Определение по дело №5899/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1086
Дата: 15 януари 2019 г.
Съдия: Вергиния Христова Мичева Русева
Дело: 20171100105899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 15.01.2019г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                            

 

 

 

Съдия Вергиния Мичева-Русева

 

 

 

 

при секретаря Диана Борисова  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5899 по описа за 2017  година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е искане  по чл.74 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. пар.5 ал.1 ПРЗ на ЗПКОНПИ от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу И.Б.П. ***.

В искането е посочено, че в ТД на КОНПИ – гр. София е постъпило уведомление от Районна прокуратура Дупница, с вх. №946/16.04.2013г. за привличене като обвиняем на ответника П. по ДП № 1048/12г. на РУП Дупница, пр.пр.№ 2144/12г. на РП Дупница, за това че на 28.08.2012г. в гр.Дупница, на бензиностанция ОМВ в съучастие с П.А.С.като извършители, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили у Я.К.З.от гр.Драма, РГърция, заблуждение , като му обещали, че ще му доставят 40 куб.м. дърва за огрев и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1000 евро – престъпление по чл.209 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл.22 ал.1 т.10 от ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на постъпилото уведомление от Районна прокуратура Дупница с протокол №ТД10СФ/УВ-4383/18.04.2013 г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника. Ищецът сочи, че с решение №56/08.02.2017г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, след като е била извършена предварителната проверка. В резултат на същата е установено значително несъотвествие в имуществето на ответника по см. на чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./. Ищецът моли съда да постанови решение, с което отнеме в полза на държавата имущество на ответника на стойност 283 595,35лв.

Ответникът И.Б.П., чрез назначения му от съда особен представител , оспорва предявения иск по допустимост и по основание. Счита, че предявеното искане е недопустимо, тъй като проверката пред ищеца е продължило повече от 1 година. Производството пред Комисията е започнало на 10.04.2013г. въз основа на уведомление на РП Дупница , а решението за внасяне искане за отнемане на незаконно придобито имущество пред съда е взето на 10.05.2017г. , т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./. Моли съда да прекрати производството по делото. Излага съображения и по същество на искането. Намира го за неоснователно поради липсата на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и конкретната престъпна дейност.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Приложимият закон в настоящото производство е ЗОПДНПИ /отм./. Съобразно пар.5 ал.1 от ЗПКОНПИ, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от КПКОНПИ.

По допустимостта на внесеното от ищеца искане:

Преди да се произнесе по основателността на искането, съдът следва да прецени неговата допустимост. Такова възражение е изрично въведено и от ответника. Спорният въпрос е дали срокът по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е преклузивен или инструктивен. В случай, че се приеме, че срокът е преклузивен, то с изтичането му Комисията, като субституент на държавата губи възможността да сезира съда с искане за конфискация по реда на този закон, а ако е сезирала съдът извън този закон – то искането е недопустимо и образуваното по него производство следва да се прекрати. А в случай, че срокът е инструктивен, то искането , независимо в кой момент се подаде, е винаги в срок, и съдът следва да го разгледа по същество.

По въпроса какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 от ЗОПДНПИПД /отм./, респективно  чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на съществуването на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобитото от имущество, т.е. дали е инструктивен или преклузивен този срок, е образувано тълк.дело №1/18г. на ВКС, ОСГК, поради наличие на противоречива практика на ВКС. Решение по тълкувателното дело към настоящия момент не е постановено. В този случай настоящата първа инстанция няма право да спре производството по делото, за да изчака решението на ОСГК, ВКС,  а следва да реши спора, като възприеме това становище на ВКС, което счита за правилно и отговарящо на целта и смисъла на закона и принципите на правото. Постановената по този спорен въпрос практика на ВКС преимуществено приемаше срока за проверка чл.15 ал.2 от ЗОПДНПИПД /отм./, респективно  чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за инструктивен. През 2018г. обаче ВКС постанови решение, в което прие срока за преклузивен - решение №323/18.01.2018 г. по гр.д. №5291/2016 г. на ІV ГО на ВКС. Въпреки и изолирано, то създаде противоречие в разбирането на касационната инстанция досежно характера на срока по чл.27 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ и предизвика образуването на тълкувателното дело.

Настоящият съдия - докладчик намира срока по чл.27 ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за преклузивен и изцяло споделя възприетото от касационната инстанция в решение №323/18.01.2018 г. по гр.д. №5291/2016 г. на ІV ГО на ВКС. Преклузивният характер на срока за извършване на проверката и образуването на производство по ЗОПДНПИ /отм./ следва от текста на чл. 27 ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./. В случай, че срокът е инструктивен, то и без разпоредбата на алинея 2, КОНПИ би могла да извършва проверка и да се произнесе за образуване на производство в неопределено време след изтичане на едногодишния срок по алинея първа. Фактът, че законът изрично предвижда срокът за проверка да бъде продължен и продължаването да се осъществи с нарочно решение на КОНПИ,  дава основание да се приеме, че срокът не е инструктивен. Решението на КОНПИ по чл. 27 ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ е въведено като условие проверката да продължи след изтичане на една година, което означава, че законът не допуска проверката да продължи след изтичане на едногодишния срок без решение за продължаването му. Това означава, че срокът за проверка е преклузивен и при положение, че изтичането му поставя началото на едномесечния срок за произнасяне по резултатите от проверката, то той също е преклузивен. Да се приеме разбирането, че срокът е инструктивен означава да се предостави на КОНПИ правомощие да може да действа неограничено във времето и да въздейства неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, без произнасяне по същество. Това противоречи на принципите на законоустановеност, необходимост и пропорционалност /в този смисъл виж и Решение №13//2012г. на КС на РБългария/. Процедурата по проверка, която се извършва от Комисията е административна , осъществява се от държавен административен орган и е подчинена на принципите и правилата на АПК. АПК не допуска безконтролна дейност на административен орган. В ЗОПДНПИ /отм./ не са създадени гаранции и защити за проверяваното лице в случай, че проверката на имуществото му продължи години наред. Механизмът за компенсация по реда на чл.2а от ЗОДОВ не е достатъчен за осигуряване на баланса между обществения интерес и индивидуалните права на проверявания, поне досежно продължителността на производството пред Комисията /такъв иск трудно би бил успешен, ако се приеме, че срока за проверка е инструктивен/. Комисията е снабдена по силата на закона с всички способи на държавната власт, за да извърши цялостна проверка на имуществото на проверяваното лице  в страната и извън нея, вкл. има достъп и до защитена информация. Разполага и с механизмите за международното сътрудничество. Тези големи правомощия ведно с обърнатата доказателствена тежест в съдебната фаза, където ответникът следва да оборва презумпцията за престъпния характер на имуществото, което притежава, изискват проверката на имуществото да бъде обвързана със срок, при неспазването на който правомощията на Комисията да внесе искане за конфискация на имуществото на проверяваното лице се погасяват.

В настоящия случай произовдството пред Комисията е започнало на 16.04.2013г. с уводомлението от РП Дупница и съобразно правилата на чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм. / проверката е следвало да продължи до една година или до 16.04.2014 г. /по делото не са представени доказателства за нейното законосъобразно продължаване, а и няма наведени твърдения в тази насока/. Директорът на съответната териториална дирекция е следвало да изготви мотивирания си доклад в едномесечния преклузивен срок или най-късно до 16.05.2014г. В случая проверката е продължила извън рамките на посочените преклузивни срокове по чл.27 ал.1 и ал.2  ЗОПДНПИ /отм./. Докладът на директора на ТД на КОВПИ София с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск за отнемане на имущество срещу ответника е входирано при Комисията на 20.01.2017г., т.е. около 2 години и 8 месеца след изтичането на срока по чл.27. Правомощията на КОНПИ спрямо ответника са преклудирани към датата на вземане на решение от Комисията за предявяване на иска и към датата на внасяне на искането в съда, а с това и правото на държавата да иска отнемане имуществото на ответника е преклудирано. В този смисъл предявения иск е недопустим и не следва да се разглежда по същество. Производството по настоящето дело се явява недопустимо, и като такова следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

           

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №5899/2017г. на СГС, ГО, 11 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: