РЕШЕНИЕ   № 186

 

                                   гр. Троян, 17.06.2016 год.

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и шестнадесета  година  в състав:

 

                                                            Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

          При секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията – Иванова  гр. дело № 1160  по описа на ТРС за 2015год., за да се произнесе - съобрази:

 

В.М.К. ***, чрез пълномощника си адв.К.Н. е предявил срещу  Е.П.А. ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, претендирайки собственост към момента на предявяване на ИМ на основание реституция по ЗСПЗЗ и при условията на евентуалност, че е собственик на оригинерно основание -  изтекла в негова полза придобивна давност с начало от 1935г.  – до 22.12.2015г. /датата на предявяване на ИМ/. 

Ищецът моли съда да признае за установено по отношение на Е.П.А., че наследниците на М.К. *** са собственици на поземлен имот с идентификатор № 03486.24.492 по КККР на с.Бели Осъм, одобрена със зап.№РД 18-24/2009г.на АГКК, местност Байрутово, площ З6ЗЗкв.м.; НТП -овощна градина, при съседи имоти с идентификатори № 39б;238;352;293;290;479;480. на основание реституция на имота по ЗСПЗЗ с Решение №7433/01.03.1994г. на Поземлена комисия Троян- пункт 1.  При условията на евентуалност претендира, да бъде признат  за собственик на описания имот на основание  давностно владение върху придобития по нот.акт №133/1935г. на ТРС недвижим имот, продължило от 28.10.1935г. до дата на предявяване на ИМ, присъединявайки и владението на наследодателя му.

В съдебно заседание редовно призования ищец се явява лично и с упълномощен защитник – адв.К.Н. от ЛАК, който поддържа становището си по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът  подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита предявените искове за недопустими, а по същество и за неоснователни.

В съдебно заседание, ответницата редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник – адв.Г.И. от ЛАК. Поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на претенциите. Подробни аргументи адв.И. излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            От представения  на л.8 нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г. се установява, че наследодателя на ищеца - М.К. С.  е закупил недвижим имот в землището на с.Бели Осъм, представляващ ливада в местността "Коларките" от 2 дка и 4 ара при съседи: В.М.В., М.П.Н., Д.Д.В.К., Д.П.А., П.Д., П.М. и В.М.В..

            Представено е  Решение № 7433 от 01.03.1994г., постановено от Поземлена комисия гр.Троян, по преписката по заявление вх.№284БО/22.01.1992г.,  с което е възстановено правото на собственост на наследниците на М.К. С. в съществуващи(възстановими) стари реални граници на следния имот: Овощна градина от 5 дка находящ се в землището на с.Бели Осъм в местността "Коларките", при граници(съседи): Път, н.В. ***, П.Д., М. Н., който имот е заявен с пореден No 1 от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ.

По кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София  процесния имот  представлява  имот с идентификатор 03486.24.492

            Представено е Решение № 3165/10.06.1996г. на ОСЗ-Троян по преписка с вх.№672БО /л.30-32/, с което  на наследниците на Д.П.А. е възстановено право на собственост на множество имоти, като в т.11 е отразен имот № 024492  по КВС, представляващ овощна градина от 3.634дка при съседи: имот № 024352 овощна градина    М. М.Н., имот № 024238 полски път; имот №024293 трайни насаждения  на  н-ци Д.П.А.; имот №024290 овощна градина          н-ци Д.П.А.; имот № 024479 улица; имот № 024480, жил.-Територия Неустановен собственик; имот № 024396 овощна градина - Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Представен е нот.акт . № 51, том II, рег.№ 1933, дело № 192 от 2015г.  на Нотариус М.Гладкова, с който наследниците на Д.П.А. - Р.А.П. и М.И.М.  продават на ответницата процесния поземлен  имот с идентификатор 03486.24.492 по КККР, представляващ имота по т.11 на Решение № 3165/10.06.1996г. на ОСЗ-Троян по преписка с вх.№672БО от 28.02.1992г..

Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, реализирана от вещо лице инж.В.П. се установява, че поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009Г. на Изпълнителния директор на АГКК-София /процесния/, по регулационния и кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г. и  имот с № 024492 по КВС, не попадат в регулация, видно от приложената към заключението Комбинирана скица, представляваща неразделна част от заключението. Експерта е констатирал, че е наличен предходен регулационен и кадастрален план на с.Бели Осъм от преди 1977г., /утвърдени с Указ № 704/16.03.1937г. и Указ № 704/16.03.1937г./, по който  процесният поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, не попада в регулация или околовръстен строителен полигон. Вещото лице е установило, че имотът на ищеца, закупен от неговия наследодател М.К. С. с нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г., за първи път е нанесен в регулационния и кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрени със заповед №1087/26.10.1977г., като имот с пл.№ 678 /отразен в зелен цвят  в  приложената към заключението комбинирана скица/, който е бил застроен с паянтова стопанска постройка в северозападния край и двуетажна паянтова стопанска постройка, разположена на западната граница. Експерта е констатирал, че имота закупен от наследодателя на ищеца с нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г. е идентичен на имот с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г.(зеления цвят в приложената комбинирана скица) и частично идентичен на процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, тъй като представлява част от него. Вещото лице, сравнявайки границите (съседите) на поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София с границите(съседите) на имота по т.1 от Решение № 7433 от 01.03.1994г. за възстановяване право на собственост на наследниците на М.К. С. в съществуващи(възстановими) стари реални граници, постановено от Поземлена комисия гр.Троян по заявление вх.№ 284БО/22.01.1992г., е констатирал, че е налице съответствие между тях, при което поземлен имот № 03486.24.480 е също негова собственост, а наследниците на В. М. са собственици на находящия се на запад имот № 03486.24.481, идентичен на имот с пл.№ 679 по предходния кадастрален план от 1977г.

            От заключението на вещото лице се установява също, че  имотът на  праводателите на ответницата, признат за възстановяване като ливада от 17дка в местността "Коларките", граничи съгласно решението на ПК-Троян с имота на ищеца (М.К.) и не е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492, от който само една малка част принадлежи към него - частта на югоизток от границата по букви Г,Д, в приложената към заключението комбинирана скица, която част се намира извън имота на ищеца с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм.

В заключението си инж.П. е категоричен, че„… имотът на ищеца, закупен от неговия наследодател М.К. С. с нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г., съществува на място така както е отразен в регулационния и кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрени със заповед №1087/26.10.1977г., като имот с пл.№ 678( оцветен в зелен цвят в приложената комбинирана скица), застроен е с паянтова стопанска постройка в северозападния край и двуетажна паянтова стопанска постройка, разположена на западната граница. Така описаните постройки са разположени в рамките на реално съществуващия на място имот на ищеца по букви А,Б,В,Г,Д,Е, оцветен в зелени цвят в приложената скица, границите на който не са отразени точно в КВС и КККР, което се отнася най-вече за западната и южната граница: на запад е изключена част от имота, която е обособена в отделен имот № 480 с "неустановен собственик", а на юг границата  по букви Г,Д,Е не е нанесена, т.е. площ от 1.736 дка (Б,В,Г,Д) от имота на ищеца с пл.№ 678 по плана на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г., попада в процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Установи се от заключението на вещото лице, че Поземлен имот № 024492 по Картата на възстановената собственост за землището на с.Бели Осъм е идентичен с поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър.

В проведеното на 13.04.2016г. с.з. са разпитани две групи свидетелите  – на ищцовата страна: Д.Д.К., Б.Б.Т., С.В.Б.  и на Ответната Страна: Р.А.П., М.И.М. и Т.В.А..

Съдът внимателно анализира показанията на свидетелите на ищцовата страна и констатира, че същите са обективни, последователни, безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото.  Установи се, че свидетелите са на една достолепна възраст /Д.К. на 90 години, Б.Т. на 80 години, и С.Б.  на 70 години/, съседи са на  имота и имат непосредствени впечатления за фактите и обстоятелствата, които удостоверяват.

С показанията си св. Д.К.  установява в хронологичен порядък  подробности, свързани с процесния имот: „…..Този имот  е закупен от Д.П.А., който се завръща от Америка и закупува 100дка. в  местността ”Горни и Долни Коларки”. Този имот се намира в местността „Долните Коларки”, който се намира долу срещу моята къща. Купува ги от Х.Т. от гр.Плевен, от Б. род, които са владеели  много земя в с. Бели Осъм и в Балкана….От този имот Д.П.А. продава на Т.С.В. 5 дка….….М.К. С. е купил имота от наследниците на Т.С.В., който се е завърнал от Америка. М. през 1932 година е закупил този имот от 5 дка……84 години го владее, от 1932 година насам. Р. е внучка на Д.П.А., на собственика на 100-те дка. Р. е продала 50 дка и тези 5 дка влизат в тях…..”. От показанията на св. Б.Т. се установява, че: „……Имотът на бащата му на В. го познавам от малка, защото на нас къщите са ни една до друга и го виждам.  Той си построи в ливадата част  една двуетажна постройка. Направи и леса където суши сливи. Този имот го помня от малка. Там сме играли……”. Свидетелката посочва границите на имота „….На д-р Д. къщата му, от лявата страна, отива нагоре от лявата страна е „Бикарника” и след това има детска ясла. Така съм го запомнила. От дяната страна е имота на баща му. Една масивна къща построи. Както се влиза така нанагоре е имота…., от другата страна е някакъв си В. беше, а от горната страна има полски път….. Отдолу е М. Н. на граница с имота. Спомням си, че отгоре над В.вия имот пак има  малини и има малки постройки…… Площта на имота, който описах не е малко, според мен има 4-5дка, не е малко мястото. В имота имаше овошки, сливи, круши, ябълки…….имаше направени леси и есенно време ходехме да си сушим  сливи,  две постройки имаше където си слагаше инвентара….”.

От показанията на св. С.Б. се установява, че: ….. Аз съм комшийка на В.. Той живее срещу нас. Помня го имота от дете. Имотът представлява следното: от дясната страна има една сушилна, отстрани права ограда, в лявата страна има една двуетажна постройка, там си гледаха прасето и овцете, едно време. …. Нагоре има една бахчия, която продължава. От лявата страна  където е „Бикарника”, след това беше детска градина, а от дясната страна има едни бунгала, скоро направени преди 5-6 години. Над бунгалата има бахчия, която е тяхна, ходили сме там да берем сливи. А над бунгалата е Д.А., май че. Не мога да се сетя на Д. баща му как се казва. Път има за граница отгоре на имота…..Последните 10 години В. си владее имота, берем ябълки. ….. Р., М. и родителите, не съм виждала, те са преди дола, отляво са нататък……Местността се казва „Широко Ливаде”. Точно срещу моята къща го виждам имота. Даже имам и снимка, като млада и детето малко…..”.

Показанията на свидетелите на ответната страна съдът намира за противоречиви, но допустими по смисъла на закона. Тъй като в процеса са допустими като доказателствено средство както показанията на заинтересованите, така и показанията на  незаинтересованите от изхода на делото свидетели /по аргумент от разпоредбата на чл.172 от ГПК/, преценка на  съда, досежно истинността на свидетелските показания е насочена към завишена критичност в оценката на обясненията на заинтересованите свидетели, каквито в случая според настоящия състав се явяват свидетелите на ответната страна - / Р.А.П. и М.И.М. са продавачи по нот.акт №51 том 2 рег.№1933 дело 192 от 2015г. на нотариус М.Гладкова, по силата на който ответницата се легитимира като собственик на имота, а Т.В.А. е майка на ответницата Е.А./. Тези изводи на съда се подкрепят и от съдържанието на самите показания на свидетелите, които бяха неточни, несигурни, хаотични и противоречиви.  Според свидетелката Р. П. „….Не съм виждала дали в горната част, в имота на В. дали има постройка…..В нашият имот има  постройка „Бикарника”…..”  На зададените от адв.И. въпроси: „Имотът, за който водим дело е с площ от  3.6 дка, в този имот има ли Бикарник? Вие знаете ли за кой имот водим дело? В имота, закупен от Е. има ли сграда?” свидетелката категорично отговаря „..В имота освен Бикарника, няма друга сграда…..”.след което отново е категорична, че „…в имота закупен от Е., за който се води делото няма постройки….”.

От показанията на св. М. М. се установява, че  „….В имоти, които сме продали на Е. няма застроени имоти”, след което свидетеля твърди, че „…. Прадядо ми Д.А. е купил тези имоти, ……Там беше „Бикарника”, а след това детска градина и там има телена ограда. Това място, за което господина претендира, аз не знам да е било на дядо ми, там не сме го работили това нещо. ….”

Свид. Т.В.А.  твърди,  че знае  имотите, които дъщеря и  през 2015г. е закупила.  От показанията и се установява, че „…..Доколкото знам от свекърва ми и от свекъра ми, там е направено дали е преди колективизацията или след това, Бикарник. Свекърът ми е бикар и е закупено мястото от Д.П.А. или от бащата на П.А.….Над 10 дка и повече е имота. Знам и границите. Този господин където претендира той има място, но е до нашето. За това място на П, там има сушилня, Милко Н. граничи, път има. Тази сушилня не попада в имотите, които са закупени от Е., извън имотите. През последните 20 години имотите на Д.А. си ги е владял той, но през последните 10 години никой. В. М.К., те имат имот, но не е там, а е до този имот на граница сме и сушилнята е на границата.  Бикарникът го знам, там съм работила. Този имот е на П. Няма постройки. А оттатък има постройка сушилня, която не влиза в имота…..”.

Преценка на съда, досежно свидетелските показания на ответниците се потвърждава и от представените  от двама от свидетелите - Т.В.А.  и Р.А.П. заявления  от  дата  19.05.2016г. с входящи номера: №3295 и №3296  по описа на ТРС, с които се „….отричат от свидетелствуване, направено в с.з. на 13.04.2016г. по гр.д.№1160/2015г. на ТРС, в тази част, в която се твърди, че в спорния имот няма постройки….”.

  Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно се установи по делото, че имотът на ищеца, закупен от неговия наследодател М.К. С. с нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г., находящ се в землището на с.Бели Осъм, представляващ ливада в местността "Коларките" от 2 дка и 4 ара при съседи: В.М.В., М.П.Н., Д.Д.В.К., Д.П.А., П.Д., П.М. и В.М.В. е идентичен на имот с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г. и частично идентичен на процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, тъй като представлява част от него, както е отразен на приложената към заключението на вещото лице и представляваща неразделна част от него  комбинирана скица /в зелен цвят/.

Установи се, че е налице съответствие в границите(съседите) на поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-София и границите(съседите) на имота по т.1 от Решение № 7433 от 01.03.1994г. за възстановяване право на собственост на наследниците на М.К. С. в съществуващи(възстановими) стари реални граници, постановено от Поземлена комисия гр.Троян по заявление вх.№ 284БО/22.01.1992г..

По отношение на направеното от ответната страна възражение за недопустимост на предявения иск,  съдът намира същото за неоснователно, тъй като имота е индивидуализиран по площ, граници и идентификатор. Собствеността върху земеделски земи може да се придобива както по силата на акт на ОСЗ /ПК/, така и по давностно владение-каквото твърдение има от ищеца с исковата молба.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме за безспорно установено, че собствеността на ищеца досежно площ от 1.736 дка  по букви Б,В,Г,Д /от приложената към заключението скица/ от имота на ищеца с пл.№ 678 по плана на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г., попада в процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бели Осъм, одобрени със Заповед № РД-18-24/01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, като за тази площ искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендираната с ИМ 3633 кв.м.,  като неоснователен и недоказан да се отхвърли.

При този изход на делото, съдът следва да разгледа и предявената при условията на евентуалност претенция.

Съда прие за безспорно установено, че ищеца е собственик на 1.736 дка от  имот с идентификатор 03486.24.492. По отношение на останалата част от имота, ищецът се позовава на оригинерен способ - придобиване, посредством изтекла в негова полза и в полза на наследодателите му давност за период от 1935г. до датата на  предявяване на исковата молба /22.12.2015г./

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищеца, а преди това й неговите наследодатели са упражнявали фактическата власт върху процесния имот за себе си в продължение на повече от 80 години до предявяване на иска на 22.12.2015 год. Праводателите на ищеца са установили фактическата власт върху имота, като са построили в същия една двуетажна постройка, ищеца е установил фактическа власт, като го е владял и ползвал като собственик и без някой да му се противопостави.

В тази връзка оспорването от ответната страна,  че ищеца и наследодателя му не са придобили имота по давност,  съдът намира за несъстоятелни, тъй като в тази насока не  бяха ангажирани  доказателства, а напротив: От събраните гласни доказателства – включително от свидетелите на ищеца се установи, че спорния имот винаги е владян от ищеца и наследодателя му. Твърдението на ответната страна,  че  след 06.07.15г. ответницата владее имота, не беше подкрепено с доказателства в тази насока, свидетелите й не удостоверяват такива факти, а тримата свидетели на ищеца опровергават това твърдение.

Издаването в полза на ответната страна на нот.акт  за покупко-продажба  №51 том 2, рег.№1933 дело №192 от 2015г. на нотариус М.Гладкова, с р-н на действие РС-Троян относно процесния имот не е обстоятелство, довело до прекъсване на фактическата власт от ищеца върху процесния имот, доколкото не се установи той да е бил смущаван по какъвто и да било начин до предявяване на иска по настоящото дело, а и до приключване на устните състезания.

Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че ищеца е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание чл.79, ал.1 от ЗС – по давност, с непрекъснатото му владение в продължение на повече от 10 години до предявяване на иска и правото му на собственост следва да бъде признато по предявения от него положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗС  срещу ответника – Е.П.А., който следва да бъде уважен като основателен и доказан.

По настоящото дело ищеца е поискал да се открие производство по оспорване съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти  № 51, том 2, рег. № 1933, д. № 192/06.07.2015г. на нотариус Маргарита Градкова с район на действие РС-гр.Троян в частта за имот с идентификатор  № 03486.24.492 и на Решение № 3165/10.06.1996г. на ОСЗ-гр.Троян в частта за имот по т.11. и на Решение № 3165/23.06.1993 година на ПК-гр.Троян.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически състав.

            Решенията на Общинските служби по земеделие, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие – т. е. от тях настъпва реституционния ефект. Доколкото тези решения представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, което се развива между заявителя и ОСЗ и в което се преценява налице ли е право на възстановяване на собствеността, то ако трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивното решение на ОСЗ, може в исковия процес за собствеността на имота да направи възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на решението (арг. и от чл.17, ал.2 ГПК).

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че по влезлия в сила административен акт, в исковото производство за собственост решаващият съд следва да упражни косвен контрол за законосъобразност, ако страната по спор за собственост, която не е взела участие в административното производство възразява за липса на предпоставки за възстановяване на собствеността (н.п. Решение № 407/13.07.2010 година на ВКС по гр.д. 289/2009 година, І г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, ищецът не е обвързан от постановения административен акт за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и е допустимо упражняване на косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК в рамките на развилия се спор за собственост. 

Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установи по безспорен и категоричен начин че имотът на ответниците, признат за възстановяване като ливада от 17дка в местността "Коларките", граничи съгласно решението на ПК-Троян с имота на ищеца(М.К.) и не е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492, от който само една малка част принадлежи към него - частта на югоизток от границата по букви (Г,Д), която се намира извън имота на ищеца с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм.

От заключението на вещото лице, което е прието като доказателство по делото и не е оспорено от страните,  се установи, че една част от имота е застроен с жилищна и стопанска сграда и  няма доказателства имота да е влизал в ТКЗС.

Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти  № 51, том 2, рег. № 1933, д. № 192/06.07.2015г. на нотариус Маргарита Градкова с район на действие РС-гр.Троян в частта, отнасяща се за имот с идентификатор  № 03486.24.492 и за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

Тъй като и ищецът и  праводателите на ответницата се позовават на актове, имащи равни правни последици, съгласно дадените в ТР 11/2013 година ОСГК на ВКС разяснения, разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154 ал. 1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание.

Съгласно разпоредбите на ЗКИР, при изготвяне на кадастралната карта следва да се изследват както имотните граници на място, така и предходните регулационни и кадастрални планове и  да се изследва движението на имота по предходните планове, каквото искане е отправено от ищеца до  вещото лице по допуснатата СТЕ  с оглед доказване на собствеността на праводателя му и според заключението на което се установява, че „….имотът на ищеца, закупен от неговия наследодател М.К. С. с нот.акт т. II, № 133, р. № 2081, дело № 408/935г., находящ се в землището на с.Бели Осъм, представляващ ливада в местността "Коларките" от 2 дка и 4 ара при съседи: В.М.В., М.П.Н., Д.Д.В.К., Д.П.А., П.Д., П.М. и В.М.В. е идентичен на имот с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм, одобрен със заповед №1087/26.10.1977г…”. От същото заключение се установява, че „….Имотът на ответниците, признат за възстановяване като ливада от 17дка в местността "Коларките", граничи съгласно решението на ПК-Троян с имота на ищеца(М.К.) и не е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 03486.24.492, от който само една малка част принадлежи към него - частта на югоизток от границата по букви (Г,Д), която се намира извън имота на ищеца с пл.№ 678 по предходния кадастрален план на с.Бели Осъм…”.

В настоящото производство от страна на ищеца не се оспорва обстоятелството, че  Д.П.А. е закупил имот в тази местност през 1921г., но в тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си. Дали ответницата е собственик на имота зависи от това дали е доказала че прадователя й е собственик. След като ищеца е оспорил нотариалния акт на ответницата и документа за собственост, решаването на спора зависи от обсъждане на останалите доказателства по делото според които не се установи идентичност между нотариалния акт на праводателя на ответната страна и спорния имот.

Настоящия състав счита, че не е необходимо изрично произнасяне на съда по реда на чл.194 ал.2 от ГПК, тъй като ВКС приема, че това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право и в този смисъл, за ищеца е достатъчно да заяви, че оспорва удостовереното с процесния акт материално право – правото на собственост на Е.П.А..

Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че ищецът е провел  пълно и главно доказване правото на собственост, с което е опровергал удостовереното с Решение № 3165/10.06.1996г. на ОСЗ-гр.Троян в частта за имот по т.11. на ПК-гр.Троян върху спорния имот.

            По изложените съображения, съдът намира, че т.11 от посоченото по – горе Решение № 3165/10.06.1996г. на ОСЗ-гр.Троян е постановено в нарушение на материалния закон - ЗСПЗЗ  и същото не може да легитимира  праводателите на ответницата по настоящото дело Е.П. - Р.А.П. и М.И.М. в качеството им на наследници на Д.П.А. като собственик на  описания в т.11 от решението земеделски имот, като не зачете неговото конститутивно действие в т.11.

            По разноските:

            Ищеца и ответницата претендират заплащане на направените разноски по делото.

            Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, в размер на 600.00 лева,  съобразно уважената част от исковете, а ищецът на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да заплати на ответницата сумата от 200.00 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

            Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от  В.М.К. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.К.Н. срещу  Е.П.А. ***, ЕГН:********** иск  с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, че  наследниците на М.К. *** са собственици на част от поземлен имот с идентификатор № 03486.24.492 по КККР на с.Бели Осъм, одобрена със зап.№РД 18-24/2009г. на АГКК, местност Байрутово, НТП овощна градина, при съседи: имоти с идентификатори № 396;238;352;293;290;479;480., на основание реституция на имота по ЗСПЗЗ с Решение №7433/01.03.1994г. на Поземлена комисия Троян- пункт 1, която част е с площ от 1.736 дка по букви Б,В,Г,Д от приложената към заключението на вещото лице скица, представляваща неразделна част от решението, като за разликата до претендираните 3633 кв.м., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от  В.М.К. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.К.Н. срещу  Е.П.А. ***, ЕГН:**********  иск  с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, че  наследниците на М.К. *** са собственици на  основание нот.акт №133/1935г. и на давностно владение продължило от 28.10.1935г. до 22.12.2015г., присъединявайки и владението на наследодателя им, на югоизточната част от поземлен имот с идентификатор № 03486.24.492 по КККР на с.Бели Осъм, одобрена със зап.№РД 18-24/2009г. на АГКК, местност Байрутово,  извън частта от 1.736 дка по букви Б,В,Г,Д от приложената към заключението на вещото лице скица, представляваща неразделна част от решението, призната на основание реституция на имота по ЗСПЗЗ с Решение №7433/01.03.1994г. на Поземлена комисия Троян- пункт1.

ОСЪЖДА Е.П.А. ***, ЕГН:********** да заплати на В.М.К. ***, ЕГН ********** сторените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.М.К. ***, ЕГН ********** да заплати на Е.П.А. ***, ЕГН:********** сумата от 200.00 /двеста/ лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Комбинирана скица на имот с идентификатор № 03486.24.492 по КККР на с.Бели Осъм, одобрена със зап.№РД 18-24/2009г. на АГКК, местност Байрутово, изготвена от вещо лице инж.В.П. /л.108 от делото/ представлява неразделна част от настоящото решение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: