№ 579
гр. София, 09.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000757 по описа за 2021 година
Настоящото производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, вр. с чл.130
от ГПК.
Въззивното производство под горния номер на делото е
образувано по две въззивни жалби против решение №260578 от 06.04.2021г.
на СГС, ТО, VI-3 състав, постановено по т.д.№ 1076/2020 год. – на ищеца в
първата инстанция „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД и от синдика на
ответника „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ - А.Г. М., които са
депозирали и две частни жалби против горното решение в частта му, с която
е върната исковата молба по главните искове и е прекратено производството в
тази му част.
Предмет на настоящото производство са постъпилите две частни
жалби от ищеца „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД и от синдика на ответното
дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /Н/ - А.Г. М. /служебно
конституиран като съищец/ против горното решение, имащо характер на
определение, в частта, с която е върната като недопустима исковата
молба вх.№52569 от 12.06.2020 г. на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД срещу
ответниците „Стърлинг Пропъртис България“- ЕООД /н/ и „Продеа
Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия“, с която са предявени
главни искове по чл.26,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ – за нищожност на
Раздел 2.1, б.“а“ и по чл.26, ал.1, пр. първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с
чл.620, ал.5 ТЗ и за прогласяване нищожност на Раздел 3.1, б.“b“ от
Рамково споразумение от 30.09.2015 г.
И в двете частни жалби са изложени подробни доводи за
незаконосъобразност на решението в прекратителната му част, имаща
характер на определение.
1
По частната жалба на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-ЕООД /л.47/ е
постъпил отговор от „Продеа Инвестмънтс“ /краткото наименование на
втория ответник/ с изложени подробни доводи за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на прекратителната част на решението,
имаща характер на определение.
По частната жалба на А.М. – синдик на „Стърлинг Пропъртис
България“-ЕООД /н/ са постъпили два отговора.
В своя отговор на жалбата на синдика „УЕСТ СОЛЮШЪН“-
ЕООД заявява, че поддържа изцяло изложените от синдика доводи и се
присъединява към тях и моли съда да уважи тази въззивна жалба като
напълно основателна.
В отговора на „Продеа Инвестмънтс“ /„ПРОДЕА АНОНИМИ
ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“/ са изложени подробни
доводи за неоснователност на частната жалба на синдика срещу
определението за връщане на исковата молба по предявения главен иск с
молба за потвърждаването му като правилно.
По делото е постъпила и частна жалба от „Продеа Инвестмънтс“
/„ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ
ПЕРИУСИЯ“/ против Определение №262914 от 28.05.2021 г., с което съдът
е оставил без уважение искането на това дружество за изменение на
решението от 06.04.2021 г. в частта за разноските. Тази частна жалба
обаче в случая не е предмет на частното производство, в което ще бъдат
разгледани единствено частните жалби против решението, имащо характер на
определение, с което е върната частично исковата молба по предявените
главни искове за нищожност, описани по-горе.
При проверка на атакуваното решение, във връзка с доводите,
изложени във всички жалби, въззивният съд е приел в определението си от
12.11.2021 год., че най-напред следва да се произнесе по частните жалби
против решението, имаща характер на определение, с което е върната
като недопустима исковата молба вх.№52569 от 12.06.2020 г. на „УЕСТ
СОЛЮШЪН“-ЕООД срещу ответниците, с която са предявени главни
искове по чл.26,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ – за нищожност на Раздел
2.1, б.“а“ и по чл.26,ал.1,пр.първо, второ и трето от ЗЗД, във вр. с
чл.620,ал.5 ТЗ и за прогласяване нищожност на Раздел 3.1, б.“b“ от Рамково
споразумение от 30.09.2015 г.
Тази част от решението е с обуславящо значение по отношение
на останалата част, с която е разгледан евентуалния иск по чл.135 ЗЗД.
Затова производството по двете въззивни жалби – на „УЕСТ СОЛЮШЪН“-
ЕООД и на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ А.М.
е спряно до влизане в сила на определението на въззивния съд по двете
частни жалби на същите жалбоподатели срещу връщането на исковата молба
по главния иск.
2
Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията на
частните жалбоподатели и доводите на насрещните страни във връзка с
твърденията в исковата молба и събраните доказателства, приема
следното:
И двете частни жалби са подадени в законния срок от надлежни
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално
допустими. Разгледани обаче по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради
следното:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
ищецът „Уест Солюшън“-ЕООД е предявил срещу „Стърлинг Пропъртис
България“-ЕООД /н/ и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти
Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“- дружество,
регистрирано по законите на Република Гърция, главни искове по чл. 26, ал.
2 ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за нищожност на Раздел 2.1.,б.“а“ от Рамков
договор от 30.09.2015 година - поради липса на основание и чл. 26, ал. 1,
пр. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за прогласяване
нищожност на посочения договор в частта му по Раздел 3.1.,б“b“ и
евентуален иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ЗЗД - за обявяване
относителната недействителност на Рамково споразумение от 30.09.2015г. в
частта, в която е инкорпорирано двустранно споразумение по т.2.1. между
ответниците по делото и Раздел 3.1.,б“b“ и обусловен осъдителен иск по
чл.649, ал.1 ТЗ, вр. чл.34 ЗЗД - за връщане на полученото в масата на
несъстоятелността.
На основание чл.649 ТЗ като страна в производството е
конституиран и синдика на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД - А.Г. М..
Ищецът „Уест Солюшън“-ЕООД твърди, че е кредитор с прието
вземане на първия ответник „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД, срещу
когото е открито производство по несъстоятелност с решение на съда.
Твърди, че на 30.09.2015г. двамата ответници са сключили Рамков договор,
по силата на който несъстоятелният длъжник е заплатил сумата от 5 700 000
евро авансово от името на втория ответник и в погашение на негово
задължение. Сочи, че задължението по Рамковия договор от 2015г. е
възникнало във връзка с облигационни отношения на страните по друг
договор от 30.09.2015 година - за прекратяване на рамков договор от
30.09.2014 година. Твърди, че към датата на сключване на атакувания договор
и посочените други два договора, несъстоятелният длъжник е знаел за
съществуването на възникнали вземания към други кредитори, като
последните са сключени и след началната дата на неплатежоспособност.
Последното обстоятелство ищецът намира, че сочи и на нищожност поради
липса на основание на процесния договор и поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Отделно поддържа, че знанието обхваща и опасността от
невъзможност да удовлетвори вземанията на кредиторите – държавата,
3
„Тошел-92“-ООД и др., т.е. знание за увреждане.Счита, че знание е имало и у
останалите страни по атакуваната сделка, вкл. и поради свързаност на
ответниците. Твърди, че увреждането произтича от факта на поето
задължение от първия ответник.
На основание чл.649, ал.3 ТЗ в производството като съищец е
конституиран синдикът на „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД А.М..
Синдикът намира исковете за основателни поради това, че ищецът е
кредитор по цедирано от „Трохала Енерджи“-ООД вземане, което вземане е
възникнало преди атакувания рамков договор. Намира, че договорът уврежда
останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като създава нови
задължения - за сумата от 12 300 000 евро и неустойки за несъстоятелния
длъжник при неясни насрещни престации, както и задължения за извършване
на определени действия, които създават привилегии, заобикалящи закона и
осуетяват възможността за изпълнение по отношение на останалите
кредитори. Освен това, договорът не създавал, каквито и да било задължения
за втория ответник. Знание за увреждане намира за съществуващо у
длъжника, тъй като договорът е сключен близо година след датата на
неплатежоспособност, а знанието у втория ответник намира за ирелевантно,
тъй като се касае до безвъзмезден договор, с неравноправни клаузи и с оглед
времето на сключването му. Счита, че при обявяване относителната
недействителност, именно вторият ответник е този, който следва да върне
обратно сумата, заплатена в изпълнение на негово задължение.
Ответникът „Продеа Инвестмънтс“ е оспорил исковете като
недопустими и алтернативно като неоснователни. В отговора са изложени
подробни доводи за това. По същество твърди, че липсва увреждане, тъй като
с рамковото споразумение единствено са договорени евентуални бъдещи
договори и не са създадени нито вещни, нито облигационни правоотношения
и задължения, а същевременно са преуредени и предходни отношения между
страните. Твърди, че липсва и знание за увреждане, тъй като не е бил
недобросъвестно лице при подписване на споразумението по т.2.1 от
Рамковото споразумение и не е налице свързаност, каквато се твърди от
ищеца.
Съдът е приел исковете по чл.26 ЗЗД за недопустими поради
липса на активна процесуална легитимация на ищеца.
Съдът е изложил съображения, че в Глава 41, Раздел 1 от ТЗ са
уредени правилата относно специалните отменителни искове за попълване
масата на несъстоятелността. Последните не са изчерпателно изброени, като
наред с тях за попълване на масата могат да се предявяват и общите искове,
като установителни искове за нищожност на договори, косвен иск по чл.134
ЗЗД, преки искове - за изпълнение на договор и др.
Съдът е приел, че съобразно разпоредбите в този раздел, с
легитимация за предявяване на тези искове разполага синдикът в
качеството му на орган на несъстоятелността, а при негово бездействие - с
4
това право разполага и всеки кредитор на несъстоятелността. Касае се за
изключение, приложимо единствено в хипотезите на специалните
отменителни искове по глава 41. Останалите, общите искове за попълване
на масата, могат да бъдат предявени единствено от синдика при условията на
чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, който води дела от името на длъжника /дружеството в
несъстоятелност/, като негов процесуален субституент.
Следователно, с надлежна процесуална легитимация в такива
производства разполага само длъжникът - носител на материалните права,
а правото да ги предяви от негово име принадлежи единствено на синдика
/чл.658, т.7 ТЗ/. Съдът е приел, че при наличие на специална уредба за
упражняване имуществените права на длъжника в производството по
несъстоятелност, в това производство общата разпоредба на чл.134 ЗЗД е
неприложима. Затова е приел, че производството е недопустимо при условие,
че ищецът от свое име предявява исковете за нищожност на посочените
клаузи от договора, тъй като не е страна в правоотношението и носител на
материалното право /чл.26, ал. 2 ГПК/.
Както ищецът в частната си жалба против решението в
прекратителната му част, така и синдикът /двете ч.ж. са с идентични
оплаквания/ твърдят, че за ищеца е налице правен интерес и активна
процесуална легитимация от предявяването на исковете за нищожност на
раздели от рамковия договор от 30.09.2015г. Позовават се на Решение №90
от 16.06.2015г. по гр.д.№4406/2014г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че при
предявен иск за прогласяване на нищожност на договор, по който ищецът не е
страна, какъвто е настоящият случай, от значение за допустимостта на иска е
наличието на правен интерес. А в случая ищецът е кредитор на
несъстоятелния длъжник, който длъжник е страна по процесиите
споразумения, поради което благоприятно за ищеца решение безспорно би
рефлектирало върху масата на несъстоятелността и би увеличило
вероятността за удовлетворяване на ищеца и останалите кредитори в
производството по несъстоятелност.
Частният жалбоподател твърди, че е нелогично да се изключи
активна процесуална легитимация на кредитор да предяви иск по чл.26 от
ЗЗД във връзка с производство по несъстоятелност на длъжника, при изрично
визирана от законодателя възможност за кумулиране на предявен от него и от
синдика иск, конституиран по императивна законова разпоредба, след като и
в двете хипотези решението има идентично установително действие в
отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори.
Жалбоподателят твърди, че след измененията на ТЗ (ДВ, бр.20 от
28.02.2013г.) синдикът вече не е единственият, който може да води иск за
нищожност на договор, по който страна е длъжника. С изменението на чл.649,
ал.3 ТЗ се гарантира обществения интерес и след като синдикът се
конституира като съищец по изричната разпоредба на закона, то дружеството
в несъстоятелност може да бъде само ответник и няма как да бъде ищец.В
5
настоящия случай синдикът е конституиран като съищец и е направил
изрично искане за обявяване нищожността на Раздел 2.1,б.“а“ и Раздел 3.1,
б.“Ь“ от Рамковия договор, по които страна е несъстоятелния длъжник.
Твърди, че правото на всеки кредитор да води иск за нищожност на
сделка, по която страна е длъжника, се извеждало и от разпоредбата на
чл.649, ал.2 от ТЗ – тя дава възможност на всеки кредитор да води
обусловените осъдителни искове. И след като всеки кредитор има право да
води обусловен осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ, то по аргумент за по-
силното основание следвал извод, че всеки кредитор може да води и иск за
обявяване нищожност на сделка, по която страна е длъжника, с цел попълване
на масата на несъстоятелността, особено като се вземат в предвид и
обстоятелствата, че решението има действие по отношение на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността (чл.649, ал.5 ТЗ), а след
като синдикът се конституира като съищец по изричната разпоредба на закона
(чл.649, ал.3 ТЗ), то дружеството в несъстоятелност е ответник и няма как да
бъде ищец.
