Р Е Ш Е Н И
Е
№ 58/08.02.2023г.
Гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана ,ІІІ
състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на
тридесети януари , през две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Антоанета Лазарова
и с участие на прокурора Миглена Митрева,като разгледа докладваното от съдията
БОЙЧЕВА исково адм.д.№467/2022г. по описа на Административен съд Монтана и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. във
вр. с чл. 204, ал. 4 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
във вр. с чл.
284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова молба от Г.В.В.
,изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвора –Ловеч срещу Главна
дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на Правосъдието ,с правно
основание на иска чл.284 и сл. във вр. с чл.3 от ЗИНЗС , за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди
от действия на органите по изпълнение на наказанията в Затвора -Плевен
,изразяващи се в блокиране на личната му партида в касата на Затвора, за
периода:15.07.2019г.-26.06.2020г. ,когато не е можел да ползва сумите от
сметката си за задоволяване на личните си нужди и да ползва лавката в Затвора
за услугите ,които предлага ,в размер на
50 000лв.,ведно със законната лихва върху сумите от датата на увреждане до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата си молба ищецът сочи, че има право
на парични средства за задоволяване на свои лични нужди ,които не се покриват от
ответника посредством определената държавна издръжка , полагаща се на всички
лишени от свобода и което право му е било отнето от него.Счита ,че е нарушен чл.86,ал.1,т.4 ЗИНЗС и чл.81 от ППЗИНЗС,като вследствие блокиране на личната му партида
№********** не е бил в състояние да си
закупува консумативи за пощенски разходи от Лавката на Затвора-Плевен, а също
предплатени телефонни карти/фонокарти/ за осъществяване на правото си по
чл.86,ал.1,т.5 ЗИНЗС за връзка с близките си,нещо повече-служителите са били
специално инструктирани да следят ищеца да не получи нещо от Лавката , или от
друг лишен от свобода,като за 1бр. сладки и 1бр. сода са били дисциплинарно
наказани и двамата със св. М.С.,който му доставил същите.Твърди ,че вследствие
блокиране на личната му партида не е можел да заплаща и държавни такси по
всички водени от него дела пред АС и ВАС ,които били прекратявани ,като в тази
връзка представя по делото определения и разпореждания на различни съдилища
,прекратени поради неплащане на държавни такси за образуване на делата.Твърди,
че търпи неимуществени вреди от нерешени казуси и нереализирани обезщетения.Сочи,
че ответника целенасочено и умишлено го е лишавал в процесния исков период от всички тези права ,които му се полагат по
закон ,което се отразило негативно върху физическото и психическото му здраве ,и
довело до обезвереност в системата на ГДИН и и използването й като репресивен
апарат за частни цели и интереси,както и навежда доводи за лично отношение от
страна на държавен служител –главен директор на ГДИН и подчинения му началник
на Затвора-Плевен спрямо неговата личност.Претендира неимуществени вреди в размер на 50 000лв. ,ведно със законна
лихва върху тях ,считано от началото на увреждането до окончателното изплащане
на сумите.
В съдебно заседание ищеца лично и с адв.П.-служебно
назначен по ЗПП ,поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като
основателна и доказана в посочения в исковата молба размер. Прилага писмена защита лично от ищеца и от
процесуалния му представител адв.П.П...
Ответната страна -Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" гр. София в съдебно заседание се представлява от юрк.Г.Х. която оспорва изцяло предявения иск ,като неоснователен
и недоказан. Поддържа изложеното в писмен отговор/на л.108/ , че не е
осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка
последица от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие
на длъжностни лица от Затвора - Плевен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение .
Окръжна
Прокуратура-Монтана ,чрез прокурор Миглена Митрева,командирована на основание
заповед№РД-04-19/08.02.2022г.на административния ръководител на ОП-Монтана Р***
П. , ангажира становище, че искът е неоснователен и
недоказан ,като съображения излага в писмено заключение.
По делото са събрани писмени доказателства,всички
приети от съда,с оглед необходимостта от тяхното обсъждане в съвкупност и
поотделно.От представените писмени
доказателства по преписката , в съдебно заседание е оспорена Справка вх.№201/14.08.2019г. досежно жалба на Г.В./на
л.75-78/ ,в която по същество се оспорват факти в нея ,неотносими към предмета
на настоящия спор,отнасящи се до условията в Затвора Плевен –от кой момент е
бил на специален режим ищеца-дали от 06.12.2017г. или от 11.11.2022г.,какви са
възможностите за ползване на телефони в затвора,имат ли обхват техническите
средства за наблюдение в санитарните помещения ,осъществено ли е правото на
уединение при изповед с пастора и др,т.е. все обстоятелства отнасящи се до
нарушения на правата на лишения от свобода по чл.3 ЗИНЗС ,във вр. с искания по
чл.276 ЗИЗНС,които са различни от настоящето исково производство, развило се по
чл.285 и сл. ЗИЗНС,във вр. с чл.203 АПК ,във вр. с чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Въпреки
този факт ,с оглед неограничаване правата на ищеца, Съдът е открил производство
по оспорване на документ, по реда на чл.193 ГПК вр. с чл.144 АПК ,като е указал
на страните доказателствената тежест ,която
носят ,съгласно чл.193,ал.3 ГПК ,вр . с чл.144 АПК ,както и способите за
доказване по чл.194 ,ал.1 от ГПК вр с чл.144 АПК.,вкл със свидетелски показания
,като в тази връзка са разпитани св.М.С.
*** ,приятел на ищеца , и св. И.П.-бивш началник на Затвора-Плевен по времето
когато е осъществен основния юридически факт ,подлежащ на доказване –била ли е
блокирана личната партида на ищеца за посочения исков период или не . В тази
връзка ,на база свидетелските показания на св.П. ,които съдът кредитира като истинни и
обективни ,намира основния релевантен факт на блокиране на личната сметка на
ищеца за недоказан,на основание чл.194,ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 АПК ,като
не кредитира показанията на св. М.С. досежно фактът ,че по силата на устни
нареждания сметката на ищеца е била блокирана ,като вид репресивна мярка на
началника и на гл. директор на ГДИН лично спрямо ищеца.Съдът приема оспорването
на документа по реда на чл.193 ГПК за недоказано ,както и за ирелевентно за
предмета на настоящия спор-претърпени неимуществени вреди,както и нарушаване на
права по чл.3 ЗИНЗС от блокиране на
лична партида на ищеца в Затвора –Плевен за посочения исков период.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът
Г.В.В. , понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“-доживотен затвор
без право на замяна , в Затвора-Ловеч и ,че към процесния исков период е
пребивавал в Затвора-Плевен.
Спорен е фактът дали през процесния исков
период-15.07.2019г. до 26.06.2020г.е била блокирана личната партида №**********
на ищеца по устни нареждания на началника на Затвора-Плевен –св. И.П. с цел
репресия на затворническата администрация
,в частност –на главния директор
на ГДИН и подчинения му началник на Затвора-Плевен И.П. спрямо него,довело до нарушение
на основни права на ищеца ,като невъзможност да допълва дневния си порцион с прясна
свежа храна-предимно плодове и зеленчуци ,от които се нуждае ,извън
регламентирания списък ,отнасящ се до всички лишени от свобода ,утвърден от МП
по предложение на МЗ и МФ ,както и да закупува вещи от първа необходимост -фонокарти,пощенски
марки,да заплаща такси и разноски по дела,заведени от него в различни съдилища,вследствие „блокиране“ на
личната му сметка в Затвора –Плевен.
В конкретния случай ищецът твърди нанесени му
неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на ГДИН и като ответник се
сочи именно Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 205
от АПК искът по чл.
203, ал. 1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е самостоятелно
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая
мястото на твърдяното увреждане е Затвора-Плевен.
Делото е изпратено на АС-Монтана за
разглеждане на основание Определение №10302/15.11.2022г. по адм.д.№9797/2022г.г.
по описа на ВАС,след отвод на всички съдии от АС-Плевен
,комуто делото е подсъдно по закон .
Доколкото предявеният иск се обосновава от
фактическа страна с незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители в
ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо
съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" осъдителен иск с правно основание чл. 284
от ЗИНЗС,във вр. с чл.1,ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК е процесуално допустим. Предвид изложеното
следва искът да се прецени по същество.
Материално-правните основания за възникване
правото на обезщетение за ищеца са три: 1.да е налице незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице,
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност;2. на ищеца
да е причинена имуществена или неимуществена вреда/в конкретния случай
неимуществена вреда/; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния
акт, действие или бездействие.
С оглед на събраните по делото доказателства
съдът намира, че в процесния случай тези
предпоставки не са налице и така предявения иск се явява неоснователен и
недоказан по следните съображения:
В чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал. 2 на последния правен текст е посочено, че за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен искът , държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Ако с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата
презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то
доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на
изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди –
в случая на ищеца.Указана е тежестта на доказване на страните с разпореждане за
насрочване на делото ,както и в първо съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко
действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна
или процесуално-правна норма.
По смисъла на АПК действията и бездействията
на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват
фактически действия, а не правни актове. За квалифицирането на едно
бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде
установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следва да се изясни доколко
сочените действия на затворническата администрация са извършени в противоречие
с материално-правна или процесуалноправна норма, съответно са
незаконосъобразни.
При анализа на събраните по делото
доказателства се установява ,че „блокирането“ на личната партида на ищеца е
резултат на действие на администрацията на затвора по принудителното изпълнение
по 4 броя запорни съобщения за процесния период ,което е извършено
чрез удръжки от личната му сметка в Затвора ,където той не работи и пребивава
от 13 г.Видно от писмо, рег.№8080 от 27.08.2019г./л.65/,адресирано до
Началника на Затвора-Плевен ,в Затвора Плевен е получено запорно съобщение по изп.д.№20188960401149 от ЧСИ И*** Ц*** с
вх.№3822/11.07.2019г.,с което се налага запор върху вземането на трудово възнаграждение
,на всички бъдещи вземания ,изплащани от администрацията на Затвора –Плевен ,МП,ГДИН
,както и на всички записи ,които получава осъдения Г.В. до размера на сумата от
198 787,76лв. Посочено е в писмото ,че администрацията на Затвора се явява
трето задължено лице и на основание чл.507,ал.2 и ал.3 ГПК е забранено да бъдат
предавани запорираните суми до посочения размер на длъжника.В противен случай ,администрацията
би нарушила чл.277 от НК.В изпълнение на запорното съобщение от картата /сметката/
на ищеца е удържана сумата от 113лв. и преведена по сметка на ЧСИ на
23.09.2019г.
За това действие на
администрацията/конкретно на счетоводителя/ ищеца е уведомен на 05.09.2019г./л.66/.Срещу
това действие ,същият е поискал обяснение от началника на Затвора-Плевен ,изслушан
е на комисия на 18.07.2019г.,като са му разяснени всички обстоятелства относно
наложения запор.Не е обжалван запора от ищеца по реда на ГПК пред
ОС-Плевен,като твърденията ,че
неправомерно са му удържани средства от личната партида в резултат на запора
,са неоснователни.
Видно от извлечение от личната партида на
ищеца за исковия период от 15.07.2019г. до 26.06.2020г./л.101-104/същият е
пазарувал домати -0,750кг. на 01.10.2019г. на стойност 1,25лв. и чанти големи
-1брой на 01.10.2019г.на стойност 0,07лв.общо за 1,32лв.
На л.104 от делото
се намира извлечение от партидата му за направени разходи за стоки от първа
необходимост на стойност 10,33лв.,17,43лв.и 1,08лв.,като пазаруването е
осъществено на 26.06.2020г.и 24.03.2020г. т.е. през процесния исков период.Неоснователни
са възраженията му ,че в резултат на липса на средства по сметката ,не е би в
състояние да задоволява основни жизнени потребности ,като например да си закупи
лекарства ,т.к. видно от разпечатка/на л.152-153/,на 20.03.2020г. същият е
закупил лекарства ,отразено като разход на стойност 36,84лв.,също на
02.01.2020г. на стойност 28,56лв. ;на 23.10.2019г.-разход на стойност 25,37лв.;на
19.09.2019г.-на стойност 19,14лв. и на 29.08.2019г.-на стойност 14,04лв.Приходите
му обаче са под 150,00лв. на месец,т.е. под размера на несеквестируемия доход
по чл.446 ГПК/минимална работна заплата за страната/.Видно от справка за
здравословното състояние на ищеца/л.79/ ,същият е в добро общо състояние ,като
лекарства са изписвани епизодично ,няма хронични заболявания.
Видно от справка на л.141 от делото ,през
процесния период Г.В. е получил общо 4 запорни съобщения за наложени запори ,от
които 3 от ДСИ и 1 от ЧСИ .В изпълнение на тези 4 запорни съобщения служител в сектор
ФЛКР е удържал и превел на 23.07.019г.наличната сума от 113,00 лв.по сметка на
ЧСИ И*** Ц*** .След удържане на сумата Г.В. е поставил въпроса относно
превеждане на сумата ,написал е молба,изслушан
е на комисия ,като същата сума впоследствие е възстановена от сметката на
съдебния изпълнител по сметката на ищеца .На 08.10.2019г. сума в размер на
143,02лв. по изп. дело №20172120400619/2019г. е удържана и изпратена по сметка
на съдебен изпълнител. На 15.04.2020г.сума в размер на 50,00лв. по изп.д.
№20194110400255/2019г. е удържана и изпратена по сметка на съдебен изпълнител.Изтъкнато
е ,че на основание чл.84,ал.2 ЗИНЗС Лишените от свобода имат право на:1.
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите;2. непрекъснато време за сън не
по-малко от 8 часа на денонощие 3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.)
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието;4. здравно
осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода
са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на
правосъдието.В писмото е изтъкнато също ,че извън тези минимални нужди ,на лишените
от свобода не са им необходими парични суми за задоволяване на минимално
необходими жизнен нужди ,същите са на държавна издръжка ,при което не са
засегнати техни права и интереси.Приложено е по делото и Писмо от Камарата на
частните съдебни изпълнители/на л.133/ ,че доходите на дадено лице от пощенски
записи не попадат в обхвата на закона.Следователно са секвестируеми и сумите по
запори от личните партиди на осъдени следва да се удържат в пълен размер.Съдът
намира ,че това писмо не противоречи на
чл.446 ГПК,където в несеквестируемия доход са посочени само суми от трудово
възнаграждение и др. доход от труд и пенсии.Не са посочени изрично получени
записи ,какъвто е характера на сумите ,от които е удържано от личната партида
на ищеца.Ако приемем хипотетично ,че това е пропуск на законодателя и
несеквестируемия доход обхваща всички доходи на лицето ,независимо от техния произход,съдът
намира за необходимо да отбележи,че съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение,
като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С
разпоредбата на чл.
78, ал. 3 от ЗИНЗС законодателя изрично е предвидил, възможността да се
правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл.
57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл.
78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК, т.
е възнаграждението на лишените от свобода се обвързва с размера на
минималната работна заплата /МРЗ/ за страната, като за 2019 г. МРЗ е била 560,00лв.
а за 2020г.-610 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г.и ПМС № 350/19.12.2019 г.Приложени
са към справката 4 броя запорни съобщения ,респективно писма от съдебните
изпълнители за вдигане на запорите /л.144-151/.Приложено е и извлечение от личната
сметка на ищеца /л.152-153/,от която е видно ,че същият е имал максимум приходи
по сметката в размер на 150лв.на месец.От данните по делото става ясно ,че
ищецът не е работел в Затвора -Плевен ,т.е. не е получавал трудово
възнаграждение през процесния период/видно от писмо на л.113/ ,като запора е
наложен от съдебния изпълнител върху суми от записи, които е получавал осъдения ,т.е . от една страна, според
доказателствата, съдебния изпълнител, издал запорното
съобщение е изпълнил задълженията
си по чл.508,ал.1 и ал.2 ГПК ,разяснени са му правата и задълженията по
чл.507,ал.2 и ал.3 ГПК ,като е указано на третото задължено лице ,че носи солидарна
отговорност за неизплатените суми по
запора. От друга, в запорното съобщение с
болдван текст е посочено, че при запор върху трудовото възнаграждение удръжките
се правят ежемесечно при спазване правилата на чл. 446
от ГПК, регламентиращ несеквестируемият доход.
Съгласно т. 3 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемия минимум е определен
абсолютно и това е размера на минималната работна заплата за страната, като
това се отнася за всяко възнаграждение. Какъвто и да е източникът на дохода от
труд, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници,
включително и за тези, които изтърпяват наказанието лишаване от свобода.
Действително, получените запорни съобщения задължават работодателят и
съответното длъжностно лице да удържат сумите по запорите,като същите не разполагат с право на преценка да го
изпълнят или не, поради солидарната отговорност към взискателя за съответната
сума /чл.
452, ал. 3, изр. 2 от ГПК/, но е следвало да уведомят изпълнителят, че
размера е под несеквестируемият доход, именно защото са солидарни длъжници, за
да се съобрази, вкл. да изпълни посоченото в запорното
съобщение удържане при спазване правилата на чл. 446
от ГПК.
Съдебният изпълнител
не иска от работодателят да преценява дали претендираното вземане за събиране
по принудителен ред чрез извършване на удръжки от сметката от длъжника е основателно или не. Въпросът
дали вземането съществува вече е разрешен или ще се разреши по предвидения за
това законов ред, което не е от компетентността на работодателя. Съдебният изпълнител
всъщност пита дали трудовото възнаграждение ,в случая постъпленията по сметката
на длъжника са над несеквестируемия минимум /размера на минималната работна
заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят
удръжки. В едноседмичен срок от получаване на запорното
съобщение работодателят, трябва да даде писмен отговор на съдебния
изпълнител. В отговора следва да се съдържа изявление дали работодателят има
готовност да прави удръжки от сметката на длъжника и в какъв размер. Ако вече
има наложени други запори, работодателят трябва да съобщи тази информация на
съдебния изпълнител. В случай, че размерът на постъпленията в сметката не позволява
от нея да се правят удръжки, тази информация също трябва да бъде съобщена на
съдебния изпълнител от работодателя в едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение. Ако работодателят не
изпълни разпореждането на съдебния изпълнител и не отговори на запитването му в
законоустановения срок, съдебният изпълнител може да му налага последователно
глоби, докато не изпълни разпореждането му.
От установените факти и приложимото право се
налага извод, че затворническата администрация не е положила дължимото
поведение, а именно да осигури съгласно чл.
57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл.
78, ал. 3 ЗИНЗС да се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК.
Поради изложеното съдът приема, че в случая
са налице незаконосъобразни действия на ответника или на негови служители,
следователно е налице първата предпоставка за уважаване на процесния иск. След
внимателен анализ на доказателствата и приложимото право счита, че от това
действие ищецът не е претърпял вреди, които да са в причинна връзка и които да
подлежат на обезвреда, т. е. не са налице всички изискуеми предпоставки.
Срещу действията на съдия-изпълнителя
законодателят е предвидил съдебен контрол, който се извършва от съответния
окръжен съд по мястото на изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, от който ред
ищецът не се е възползвал. Освен това, за да не се стига до изпълнение върху на
несеквестируеми суми, длъжникът трябва да информира ЧСИ, че средствата му са
именно такива и не подлежат на запор, което ищецът не е сторил.
В чл. 441
от ГПК е дадена възможност на частния съдебен изпълнител да отговаря при
условията на чл.
45 ЗЗД за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, от която възможност ищецът не се е възползвал. Следователно ищецът може
да се възползва от тази процесуална възможност и да упражни правата си за
обезвреда от незаконосъобразното действие на ЧСИ и ДСИ,но пред гражданския съд
по реда на ЗЗД .
Когато се стигне до принудително събиране на
вземания, основната гаранция на закона, че изпълнението няма да застраши
съществуването и нормалното преживяване на длъжника, се съдържа в института на
несеквестируемостта, т. е. забраната за принудително изпълнение върху доходи на
длъжника под определен размер. Законодателят е предвидил определен доход като
несеквестируем за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните
си месечни нужди за подслон, храна и облекло. Следва да се съобрази, че
лишените от свобода получават всичко необходимо за осигуряване задоволяването
на основните им жизнени потребности за сметка на държавния бюджет /чл. 84
от ЗИНЗС/, поради което на практика е невъзможно да бъде застрашено
съществуването и нормалното им преживяване. В чл.
84, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1.
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не
по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло,
обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните
вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат
чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба
храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените
права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им
нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди.
От изявлението на ищеца в съдебно заседание става ясно ,че ищецът е
получавал обувки ,както и не е ограничаван и получавал задължителна дневна
дажба храна и стоки от първа необходимост,което се потвърди и от разпита на св.П.
,бивш началник на Затовар-Плевен. Видно от представената на л. 152 от делото ,
справка за трансфери, през исковия период ищецът е получавал записи, т. е. това
са били основните му източници за доходи, от които е могъл да задоволява
потребностите си., Ищецът не е бил лишен от възможност и са му били осигурени
нормални условия за пребиваване в затвора съгласно изискванията на ЗИНЗС. При
това от незаконосъобразното поведение на счетоводителя,който реално е извършвал
удръжките не са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
В този смисъл съдът приема, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана. Не е осъществен фактическият състав на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. От една страна, се установи твърдяното от ищеца
действие на служители на ответника по повод административна дейност, но от
друга не се установи да е нарушена нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
основателност на иска си по чл. 284
от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези
предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица
от това е неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на
предявения от него иск.
Предпоставка за реализиране отговорността на
държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между
твърдяните действия и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за
недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява
недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и
поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В производството по реда на чл.
204, ал. 4 от АПК е необходимо да са изпълнени всички елементи от
фактическият състав. При определяне на фактическия състав на отговорността, при
липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на
ГДИН.
Отговорността на Държавата по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1.
Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или
бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203
и сл. от АПК. В случая се установи посоченото по горе незаконосъобразно
действие на ответника. Обаче, не се доказа по делото да е претърпяна вреда в
кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.
Ефектът от незаконосъобразното действие на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. Такова
разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.
3, ал. 2 от с. закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в
местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да
осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението
към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани, както и правата им, при спазване в
случая ограниченията, въведени за целите на наказанието.На ищеца безспорно е
осигурена такава среда, не се установява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск
по чл.
284 и сл. от ЗИНЗС.
След като не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл. 284
от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на
който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът
да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и
на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква
задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение
за заплащане на лихва върху главното задължение.
По тези съображения, исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.
Ответникът по делото е претендирал да бъде
осъден ищеца да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че с оглед липсата на средства от ищеца ,който е освободен от внасяне
на държавна такса ,не следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на ответника ,в чиято полза е делото.
По отношение обжалването на настоящото
решение следва да се съобрази, че съгласно чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр. 100/2019 г., в сила от 01.01.2020 г. /,
постановеното от административния съд решение по иск за обезщетение подлежи на
касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на
същия съд.
Воден от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс във вр. с чл.
284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, АС-Монтана
–ІІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Г.В.В. ,изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора –Ловеч
срещу Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
Правосъдието ,с правно основание на иска чл.284 и сл. във вр. с чл.3 от ЗИНЗС ,
за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от действия на органите по изпълнение
на наказанията в Затвора -Плевен ,изразяващи се в блокиране на личната му
партида в касата на Затвора, за периода:15.07.2019г.-26.06.2020г. ,когато не е
можел да ползва сумите за задоволяване на личните си нужди и да ползва лавката
в Затвора за услугите ,които предлага ,в
размер на 50 000лв.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от
увреждането до окончателно изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен състав на Административен съд- Монтана в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: