Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
16.11.2020г.
град Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Б.а
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от съдия М. Стергиовска КАНД
№ 217 по описа за 2020 г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба,
депозирана от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Шумен,
представлявана от директора, касационна жалба срещу Решение №336/03.08.2020г.
на Районен съд гр. Шумен, постановено по ВАНД № 706/2020г. по описа на същия
съд.
С оспорения съдебен акт е отменено наказателно
постановление №27-0000983/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414
ал.1 от КТ на “К.3.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.121а ал.1 т.1 б.а и ал.8 от КТ, във вр.
с чл.6 ал.4 от НАРЕДБА
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че съдебният състав не е изследвал в пълнота приобщените
доказателства и е следвало да отчете, че последващо представената ведомост за
м. декември 2019 г. не следва да се кредитира с доверие поради наличието на
различни обстоятелства, касаещи изплатени трудови възнаграждения за м. декември
2019 г.
По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото НП.
Ответната страна се
представлява от адв. Б. Б., ШАК, който оспорва жалбата и моли въззивното
решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото, съобразно
представен списък.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 07.02.2020г. била
извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните
изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне
на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството, в
качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си командирова
работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава
- членка на европейския съюз по договор с „МSL Революсион“.
Дружеството
било с предмет на дейност СМР. Заетият персонал бил от общо 5 лица, между които
и И.А.М., наети с трудови договори като всичките били командировани в
рамките на предоставяне на услуги в Кралство Белгия. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол № ПР2004063 съставен на 12.02.2020г., на която дата е и
връчен на управителя на дружеството. Според една от
направените при проверката констатации, съставляваща т.19 от протокола,
дружеството в качеството си на работодател, е начислило и изплатило на общия
работник в строителството И.А.М., командирован в рамките на предоставяне на
услуги /СМР/ в гр.Лиеж, Кралство Белгия, брутно трудово
възнаграждение за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на
база основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени 10
дни, което било по – малко от минималната ставка за заплащане
-14.590 евро/час, установена за
същата или сходна работа в приемащата държава.
Минималната ставка след 01.10.2019г. за първа категория
неквалифициран труд на възрастни работници в
строителството била в размер на 14.590 евро/час. Тези констатации
били направени от страна на проверяващите след справка в националния
уебсайт на Кралство Белгия, относно минималната ставка и на
база представена от страна на дружеството ведомост за заплати за
м.декември 2019г., в която е отразена основна заплата 1880 лева,
отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване
777.02 лева. С протокола на дружеството е дадено предписание /т.11/ да
начисли и изплати остатъка от трудовото възнаграждение на
И.А.М. до минималната ставка за заплащане установена в приемащата
държава. Определен и е срок за изпълнение – 28.02.2020г.
Прието било,
че дружеството е нарушило чл.6 ал.4 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а ал.1 т.1 а и
ал.8 от КТ. На 12.02.2020г. бил съставен срещу дружеството АУАН № 27-0000984, в присъствието на управителя, на когото е
и връчен. На 26.02.2020г. от страна на дружеството била
представена нова ведомост за заплати за м. декември 2019г., в
която е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19 и
заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1934.07 лева. Въз
основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН.
Представен
бил РКО №003/07.01.2020г. за изплатена на И.А.М. сума в размер на
1934.07 лева с основание - заплата м. декември
2019г. Представен и Протокол Приложение 9 към чл.8
ал.7 от НАРЕДБА
№ Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за подадена Декларация обр.1 за
м.12.2019г.
Пред
въззивната инстанция е изслушана съдебно счетоводна експертиза, която
установява, че съгласно преработената ведомост на дружеството за м. декември
2019г. на И.А.М. е начислено следното трудово възнаглраждение – основна заплата
2462.88 лева, клас 29.55 лева, брутно възнаграждение 2492.43 лева, лични
осигуровки 343.46 лева, данъчна основа за ДОД 2148.97 лева, данък
214.90 лева, нетно възнаграждение в размер на 1934.07 лева. На
ведомостта има положен подпис за получил сумата. Също така въз основа на
предоставени данни от подадена в НАП – Варна Декларация обр.1 за м. декември
2019г., относно И.А.М. вещо лице е констатирало, че декларацията е била
попадена с редовни данни, без корекции. В нея броя на отработените
дни за месеца са посочени 10 при 19 работни, при 8 часа и 9 дни
неплатен отпуск. Осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение посочени
в декларацията са в размер на 2282.73 лева, данъчна основа за
ДОД е в размер на 1970.76 лева, данъка 197.07 лева и нетно възнаграждение
1773.68 лева. Отделно на лицето Михайлов въз основа на РКО са били изплатени
1250 евро с основание «командировки». Въз
основа на извършената проверка, вещото лице приело, че на лицето И.А.М.
за м.декември 2019г. е изплатено нетно трудово възнаграждение в
размер на 1934.07 лева.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на административно –
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото
на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Правилно е квалифицирано нарушението по чл.121а ал.1 т.1 б.а от КТ.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. След задълбочен анализ въззивният съдебен състав приел, че
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не се доказва
по безспорен начин извършеното административно нарушение, обуславящо
възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
дружеството по чл.414 ал.1 от КТ, поради което отменил наказателното постановление.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което се
явява правилно, като съображенията, изложени от въззивния съд се споделят
изцяло от настоящата касационна инстанция.
По делото няма спор, че дружеството -
жалбоподател е командировало работника И.А.М. в рамките на
предоставяне на услуги /СМР/ в гр.Лиеж, Кралство Белгия за срок от 10 дни,
считано 01.12.2019г.,поради което е следвало да начисли и изплати основно трудово
възнаграждение на И.А.М. не
по-малко от минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна
работа в приемащата държава, която според контролните органи е била 14.59 евро
на час по данни на официалния сайт на Кралство Белгия. Контролните
органи, както и наказвацият орган са приели, че дружеството е начислило и
изплатило на общия работник в строителството И.А.М., брутно трудово възнаграждение за
м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база основна месечна
заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни, което било по –
малко от минималната ставка за заплащане.
Констатациите на
контролните органи за начислено и изплатено на общия работник в строителството И.А.М., брутно трудово възнаграждение за
м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева /на база основна месечна
заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни,
явяващо се по – малко от минималната ставка за заплащане, са направени единствено на база първоначално
представената при проверката ведомост за заплати за м.декември
2019г., в която е отразена основна заплата 1880 лева, отработени дни
10, заплата за отработените дни 989.47 лева, сума за получаване 777.02 лева.
След съставяне на акта, от страна на дружеството на 26.02.2020г. била
представена нова ведомост за заплати за м. декември 2020г., в
която е отразена основна заплата 2462.88 лева, отработени дни 19,
заплата за отработените дни 2462.88 лева, сума за получаване 1934.07 лева.
От представен РКО
№003/07.01.2020г. е видно, че е изплатена сума в размер на 1934.07
лева с основание - заплата м. декември 2019г.
От заключението на
съдебно счетоводната експертиза и приобщения по делото Протокол Приложение 9
към чл.8 ал.7 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, дружеството в
подадената Декларация обр.1 за м. декември 2019г., относно И.А.М. е
декларирало отработените дни за месеца 10 /при 19 работни/, при 8
часа, 9 дни неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово
възнаграждение 2282.73 лева, данъчна основа за ДОД е в размер на 1970.76
лева, данъка 197.07 лева и нетно възнаграждение 1773.68 лева.
Съгласно Наредба №Н-13/17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 3.01.2020 г.,
работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, подават в
компетентната ТД на НАП декларации по образец № 1, 3 и 5, в които се вписват
дните в осигуряване, осигурителният доход, брутно трудово възнаграждение,
задължителните осигурителните вноски за осигурените
лица, начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от
трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и други данни,
свързани с осигуряване на лицата. Съгласно чл.4 ал.1 б.а от същата
наредба Декларация образец № 1 се подава за всеки календарен
месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този
срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Установено е, че декларация за м. декември
2019г. е била подадена от дружеството, не е била коригирана, поради което е
безспорно, че преди извършване на проверката на 07.02.2020г., дружеството е
декларирало по отношение на И.А.М. отработени 10
дни за месец декември 2019г. /при 19 работни/, при 8 часа, 9 дни
неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово
възнаграждение в размер на 2282.73 лева, нетно възнаграждение 1773.68 лева. Правилно
въззивният съд е кредитирал тези данни и е счел, че последните не са
антидатирани. Размерът на брутното трудово възнаграждение
декларирано в НАП се явява с 11 стотинки по – малко от трудово възнаграждение изчислено в
размер на 1167.20 евро /2282.84 лева при курс лев/евро 1.95583/ за посочения
период, съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.
Въз основа на изложеното, насоящият
съдебен състав приема, че административно наказващият орган не е доказал по
безспорен начин извършването на твърдяното нарушение - въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства не се доказва по безспорен начин
извършеното административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на
административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.414 ал.1 от КТ,
поради което правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното
производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора
ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат
присъдени в размер на 444.00 лева, която сума представлява адвокатско
възнаграждение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 336/03.08.2020г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 706/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София да заплати в полза на “К.3.“ ЕООД ***, представлявано от управителя
Й.С.М.разноски по делото в размер на 444.00
/четиристотин четирдесет и четири/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................