Твърди, че в случая за ищеца липсва друга процесуална възможност
да защити предоставените му от закона права за попълване на масата на
несъстоятелността с цел справедливо удовлетворяване на всички кредитори.
Жалбоподателите – ищецът „Уест Солюшън“-ЕООД и синдикът на
„Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ излагат доводи за неправилност
на решението в обжалваната му прекратителна част и поради това, че съдът
не е изпълнил задължението си служебно да прогласи нищожността на
процесните клаузи от РД. Съдът следи служебно за нищожността, тъй като тя
се урежда от императивни норми в защита на публичния интерес и съдът е
длъжен сам да прецени валидността на сделката (дори и без възражения на
страните), когато основателността на иска е в зависимост от нейната
действителност.
С тези оплаквания и двамата частни жалбоподатели твърдят, че в
обжалваната му част решението е необосновано и постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон и молят за
отмяната му.
Въззивният съд напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви за недопустимост на иска поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца и правен интерес от
предявяването на процесните главни искове. Съображенията за това са
следните:
Разпоредбите на глава 41, Раздел I от ТЗ съдържат лимитативно
изброяване на видовете искове, които могат да бъдат предявени за попълване
масата на несъстоятелността. Съгласно чл.649 от ТЗ, активна легитимация да
предяви част от тях, а именно исковете по чл.645, 646 и 647 от ТЗ, както и
Павловия иск по чл.135 от ЗЗД, принадлежи освен на синдика, така и на
кредиторите на несъстоятелния длъжник. Посочената разпоредба обаче
6
урежда изчерпателно категорията искове, за чието предявяване е призната
изрично активна легитимация освен на синдика, така и на кредиторите на
несъстоятелния длъжник. Следователно, от систематическото тълкуване на
уредбата, касаеща исковете за попълване на масата на несъстоятелността,
следва, че кредиторите на несъстоятелния длъжник не са легитимирани
да предявят други искове, извън изрично посочените по чл. 649, ал. 1 от
ТЗ.
Както правилно е приел съдът, с надлежна процесуална легитимация
в такива производства разполага само длъжникът - носител на
материалните права. В практиката на ВКС се застъпва тезата, че искове
извън посочените в глава 41 от ТЗ се предявяват от дружеството в
несъстоятелност, който е ищец по делото, а синдикът съгласно чл.658, ал.1,
т.7 ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса,
действайки от негово име и упражнявайки неговите материални права и в
този смисъл синдикът не е легитимиран да предяви от свое име в това
производство установителни искове по чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на извършените от длъжника сделки. В този смисъл е Решение
№ 185 от 09.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 672/2008г., II т.о. Това е логично,
като се има предвид, че синдикът действа като процесуален субституент на
длъжника, поради което правото му на иск съществува само в изрично
предвидените от закона случаи.
След като синдикът не може да предяви установителен иск по
чл.26 от ЗЗД за нищожност на действия и сделки, извършени от
длъжника, то на още по-силно основание се налага извод, че процесуална
легитимация за това не следва да се признава на кредитор на
несъстоятелния длъжник, след като, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, това е недопустимо, при условие че ищецът
предявява иск за нищожност, но без да е страна по атакуваното
правоотношение и съответно носител на материалното право.
В тази връзка неоснователни са аргументите на въззивника, въз
основа на които същият се опитва да изведе активната си легитимация да
предяви посочения иск за нищожност, а именно че синдикът бил
конституиран като съищец по предявените искове, а освен това и на
кредиторите била изрично призната възможността да водят обусловените
осъдителни искове по чл. 649, ал. 2 от ТЗ. Ако се приеме тази теза, то тогава
се повдига въпросът защо законодателят е очертал изчерпателно кръгът на
исковете, които могат да бъдат предявени в производството по
несъстоятелност срещу длъжника съгласно чл. 649 от ТЗ?
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател „Уест
Солюшън“-ЕООД, че решението съдържало привидни мотиви, като съдът не
бил изпълнил задължението си служебно да прогласи нищожността на
атакуваните клаузи от Рамковия договор. Към момента е налице ТР№ 1/2020
г. на ОСГТК на ВКС по този въпрос. В случая обаче съдът не е стигнал до
7
разрешаване на спора по главните искове по същество.Той е прекратил
производството приемайки, че ищецът не разполага с активна процесуална
легитимация. При това положение няма как служебно да се произнесе по
искането за прогласяване нищожност на атакуваните клаузи от РД, още
повече, че в случая има изрично предявени главни искове на това основание.
Освен изложеното, за жалбоподателя-ищец изначално липсва правен
интерес от воденето на предявените установителни искове за нищожност на
атакуваните клаузи от Рамковия договор, тъй като на първо място тези искове
са изключени от списъка на исковете по чл.649, които могат да бъдат
предявени от него като кредитор, и второ, защото едновременно с иска за
нищожност, същият е предявил и конститутивен иск по чл.135 от ЗЗД за
атакуване на Рамковия договор, което автоматично изключва неговия правен
интерес да води отделно установителен иск по чл.26 ЗЗД. Касае се за
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във
всеки стадий на производството и същият е длъжен да го прекрати при
установяване на нейната липса, както е сторено в настоящия случай.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предявените от
„Уест Солюшън“-ЕООД искове за нищожност са недопустими и поради това,
че същите не са насочени срещу всички страни по атакуваните сделки /клаузи
от Рамковия договор/. Тези страни имат качеството на необходими
задължителни другари по см. на чл.216,ал.2 ГПК.Исковете са насочени
единствено срещу несъстоятелния длъжник Стърлинг.. и Продеа…Макар
предмет на иска да не е Рамковия договор като цяло, а действителността на
отделни негови клаузи, то всички елементи от договора са неразделна част от
неговото съдържание като едно общо съглашение, което има за цел да
създаде, уреди или унищожи едно неделимо правно отношение.
В тази връзка, константна е практиката на ВКС, че при иск за
установяване на нищожност на сделка е налице задължително необходимо
другарство на страните по сделката, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на исковия процес. Когато се предявява иск за
нищожност на договор, страни по който са няколко лица, тези лица са
задължителни другари, защото са участници в едно и също материално
правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се
отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо всички. В този смисъл е
Решение №45 от 23.05.2019 г. на ВКС по т.д. № 1286/2018 г., II т.о., както и
цитираната в него съдебна практика, които настоящият състав напълно
споделя.
Видно от Рамковия договор, представен като приложение №9 към
ИМ, същият е сключен на 30.09.2015 г. между „Продеа.. (в договора с
предходното си наименование НБГ Пангея), Стърлинг.., „Янус Риъл Естейт“,
„Маринопулос Холдинг“ и „Крие Кеш енд Кери“Лтд - дружество учредено и
съществуващо съгласно законите на Кипър. Последните три дружества обаче
не са конституирани на страната като ответници по предявените искове.
8
По изложените съображения въззивният съд намира, че правилно
съдът е прекратил като недопустимо производството по предявените главни
искове с правно основание чл.26 ЗЗД поради липса на активна процесуална
легитимация и правен интерес за ищеца.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение в прекратителната му част по отношение на главните
искове с правно основание чл.26 ЗЗД, имаща характер на определение, следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
След влизане в сила на това определение, съдът ще се произнесе по
депозираните въззивни жалби против решението, с което е отхвърлен
евентуалния иск по чл.135 ЗЗД, във вр. с чл.649,,ал.1 ТЗ.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЖДАВА решение №260578 от 06.04.2021г. на СГС, ТО, VI-
състав, постановено по т.д.№ 1076/2020 год. в частта, имаща характер на
определение, с която е върната исковата молба на нейния подател „УЕСТ
СОЛЮШЪН“-ЕООД и е прекратено производството по предявените срещу
„СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“-ЕООД /Н/ и „ПРОДЕА АНОНИМИ
ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН се АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“- дружество, учредено по
законите на Република Гърция, искове по чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за
нищожност на Раздел 2.1.,б.“а“ от Рамков договор от 30.09.2015г.- поради липса
на основание и чл.26, ал.1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл.620, ал.5 ТЗ - за
прогласяване нищожност на посочения договор в частта му по Раздел 3.1, б.“b“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките по
чл.280,ал.1 и 2 ГПК.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на настоящото определение, делото да
се докладва за насрочване в о.с.з. и разглеждане на въззивните жалби против
решението в останалата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9