Р Е Ш
Е Н И Е № 110
гр. Хасково 03.10.
2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на осемнадесети
септември .………………………….……….................................
през две хиляди и
осемнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : МИЛЕНА
ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП
ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при секретаря Женя Григорова …………………......................................
в присъствието на
прокурора ......Николай
Гугушев………......……………….......като
разгледа докладваното от
.........................председателя…..…………………...........ВНОХ дело № 366......... по описа
за 2018 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 32/05.06.2018 г., постановена по НОХД № 224/2018 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Р.Т.М. ***, за виновен в това, че в периода месец септември 2016-месец декември 107 година включително в гр.Димитровград, след като е бил осъден с влязло в сила на 31.03.2011 г. Решение № 100/31.03.2011 г. по гр.д. № 309/2011 г. на Районен съд-Димитровград и Определение от 17.06.2015 г. по гр.д.260/2015 г. на същия съд да издържа свой низходящ – дъщеря си Т.Р.Т., родена на *** г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, съзнателно и повторно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски на обща стойност 1 600 лева, поради което и на основание чл.183 ал.4 вр. ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на „пробация“ с приложение на следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност от два пъти седмично“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца“ и „безвъзмезден труд в полза на обществото от по 250 часа годишно в рамките на две поредни години“. Наложено е от съда и наказанието „обществено порицание“, за което е постановено да бъде изпълнено чрез разгласяване на присъдата чрез средствата за масово осведомяване по местожителството на подсъдимия.
Недоволен от присъдата е подсъдимият, който я атакува в срок с оплакване за несправедливост на наложеното наказание „пробация“. Твърди, че определеният от съда срок е завишен спрямо тежестта на извършеното и затова моли за изменение на присъдата чрез редуциране на продължителността на постановените от съда пробационни мерки.
Защитникът подкрепя изложените в жалбата доводи и поддържайки, че извършеното от подсъдимия не се отличава с висока обществена опасност, прави искане за намаляне на наказанието до предвидения в закона минимален размер.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна. Счита, че след като съдът е наложил по-лекото от предвидените в закона алтернативни наказания и отчел всички смекчаващи вината на подсъдимия факти, е проявил достатъчна снизходителност, поради което допълнително редуциране по отношение на продължителността на мерките не се налагало.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно провери същата, констатира следното:
Против подсъдимия Р.Т.М. е предявено обвинение за това, че в периода месец септември 2016-месец декември 2017 година включително в гр.Димитровград, след като е бил осъден с влязло в сила на 31.03.2011 г. Решение № 100/31.03.2011 г. по гр.д. № 309/2011 г. на Районен съд-Димитровград и Определение от 17.06.2015 г. по гр.д.260/2015 г. на същия съд да издържа свой низходящ – дъщеря си Т.Р.Т., родена на *** г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, съзнателно и повторно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 месечни вноски на обща стойност 1 600 лева – престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК.
В състоялото се на 05.06.2018 година разпоредително заседание защитникът и подсъдимият са направили искане за разглеждане на делото по правилата на глава 27 от НПК, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и е пристъпил към предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият М. е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен за тези факти да не бъдат събирани доказателства. Потвърдил е тази позиция след разясняване на последиците от съгласието за съкратено следствие при признание на фактите по смисъла на чл.371 т.2 от НПК. Имайки предвид така изразеното становище по обвинението и направеното от защитата искане производството да бъде разгледано при „съкратено съдебно следствие”, съдът е пристъпил към разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. С определение по чл.372 ал.2 вр. с чл.371 т.2 от НПК той е обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така проведеното съдебно следствие не се констатират нарушения на процесуалния закон, които да са довели до ограничаване на права на някоя от страните. Както вече се посочи, даденото от подсъдимия съгласие за провеждане на съдебното следствие по правилата на глава 27 и в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК следва да се счита за информирано предвид проведените от съда разяснителни процедури и липсата на повод представените пред съда изявления от подсъдимия да се били опорочени поради противоречието им с действителната му воля. Следователно, както предварителното изслушване, така и съдебното следствие съдържат пълния обем от процесуални гаранции за правото на защита и за валидността на способите за събиране и проверка на доказателствата, които съдът е имал предвид, за да постанови съдебния си акт.
При анализа на доказателствата по делото и визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, съдът е направил законосъобразния извод относно подкрепата на изложената от прокурора фактическа картина от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Приетите за установени фактически положения правилно са квалифицирани и законосъобразно е прието, че подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като безспорно е установено, че той след като е бил осъден с решение по гр.д.309/2011 година на Районен съд-Димитровград да издържа свой низходящ – дъщеря си Т.Р.Т., родена на *** година и след като по силата на одобрена от същия съд спогодба по гр.д.260/2015 година размерът на издръжката е бил изменен от 60 на 100 лева месечно, считано от 01.07.2015 година, той не е изпълнявал поетото задължение в периода месец септември 2016-месец декември 2017 година, т.е. в продължение на 16 месеца. Правилно на следващо място съдът е приел, че деянието следва да бъде квалифицирано по по-тежкия предвиден в ал.4 на чл.183 от НК състав. Приложената към досъдебното производство справка за съдимост сочи, че М. вече е бил осъждан за престъпление по чл.183 ал.1 от НК – с Присъда № 85/22.10.2015 г. по НОХД № 531/2015 година, с която му е наложено наказание „пробация за срок от седем месеца“ и с Присъда № 2/24.01.2017 г. по НОХД № 549/2016 година, с която са му наложени наказания „пробация за срок от две години и шест месеца“ и „обществено порицание“. Първата присъда е влязла в сила на 07.11.2015 година, а наложеното с нея наказание е било изтърпяно на 13.07.2016 г. Втората, по която осъждането е също по квалифицирания състав на чл.183 ал.4 от НК, е влязла в сила на 09.02.2017 г., като наложеното с нея наказание „пробация“ е било заменено с наказание „лишаване от свобода“ с влязло в сила на 14.11.2017 г. Определение № 408/07.11.2017 г., постановено по НЧД № 492/2017 година по описа на Окръжен съд-Хасково. Посоченото сочи наличие на предпоставките по чл.28 ал.1 от НК и липса на отрицателните условия в чл.30 от НК, за да бъде квалифицирано извършеното като при условията за повторност, както правилно е приел и първоинстанционнит съд. Описаните по-горе две осъждания на М. не са единствените, които характеризират съдебното му минало и които като отразяващи се върху правната оценка на престъплението не следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено за разглежданото престъпление. Във конкретизацията на отговорността обаче следва да се има предвид присъдата, постановена по НОХД № 20/2013 година на РС-Димитровград, с която отново за престъпление по чл.183 ал.1 от НК подсъдимият е бил признат за виновен, а на основание чл.183 ал.3 от НК е бил освободен от налагане на наказание, както и осъжданията по НОХД № 617/2013 г. на РС-Димитровград и НОХД № 130/2015 година, и двете за престъпления по чл.343б ал.1 от НК, по които са били наложени съответно наказания „пробация за срок от осем месеца“ и „лишаване от свобода за срок от една година“, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с определена в изпитателния срок пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“. Изложеното дотук, касаещо предходните осъждания на М., а следователно и неговата лична обществена опасност, може да бъде обобщено по следния начин: Подсъдимият е освобождаван от налагане на наказание за престъпление по чл.183 ал.1 от НК; осъждан е два пъти за престъпление по чл.343б ал.1 от НК; по три от осъжданията /две от които квалифицират деянието като повторно/ са му налагани наказания пробация, като едно от тези наказания е останало неизпълнено в цялост, поради което е било заменено с „лишаване от свобода“; налагано е условно наказание „лишаване от свобода“. Очевидно така предприетите спрямо М. санкционни механизми не са дали очаквания резултат и не са постигнали целения поправителен ефект. Неизпълнението на наказанието „пробация“, наложено по НОХД № 549/2016 г. на РС-Димитровград сочи не само неефективността на превъзпитателните дейности, но и задълбочаване на негативните нагласи, които очевидно не са могли да бъдат преодолени чрез способите на наказанието „пробация“. При това положение необходимостта от засилване на санкционния интензитет спрямо подсъдимия е очевидна и в този смисъл не може да се счита, че наказанието, което е определил съда – пробация за срок от една година и шест месеца с приложение на три пробационни мерки е прекомерно завишено или несъответно на тежестта на извършеното, както твърдят подсъдимият и защитникът. Напротив, позицията на прокурора, че това наказание дори е снизходително в аспекта на обществената опасност на извършителя, напълно се споделя от съда, доколкото целта на наказателното санкциониране е именно преодоляване на неуспелите опити за поправяне и превъзпитание на осъдения, каквато хипотеза се установява в настоящия случай. Всъщност нито в жалбата се сочат, нито по делото се установяват такива смекчаващи вината на подсъдимия факти, които да не са били взети предвид от съда при индивидуализацията на наказанието. Напротив, в съобразителната част на своя акт съдът е отчел като смекчаващ вината факт направеното от подсъдимия самопризнание, макар последното да е изиграло процесуалната роля като предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на глава 27 от НПК. Отчетена е още от съда целесъобразността подсъдимият да бъде превъзпитаван чрез санкция, несвързана с лишаване от свобода в контекста на накърнения обект и необходимостта от охрана на интереса на засегнатото лице. Независимо от тези фактори, които макар и косвено обуславят смекчаване на отговорността, водещи следва да бъдат целите на наказанието, а те категорично в случая не могат да бъдат постигнати, ако бъде определено по–смекчено спрямо предходното наложено за престъплението по чл.183 ал.4 от НК наказание /пробация за срок от две години и шест месеца/, и то при установената по делото упоритост в посегателствата срещу правата на подрастващите – деяние, което без каквото и да е законово основание защитата намира за такова с ниска обществена опасност и с рефлекс единствено върху правата на засегнатия от престъпната дейност. Изцяло в съответствие с целите в чл.36 от НК съдът е определил освен задължителните две и трета пробационна мярка – „безвъзмезден труд в полза на обществото“, която следва да се счита за засилваща превъзпитателния ефект, елиминираща противоправните нагласи и интегрираща подсъдимия в подходяща за поправянето му социална среда. Срокът на тази мярка също не може да се счита за ненужно завишен, нито за ограничаващ възможността на подсъдимия да реализира доходи, доколкото нейната продължителност е съобразена напълно с данните за възрастта, образованието и трудовите му способности.
Изложеното води до извода, че при налагане на наказанието съдът не е нарушил закона, тъй като при индивидуализацията на избраното по-леко по вид от алтернативно предвидените наказания е отчел всички факти, които отекчават и смекчават вината на подсъдимия, преценил е подбудите за престъпната дейност и така е наложил санкция, която не може да бъде квалифицирана като несправедлива. Затова жалбата против присъдата, нестрадаща и от процесуални пороци, следва да се остави без уважение, а присъдата да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 32/05.06.2018
г., постановена по НОХД № 224/2018 г. по описа на Районен съд-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.