Р Е Ш Е Н И Е
№.
град Варна, 07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет
и втори състав в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Д. като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм.д. N 118 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл.27, ал.3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Д.Н.Й.
***, чрез адв. С., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 03/06/1/0/02630/2/01/04/01 от 3.12.2018 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие” град
Варна. Жалбоподателят поддържа, че акта е постановен в нарушение на материалния
и процесуалния закон и в противоречие с целите на закона, не е спазена
предвидената процедура по издаването му, описаната фактическа обстановка не е
действителната. В уточняваща молба вх. № 2954/2019 г. жалбоподателят сочи, че
не са нарушени посочените от административния орган законови разпоредби.
Констатациите на фонда са немотивирани, не са извършени в цялост необходимите
проверки, не са взети предвид и направените по същество възражения, което е
довело до превратни изводи. Не са налице нарушения на договора, има неяснота
при посочване на неизпълнените договорни задължения, на вида и размера на
определените суми, чието заплащане е отказано. Прието е, че е налице
неизпълнение на сключения договор № 03/06/1/0/02630/22.01.2016 г. за отпускане
на безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че е изпълнил всички поети договорни
задължения относно засаждането на дръвчетата, при изпълнение на заложената в
бизнес плана схема на засаждане, включително и увеличаване с 6 дка. сливи,
поради което и засетите площи, следва да се включат при изчисляването на
средния производствен обем. При извършване на проверки през целия период на
договора не са констатирани нарушения от проверяващите, вкл. и при междинна
проверка на 22.06.2017 г. В акта липсва дата на извършването на административни
проверки преди второ плащане, което съставлява съществено нарушение и
препятства защитата по повод на направените по нататъшни констатации. Не е
налице неспазване на чл. 6 ал.1, чл. 14 ал.1 т.7, чл.15, ал.2 от Договора. В
одобрения бизнес план не са налице каквито и да е ограничения за отглежданите
култури от сектор „Плодове и зеленчуци“, каквато безспорно е граха. Дори и да е
налице сочения от ответника отказ за изменение на бизнес плана, то искането за
промяна е в рамките на договореното първоначално. Налице е уведомително писмо
вх. № 02-053-6500-512 от 25.09.2017 г., по което липсва произнасяне на фонда.
Констатираното засаждане на грах не представлява нарушение на договорните
отношения, т.к. грахът е засят не като фуражна култура, а като зеленчукова.
Останалите смесени житни култури са помощни и се засаждат през есента, като
целта е при засаждането и израстването на пролетната култура грах да се увие
около тях и да увеличи добива, както и да задържи влагата в почвата. Грахът е
обран ръчно, чрез изкореняване, а не с трактор,
както би било при фуражните култури. Не са налице и сочените в т.2 на
акта нарушения. Констатациите са формални и погрешни, не са изследвани
причините за наличните овошки. Погрешно е посочено както броя на засадените
овошки, така и живите от тях. Констатациите са в разрез със заключенията на
извършената проверка на 22.06.2017 г. Административния орган не е взел предвид
чл. 19 ал.2 от договора, предвиждащ
хипотеза на носене на отговорност на стопанина при частично неизпълнение на
задължение, при болест по растенията, засегнала земеделските култури, като
превратно е тълкувано понятието „своевременно уведомление“. Административния
орган е следвало да изследва времето/периода и причините за наличието на
погинали овошки. Да изследва налице ли е нападение от вредителя черна златка,
както и до какви последици води това. Не са отчетени и изключително
неблагоприятните климатични условия с постоянни валежи, хладно време, което
води до множество гъбни и бактериални инфекции по дръвчетата. По тези причини
са изсъхнали голям брой дръвчета. Не е взето предвид, че при борбата с
последиците от нападението от черна златка, няма конвенционални средства за
растителна защита, а единствения възможен начин е изкореняване и засаждане на
заразения посадъчен материал. Не е взето предвид, че за жалбоподателя е налице
регистрация за биопрозводство. Оспорва доводите, че не е изпълнено своевременно
задължението за подаване на уведомление за погиване на дърветата, т.к. едната
част от тях са загинали в следствие на необичайно високата норма на валежи
м.06, м.07, което не позволява вземането на адекватни мерки, а от друга страна
е налице нетипично нападение, за което не са налице препарати за растителна
защита. Незачитането на резултатите
относно предходните проверки и изпълнението на договора и бизнес плана, както и
причините за погиване на овошките са довели до постановяване на
незаконосъобразен акт. Оспорва констатациите на административния орган по
отношение на ореховите дръвчета. В одобрения бизнес-план е записано около 15
дръвчета на декар, което е средна норма при отглеждане на интензивни и
високодобивни сортове от рода на „Чандлър“ и „Педро“, но каквито в случая не са
засадени. Това е така, тъй като при създаването на овощната градина, нито един
от интензивните сортове орехи не е вписан в официалната сортова листа на
страната, което би направило засаждането им противно на закона. Затова са
засадени български сортове „Извор 10“, които са много по-големи дървета и са
по-бавно растящи и късно влизащи в плододаване. Схемата на засаждане на
българските сортове е 10х10, затова на 15,6 дка са засадени 156 дръвчета, факт,
който при предходните проверка е отчитан и приеман, че е в съответствие с
договора. Оспорва факта, че не е налице планираното увеличение на стопанството.
Налице е увеличен брой декари, а именно с 200 дка, което е видно от анкетните
карти. Моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. По същество излага становище, че в хода на
съдебното производство са събрани доказателства от които може да се направи
извод, че фактическите установявания на органа не отговарят на
действителността. Моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото
разноски. В
депозирани писмени бележки сочи, че от приетата по делото САЕ се установи, че е
налице грубо несъответствие по отношение броя на плодните дръвчета в
стопанството на жалбоподателя, както и че проверяващите не са компетентни в
областта на агрономията. В подкрепа на тоя довод са и показанията на свид. Р.,
който сочи, че е имал разногласия с проверяващите относно броя на дърветата. С
фактура от 31.03.2018 г. жалбоподателя е закупил 450 дървета, което доказва
тезата, че погиналите дръвчета са подменяне през 2018 г. След подмяната на дръвчетата поради лошата
метеорологична обстановка същите са нападнати от вредители, което не е
позволило на дръвчетата да оцелеят. Обективна невъзможност не би могла да бъде
вменена на жалбоподателя, тъй като сроковете за уведомление от 15 дни, а
появата на подобни явления са динамични и внезапни, с неясни последици. По тази
причина не могат да бъдат налагани санкции, тъй като не може да се установи
кога е възникнало задължението за уведомяване, нито е налице неизпълнение на
договорени задължения. Ответника следва да приеме, че е налице хипотезата на
чл. 19 ал.2 от договора, тъй като е налице болест по растенията. При
предходните проверки, не са констатирани нарушения от проверяващите, относно
засадената бройка дръвчета. От събраните доказателства е установено, че
стопанството на жалбоподателя се е увеличило с 200 дка. Оспорва и доводите на
ответника, че е налице отказ за изменение на бизнес-плана, тъй като искането на
жалбоподателят е в рамките на договореното, налице е уведомително писмо от
25.09.2017 г., по което липсва произнасяне на фонда.
Ответната страна
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” град Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Сочи, че оспорения акт е мотивиран, издаден при
преценка на всички факти и обстоятелства относими към случая. Извършени са
редица проверки – административни и на място. Акта е издаден от компетентен
орган. Твърденията за наличие на форсмажорни обстоятелства довели до
неприхващане и погиване на посадъчен материал е подробно анализирана от издателя
на акта. За тези твърдения не са ангажирани доказателства нито в
административното производство, нито пред съда. Още при проверка извършена на
21.06.2017 г. се установява, че земеделският стопанин не е положил необходимите
грижи за поддържане на жизнеспособно стопанство. Същия е представил изрична
декларация, с която е поел ангажимент да възстанови с живи растения,
установените починали вече. Тази проверка не е свързана с издадения АУПДВ,
защото е извършена в един много по-ранен етап от крайният срок за изпълнение на
бизнес плана. Сочената молба вх. № 02-053-6500-512 от 25.09.2017 г. е
уведомително писмо, което не налага произнасяне с нарочен акт. Изрично
произнасяне е налице по направено искане от 29.09.2017 г., с което ДФ
„Земеделие“ с изрично писмо изх.№ 01-031-6500/27.11.2017 г. е постановил отказ.
Жалбоподателят цитира само част от текстове на договора, но не сочи, че в същия
е записано, че в срок от 15 дни от датата на настъпване на обстоятелствата,
следва да уведоми фонда за обстоятелствата по чл. 19 ал.2, при неизпълнение на
тези задължения ползвателя не може да се позовава на непреодолима сила,
съгласно чл. 20 ал.2 от договора. В с.з. процесуалния представител на ответника
оспорва жалбата. В депозирани писмени бележки сочи, че жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважения. Й. е подал заявление за подпомагане по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятие“ от ПРСР 2014-2020 г. Редът и начинът за
кандидатстване по посочената мярка за финансиране е подробно уреден в Наредба №
14 от 28.05.2015 г. и ЗПЗП. Съгласно депозирано заявление от 24.07.2015 г.,
първоначалното СПО на кандидата е 9570.62 евро. От приложение №3 от сключения
договор от 22.01.2016 г. страните са се договорили, че ще бъде постигнато
увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО
/минимум с 4000 евро СПО/. Ползвателят на помощта, сам подава и попълва
заявлението за подпомагане и определя видът, количеството и конкретната
инвестиция, както и сроковете в които ще я изпълни. След подписване на договора
на Й. е преведена сумата от 24 446 лв., която е уговорена като първо
плащане по договора. От проверката на място извършена на 1.08.2018 г. до 13.08.2018 г. е установено неизпълнение на
задължението на ползвателя да увеличи икономическия размер на стопанството и да
има жизнеспособно стопанство. Трайните насаждения праскови, череши, сливи и
орехи, включени в одобрения бизнес план и станали обект на проверка, не
отговарят на изискванията да бъдат признати за трайни насаждения с оглед на
установения процентен показател за живи растения на единица площ. Не са представени доказателства за наличие на
форсмажорни обстоятелства довели до неприхващане на посадъчния материал или за
неговото погиване. Жалбоподателят не е уведомил фонда и не е представил
доказателства за настъпване на форсмажорни обстоятелства. Още при проверката на
21.06.2017 г. преди крайния срок за изпълнение на бизнес плана е видно, че
земеделския стопанин не е положил необходимите грижи за поддържане на
жизнеспособно стопанство. При тази проверка е установено, че е планирано
увеличение на обработваемите земеделски площи, процеса на по засаждане ,
презасаждане и възстановяване е определен за 2018 г. При установеното на място
слабо прихващане на насаждения от праскови и орехи е изискана декларация от
кандидата за предстоящото засаждане не изсъхналите дръвчета. Й. е запознат с
проверката и е приложил декларация, че ще извърши възстановяване на овошките.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че произтичащите от подпомагането
ангажименти се ограничават само със засаждането и поддържането на културите,
без да се държи сметка за останалите култури включени в стопанството на
ползвателя. Преценката за съответствие с критериите за допустимост и с тези за подбор на проектите се извършва
на ниво „земеделско стопанство“. При проверката са установени други култури от
приоритетния сектор, за който Й. не е кандидатствал. За включване в
стопанството следва да е необходимо писмено одобрение от страна на ДФ „Земеделие“.
В случая такова не е дадено, а е налице отказ с писмо от 27.11.2017 г. Доводите
на жалбоподателя, че това са помощни култури противоречи на самото депозирано
уведомление от Й. за промяна на бизнес плана. Установено е нарушение и на чл.
15 ал.1 т.2 от Наредба №14 не само наличните дръвчета от сливи, но и за
останалите насаждения, включени в одобрения бизнес план и станали обект на
проверка е установено, че не отговарят на изискванията да бъдат признати за
трайни насаждения с оглед установения процентен показател на живи растения на
единица площ. Уведомление за настъпили
събития довели до погиване е депозирано след подаване на възражението във
връзка със започналото производство по издаване на АУПДВ. Приетата по делото
САЕ не подкрепя доводите на жалбоподателя. Издадения акт е издаден при спазване
на разпоредбата на чл. 26 ал.1 от АПК, волеизявлението е в писмена форма и
съдържа фактически и правни основания за това. По изложените доводи моли да се
отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1
от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е подал заявление за
подпомагане с идентификационен № 03/06/1/0/02630/2015 г. по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“.
На 22.01.2016 г. е сключен договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г, съфинансирана от Европейския земеделски фон за
развитие на селските райони между ДФЗ и Д.Н.Й..
На 4.06.2018 г. Й. е депозирал заявка за
второ плащане с вх. № 03061002630301.
На 4.07.2018 г. във връзка с приетата
заявка за плащане е извършена проверка при която е установено видимо
разминаване по площ и вид на културите, които следва да се отглеждат по проект.
Изготвена е докладна записка от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ за извършване
на проверка от РТИ Варна. Издадени са
заповеди за извършване на проверка на място от П. и Г..
Изготвен е доклад от проверка на място,
видно от който в ПИ 000067 на площ от 0.0665 ха по документи са засадени 50 бр.
праскови, като на място са установени 2 бр. живи растения, в същия имот на площ
от 0.1379 ха по документи са отразени 64 засадени череши, на място са
установени 14 бр. живи растения, в същия имот на площ от 0.5409 ха по документи
са отразени 320 засадени сливи, на място са установени 95 бр. живи растения.
При анализ с представения бизнес план е прието, че минималния брой растения на
декар са както следва за праскови – 50 бр., за череши 40 бр., за сливи 50
бр. В ПИ 026024 и в ПИ 026034 е
установено, че на площ от общо 1,5628 ха по документи са засадени общо 237
ореха, на място са установени 126 бр. живи растения. При анализ на представения
бизнес план е прието, че минималния брой растения на декар орехи следва да е 15
бр. В ПИ 083059 на площ от 0.571 ха по документи са засадени 294 бр. сливи, на
място са установени 400 бр. живи растения. Отделно от това в стопанството на
жалбоподателят са установени зърнено-житни култури и грах, които не са посочени
в таблица за земята към заявка за второ плащане, подадена на 4.06.2018 г.
С писмо изх. № 01-033-6500/241 от
23.08.2018 г. ДФЗ е открил производство по издаване на АУПДВ. Производството е
открито във връзка със следните констатации: при извършване на административни
проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл. 9
ал.1 т.2 вр. чл. 6 ал.1 и чл. 15 ал. 2 от Договор 03/06/1/0/02630, както и чл.
38 ал.1 т.2 и т. 9 вр. чл. 18 ал.1
Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Посочено е, че исканата промяна
на културите по бизнес план с вх. № от 29.09.2017 г. е отказано с писмо от
27.11.2017 г. В представената заявка за плащане са отбелязани като засети площи
с култури, невключени в бизнес плана, с който е кандидатствано, който е одобрен
при сключване на договора с ДФ „Земеделие“. Извън плана са зелен грах от 9.2352
ха. и угари – 10.4998 ха., които при посещение на стопанството е установено, че
са засети с пшеница и овес. При проверка в ИСАК е установено, че са обработвани
22,805 ха. земя, при одобрен бизнес – план – 3.0283 ха. Не е налице точно спазване на бизнес плана. При
извършена проверка на място, е констатирано, че икономическия размер на
стопанството към момента на проверката, изпълнението на бизнес-плана се формира
само от трайни насаждения – сливи и е равен на 4254,27 евро среден
производствен обем, при начален размер от 9570.62 евро. Не е реализиран ръст на
земеделското стопанство с 4000 евро среден производствен обем преди второ
плащане. Съгласно чл. 9 ал.1 т.4 и сключения договор, както и чл. 38 ал.1 т.4
от Наредба №14/2015 г. ползвателя на помощта не следва да получи второ плащане.
Отразено е, че при проверката е установено и неспазване на чл. 42 т.1 от
Наредба №14/2015 г., съгласно която финансовите операции, свързани с отглеждането
на трайни насаждения от сливи, праскови и череши, не са отразени в счетоводната
система на бенефициера съгласно ЗС. При проверката на място не са представени
документи за насажденията от сливи, праскови и череши, които са част от
производствената програма на кандидата, съгласно бизнес – плана. Посочено е, че
за общия размер на задължението към ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ е 24447.50
лв. Предоставена е възможност на жалбоподателя да депозира възражения. С
известие за доставяне на 24.08.2019 г. е връчено на жалбоподателя съобщението
за откриване на производството по издаване на АУПДВ.
На 5.09.2018 г. Й. е депозирал уведомление
за настъпили събития, във вр. чл. 19 от договора е уведомил ДФЗ – Варна, че
през последните 3 месеца, вследствие на лоши метеорологични условия в района на
с. Добри дол /всекидневни валежи и ниски температури/ са се появили множество
болести по овошките, което е довело до изсъхване на голяма част от тях.
Наблюдават се ръжда и червени листни петна по сливи, бактериоза и съчмянка по
черешите, ранно кафяво гниене и къдрица по прасковите. Има нападение от черна златка,
което заедно с болестите доведе до изсъхване на голям брой дръвчета, но по
информация на РИОСВ биологичната борба е единствено с изкореняване и засаждане
на незаразен посадъчен материал, което се извършва през зимните месеци.
На 7.09.2019 г. е депозирано възражение от
Й., в което сочи, че започнатото производство по издаване на АУПДВ е
незаконосъобразно, тъй като приетата фактическа обстановка не отговаря на
действителната. Твърди, че води всички финансови операции, свързани с
осъществяваната земеделска дейност в счетоводна система съгласно изискванията
на ЗС. Придобиването на активи преди началната дата на проекта, свързани с
изграждане на стопанството не са част от проекта и не би следвало да подлежат
на проверка. Оспорва доводите, че стопанството се състои единствено и само от
трайни насаждения сливи в размер на 4254.26 евро. В стопанството се отглеждат
единствено култури от сектор „Плодове и зеленчуци“ върху описаните в
бизнес-плана земи. В подкрепа на твърдението представя сертификат от „Био Серт“
на отглежданите култури в стопанството, а именно сливи, праскови, череши и
орехи. През 2017 г. е извършена междинна проверка, при която са описани всички трайни
насаждения. Наличието на помощни култури и охрана не е в разрез с добрите
селскостопански практики и съвременни методи на биологично производство.
Съгласно съвети от Национална служба за съвети в земеделието при земи с
естествен наклон, каквито са тези в стопанството на Й., в младите насаждения
могат да се отглеждат и междинни култури, които спомагат за запазване на
влагата. Относно „зеления грах“, сочи, че ползва нови методи за подобряване на
добивите, като есента засява семенни помощни култури, а през пролетта засява
основната култура, прилагайки „ролер-кримпър“ в комбинация с
No-till
технология. Това води до потискане на плевелите, почвата остава влажна стимулира
се отделянето на въглерод. Смесените помощни култури служат като охрана на
основната. Така се намаляват инвестициите в нови машини и разходите в
дългосрочен план. В одобрения бизнес-план няма ограничение за обема на
отглежданите култури, при условие, че основните заложени трайни насаждения
отговарят точно на одобрения бизнес план, както и на плануваното
увеличение. Факта, че се обработват
по-голям брой площи извън заложените в плана не е нарушение. Счита, че е
приложима нормата на чл. 19 ал.2 от Договора, в който е предвидено, кога
стопанинът не носи отговорност за частично неизпълнение на свое задължение, а
именно при „болест по растенията“ която е засегнала земеделските култури, за
което е депозирал заявление. Относно ореховата градина сочи, че в бизнес плана
е записано около 15 дръвчета на декар, което е нормална бройка за сортове „Чандлър“,
„Педро“. При създаване на овощната градина тези интензивно растящи сортове не е
бил вписан в официалната сортова листа на страната, което е наложило засаждане
на български сортове, със схема на засаждане 10х10, затова на 15,6 дка има
засадени 156 дръвчета. Изискването за засаждане на 15 дръвчета на декар от
българския сорт е непознаване на българските сортове. Счита, че изпълнил всички задължения по
бизнес плана.
На 3.12.2018 г. е изготвен доклад за
нередност, в който е отразено, че е констатирано пропаднали площи с трайни
насаждения, изчисленото СПО при проверка изпълнение на бизнес плана при второ
плащане е под начисления размер и няма ръст на земеделското стопанство от
4 000 евро. В стопанството са включени едногодишни култури извън бизнес
плана, което нарушава условията, довели до подписване на договор с ДФЗ.
Преценено е че са нарушени чл. 38 ал.1 т.2, т.4, т.6, чл. 42 т.8, вр. чл. 13
ал.1 т.2 от Наредба №14/2015 г., нарушен е и чл. 6 от договор №
03/06/1/0/02630, посочен е размер на сумата за възстановяване 24447.50 лв.
На 3.12.2018 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 03/06/1/0/02630//2/01/04/01 от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие” град Варна на осн. чл. 27 ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК. В мотивите
си административния орган е приел, че при извършване на административни
проверки преди второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.6
ал.1, чл. 14 ал.1 т.7, чл. 15 ал.2 от договор № 03/06/1/0/02630, както и чл. 38
ал.1 т.2 и т.9 вр. чл. 18 ал.1 от Наредба № 14/28.05.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. Извършена е
проверка на място с № в ИСАК 355764, в периода 01-13.08.2018 г. от служители от
отдел „Регионален технически инспекторат“, към ДФЗ при ОД – Варна в стопанството на жалбоподателя, като са
установени зърнено-житни култури и грах, който не са посочени в таблицата за
земята към заявка за второ плащане, подадена на 4.06.2018 г. Преценено е, че за
тяхното включване е необходимо писмено изрично одобрение от страна на ДФЗ.
Взето е предвид депозирано искане от Й. за изменение на бизнес план с вх. №
02-033-6500/519 от 29.09.2017 г., чрез включване на тези култури в
стопанството, като е налице изричен отказ обективиран в уведомително писмо от
27.11.2017 г. В самото писмо е налице изрично уведомяване, че допълнителното
включване на тези култури ще доведе до неизпълнение на задължението за
поддържане съответствие с критериите за подбор, по които проекта е било ценен и
ще представлява отказ за второ плащане и задължение за възстановяване на
полученото първо плащане. Това писмо е връчено лично на Й. на 27.11.2017
г. Отделно от това е констатирано, че е
налице неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия
размер на стопанството, съгласно изискванията на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба №
14/2015 г. към крайната дата на изпълнение на бизнес плана. Трайните насаждения
от праскови, череши, сливи и орехи, включени в одобрения бизнес план и станали
обект на проверката, не отговарят на изискванията да бъдат признати за трайни
насаждения с оглед на установения процентен показател на живи растения в
единица площ. В бизнес плана е заложена схема за засаждане на праскови 50 бр.
на дка. Върху парцел №000067 с площ от
0.665 дка, са установени засадени и преброени 2 бр. живи растения. При
черешите е заложена схема за засаждане на 40 бр. на дка. В парцел № 000067 с
площ от 1,379 дка. Върху която са засадени череши са изброени 14 живи растения.
В същия парцел, на площ от 5.049 дка са засадени сливи, съгласно схема на
засяване по бизнес план е предвидено 50 бл. На дка, на място са преброени живи
дръвчета 95 бр. Броят на орехите по бизнес план за 15 бр. на дка, върху парцели
с № 026024 и 026034 с обща измерена площ от 15-628 дка. са преброени по-малко
от 70% живи растения. Поради изложеното е прието, че площите не могат да бъдат
включени в изчисляване на средния производствен обем на едно жизнеспособно
земеделско стопанство. При тези установявания е прието, че размерът на
стопанството на ползвателя се формира само от имот № 083059, с площ от 5.87
дка. Средния производствен обем е равен на 4254.27 евро, което е по-малко от
началния размер на 9570.62 евро СПО. Преценено е, че не е реализиран ръст на
земеделското стопанство с 4 000 евро СПО преди второ плащане. Направен е
извод, че е налице неизпълнение на изискването на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба
№14/2015 г. Съгласно чл. 9 ал.1 т.4 от Договор № 03/06/1/0/02630, както и чл.
38 ал.1 т.4 от Наредба №14/2015 г. ползвателя на помощта следва да върне
първото плащане и не следва да получи второ плащане. При тези доводи е приет размер
на задължението 24447.50 лв. В мотивите
на оспорения акт подробно са описани възраженията на Й., като същите са приети
за неоснователни и недоказани. По изложените съображения е отказано изплащане
на финансова помощ в размер на 24447.50 лв., представляваща второ плащане по
Договор № 03/06/1/0/02630 и е определено на Д.Й. подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 24447.50 лв. представляващо първо плащане
по договора, ведно със законната лихва, начислявана от 13.08.2018 г.
В хода на съдебното производство е
разпитан свид. Р. Р.. Свидетелят е присъствал при извършените проверки на място
през 2018 г., като е участвал при преброяването на имотите засадени с орехи и
сливи в с. Бенковски, в имота в който имало засадени череши, праскови и сливи
при преброяването присъствал жалбоподателят. Р. твърди, че е имал разногласия с
проверяващите относно броя на дръвчетата, тъй като свидетелят счита, че на
място е имало повече живи дръвчета от преброените от инспекторите сливи и
орехи. Според свидетеля сливовите насаждения в с. Бенковски са броени съвместно
от проверяващите и Р.. При преброяването на прасковите и черешите в
стопанството Р. не е присъствал. Присъствал е при изброяването на орехите. Р. сочи, че през 2018 г. времето не е било
благоприятно, имало е много валежи, които са затруднили някои от мероприятията,
които следва да се извършат. Лошата обстановка не позволявала да се коси и
обработва. Сочи, че по дърветата е имало „черна златка“, това било установено
малко преди проверката. Свидетеля сочи, че засадения грах е обиран ръчно от
полето.
От разпита на свид. О. А. се установява,
че същия е работил при жалбоподателя около една година като тракторист.
Обработването на сливите, прасковите и орехите става с техника. Сочи, че през
2018 г. лятото е било кално, имало дъждове, част от дръвчетата били изсушени, което
наложило тяхното изкореняване. В последствие дърветата били ръчно изкоренени,
като това станало след месец август.
По отношение на ореховите градини сочи, че времето не е позволявало да се влезе
с трактор за да се обработят.
По делото е разпитана свид. Г., извършила
проверка в стопанството на жалбоподателя. Свидетелката сочи, че при проверката
е установено, че при ореховите насаждения е установено, че те не се поддържат в
състояние, съгласно Наредбата, не са установени минимум 70% живи растения,
тревостоя трябва да е под 50 см., а насажденията били гъсто затревени,
включително охрастени, като тревостоя бил над 50 см., на места с човешки ръст,
непроходимо. Г. уточнява, че тревостоя не бил от грах, а други растения. Живите
растения орехи били под нормата, в бизнес плана имало заложена бройка, която не
отговаряла на засетите. Почти всички орехови дървета били изсъхнали. По
отношение на градината със сливи, праскови и череши свидетелката сочи, че там е
нямало тревостой, налице е редовно обработване. През по-голямата част от
времето на преброяване със свидетелката
е бил и самия жалбоподател.
От разпита на свид. П. се установява, че е
участвал в извършена проверка през м.08.2018 г. в стопанството на
жалбоподателя. В ореховата градина на места имало по 2 м. бутрак, междуредията
не били поддържани, имало трева, плевели над 50 см. В ореховата градина
Панталеев не е установил да е имало засят грах. При проверката свидетелят
установил, че има и болни дървета които са на място, но масово дърветата ги
нямало на местата им, на места имало дупки. Градината засята с череши била
по-поддържана. Градините със сливи в землището на с. Бенковски били в добро
състояние.
По делото е назначена
съдебно-агротехническа експертиза. Видно от заключението ореховите насаждения
са създадени през 2014 г. и са подсаждани през 2017 г. и 2018 г. В ПИ 026024 и
026034 с площ от 1,5933 ха през 2014 г. са заседени орехи от сорт
"Шейново" 140 бр. и "Извор"
10 бр., съгласно фактура № 183/2014 г. През 2017 г. са закупени 120 бр.
орехови фиданки - съгласно фактура №18/2017 г., по фактура № 70/2018 г. са
закупени 140 бр. фиданки. Орехът образува големи по размери дървета, с височина
15-20 м. и дебелина на ствола 150 см. При отглеждане в гъсти насаждения
взаимното засенчване се отразява неблагоприятно върху развитието му. Имотът на
жалбоподателят е подходящ за орехови насаждения. Българските сортове орехи са
по-бавно растящи, по-късно влизат в плододаване, с по-големи корони са, като
средната норма е около 10 бр. по схема 10м. на 10 м. По време на огледа в.л. е
установило наличие на над 10 броя фиданки - орех. Междуредието е обработено и
няма заплевяване. Според вещото лице причини
за погиване на млади насаждения може да
са няколко: зарази внесени с посадъчния материал, лоши метеорологични условия,
неспазване на технология. Нападение на млади насаждения от гризачи. При огледа
не са открити вредители. За ограничаване повредите от черна златка е необходима
висока агротехника при отглеждане на овощните дръвчета - правилно торене и
редовни поливки. Така се осигурява буен растеж и дръвчетата проявяват
значителна устойчивост срещу повредите на ларвата. Бръмбарите следва да се събират
чрез стръскване на дърветата. При наличие на нападение в кореновата система
дърветата следва да се изкоренят и унищожат. Няма препарат за борба с черната
златка, това е един от най-опасните вредители, като вреди основно с ларвата си.
Развитието на черната златка протича за повече от една година. Зимуват главно
ларви, напролет бръмбарите се появят през април-май, като се срещат до късна
есен. При нападение от този вредител на повредените дървета първо пожълтяват
листата, след това изсъхват младите клони и накрая дърветата изсъхват напълно,
развитието на ларвите продължава 12-13 м. и два вегетационни периода. Периода
на погиване на овощни насаждения нападнати от черна златка е 12-18 месеца. След
справка в НИМХ в.л. е установило, че валежите за м. юни 2018 г. най-голямо
количество е регистрирано в периода
26-30 юни и понижение на температурите. През м. юли са регистрирани 13 дни с
валежи, с 31 мм. за едно денонощие. През по-голяма част от м. юли 2018 г.
агрометеорологичните условия се определят от неустойчиво време, чести валежи,
градушки. Валежите и ветровете водят до обрулване на листата на дърветата.
Времето създава условия за развитие на гъбични болести, неприятели и плевели.
При костилковите се създават предпоставки за развитие на стропясване, ръжда при
черешата и кафяво гниене. Борбата с болестите е с фунгициди. При био
производство борбата с болестите е по-трудна.
В.л. е посочило, че съгласно Анкетна карта 2018 г. грахът е с код 3033,
от сектор "други протеинодайни култури", зелен грах с код 3034 "други зеленчуци". Засяването на
грах с помощни житни култури може да се използва за зелена маса и за грах за
зърно. Според вещото лице е налице
увеличаване обработваемата площ на стопанството с ПИ 083059 с площ от 5.87 дка.
В табличен вид в.л. е отразило имотите на жалбоподателя, вида на насажденията в
тях, обработваемата площ, схемата за засаждане по бизнес плана, брой на живите
растения от проверка извършена м.08.2018 г., както и СПО по данни от проверката
- 8321 лв. Съгласно бизнес плана няма посочена конкретна схема на засаждане на
трайните насаждения по видове и срокове.
Вещото лице, сочи че при огледа на имот ФБ 54 същия е засят със
слънчоглед, а имот ФБ 15 е засят с овес. Методът "ролер -кримпър"
води до свеждане до минимум обработването на почвата у с цел възстановяване
здравето на почвата. При този метод есента се засяват семенни култури, на
пролет, когато тези култури цъфтят, се прилага метода "ролер-кримпър"
- валек, който поваля и раздробява покривната култура. Чрез този метод
плевелите се потискат, почвата остава влажна, поддържа се биологичното разнообразие. След обработка на полетата по метода
"ролер-кримпър" се засяват култури по технологията No-till. Това е подход за устойчива производителност,
като се запазва и подобрява ресурсната база и околната среда. По делото е
назначена и допълнителна САЕ, видно от заключението на която в ПИ 000067 са
установени следните насаждения: череши на обработваема площ от 1,379 дка, брой
растения редуцирани към измерената площ 55, брой насаждения установени при
проверката м.8.2018 г.- 14 бр., брой
насаждения при оглед на 20.06.2019 г. - 39 бр. Праскови на обработваема площ от
0.665 дка., брой растения редуцирани към измерената площ 33, брой насаждения
установени при проверка м.08.2018 г. - 2 бр., брой насаждения установени при
оглед на 20.06.2019 г. - 21 бр. Сливи на обработваема площ от 5.409 дка, брой
растения редуцирани към измерената площ 270 бр., брой насаждения установени при
проверка м.08.2018 г. - 95 бр., брой насаждения установени при оглед на
20.06.2019 г. - 195 бр.
При тези фактически установявания съдът
прецени следното:
При проверката по чл. 168 ал.1 от АПК,
съдът констатира, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 27 ал.3
от Закона за подпомагане на земеделските производители Разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27
ал.5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция които възникват въз основа
на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно ч. 166 ал.2 от ДОПК ако в съответен закон не е определен органът за
издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. Ръководител на администрацията е изпълнителния
директор на РА, който по силата на чл. 20 а ал.1 от ЗПЗП е изпълнителен директор
на ДФ "Земеделие". По делото е представена Заповед 05РД-286/1.02.2017
г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на
директорите на областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да
издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал.2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на
селските райони 2014-2020 г. Оспорения АУПДВ е издаден от Директора на Областна
дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Варна на основание горепосочената
заповед.
В настоящия случай, с АУПДВ
административния орган е констатирал неизпълнение на нормативно определено
задължение, в резултат на което едновременно е отказал второ плащане по
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е постановил връщане
на полученото първо плащане. Това е разписано в нормата на чл. 38 ал.1 от Наредба
№14/2015 г., съгласно която ползвателят на помощта няма право да получи второ
плащане по чл. 10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл. 10 т.1 първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ при наличие на съответните
основания. Задължението на ДФ "Земеделие" да пристъпи към възстановяване на платената вече
безвъзмездна финансова помощ и да откаже второ плащане, произтича пряко от чл.
63 ал.1 от Регламент № 1306/2013 г., съгласно който, ако се установи, че даден
бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други
задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата,
предвидени в секторното законодателство в областта на селското стопанство,
помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо,
съответните правила и плащане, съгласно чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 г.
не се предоставят или се отменят.
Именно неизпълнението на нормативно
определено задължение е послужило като основание за административния орган да
започне производство по издаване на АУПДВ. Неизпълнението на нормативно
предвидено задължение е основание да се приеме, че се касае за публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162 ал.2 т.8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство,
Инструмента Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени от националното
законодателство и в правото на Европейски съюз.
Оспорения акт е издаден в предвидената
писмена форма, налице са необходимите реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК,
включително са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В случая жалбоподателят е уведомен за започване на производството по
издаване на акта, същия е депозирал възражения в дадения му срок, които в
последствие са обсъдени от ответника.
От съществено значение относно развилата
се процедура по издаване на оспорения акт е факта, че жалбоподателят е сключил
договор по реда на Наредба № 14/2015 г., като е следвало да подаде заявка за
второ плащане по реда на чл. 34 ал.1 от същата наредба, като заявката е по
образец и се подава в съответната
регионална разплащателна агенция, като заявката не са подава чрез
ИСУН. В ПЗР ЗИД на ЗПЗП - § 12 ал.1 е
посочено, че започналите производства по издадените до датата на влизане в сила
на този закон наредби по прилагане на мерките от Програма за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б т.2
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват
по досегашния ред до изтичане на периода за мониторинг, т.е. до изтичането на
срока, в който съответният бенефициент е
задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В
случая в този срок е издаден процесния АУПДВ. В приложното поле на чл.9 б т.2
от ЗПЗП /ДВ бр. 48/2018 г. е обнародвана Наредба №4/30.05.2018 г. за условията
и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на
изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9 б ал.2 от ЗПЗП,
издадена на осн. чл. 9а ал.3 от ЗПЗП.В чл. 30 ал.3 от Наредба №4 изрично е
уредено, че за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради
нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция,
посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ, се издава решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. В ал.3 на същия текст е посочено, че за
установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради
неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на
бенифициента, извън случаите по ал.2, изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" - разплащателна агенция или лице, на което е делегирано
това правомощие по чл. 20а ал.4 от ЗПЗП издава акт по чл. 166 ал.2 от ДОПК.
Това сочи, че законодателят не е определил ЗУСЕСИФ като единствен специален ред
за установяване на неправилно изплатени средства по подмярка 6.1, отчитайки
специфичните изисквания и задължения по мерките
по ПРСР, които може да не
попадат сред основанията за
налагане на финансови корекция, но въпреки това да водят до възстановяване на
недължимо платените суми. ЗУСЕСИФ има характер на процесуален закон, в чл. 70
се съдържат общи правни основания, въз основа на които се налага финансова
корекция, но по отношение на мерките по ПРСР са въведени и други специфични
изисквания и задължения, които задължават Разплащателната агенция при
неспазването им да пристъпи към възстановяване на платената вече безвъзмездна
финансова помощ, без да бъде ограничена от ЗУСЕСИФ. §4 ал.3 от ЗУСЕСИФ сочи, че
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането по ПРСР се извършват при условията и реда на
този закон, ДОКОЛКОТО ДРУГ не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по
неговото прилагане. Чл. 63 от Регламент
№ 1306/3013 г. сочи, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство, в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или
се оттегля частично или изцяло, и когато е приложимо, съответствие права на
плащане съгласно чл. 21 от Регламент № 1703/2013 г. не се предоставят или се
отменят. Такова специфично задължение, свързано с условията за предоставяне на
финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" е именно задължението на жалбоподателя, да докаже, че е създал
жизнеспособно стопанство. Правните последици от неизпълнение на задължението са
уредени в чл. 38 ал.1 т.2, т.9 и т.23 вр. чл. 18 ал.1 от Наредба №14/2015 г. и
чл. 9 ал.1 т.9, ал.2 т.6 от сключения договор за отпускане на безвъзмездната
помощ, съгласно който ползвателят на
помощта няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо
плащане по договора заедно със лихвата към него, когато проектът е оценен по
някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13 ал.1 т.1-4 от Наредба №14/2015
г. и ползвателя не поддържа съответствие с всеки от критериите, по които
проектът е оценен. Правното основание за
възстановяване на сумата произтича от чл. 63 ал.1 от Регламент № 1306/2013 г.,
поради което е въведено като задължение на фонда в чл. 38 ал.1 от Наредба№
14/2015 г., което дава основание на фонда да издаде АУПДВ. Правното основание
за възстановяване на финансовата помощ не се основава на ЗУСЕСИФ, а на друго
нарушение в секторното законодателство в областта на селското стопанство, то не
е и основание за финансова корекция и за издаване на решение за налагане на
финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. В тази насока е и решение по адм.д. №
2508/2019 г. на ВАС.
Съдът приема, че оспорения акт е издаден
при правилно приложение на материалния закон.
Административния орган е приел, че
жалбоподателят не е спазил разпоредбите на чл. 6 ал.1, чл. 14 ал.1 т.7, чл. 15
ал.2 от Договор № 03/06/1/0/02630 и чл. 38 ал.1 т.2 и т.9 вр. чл. 18 ал.1 от
Наредба № 14/2015 г. В хода на извършената проверка е установено, че в
стопанството на жалбоподателя са налице и други култури от приоритетния сектор
– грах, овес и пшеница. В представената
анкетна карта за второ плащане, жалбоподателя е отразил тези култури, но същите
не са включени в бизнес плана. Предвид факта, че самия жалбоподател е отразил
отглежданите култури в анкетната си карта, съдът приема, че не е спорно между
страните, че същите са отглеждани от Й.. Съгласно чл. 6 ал.1 от договора Й. се
е задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от
сключване на договора до 5.06.2018 г., отделно от това същия се е задължил в
срок до изтичане на пет години от сключване на договора да поддържа
съответствие с всеки от критериите за подбор, на които е отговарял проекта по
чл. 13 ал.1 от Наредба № 14/2015 г. и по които проектът му е бил оценен,
съгласно Приложение №1 от договора. В чл. 15 ал.2 от същия договор е посочено, че
ползвателят е длъжен да не променя бизнес плана, когато това е свързано със
замяна на заложените за отглеждане основни земеделски култури, освен
преминаване от един вид едногодишни в друг вид едногодишни култури. Включването
в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури е допустимо
само след изричното писмено одобрение на фонда. Норма на чл. 18 от Наредба
№14/2015 г. сочи, че след сключването на договора включването в стопанството на допълнителни и непосочени в
бизнес плана видове култури и/или животни е допустимо само след изричното
писмено одобрение на РА. В чл. 38 ал.1
т.2 и т.9 от същата наредба е посочено, че ползвателят на помощта няма право да
получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото
по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на
финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период,
посочен в договора, когато: бизнес планът не е изпълнен точно, включително и
когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова
помощ; или когато проектът му е оценен по някой от критериите
за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 - 4, и ползвателят не е
поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил
оценен. С оглед установяванията по делото съдът приема, че жалбоподателя е
нарушил посочените норми от договора и Наредбата. В случая грахът и
установените житни култури се явяват допълнителни и непосочени в бизнес плана.
Действително съдът констатира, че Й. е депозирал заявление входирано на 29.09.2017 г., с което е поискал промяна в отглежданите основни
култури, както за стопанската 2017/2018 г. се добавят овес – 102.928 дка, ,
пшеница – 6,5 дка, както и грах и други етерични маслени култури. С
уведомително писмо за отказ да се сключи анекс от 27.11.2017 г. жалбоподателят
е уведомен, че не се допуска изменение на сключения договор за отпускане на
финансова помощ, тъй като исканата промяна в отглежданите култури, като част от
добавените – овес, пшеница, е в противоречие
с чл. 14 ал.7 от Наредба №14/2015 г. С писмото изрично Й. е уведомен, че
допълнителното включване на култури извън сектор „Плодове и зеленчуци“ ще
доведе до неизпълнение на задължението за поддържане съответствие с критериите
за подбор, на които проектът е бил оценен и ще е основание за отказ за второ
плащане и задължение за възстановяване на първото плащане. Това писмо е
получено от Й. на 27.11.2017 г. При тези установявания съдът приема, че
правилно ответника е преценил, че жалбоподателят е нарушил горепосочените
текстове на договора и Наредбата. Съдът не споделя доводите на Й., че
посочените култури са отглеждани като помощни, видно от самото заявление, същия
е посочил, че желае промяна на отглежданите основни култури. Несъстоятелна е тезата
на жалбоподателя, че засетия от него грах не е като фуражна култура, а като
зеленчукова, като останалите житни култури са помощни, като целта е при
израстването на граха, последния да се увие около житните култури. Видно от
самото искане за промяна в отглежданите основни култури площта предвидена за засаждане грах е многократно
по-малка от площите с овес и пшеница, поради което съдът приема твърденията на Й.
за защитна теза. Следва да се посочи, че ограничението поставено по отношение
на отглеждане на култури от сектор „Плодове и зеленчуци“ е направено доброволно
от ползвателя, при подаване на документите за кандидатстване по мярка 6.1,
именно заради този сектор той е получил повече точки при класирането си.
Другото нарушение констатирано от
ответника е на изискванията на чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба № 14/2015 г.,
съгласно който бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата
равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената
в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение.
Не е спорно между страните, че Й. е подал
заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 5 „Развитие на стопанства и предприятие“ от ПРСР 2014-2020 г. Редът и
начинът за кандидатстване по тази мярка за финансиране е уреден в Наредба №
14/2015 г. и ЗПЗП. По смисъла на Наредбата, кандидатът отговаря на условията за
допустимост. В самото заявление депозирано на 24.07.2015 г. Й. е посочил, че
първоначалното СПО на кандидата е 9570.62 евро. Със сключване на договора
страните са се договорили, че ще бъде постигнато увеличение на икономическия
размер на земеделското стопанство, измерен в СПО минимум с 4000 евро. В случая Й. е подал заявлението за
подпомагате и сам е определил видът, количеството на конкретната инвестиция,
както и сроковете в които ще я изпълни. Не се спори по делото, че след
сключване на договора на Й. е преведена сумата от 24446 лв., която е уговорена
за първо плащане по договора. В чл. 2
ал.1 от Наредба № 14/2015 г. е посочено, че се подпомагат проекти, които
допринасят за постигане на целите, към които е насочена подмярка 6.1 и целта е
улесняване и подпомагане процеса на създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски
стопанства или поемането на млади хора на вече съществуващи стопанства. При извършената проверка през м.08.2018 г. е
установено неизпълнение на задължението на ползвателя да увеличи икономическия
размер на стопанството и да има жизнеспособно стопанство. Трайните насаждения
от праскови, череши, сливи и орехи, включени в бизнес плана и станали обект на
проверката не отговарят на изискванията да бъдат признати за трайни насаждения
с оглед установения процентен показател на живи растения в единица площ.
Жалбоподателят оспорва отразените данни
при проверката относно броя на живите растения в стопанството му. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи на първо място, че по
време на проверката и изброяването на живите растения – орехи и сливи находящи
се в ПИ 083059 е присъствал работник на жалбоподателя – свид. Р. Р.. Свидетеля
сочи, че е налице разминаване в бройката при преброяването, но не посочва
конкретно за колко броя дървета става дума, нито за кои от отглежданите видове.
По отношение на сливите в ПИ 083059 следва да се посочи, че ответника е приел,
че са налице повече от 70% живи растения, като
площта на имота е включена при изчисляване на средния производствен обем
на едно жизнеспособно земеделско стопанство. По отношения на броя на наличните
орехи в ПИ 026024 и ПИ 026034 не се събраха доказателства, които да оборят
данните отразени при проверката през м.8.2018 г., че общо в двата имота са
установени 126 бр. живи растения. Факта, че жалбоподателят е представил фактура
№ 971/31.03.2018 г. за закупуване на дръвчета, в случая е без значение, тъй
като става дума за 450 бр. сливи, както бе казано по-горе по отношение на
сливите засадени в ПИ 083059 ответника е приел, че същите са повече от 70% и са
участвали при формиране на СПО. По делото не са ангажирани доказателства, че в
ПИ 026024 и ПИ 026034 към момента на проверката е имало засадени и живи орехи,
които са повече от 126 бр. общо за двата имота.
Съгласно представения бизнес план е
заложена схема за засаждане на праскови 50 бр. на дка. В парцел № 000067 с площ
от 0.665 дка са установени 2 бр. живи растения при преброяването. С оглед
параметрите на бизнес плана, на посочената площ следва да са налице 33 бр.
праскови. В бизнес плана е посочено, засаждане на 40 бр. череши на декар, като
в същия имот на площ от 1,379 дка са установени при проверката 14 живи
растения, при необходимост от 55 при спазване на бизнес плана. По отношение на
сливите в бизнес плана е заложено засаждане на 50 растения на декар, в случая в
ПИ 000067 на площ от 5.409 дка., следва да са налице 270 засадени растения. При
проверката са установени 95 живи сливи. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че при изброяването на растенията в ПИ 000067 е
присъствал самия жалбоподател, това се подкрепя както от показанията на
разпитаните проверяващи, така и от показанията на свид. Р.. Същия в депозираното възражение не сочи, че
неправилно са отразени броя на живите растения в стопанството – череши,
праскови и сливи в ПИ 000067, не посочва и твърдяния от него брой живи растения, а сочи
само, че не са зачетени наличните живи растения в този имот. Следва да се
посочи, че изготвения контролен лист е изпратен на жалбоподателя с писмо от
15.08.2018 г. и получен от същия на 20.08.2018 г., което се установява от
приетата по делото обратна разписка.
От назначената по делото експертиза се
установи, че към момента на извършването й в.л. е установило наличие на повече
живи растения – праскови, череши и сливи в ПИ 000067. Съдът приема, че
наличието на тези растения към 20.06.2019 г. не променя изводите на ответника,
тъй като не се събраха безспорни доказателства, че към момента на проверката в
имота е имало засадени 39 череши, 21 праскови и 159 сливи. Отделно от това следва да се посочи, че дори
и така констатираните 159 бр. сливи и 21 бр. праскови не представляват повече
от 70% живи растения с оглед залегналите параметри в бизнес плана. По изложените съображения правилно ответника
не е включил парцелите върху които са засадени орехи, както и ПИ 000067 в
изчисляване на средния производствен обем на едно жизнеспособно земеделско
стопанство.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че са налице форсмажорни обстоятелства довели до неприхващане и
погиване на посадъчния материал.
Съгласно чл. 19 от договора ползвателя не
носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по
договора, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на
непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В ал.2 на същия текст е посочено
че непреодолима сила/извънредни обстоятелства е смърт на бенефициера,
дългосрочна професионална нетрудоспособност на същия, тежко природно бедствие,
което е засегнало сериозно стопанството, болест по растенията, която е
засегнала част или всички култури и др. В случай на непреодолима сила, довела
до обективна невъзможност на ползвателя да изпълни задълженията си, той не
дължи връщане на полученото по договора плащане, но няма да получи второто
плащане. Нормата на чл. 20 от договора сочи, че за настъпването на което и да е
от обстоятелствата по чл. 19 ал.2 ползвателят следва да уведоми писмено фонда в
срок от 15 дни от датата, на която е в състояние да го направи, като представя
достатъчно доказателства за това с надлежни документи, включително ако е възможно
издадени от компетентен орган. При неизпълнение на задължението за уведомяване
ползвателя не може да се позовава на непреодолима сила. Нормата на чл. 20 ал.3
от същия договор сочи, че когато е в забава ползвателя не може да се позовава
на непреодолима сили или извънредни обстоятелства.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 5.09.2018 г.
жалбоподателят е депозирал уведомление за настъпили събития, като сочи, че през
последните 3 месеца в следствие на лоши метеорологични условия се появили болести
по овошките, довели до изсъхването им – ръжда, червени листни петна по сливите,
бактериоза и съчмянка по черешите, кафяво гниене и къдрица по прасковите. Имало
и нападение от черна златка, което довело до изсъхване на голям брой дървета.
На първо място съдът приема, че по делото не се събраха доказателства от които
да се направи безспорен извод, че голяма
част от посадените дръвчета са изсъхнали в резултат на сочените болести и
вредители, нито, че това се е случило последните 3 месеца. Отделно от това
следва да се посочи, че твърдението за наличие на „черна златка“ също не е
подкрепено с доказателства. Видно от изявлението на в.л. при наличие на подобен
вредител за ограничаване на повредите от него следва да е налице висока
агротехника при отглеждане на овощните дръвчета. Не без значение е и факта, че
погиването на овощни насаждения нападнати от черна златка е в период от 12 до
18 месеца, като отначало листата пожълтяват, след това изсъхват младите клони и
накрая младите дървета изсъхват, но това става за период от година, година и
половина. По изложените доводи съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя
посочени в уведомление от 5.09.2019 г., че през последните 3 месеца е имало
нападение от вредители, в резултат на което растенията са изсъхнали. Дори и да е имало такова, което не се доказа
по безспорен начин, то изсъхването на растенията следва де е в един много
по-дълъг период от време, както сочи в.л.
За да се позове на наличието на форсмажорни
обстоятелства жалбоподателя следва да изпълни задълженията си по чл. 20 от
договора. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че Й. не е
сторил това. Соченото по-горе уведомление е депозирано едва след започване на
производството по издаване на АУПДВ, а и не се доказаха твърденията на
жалбоподателя, за наличие на сочените болести и вредители, които са довели за
период от 3 месеца до погиване на голяма част от дърветата му. Не се доказаха и
твърденията, че в резултати на валежите през м. юни и юли са загинали
дръвчетата. Ако това би било така, то е
следвало своевременно при констатиране на тези обстоятелства жалбоподателя да
подаде уведомление, което той не е сторил.
При тези установявания съдът приема, че
правилно ответника е установил, че голяма част от насажденията, включени в одобрения
бизнес план и станали обект на проверка, не отговарят на изискванията да бъдат
признати за трайни насаждения с оглед установения процентен показател на живи
растения в единица площ.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя,
че при предходните проверки не са установени нарушения от проверяващите,
включително и относно броя на засадените плодни дръвчета. От приетите по делото
доказателства се установява, че е извършена проверка на 21.06.2017 г., преди
крайния срок за изпълнение на плана. След проверката Й. е представил
декларация, с която поема ангажимент да възстанови погиналите растения. Отделно
от това срокът за засаждане на земеделските култури е 2018 г., при проверката
още през 2017 г. е установено слабо прихващане на орехи и праскови. С тази
проверка Й. е запознат, като в последствие е декларирал, че ще възстанови
неприхванатите овошки. Предвид
изложеното съдът приема, че още при проверката от 2017 г. е установено наличие
на по-малко прихванати дървета, но тъй като не е изтекъл срока ползвателя на
помощта да изпълни задълженията си, това не е констатирано като нарушение, а Й.
се е задължил да извърши необходимите мероприятия.
По
доводите на жалбоподателя за схемата на засаждане съдът прецени
следното: съгласно чл. 15 ал.3 и ал.4 от Наредба № 14/2015 г. когато се налага
промяна ползвателя е длъжен да уведоми фонда, като изложи мотиви наложили промяната.
Съгласно чл. 21 ал.5 от сключения договор промяната се извършва съгласно чл. 15
ал.3 и 3 и чл. 16 ал.2 от Наредба № 14/2015 г. По делото няма данни такова
уведомление да е правено от страна на жалбоподателя. Съгласно плана в имота на
жалбоподателя са предвидени за засаждане орехи 15 бр. на декар. Й. сочи, че тази норма е за сортове от рода
„Чандлър“ и „Педро“, каквито в случая не са засети, тъй като не са одобрени.
Засети са български сортове орехи, при които обичайната бройка на декар е 10
бр. Следва да се има предвид, че информацията за минималния брой на растения на
единица площ за трайни и многогодишни растения е част от бизнес плана. При
наличие на твърдяните обстоятелства Й. е следвало да уведоми органа за
предприетите промени, което не е сторено.
По изложените съображения съдът споделя
доводите на ответника, че не е изпълнен бизнес плана. Правилно не са признати за
трайни насаждения площите засети със сливи, череши, праскови и орехи, тъй като
са установени по-малко от 70% живи растения. Не са включени и допълнителните
извън бизнес плана култури, тъй като водят до неизпълнение на задължението да се поддържат критериите за подбор, по
които проектът е бил оценен и по които би трябвало да се развива. Правилно
ответника е преценил, че стопанството на жалбоподателя не е реализирало ръст от
4000 евро среден производствен обем, като размерът на стопанството е формиран
от имот № 083059 – 5.87 дка сливи, равен на 4254.27 евро, което е по-малко от
началния размер от 9570.62 евро СПО. Не е установено реализиране на ръст от
4000 евро преди второто плащане. Правилно е прието, че е налице неизпълнение на
задължението на ползвателя да увеличи икономически размер на стопанството,
съгласно чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба №14/2015 г., като съгласно чл. 9 ал.1 т.4
от договора и чл. 38 ал.1 т.4 от Наредба № 14/2015 г- правилно е постановено,
че Й. следва да върне първото плащане и да не получи второ.
По доводите на жалбоподателя, че на
25.09.2017 г. е депозирал уведомително писмо, по което липсва произнасяне на
фонда, съдът прецени следното. На л. 57 от делото е представено уведомително
писмо, с което Й. е уведомил фонда, че през изминалата година, т.е. 2016 е
успял да сключи наемни договори за стопанисване на земеделски земи, с цел
увеличаване обработваемата площ на земята, след разпределение е получил 171 дка
земя, в Бенковски и с. Добри дол, отразил е и че споразумението е за една
година. От така представеното писмо е видно, че жалбоподателя не е направил
искане за промяна на бизнес плана или друго искане налагащо произнасяне на
органа, а само е уведомил ответника, че
е наел земеделски земи за срок от една година и то за стопанската 2016/2017 г.,
както и че бизнес планът му се изпълнява по график.
По изложените съображения съдът приема, че
АУПДВ е издаден поради неспазване на едно и повече изисквания на Наредба
№14/2015 г. и задълженията на ползвателя поети с договора за предоставяне на
финансова помощ, като посочените от ответника основания са доказани.
Съдът констатира липса на отменително
основание по чл. 146 ал.5 от АПК – несъответствие с целта на закона.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143
ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба депозирана от Д.Н.Й., против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 03/06/1/0/02630/2/01/04/01 от 3.12.2018 г. на Директора
на ОД на ДФ „Земеделие” град Варна, с който е отказано изцяло изплащане на
финансова помощ в размер на 24447.50 лева, представляваща второ плащане по
Договор № 03/06/1/0/02630 от 22.01.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 24447.50 лв., представляващо първо плащане
съгласно чл. 3 ал.2 т.1 от Договор № 03/06/1/0/02630 от 22.01.2016 г., ведно
със законната лихва считано от 13.08.2018 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.Й. ***, с ЕГН ********** да заплати на
Областна дирекция ДФ „Земеделие“ гр. Варна
сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: