Решение по дело №8292/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 868
Дата: 11 март 2022 г.
Съдия: Марина Евгениева Гюрова
Дело: 20211110208292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211110208292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на **** срещу наказателно постановление № Р-
10-262 от 05.04.2021 г., издадено от Заместник - председателя, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията по финансов
надзор, с което на основание чл. 221 а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за
публично предлагане на ценни книжа, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на
чл. 100 о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100 т, ал. 1, вр. ал. 4 от Закона за публично
предлагане на ценни книжа, вр. § 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че отчетът е
забавен по обективни причини, а именно епидемичната обстановка в
страната. Поддържа се, че нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Генова, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Сочи, че нарушението е безспорно доказано,
както и че законодателят е взел предвид епидемичната обстановка, поради
което и сроковете за подаването на отчета са удължени. Счита, че
нарушението не представлява маловажен случай, тъй като отчетът е
представен в КФН със закъснение от повече от два месеца. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Експерти от Комисията по финансов надзор извършили документна
проверка на **** при която било установено следното:
***** е вписано под № РГ-05-1215 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН), воден от КФН.
След проверка на постъпилата в КФН информация на хартиен носител и
чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път,
изградена и поддържана от КФН - e-Register, е установено, че ***** не е
предоставило 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си,
обхващащ първите 6 месеца от финансовата 2020 г., в законоустановения
срок до 30.09.2020 г.
С вх. № РГ-05-1215-6/31.03.2020 г. постъпило писмо от дружеството, в
което било посочено, че е взето решение за промяна на сроковете за
разкриване на информация по чл. 100 о, ал. 2 от ЗППЦК - до 30.09.2020 г.
С писмо, вх. № РГ-05-1215-13/03.08.2020 г., ***** представило
обяснения, че във връзка с извънредната ситуация, свързана с пандемията от
COVID-19, част от дъщерните дружества в групата все още не разполагат с
одитирани годишни финансови отчети, което обстоятелство възпрепятствало
изготвянето и одиторската заверка на годишния консолидиран финансов
отчет за дейността на ***** за 2019 г. в законоустановения срок до 31.07.2020
г., като ръководството се ангажирало в рамките на законовия срок за
публикуване на годишен финансов отчет в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията
(30.09.2020 г.), дружеството да разполага със заверен годишен консолидиран
финансов отчет за дейността на ***** за 2019 г. който ще бъде предоставен и
на КФН.
Такъв отчет не бил предоставен на КФН и към датата на съставяне на
АУАН № Р- 06-785/27.10.2020 г.
Въз основа на проверката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 14.12.2020 г. от М. П. Ч. - „главен експерт“ в
Отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел“, Дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“ при Комисията за финансов надзор, за нарушение
на чл. 100 о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100 т, ал. 1, вр. ал. 4 ЗППЦК. Актът бил
връчен срещу подпис на изпълнителните директори на дружеството на
27.10.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното
наказателно постановление № Р-10-262 от 05.04.2021 г. от Заместник -
председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“
на Комисията по финансов надзор, с което на основание чл. 221 а, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за
нарушение на чл. 100 о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100 т, ал. 1, вр. ал. 4 от Закона
за публично предлагане на ценни книжа, вр. § 45, т. 1 от ПЗР на Закона за
2
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците. Препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 13.05.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М. П. Ч..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа
на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В
показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за
установеното от него нарушение констатирано по документи.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М.
П. Ч. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален
ред - извлечения от електронен регистър, уведомления и заповед № З-
249/20.10.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 27.10.2020 г. след извършване на
проверка от органите на КФН за представяне на отчета. По делото не се
съдържат доказателства кога е извършена проверката, но съдът приема, че
доколкото същата касае подаването на отчет в законоизискуемия срок до
30.09.2020 г., именно от тази дата най-рано контролният орган се счита за
уведомен, и въз основа на проверката е било установено и нарушението, и
неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от изпълнителните директори на нарушителя, като в 6 - месечния
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от М. П. Ч. - „главен експерт“ в Отдел „Надзор
на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“, Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при
Комисията за финансов надзор. Със заповед № З-249/20.10.2020 г. на
заместник - председателя на КФН М. П. Ч. е оправомощена да съставя актове
3
за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на
чл. 295, ал. 1, пр. 2 ЗПФИ наказателните постановления се издават от
заместник-председателя. В настоящия случай НП е съставено от Мария
Асенова Филипова, която работи на длъжност „заместник - председател“ на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на
посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП по
безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението -
01.10.2020 г., първият ден, следващ последния ден, когато дружеството -
жалбоподател е следвало да представи в КФН 6-месечен консолидиран
финансов отчет.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 100 о, ал. 2 ЗППЦК емитентът, който
изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива
публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ
първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на
шестмесечието.
С § 45, т. 1 от ПЗР на ЗМДВИП този срок през 2020 г. е удължен до
30.09.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 100 т, ал. 1 ЗППЦК емитентът или лицето,
поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до
търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната
информация чрез предоставянето й на комисията и на обществеността.
Емитентът, който е извършил само публично предлагане на ценни книжа, е
длъжен да разкрива информацията по изречение първо на територията на
Република България.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че за първите 6 месеца от
финансовата 2020 г., в законоустановения срок, в случая до 30.09.2020 г., не е
представен в КФН от дружеството-жалбоподател 6-месечен консолидиран
финансов отчет за дейността, което от обективна страна е юридическият
факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на дружеството.
Неподавайки отчета в КФН в предвидения за това срок дружеството -
жалбоподател е осъществило състава на вмененото му административно
нарушение. Касае се за формално нарушение, такова на просто извършване,
което е довършено с факта на неподаване на отчета в предвидения за това
срок /до 30.09.2020 г./, без да се изисква настъпването на допълнителни
съставомерни последици.
Предвид горните аргументи, безспорно е доказано, че на първия ден,
следващ крайния срок за представяне на отчета, а именно на 01.10.2020 г.
**** е осъществило формално нарушение на чл. 100 о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл.
100 т, ал. 1, вр. ал. 4 ЗППЦК.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
4
Не е налице и хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с други нарушения от този вид.
Нарушението е формално и не предвижда настъпване на общественоопасни
последици. Наред с това жалбоподателят е субект, който по занятие извършва
търговска дейност, поради което и се очаква същият да е запознат с
нормативната уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва.
Усложненията в обществения живот, причинени от пандемията от COVID-19,
са взети предвид от законодателя и е удължен срокът за представяне на
процесния отчет и не следва повторно да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност. Следва да се има предвид също така, че нарушението е
било отстранено едва след намесата на КФН.
Относно индивидуализацията на наказанието, съобразно приложимата
санкционна разпоредба на 221 а, ал. 2, вр. ал. 1 ЗППЦК, за нарушение на чл.
100 а ЗППЦК на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер:
от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто от общия годишен оборот в
съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от
управителния орган. Имуществената санкция в конкретния случай е наложена
почти в минимален размер, поради което не може да се приеме, че тя не
съответства на тежестта и характера на нарушението и на целите на
наказанието.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-262 от
05.04.2021 г., издадено от Заместник - председателя, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията по финансов надзор, с
което на **** на основание чл. 221 а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за
публично предлагане на ценни книжа, е наложена имуществена санкция в
размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 100 о, ал. 2, вр. ал. 4,
вр. чл. 100 т, ал. 1, вр. ал. 4 от Закона за публично предлагане на ценни книжа,
вр. § 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците.
ОСЪЖДА **** да заплати на Комисията по финансов надзор, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
5
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6