твърдяната от ищеца уговорка за заплащане на всяка повторна и следваща публикация, осъдителният иск за заплащане на сумата от 450 лева,
представляваща авторско възнаграждение от повторно използване на съставени
от ищеца кръстословици, се явява неоснователен.
Като акцесорна към него претенция, неоснователен се явява и
искът по чл. 86 от ЗЗД за мораторна
лихва.
Неоснователен поради недоказаност е и искът по чл. 95б, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Представен
е списък по чл. 80 от ГПК за разноски в размер на 400 лева – адв.
възнаграждение (реално заплатено – л. 33 от делото пред ВтОС). Предвид, че исковете са изцяло отхвърлени, разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно
съединени искове от Г.Р.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.
***, срещу „Издателска къща Знаме“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 22, ет. 4, ап. 8, представлявано
от Н.И.Д.: 1/ за заплащане на сума
от общо 450 лв., представляваща авторско възнаграждение от повторно използване на съставени от ищеца кръстословици, от които: 420
лв. – за публикувани 42 кръстословици в
броеве на в. „Знаме“: 138, 139, 141-147, 149, 151-157, 159-166, 169-172, 174,
175, 177, 180, 182-187, 189-191, както и 30 лв. – за публикувани 6
кръстословици в броеве на същия вестник:
140, 150, 158, 168, 173 и 176, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 19, пр. 2 от ЗАПСП; 2/ за заплащане на мораторната лихва върху главницата от 450 лева,
считано от 11.10.2012 г.
до 24.07.2017 г. в размер на 219.10 лв.,
на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба – 25.07.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата; 3/ за
приемане за установено, че ответникът е нарушил авторското право на ищеца върху
кръстословица, публикувана в бр. 57 от 23.03.2012 г. във в. „Знаме“, като я е публикувал без името му
да бъде обозначено като автор на същата, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП.
ОСЪЖДА Г.Р.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „Издателска къща
Знаме“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
бул. „България“ № 22, ет. 4, ап. 8, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: