Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 25.11.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На девети ноември година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 1153 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В
исковата си молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. М. С. твърди, че
на 14.03.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., н.основание чл. 99 от ЗЗД, между
"П." С.А., клон Б. и „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК ***, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка н. стоки или
услуги № *** от дата *** г. било прехвърлено в полза н.„А.з.с.на в." ЕАД,
ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение
№ 1/14.03.2019 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания, било представено само с данните на длъжника А.О.С., тъй като данните
на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита н.личните данни
/чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал.
2 от ЗЗЛД/.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от
цедента „П. С.А., клон Б.", в качеството му на универсален правоприемник
на „П." ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „П. С.А., клон Б.",
съответно с изх. № от 22.03.2019 г., с известие за доставяне чрез Б. пощи ЕАД.
Видно от известие за доставяне писмото било получено лично от ответника на
15.04.2019 г.
Към
настоящата искова молба представя и моли да се приеме копие от уведомление за
извършената цесия, изпращано до длъжника от името на "П. С.А., Ф."
чрез клона му в Република Б., в качеството му на универсален правоприемник н.„П."
ЕАД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх. № от 22.03.2019 г., което да се връчи на
ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че
последният оспори действията, във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания.
Заявява,
че процесното вземане произтича от подписания на *** г. договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № *** между „П." ЕАД, като Кредитор и А.О.С.
като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или
услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита", който представлявал сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 1249,00 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията": 112,41 лв. Страните постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Д."
ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и
била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска".
С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал
предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на
плащането по посочения начин съставлявал изпълнението на задължението на
Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя,
и създавал задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 1 630,92 лв. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 269,51 лв.
За
потвърждаване на покупко-продажбата Търговецът ЕТ "М." издал фактура
№ / *** г. на стойност 1 249,00 лева с ДДС, видно от която било, че
Кредитополучателят е използвал отпуснатия му кредит за закупуване на следната
стока:
- телевизор -1 брой с единична цена в размер
на 1 249,00 лева с ДДС.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.11.2019 г., на 12 броя равни месечни,
погасителни вноски, всяка от които по 135,91 лв., при първа погасителна вноска
20.12.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който
бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.11.2019 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за
кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно
условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава з.периода от
21.12.2018 г. до датата н.подаване на заявлението в съда, която била в общ
размер на 149,87 лева.
Предвид
изложеното з.А.за с.на в. ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си
по съдебен ред, с оглед на което депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу А.О.С. ***,
съгласно което претендирали от ответника в качеството му на кредитополучател по
договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г., да заплати: главница
в размер на 1 361,41 лева, договорна лихва в размер на 269,51 лв. за
периода от 20.12.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска) и обезщетение за забава в
размер на 149,87 лева, начислено за периода от 21.12.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 1 780,79
лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът уважил претенцията им и
по образуваното ч.гр.д. № 303/2020 г. била издаден.заповед за изпълнение.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да бъде
признато за установено, че А.О.С., ЕГН **********,***, като кредитополучател по
договор з.потребителски кредит № ***, сключен на *** г., дължи на „А.за с.на в."
ЕАД с ЕИК *** следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 303/2020 г.
на РС-К., III състав, а именно:
- 1 361,41 лв. /хиляда и триста
шестдесет и един лева и 41 стотинки/ - представляващи главница по Договор за потребителски
кредит № *** за периода от 20.12.2018 г. до 20.11.2019 г./падеж на последна
погасителна вноска/;
- 269,51 лв. /двеста шестдесет и девет
лева и 51 стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.12.2018 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.11.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
- 149,87 лв. /сто четиридесет и девет
лева и 87 стотинки/, представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 21.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед з.изпълнение
и Изпълнителен лист до окончателно погасяване н.дълга, както и да ни присъдите
сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 303/2020 г. н.РС-К., III състав.
Претендира
присъждането на разноски.
Сочи,
че ответникът може да заплати дължимите суми по следната банкова сметка н. А.з.с.н.в.
ЕАД открита в О. АД: IBAN: ***, BIC: ***, в случай, че в първото по делото съдебно
заседание не се яви представител на „А.за с.на в." ЕАД, да бъде даден ход
и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото заседание
бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, моли да им бъде
даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли такова да бъде
постановено.
Моли,
правото на ответника да оспори факти, да представя или изисква доказателства
извън оспорените и изискани с отговора на исковата молба, както и да привлече
трето лице да се счете за преклудирано, съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК.
В
случай че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК по-висок от
законоустановения минимум прави евентуално възражение за прекомерност, като
моли съдът да го редуцира до законоустановения минимален размер.
Моли,
в случай че бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника, да бъде раз***редено
същият да представи банкова сметка, по-която да му бъде заплатено.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.О.С..
В първото по делото
съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на
неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 09.11.2020 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 09.11.2020 г., като не изпраща процесуален представител
и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на
съда от 16.07.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 36-38 от
делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
Представените с
исковата молба писмени доказателства : Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № ***, сключен на *** г., ведно с погасителен план към него и общи
условия; Сертификат за сключена застрахователна полица; Фактура № /*** г.
издадена от ЕТ "М."; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г.; Потвърждение за извършена цесия от
14.03.2019 г.; Извлечение от Приложение № г. към договора за цесия; Пълномощно
№ г. от „П. С.А., клон Б." в качеството му на универсален правоприемник на
„П." ЕАД; Пълномощно № г. от „П." ЕАД за уведомяване на длъжниците на
„П." ЕАД за извършената цесия; Уведомително писмо за извършена цесия с
изх. № /*** от 22.03.2019 г., ведно с
известия за доставяне; допълнително споразумение № 4 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. не са оспорени от ответника
и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № ***, сключен на *** г.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото
дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства
по делото не са събрани.
Исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
По отношение на
претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства,
включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след
влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404,
т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът
намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 135.62
лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 385.71 лева, представляващи държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му з.разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горното и н.
основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение н.А.О.С., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на
„А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М. С. за
сумите : 1 361.41 лева главница представляваща неизпълнено задължение по договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № *** от *** г., 269.51 договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до
20.11.2019г., 149.87 лева, обезщетение за забава за периода 21.12.2018г. до
03.02.2020г., ведно със законн.та лихва
върху главницата от 03.02.2020 г. до окончателното изплащане н.вземането, з.изпълнението
на което парично задължение е издадена в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с п.а.,
заповед № 162/05.02.2020 г. з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 303/2020 г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА А.О.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати н.
„А.за с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано
от Д.Б. – изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт М. С. сумата от 135.62 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело 303/2020
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА А.О.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на
„А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б. – изпълнителен
директор, чрез юрисконсулт М. С. сумата
от 385.71 лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: