Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.06.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на осми юни две хиляди и двадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10675
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.196 –чл.211 ГПК /отм/.
В. гр.д. №10675/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на С.о.срещу
решение №I-31 от 07.01.2019 г по гр.д.№10450/05 г на СРС , 31 състав , в частта , с която е отхвърлен
иска на въззивника като заветник на първоначалния ищец А.К.Ч.с правно
основание чл.108 ЗС срещу А. К.Л. ЕГН ********** и Д.Н.К. ЕГН ********** от
гр.София ; да се признае за установено
, че е собственик на основание реституция по чл. 1 ЗВСОНИ, в резултат на
наследяване по закон от Е.М.Ч.(по баща М.Т.) и от И.К.Ч.; и завет по чл. 16,
ал. 2 ЗН по саморъчно завещание на А.К.Ч.от 31.10.2001 г. на дворно място с площ от 550 кв.м.,
представляващо имот пл. № 2406 в кв. 104 по плана на гр.Банкя , при съседи: от
юг – дол, от север – имот с пл. № 2410, от изток – имот с пл. № 2403, от запад
– имот с пл. № 1897, представляващ имот УПИ XXVII-2406 по плана на гр.Банкя , при съседи по актуален регулационен статут:
улица, УПИ VII-2410 и УПИ XLI-2403 от кв. 104 на гр.Банкя и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението
върху посочения имот ; както и в частта за разноските ;
- и по частна жалба /озаглавена
„въззивна жалба“/ на СНЦ „Американски университет в България“ БУЛСТАТ *******гр.Благоевград
срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е прекратено производството
по делото срещу жалбоподателя като правоприемник на А.К.Ч.; както и в частта
за разноските .
Въззивникът СО излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като
ответниците не са придобили имота в 5-годишна придобивна давност за периода
1997 г – 2005 г . От свидетелските показания не се доказва ответниците да са
владели имота. Нотариален акт №160/96 г и нотариален акт №144/97 г противоречат
на чл.59 ЗТСУ /отм./ , че реални части от парцели не могат да се придобиват
чрез правни сделки или по давност . Съгласно чл.61 ал.1 ЗТСУ /отм./ преди делба
на съсобствен парцел трябва да се обособят новите самостоятелни парцели . Имотите са се намирали в парцел VII- „За парк“ и не са били
обособени самостоятелни парцели . Нотариален акт №160/96 г е сключен при липса на
представителна власт и не е породил правни последици . Сделката е в
противоречие и с чл.40 ЗЗД като сключена във вреда на представляваните . Нотариален
акт №144/97 г не е прехвърлил собствеността на имота .
Частният жалбоподател АУБ излага доводи
за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като е
универсален правоприемник на А.Ч.по силата на саморъчно завещание от 31.10.2001
г . Заветникът СО не следва да е страна в процеса . Няма данни ответниците да
са владели имота за периода 1997 г – 2005 г и да са били добросъвестни владелци
. Нотариален акт №144/97 г противоречат на чл.59 ЗТСУ /отм./ , че реални части
от парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност . Имотите
са се намирали в парцел VII- „За парк“ и не са били обособени самостоятелни парцели .
Въззиваемите страна А. К.Л. и Д.Н.К.
са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната и частната жалба .
Имотът е владян непрекъснато и несмущавано за периода 1997 г – 2002 г и е
придобит от въззиваемите страни като добросъвестни владелци с изтичане на
5-годишна придобивна давност .
Третото лице помагач на ответниците Г.К.Ц.
счита жалбите за неоснователни .
Въззивната
и частната жалба са допустими. Обжалваното решение
е връчено на въззивниците
/съответно/ на 21.01.2019 г и на 23.01.2019 г е обжалвано
в срок /съответно/ на 04.02.2019 г /по
пощата/ и на 06.02.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
СРС е приел , че заветът
в полза на С.о.е приет от същата и я легитимира като наследник на първоначалната
ищца досежно процесните имоти в м. „Тенев баир“. Наследственото правоприемство по
завета измества наследственото правоприемство на наследника по закон от
четвърти наследствен ред Л.Б. . По отношение на ищеца Американски университет в
България делото трябва да се прекрати , защото заветът отменя универсалното
правоприемство. Страните по делото не си оспорват
правата на А.К.Ч., че е била собствник по наследството и чл.1 ЗВСОНИ на процесните
имоти . С нот. акт за продажба на недвижим имот №160 от 30.05.1996 г., нот.дело
№ 10839/96 г , на първи нотариус при СНСл при СРС първоначалната ищца и
покойният й брат са представлявани като продавачи от третото лице-помагач Г.Ц. с
пълномощно от 15.08.1995 г. и с пълномощно от 22.09.1995 г. С първото
пълномощно първоначалната ищца учредява представителна власт на третото
лице-помагач да извършва продажба в нот.форма на недвижимите имоти, намиращи се
в гр.Банкя , при определен от последната купувач, като определи и всички
останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др. С второто
пълномощно братът на първоначалната ищца учредява представителна власт на
сестра си от негово име и за негова сметка да се разпорежда със съсобствените
им имоти на територията на страната, като определя всички условия на сделките;
както и потвърждава действителността на пълномощните, дадени от нея на третото
лице-помагач, за преупълномощаване с правата му. По делото е представено и
пълномощно от брата на първоначалната ищца в полза на сестра му от 28.03.1995
г., с което той й учредява представителна власт за действия по възстановяване
на собствеността върху имоти в Република България, стопанисване и управляване
на същите, завеждане на дела, теглене на суми от банкови сметки и всички права
на генерален пълномощник по смисъла на закона.
Според т.1
от Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС ,
за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с
имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да
е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име, без да е нужно да са посочени вид разпореждане,
конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи и
по-конкретно цена, на която да се сключи договора за покупко-продажба. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното,
в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗД.
Според СРС нот. акт за
продажба на недвижим имот № 160 от 30.05.1996 г., нот.дело №10839/96 г, на
първи нотариус при СНСл при СРС) не е сключен при липса на представителна власт
досежно собствената 1/2 ид.ч. от имотите на първоначалната ищца, тъй като от
страна на нея договорите са били сключен от пълномощник, разполагащ с
представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при
условия и спрямо лица, каквито намери за добре, и в този смисъл за
притежаваната от първоначалната ищца 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти
сделките не са недействителни на заявеното основание липса на представителна
власт. За останалата 1/2 ид.ч., собственост на брата на първоначалната ищца,
извършеното от страна на пълномощницата Ц. следва да се приеме, че валидно
овластяване на пълномощника не е било налице, доколкото даденото от И.Ч.пълномощно
от 28.03.1995 г. не се отнася до разпоредителни действия. То не съдържа
воля на упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки или
действия от негово име чрез пълномощника по смисъла на т. 1 от Тълкувателно
решение от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК.
От друга
страна договорът по нот.акт № 160/30.05.1996 г. е нищожен като сключени в
противоречие с добрите нрави. Продажната цена по договора са договорени от
пълномощницата Г.Ц. в размер на 50 лв./кв.м. Изслушаното по делото заключение
на в.л. Т.по СТЕ установява, че средната пазарна цена на дка в периода на
сделката е била 27 щатски долара на кв.м. При курс от 161.97 лв. за долар за
30.05.1996 г. (справка в сайта на БНБ), се установява, че средните пазарни цени
на кв.м. са 4373,19 лв или повече от 80 пъти повече от продажната цена
по нот.акт № 160/30.05.1996 г. Явната несправедливост на продажната цена не е
основание за унищожаване на договора по ЗЗД, за разлика от ЗЗД (отм.), в който
нормативен акт – чл. 308 ЗЗД (отм.) – се е съдържало правило за унищожаване на
продажбите на недвижими имоти, ако продавачът се е излъгал с повече от 50%
спрямо пазарната цена. Явната нееквивалентност на продажбата досежно продажната
цена по ЗЗД не е основание сама по себе си за унищожаване на продажбите, нито
за прогласяването им за нищожни. Това правило обаче не важи, когато едната или
двете страни по сделката са представлявани от пълномощник. В тези случаи е
възможно явната нееквивалентност на продажбата да доведе до нищожност на
договора. В случая пълномощницата Г.Ц. в грубо и скандално нарушение на
задължението си да защити интереса на представляваните от нея лица е договорила
продажна цена на имота в порядъка на 80 пъти под пазарната.
Според СРС са накърнени
добрите нрави , тъй като общественото правосъзнание не може да търпи подобно
злоупотребително или крайно неглижиращо поведение от страна на пълномощника. От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че Г.Ц. е
участвала в множество сделки с имоти в м. „Тенев баир“ в периода 1997-1998 г.,
а и след това. Т.е. тя много добре е била запозната, благодарение на тази си
опитност, с пазарните цени на имотите в гр.Банкя от вида на процесните, поради
което е знаели за крайно аморалния характер на извършваните от нея действия по
уговаряне на продажна цена по договорите десетки пъти под пазарната. Самият
факт, че пълномощницата е избрала за купувач именно своята дъщеря, заедно с
факта, че продажната цена е десетки пъти под пазарната, позволяват извод за
сговаряне на пълномощника и купувача във вреда на продавача упълномощител, което
отново инвалидира сделката, с оглед и нератифицирането й от упълномощителката.
На основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД процесният договор за продажба следва да се
приеме за нищожен (и за частта от имота, за която няма валидно упълномощаване
от Чапрашиков ), поради което купувачката по него не е станала собственица на
имота. Съответно и тя не е могла да направи собственик и ответниците по
последващите разпоредителни сделки – договор за доброволна делба и договор за
продажба. Имотът е останал в патримониума на първоначалната ищца и брат й,
а след смъртта на последните – на основание валидния завет от първоначалната
ищца в полза на С.о.по завещанието от 31.10.2001 г. – С.о.е станала
собственик на процесния имот. Ответниците владеят имота към датата на
исковата молба. Разпитаните по делото свидетели С., А.и Р.дават напълно
достоверни и еднопосочни показания, че в периода след 1997 г. и поне до 2010 г.
(развода на ответниците) именно ответниците са упражнявали спокойно, трайно и
несмущавано владение върху процесния имот, вкл. са го оградили с телена ограда.
Ответниците имат годен придобивен титул – договор за продажба с нот. акт за
продажба № 144 от 19.05.1997 г., нотар.дело №11311/97 г на нотариус при СНС при
СРС, поради което и на основание чл. 79, ал. 2 ЗС те са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху процесния имот
(Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г.) по кратката петгодишна давност
към 19.05.2002 г.
Решетнието на СРС е правилно , при следните
уточнения .
По частната
жалба на АУБ
Правилно СРС
е приел , че легитимиран наследник на първоначалната ищца е СО . Наследяването
по завещание е с приоритет пред наследяването по закон, затова когато
починалата страна е оставила общо завещание / чл. 16, ал. 1 ЗН/ . Когато предмет на делото е право, което
е предмет на завет /чл. 16, ал. 2 ЗН/ починалата страна се замества от заветника.
В този смисъл са по аналогични спорове между същите страни за
легитимиран наследник на А.Ч.са решение №160 от 21.06.2016 г по гр.д. №
967/2016 г, ГК , І ГО на ВКС, решение №190 от 31.03.2009 г по гр.д. № 1904/2008
г, ГК , ІІ ГО на ВКС , определение №102 от 18.06.2019 г по ч.гр.д. № 519/2019
г, ГК , І ГО на ВКС и др. Спорът за саморъчното завещание от 31.10.2001 г
между АУБ и СО е решен с влязло в сила решение на САС /стр.190-193 от
делото пред СРС/.
По
въззивната жалба на СО
Настоящият
съд споделя мотивите на СРС , че ответниците не са станали собственици на имота
по силата на нотар.акт за продажба № 144 от 19.05.1997 г., нотар.дело №11311/97
г на нотариус при СНС при СРС , тъй като праводателят им М.Д.се е легитимирала
с нот.акт № 160/30.05.1996 г, който обаче
е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави . Нищожността на
сделката е настъпила по силата на закона , независимо дали ще се въприеме
посоченото в решение №137 от 15.11.2017 г по гр.д.№4879/16 г на ВКС , I ГО , че е налице потвърждаване на упълномощаването от мнимо
представлявания И.Ч.. Дори да се приеме
доводът на въззивника , че нот.акт № 160/30.05.1996 г не противоречи на добрите
нрави , а е недействителен по чл.40 ЗЗД , то съгласно т.3 от Тълкувателно
решение от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС той също няма да
породи правни последици след процесното позоваване от въззивника като заветник
на представлявания .
От друга
страна ответниците са придобили имота като добросъвестни владелци в 5-годишна
придобивна давност за периода 1997 г – 2002 г. А.Ч.е починала 2006 г и имотът
е бил за този период частна собственост , а не частна общинска собственост
, каквато евентуално би станал през 2006 г .
Неоснователни
са доводите на въззивника , че липсват доказателства за явно и несмущавано
владение върху имота . Показанията на св.С.и св.А.са ясни и убедителни и
установяват по безспорен начин владението на имота след 1997 г , както и че
владението не е прекъсвано . Показанията на св.Р.действително са доста общи ,
но и те доказват , че владението на ответниците не е прекъсвано . Ответниците се позовават на придобивна давност
и добросъвестността им се предполага , като не е оборена от ищеца.
Неоснователно
е позоваването на чл.59 ал.1 ЗТСУ /отм./ . Според решение №116 от 16.10.2017
г по гр.д.№5044/16 г на ВКС , I ГО и решение
№555 от 01.07.2010 г по гр.д. № 1259/2009 г, ГК , ІV ГО на ВКС ограничението, установено в чл.59
ал. 1 ЗТСУ /отм./ , намира приложение само по отношение на части от
дворищнорегулационни парцели. По отношение на имоти, включени с
уличнорегулационен план в парцел за обществено мероприятие, нормата не намира
приложение. Също и според решение №221 от 23.10.2014 г по гр.д. № 843/2014
г, ГК , І ГО на ВК разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ(отм.) в редакцията й
ДВ бр. 29/1973 г. до изменението в ДВ бр. 34/2000 г., забранява придобиването
чрез правни сделки или по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели. Това са парцели, образувани с
дворищнорегулационния план, за индивидуално и кооперативно жилищно строителство
и за вилно строителство във вилните зони и курортните места/ чл. 52 ППЗТСУ-
отм./ чрез урегулиране на пълномерни имоти, чрез упълномеряване на маломерни
имоти чрез придаване на разполагаеми части от съседни имоти или чрез
урегулиране на имоти или части от тях в общ /съсобствен/ парцел. Отреждането на
терени, необходими за мероприятия на държавата, общините и юридическите лица,
както и за обществено жилищно строителство, е предмет на застроителния и
регулационен план за обществени мероприятия - чл. 22 ЗТСУ /отм./. Този план
не попада в приложното поле на забраната по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.). За
разлика от дворищнорегулационния план, планът за обществените мероприятия, няма
пряко отчуждително и вещноправно действие. Собствениците на имоти, необходими
за мероприятия на държавата и общините, запазват собствеността си върху тях в
кадастралните им граници до влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.),
за отчуждаване. При отреждане на терен за мероприятието, включващ няколко
имота, с факта на отреждането последните не губят своята юридическа
самостоятелност и правото на собственост върху тях не се трансформира в
съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 ЗТСУ (отм.).
Такъв е и
процесният случай , в който процесният имот е бил включен в парцел VII - „За парк“ т.е. бил е отреден за
обществено мероприятие . Според СТЕ на вещото лице инж.Теодора Дачева към
момента на нотариалните актове от 1996 г и 1997 г е действал регулационния план
на гр.Банкя от 1977 г , според който процесният имот е попадал в кв.104
парцел VII с отреждане на обществено мероприятие
парк , както и не е имало дворищно-регулационни парцели .Едва след договор за продажба
с нот. акт за продажба № 144 от 19.05.1997 г., нотар.дело
№11311/97 г на нотариус при СНС при СРС със заповед №РД-09-50-582 от 31.10.1997
г на главния архитект на София са предвидени парцели за индивидуално
застрояване , а последващите изменения на ЗРП са от 1998 г и 2001 г . Чл.59
ал.1 ЗТСУ /отм./ не е намирал приложение към момента на нотариалния акт на
ответниците от 1997 г , а няма спор , че имотът им е обособен като отделен
планоснимачен номер по кадастралния план .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се остави в сила в обжалваната част ,
като се уточни , че съобразно скица №15-111990-04.02.2020 г на СГКК-гр.София
процесният имот вече е с идентификатор №02659.2193.3151 по плана на
гр.Банкя.
С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна Л. в
размер на 1000 лева /адв.възнаграждение/.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение решение
№I-31 от 07.01.2019 г по гр.д.№10450/05 г на СРС , 31 състав , в частта , с която е отхвърлен
иска на С.о.като заветник на първоначалния ищец А.К.Ч.с правно основание
чл.108 ЗС срещу А. К.Л. ЕГН ********** и Д.Н.К. ЕГН ********** от гр.София ; да се признае за установено , че е
собственик на основание реституция по чл. 1 ЗВСОНИ, в резултат на наследяване
по закон от Е.М.Ч.(по баща М.Т.) и от И.К.Ч.; и завет по чл. 16, ал. 2 ЗН по
саморъчно завещание на А.К.Ч.от 31.10.2001 г. на дворно място с площ от 550 кв.м., представляващо според представена
пред СГС скица №15-111990-04.02.2020 г на СГКК-гр.София имот с идентификатор №02659.2193.3151 по плана на гр.Банкя ,
при съседи : имоти с идентификатори №02659.2193.708 , №02659.2193.3362 , №02659.2193.3272
; и за осъждане на ответниците
да предадат на ищеца владението върху посочения имот ; в частта ,
която е прекратено производството спрямо СНЦ „Американски университет в
България“ БУЛСТАТ *******гр.Благоевград ; както и в частта за разноските
.
ОСЪЖДА С.о.да
заплати на А. К.Л. ЕГН ********** от гр.София сумата от 1000 лева разноски
пред СГС.
Решението е постановено
при участието на Г.К.Ц. като
трето лице помагач на А. К.Л. ЕГН ********** и Д.Н.К. ЕГН ********** от
гр.София .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.